М О Т И В И
към присъда № 260008 от 23.09.2020 година
по н.о.х.дело № 1807
на Старозагорския районен съд
по описа за 2020 година:
Обвинението против подсъдимата А.И.А., ЕГН **********,
е в това, че на 22.03.2020 год. в гр.Стара Загора отнела чужди движими
вещи – мобилен телефон марка „Huawei
Р20 Pro"
с ИМЕИ1 № ...на стойност
643,00 лева, портфейл от естествена многоцветна кожа на стойност 14,00 лева,
калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче на стойност
18,00 лева и пари в размер на сумата от 90,00 лева, всичко на обща стойност
765,00 лева, от владението на собственика им С.С.Д. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа
обвинението и пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна, като й бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, размерът на което на основание
чл.58а от НК да бъде намален с една трета и бъде постановено същото да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Служебният защитникът адв.Е.С. не
оспорва
обвинението и пледира на подзащитната й да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален
размер, което на основание чл.58а от НК да бъде намалено с една трета, а ако
съдът прецени – да приложи чл.55 от НК.
Подсъдимата А.И.А. се признава за виновна по повдигнатото й обвинение, като при условията на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата А.И.А. е осъждана
многократно, като настоящото й деяние е било извършено, както следва:
в 3-годишния изпитателен срок на
наказанията „лишаване от свобода“, наложени й с влезли в сила през периода 26.09.2018
год. – 18.12.2019 год. присъди по н.о.х.дело № 1653/2018 год. на Районен съд Шумен, н.о.х.дело № 205/2018
год. на Районен съд Силистра, н.о.х.дело № 4624/2018 год. на Районен съд Варна
и н.о.х.дело № 3526/2019 год. на Районен съд Варна, за деяния по чл.195, ал.1
от НК, чл.249, ал.1 от НК и чл.194, ал.1 от НК, извършени през периода
23.06.2017 год. – 14.02.2018 год., т.е. в условията на реална съвкупност (преди
за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда) помежду си като
най-тежкото от наложените й наказания по тези н.о.х.дела е било „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири
месеца, а по н.о.х.дело № 205/2018 год. на Районен съд Силистра й е
било наложено и наказание „глоба“ в размер на 500 лева;
в условията на
реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда) с деянието, извършено от нея на 04.02.2019 год. и предмет на
осъждането й с влязло в сила на 03.06.2020 год. определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство по н.о.х.дело № 965/2020 год. на
Районен съд Шумен, за което деяние й е било наложено наказание „пробация“.
Подсъдимата е жителка на гр.Шумен. През месец януари 2020 год. тя отишла в гр.Бургас. След това наела под наем жилище,
за да може там да извършва престъпления с цел набавяне на
финансови средства.
Пострадалата свидетелка С.С.Д. живеела
в апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, заедно със семейството си, съпруга и децата си.
На 21.03.2020 год. подсъдимата А. се качила на
обществен превоз – автобус, и отпътувала
от гр.Бургас за гр.Стара Загора, за да види сина си, който се
отглеждал и възпитавал от баща си.
Пристигайки в гр.Стара Загора, след като
слезнала от автобуса, подсъдимата А. тръгнала да
си търси под наем стая
за нощувка, защото не разполагала
с пари за хотел. В един по0късен момент на 21.03.2020 год. подсъдимата наела една стая от къща,
която се намирала в гр.Стара Загора в непосредствена близост до хранителния магазин „Си Би
Ес – Маркет 10“, находящ
се в гр.Стара Загора. След като подсъдимата А. платила наемната цена за една
нощувка, тя отишла в магазин „Си Би Ес
– Маркет 10“, находящ се
в гр.Стара Загора на кръстовището
на ул. „Отец Паисий“ с ул. „Генерал
Столетов”. Там подсъдимата си купила храна
и вода, след това се прибрала в наетата от нея стая и легнала
да спи.
