Решение по дело №51252/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10756
Дата: 22 юни 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110151252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10756
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110151252 по описа за 2022 година
Ищецът ЗАД „А.“, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., твърди, че в
изпълнение на договор за застраховка „Каско“ и „Злополуки“ заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 351.85 лв. за щети /спукани предна дясна и задна дясна гуми/ на
застрахованото МПС марка „БМВ“, модел 320, с рег. № ...., резултат от ПТП настъпило на
30.10.2017 г. поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка, пълна с
вода, на пътното платно на ул. „Филип Кутев“ и срещу сградата на Българска асоциация
„Природен газ“. Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът Столична община, на
която е възложено поддържането на общинските пътища. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на
платената сума и разноските по определянето й, които поканил общината да плати, но
плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 361.85 лв., включваща платеното обезщетение и 10 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, мораторна лихва в размер на 110.25 лв. начислена за периода 21.09.2019 г. –
21.09.2022 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Твърди, че препятствието не е конкретизирано по размер и
местоположение, както и че не се установява по несъмнен начин да е настъпило ПТП, при
което да са причинени вреди, а ако е настъпило – че водачът не е могъл да го избегне.
Оспорва констатациите в представения протокол за ПТП. Не оспорва, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение, но твърди, че не е било налице основание за това. Моли за
отхвърляне на исковете. В условията на евентуалност предявява обратен иск срещу „Т. Г.
1
Х.“ АД, ЕИК ..., за осъждането му да заплати на Столична община сумите, които общината
бъде осъдена да заплати. Твърди, че между Столична община и „Т. Г. Х.“ АД е сключен
Договор № СОА19-ДГ55-431/24.06.2019 г, с който на ответника по обратния иск е било
възложено извършването на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа.
Поддържа, че съгласно сключения договор, изпълнителят следва да възстанови причинените
вреди от неизпълнение или некачествено изпълнение на договора. Моли за уважаване на
обратния иск, в случай че първоначалният бъде уважен, за стойността на вредите, които
Столична община бъде осъдена да заплати, лихвата и разноските, възложени в нейна тежест.
Претендира разноски.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „Т. Г. Х.инг” АД.
Приет е за съвместно разглеждане предявеният от ответника Столична община срещу „Т. Г.
Х.инг” АД обратен иск за осъждането му да плати сумите, които бъде осъдена Столична
община да плати на ищеца.
Ответникът по обратния иск е депозирал отговор, в който го оспорва. Не оспорва
сключването на договор със СО за ремонт и поддръжка на уличната мрежа. Твърди, че
улицата, където настъпило ПТП, не попада в Приложение 11 към договора и подлежала на
поддръжка и ремонт само при изрично възлагане от общината, като конкретно възложените
за нея дейности са извършени и в последствие приети от общината без възражения. Не са
подадени уведомления в гаранционния срок за дефекти след изпълнение на работите. В този
смисъл, след като работата е приета без възражения и при липса на скрити дефекти,
изпълнителят не отговаря, тъй като липсва виновно неизпълнение на договорни задължения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица наличието на
валидно възникнало с ищеца правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско“ с предмет МПС марка „БМВ“, модел 320, с рег. № ..... Обектът на застрахователно
покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която съгласно Общите условия включва като
покрит риск и щети на МПС от препятствия на пътното платно.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 30.10.2017 г. при движение по ул. „Филип
2
Кутев“ в гр. София МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, при което се спукали предна и задна десни гуми. Горното безспорно се изяснява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ. На първо
място, съдът може да основе своите изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на
констатацията за наличието на препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства
лично възприети от длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и
материалната доказателствена сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола
за ПТП е отразено наличието на дупка на пътното платно, пълна с вода. В уведомлението за
щета водачът – Д. М., е отразил като механизъм на произшествието преминаването на
автомобила през дупка на пътното платно. Разпитан като свидетел, той сочи, че се движел
по ул. Филип Кутев в тъмната част на денонощието, валял дъжд и в близост до светофар
усетил как преминава през дупка на пътното платно пълна с вода, след което възникнал
проблем при движението на автомобила, свидетелят спрял и констатирал спукани предна и
задна десни гуми. Според заключението на вещото лице получените щети са резултат от
този механизъм на ПТП.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице
неравност на пътя – необезопасена дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването
й.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представените от ищеца платежно нареждане и опис, а и не е спорно
по делото, че той е заплатил застрахователно обезщетение – на 18.12.2017 г. в размер на
351.85 лв. на увредения собственик.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая, не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките за суброгиране срещу
ответника.
3
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 376.93 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума е по-
малка от установената от вещото лице стойност на вредите, с нея се съизмерява регресното
право на ищеца, като следва да се прибавят и направените ликвидационни разноски от 10
лв., общо 361.85 лв.
Възражението на ответника за липса на предприети от водача действия за избягване на
препятствието следва да се разгледа като такова за съпричиняване на вредоносния резултат,
което съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че увреждането настъпва като
пряка последица и от негови действия или бездействие. В доказателствена тежест на
въвелия възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на
които основава същото. В случая по делото не се събраха доказателства, от които да се
установява, че с поведението си водачът на увредения автомобил е допринесъл за
настъпване на ПТП. При липсата на съпричиняване, няма основание за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди.
Доколкото ответникът не установи погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
Относно обезщетението за забава: За процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД и ответникът изпада в забава от датата на поканата за плащане. В случая
претенцията срещу него е предявена на 30.1.2018 г., когато е получена регресната покана в
общината /видно от печата/. Считано от 21.09.2019 г. /от когато се претендира лихвата/ до
21.09.2023 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 110.25 лв., за
които искът следва да се уважи.
С оглед основателността на главния иск, съдът следва да се произнесе по предявения
обратен иск.
Искът е с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря неизправната
страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал.1 ЗЗД, а именно да иска
изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82
ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
4
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенцията
за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е
обусловена от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на
валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили
от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди.
Видно от представения договор от 11.06.2015 г., възложителят Столична община е възложил
на изпълнителя „Т. Г. Х.инг“ АД да извършва дейности по поддържане и текущ ремонт на
уличната мрежа в шеста зона, включваща райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица,
които дейности включват и ремонт и поддържане на пътната настилка, като за улуците и
булевардите посочени в Приложение 11 се изисква текущо поддържане на пътя, а за
останалите - само по конкретно възлагане. Следователно по отношение на улиците в
списъка по Приложение 11 договорът има характера на такъв за абонаментно обслужване и
поддържане за срока на действие, който е 48 месеца, а за останалата част от уличната мрежа
ремонтите се осъществяват по изрично възлагане и се заплащат след приемане на работата.
Тъй като улица „Филип Кутев“ попада в район Лозенец, то тя е включена в предметния
обхват на договора и ответникът по обратния иск отговаря за поддържането й съобразно
условията на договора, съответно следва да отговаря пред възложителя, ако той претърпи
вреди от некачественото поддържане на пътя. Това следва от чл. 17, ал.2 от договора, според
който всички вреди понесени от възложителя поради некачествени СМР са за сметка на
изпълнителя. Тази отговорност е обусловена от виновно неизпълнение от изпълнителя на
вменените му с договора задължения. От събраните по делото доказателства се установява,
че Столична община възложила на „Т. г. х.“ АД през май 2017 г. извършването на конкретни
строително - ремонтни дейности по конкретно посочени пътни участъци, сред които и улица
„Филип Кутев“, където следвало да се направят асфалтови кръпки. Т.е. възложено е
извършването на частични ремонтни дейности на определени участъци от улицата, а не на
цялата улица, за която не се твърди и доказа да е включена в списъка за текущо поддържане.
От представените сметки и протоколи е видно и това, че работата е изпълнена, след
направена проверка на място - одобрена и приета от възложителя, който е заплатил
уговореното възнаграждение /видно от доказателствата към отговора по обратния иск/. Не
са въведени твърдения, нито са представени доказателства работата да е изпълнена
некачествено, респ. да е ангажирана гаранционната отговорност на изпълнителя. Т.е. не
може да се приеме, че наличието на процесната неравност на пътното платно се дължи на
некачествено изпълнение на възложените СМР, а доколкото улицата не е включена в
списъка за текуща поддръжка – и че изпълнителят е отговорен за състоянието на пътното
платно, тъй като задължението му за ремонт е възниквало след конкретно възлагане от
общината, която е следвало да следи за състоянието на пътя и да сигнализира изпълнителя
при необходимост от това. Доколкото не е налице неизпълнение на договорно задължение
на ответника, предявеният обратен иск следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
5
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят в цялост направените разноски за държавна такса 100 лв., депозит в.л. 300 лв.,
депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 140 лв. В полза на ответника по
обратния иск следва да се присъди възнаграждение за представителството му от
юрисконсулт в размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ...., представлявана от кмета на общината,
ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Стефан Караджа № 2, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата
от 361.85 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени
вреди от ПТП настъпило на 30.10.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от
21.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 110.25 лв. обезщетение за
забава за периода от 21.09.2019 г. до 21.09.2022 г. и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
570.00 лв. разноски по делото.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Т. Г. Х.“ АД, ЕИК ....
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община, с адрес гр. София, ...., представлявана от
кмета на общината, срещу „Т. Г. Х.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Никола Образописов“ № 12, иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договор от 11.06.2015 г. с предмет
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, в размер на сумите
по главния иск от 361.85 лв. главница и 110.25 лв. лихва.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ...., представлявана от кмета на общината,
ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. Г. Х.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Никола Образописов“ № 12, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв.
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6