На следващия ден – 22.03.2020 год., подсъдимата се събудила. Искала
да се прибере
в гр.Бургас, но преди да
стори това решила да отнеме чужди движими вещи, за да
се снабди с пари. В изпълнение на
намерението си подсъдимата А. излязла от наетата
от нея стая,
облякла тъмно си яке с качулка
и тъмния си панталон. След това отишла и застанала
в непосредствена близост до входа на
хранителния магазин „Си Би Ес
– Маркет 10“, находящ се
в гр.Стара Загора. От там
А. наблюдавала излизащи от магазина хора, за да избере един от тях, от чието владение да отнеме вещи. В този
момент от хранителния магазин излязла пострадалата свидетелка С.Д.. Последната носела с ръцете си в найлонови
торбички купените от нея хранителни продукти, като в лявата си ръка здраво
държала и портфейла си от естествена многоцветна кожа, в който бил и мобилния й
телефон марка „Huawei Р20 Pro“ с ИМЕИ1 № ...., ведно с калъфа
му от естествена
бежова на цвят кожа тип
тефтерче, както и сумата пари в размер
на 90,00 лева. Подсъдимата видяла
пострадалата свидетелка, че е натоварена с торби от покупки, видяла и
портмонето й, след което решила да й го отнеме, ведно с движимите вещи, които
били в него, чрез използване на сила. След това в изпълнение на намисленото подсъдимата решила да тръгне
след пострадалата свидетелка Д.. Пострадалата свидетелка Ст. Д., след като излезнала
от хранителния магазин, тръгнала да се прибира
към дома си, находящ се
в гр.Стара Загора. Тя вървяла пеша. Пресякла
кръстовището на ул.„Отец Паисий”
с ул.„Генерал Столетов” на гр.Стара Загора и тръгнала, вървейки, към блока, в който живеела. Д. била натоварена с покупки в торби и вървяла бавно по
ул.„Генерал Столетов” в посока запад. Виждайки това, подсъдимата А. бързо пресякла кръстовището, след което сложила качулката
на тъмното си яке на
главата си и тръгнала след пострадалата,
а след като я настигнала, продължила да върви пеша
след нея и се движила зад
нея в непосредствена близост. Пострадалата св. Ст. Д. пристигнала пред входа на блока, в който живеела. В този момент подсъдимата А. се доближила до
нея, като я приближила зад гърба й. Веднага след това
подсъдимата А. с ръцете си
силно издърпала портфейла от естествена
многоцветна кожа и по този начин
чрез използване на сила го
отнела, ведно със съдържащите се в него движими
вещи – мобилен телефон с калъф и пари, от лявата
ръка на пострадалата
и избягала в посока към ул. „Отец Паисий” на
града, носейки в ръка отнетите от нея
чужди движими вещи.
Подсъдимата А. се отдалечила
от мястото на извършеното от нея престъпление,
след което отворила портфейла от естествена многоцветна
кожа, извадила от него парите
в размер на 90,00 лева и мобилния телефон, прибрала ги в джоба на
тъмното си яке, а калъфа към
телефона от естествена бежова на цвят кожа
тип тефтерче и портфейла изхвърлила в една кофа за
боклук. След това подсъдимата отпътувала за гр.Бургас. След като пристигнала там заложила телефона
в една заложна къща, а парите похарчила за собствени нужди.
Извършеното от подсъдимата престъпление, начина му на извършване
и отдалечаването на подсъдимата от мястото на
извършването му били заснети от
охранителните камери на хранителен магазин
„Си Би Ес
– Маркет 10 “, находящ се в гр.Стара Загора, и
от камери на Община Стара
Загора.
Мобилният телефон,
предмет на престъплението, бил издирен, иззет и върнат на пострадалата.
В хода на
разследването е била изготвена оценителна експертиза, от чието заключение се устанявява, че стойността
на вещите, предмет на престъплението, възлиза на 765,00
лева, както следва: мобилен телефон марка „Huawei
Р20 Pro"
с ИМЕИ1 № ...на стойност
643,00 лева, портфейл от естествена многоцветна кожа на стойност 14,00 лева,
калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче на
стойност 18,00 лева и пари в размер на сумата от 90,00 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимата
по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите
с тях доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на
чл.283 от НПК (протокол за
разпит на св.С.Д. от 22.03.2020 год., протокол за разпит на св.С.Д.
от 24.03.2020 год., протокол за разпит
на св.....от 28.05.2020 год., протокол за разпит
на св..... от 20.05.2020 год., протокол за разпит
на св.....от 20.05.2020 год., протокол за разпит
на св.....от 20.05.2020 год., протокол за разпит
на св.....от 20.05.2020 год., протокол за оглед
на веществени доказателства от 22.05.2020 год., протокол за доброволно предаване
от 08.04.2020 год., протокол за доброволно
предаване от 01.04.2020 год., протокол за доброволно предаване
от 18.05.2020 год., предавателно-приемателен протокол
от 20.05.2020 год., разпореждане № 1133 от 07.04.2020
год. по чнд
№ 757/2020 год., писмо рег. № С-9064 от 14.04.2020 год., писмо изх.
№ 4640 от 14.04.2020 год., писмо изх. № 6264 от 13.04.2020 год., компакдиск, приемо-предавателен протокол от 14.09.2018 год., договор за
продажба на изплащане № *********, характеристична
справка на обвиняемата, протокол за извършена
техническа експертиза № 220
от 22.05.2020 год., протокол за разпит на
обвиняемата от 14.07.2020 год., заключение на съдебно-икономическа експертиза, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обвиняемата),
както и от приетите в хода на съдебното следствие
като писмени доказателства справка за съдимост на
подсъдимата, преписи от бюлетините
й за съдимост
и справка за търпените от нея
наказания, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че
събраните и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради
което не се налага същите
да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 22.03.2020 год. в гр.Стара Загора
подсъдимата А.И.А. отнела чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Huawei
Р20 Pro"
с ИМЕИ1 № ...на стойност
643,00 лева, портфейл от естествена многоцветна кожа на стойност 14,00 лева,
калъф за мобилен телефон от естествена бежова на цвят кожа тип тефтерче на
стойност 18,00 лева и пари в размер на сумата от 90,00 лева, всичко на обща
стойност 765,00 лева, от владението на собственика им С.С.Д.
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила, с които свое деяние тя е осъществила от обективна страна признаците на
престъпния състав на чл.198, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение,
съдът прие, че тя е извършила деянието си под формата на пряк умисъл, тъй като е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е общественоопасните му последици и е искала настъпването
им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието
и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и последвалите
разпоредителни действия с вещите, предмет на престъплението, а и самопризнанията
на подсъдимата по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като последните обхващат
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – както по
отношение на обективните признаци, така и по отношение на субективните признаци
на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – лишаване от свобода от три до десет години;
направените от подсъдимата самопризнания в хода на
досъдебното производство, с което същата е оказала съдействие на разследването,
изразеното от нея критично отношение към извършеното, младата й възраст и тежкото
й семейно, материално и имотно състояние според декларацията й в тази насока, приложена
на л.111 от досъдебното производство, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства (направените самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК не биха могли да бъдат отчетени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на процедурата
по глава двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от
законодателя при определяне на наказанието „лишаване от свобода“ при условията
на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58а, ал.1 от НК – намаляване на размера му с
една трета);
съдебното минало на подсъдимата, което съдът отчете като
отегчаващо отговорността й обстоятелство;
разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща
намаляване на размера на определеното от съда наказание „лишаване от свобода” с
една трета.
В случая, видно от гореизложеното, не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
обуславящи приложението на чл.55 от НК.
При тези данни съдът определи на подсъдимата А.И.А. наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от три
години и осем месеца (42 месеца), като на основание чл.58а, ал.1 от НК намали
размера на така определеното наказание „лишаване от свобода” с една трета (една
година и два месеца, т.е. 14 месеца), вследствие на което наложи на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и четири месеца (28
месеца) при първоначален „строг“
режим на изтърпяване съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС.
Имайки предвид, че настоящото деяние
е било извършено от подсъдимата в условията на реална съвкупност с деянието,
предмет на осъждането й по н.о.х.дело № 965/2020 год. на Районен съд Шумен, съдът
на основание чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимата с наказанието, наложено й по това н.о.х.дело, като й определи и наложи
едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от свобода” за
срок от две години и четири месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
Имайки предвид, че деянията на
подсъдимата, предмет на осъжданията й по н.о.х.дело № 1653/2018 год.
на Районен съд Шумен, н.о.х.дело № 205/2018 год. на Районен съд Силистра,
н.о.х.дело № 4624/2018 год. на Районен съд Варна и н.о.х.дело № 3526/2019 год.
на Районен съд Варна, са били
извършени в условията на реална съвкупност помежду си, а настоящото деяние е
било извършено от подсъдимата в изпитателния срок на наказанията й, наложени й
по цитираните н.о.х.дела, садът:
на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК определи и наложи на
подсъдимата А.И.А.
със снета самоличност едно общо наказание за деянията,
предмет на осъжданията й по н.о.х.дело № 1653/2018 год. на Районен съд Шумен,
н.о.х.дело № 205/2018 год. на Районен съд Силистра, н.о.х.дело № 4624/2018 год.
на Районен съд Варна и н.о.х.дело № 3526/2019 год. на Районен съд Варна, а
именно най-тежкото наказание измежду наложените й наказания по тези
н.о.х.дела: „лишаване
от свобода“
за срок от една година и четири месеца;
на основание чл.68, ал.1 във връзка с чл.25, ал.4 от НК
постанови подсъдимата А.И.А.
със снета самоличност да изтърпи така определеното и
наложено й общо най-тежко наказание за деянията, предмет на осъжданията й по
н.о.х.дело № 1653/2018 год. на Районен съд Шумен, н.о.х.дело № 205/2018 год. на
Районен съд Силистра, н.о.х.дело № 4624/2018 год. на Районен съд Варна и
н.о.х.дело № 3526/2019 год. на Районен съд Варна, при първоначален „общ“ режим
съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС;
на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.3 от НК
присъедини към така определеното и наложено на подсъдимата А.И.А.
със снета самоличност общо най-тежко наказание за
деянията, предмет на осъжданията й по н.о.х.дело № 1653/2018 год. на Районен
съд Шумен, н.о.х.дело № 205/2018 год. на Районен съд Силистра, н.о.х.дело №
4624/2018 год. на Районен съд Варна и н.о.х.дело № 3526/2019 год. на Районен
съд Варна, наказанието „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, наложено й по
н.о.х.дело № 205/2018 год. на Районен съд Силистра, която да се заплати Държавата в
полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора, ако към момента не е заплатена по н.о.х.дело
№ 205/2018 год. на Районен съд Силистра.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимата не се налага да бъде увеличаван размера на което и да е от
определените и наложени й наказания по чл.25, ал.1 от НК, поради което и не
приложи чл.24 от НК в нито един от тези случаи.
Съдът присъди в тежест на подсъдимата направените в хода
на досъдебното производство разноски в размер на сумата от 324,21 лева.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ
МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: