М О
Т И В И
към
Присъда № 260005 от 14.09.2021г. по Н Ч Х
дело 312/2018 година по описа на
Свищовски районен съд
Тъжбата срещу подсъдимия
И.Г.С. с ЕГН ********** е по чл.130, ал.1 от НК, затова, че на 03.09.2017
г. в гр. Свищов, ул. * при намеса в спор
между частната тъжителка Д.Ч.Н. и И.С.И. нанесъл удар в дясното слепоочие на
главата на Д.Ч.Н., като и причинил мозъчно сътресение, представляващо
разстройство на здравето , съставляващо лека телесна повреда.
ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия И.Г.С. е предявен от пострадалата от престъплението за сумата от 20 000,00
лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие причиненото телесно увреждане. Претендират се и разноски.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Г.С. не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение срещу него. Дава обяснения, според
които не е нанасял удар по тъжителката. Според обясненията му, на въпросната
дата чул гласът на комшийката К. и излязъл да види какво става. Тогава братът
на тъжителкат – И му нанесъл удар с дърво, а майка му повикала тъжителката ,
като при идването й , тя викала „удряй мамо, удряй“ и започнали и тримата да го
удрят, но жена му и И. – съпруг на К. се намесили и ги разделили. Даде
обяснения, според които и тъжтелката, и майка й, и брат й посягали да го удрят,
но той не бил удрял никого. Заяви, че жена му дошла малко преди да приключи
всичко, но видяла как тримата се нахвърляли върху него. Не видял Д. да пада,
вървяла си сама , но при идването на линейката, Б казала на докторката, че
ударили дъщеря й и с линейката отишли в болницата. Заяви, че със семейството на
тъжителката имат проблеми в последно време, отношенията им се влошили. Защитникът
му взема становище, че показанията на свидетелката Д.И. не следвало да бъдат
кредитирани, не само поради противоречие с показанията на св. Б Н-, но и с останалите свидетели. Съществени противоречия с доказателствата по
делото били налице и по отношение на св. Б Н., поради което и те не следвало да
бъдат кредитирани. Според защитата на подсъдимия, не били налице доказателства
за наличие на увреждане, което било съществен елемент от състава на
престъплението, включително и с оглед на заключенията на вещите лица, изградени
основно на казаното от тъжителката и майка й. Счита, че обвинението с частната
тъжба не било доказано, поради което и подсъдимия следвало да бъде оправдан по
повдигнатото с тъжбата обвинение. Поради
това и гражданския иск следвало да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С. и пострадалата Д.Н. се познават, същите са
съседи, видно от показанията на свидетелките Б Н., Д.И., но от известно време били в лоши отношения според заявеното от св. Д.И.,
св. С.. Подс. С. обясни, че тъжителката и брат й като деца често оставали при
тях, били в добри отношения, но последните години отношенията им се влошили.
На
03.09.2017г.. св. Д.И. отишла на гости на тъжителката. Видно от показанията й,
излязла на двора да пуши, говорела си с
майката на Д., която готвела в антрето, а самата Д. „беше в къщата, излизаше
при нас, влизаше вътре“. Къщата на тъжителката се намирала между къщата на
подс. С. и къщата на св. С., видно от показания на последния. Според
показанията на св. Д.И. „къщата е по баир“ , но имала видимост и видяла долу
братът на тъжителката с дядо си и комшията, който живеел от другата им страна,
не подс. С., които се карали, че дядо им бил спрял пред тяхната врата. Св. С.
потвърди, че дядото на Д. и брат й били спрели колата пред гаража му. Според
показанията му, той им казал да я преместят, но те се развикали и станала
„гюрултия“, като И взел дърво и се развикал, след което дошла веднага майка му,
която след това се обадила по телефона
на Д. и я повикала, като започнали да я тикат „напред към тях“. Видно от
показанията на св. И.С.И. и св. К.И., майката и брата на тъжителката посягали
към тях да ги ударят. Установи се от показанията на св. С., че тогава подс. С.
чувайки разправиите излязъл да ги разтърве. Видно от показанията на св. Д.И.,
когато се появил подс. С., който живеел
от другата страна на тъжителката, той
започнал да посяга. Св. Д.И. заяви, че отначало не виждала кого посегнал
да удари първо, но видяла, че ударил тъжителката, викал „ ще ви убия, ще ви
застрелям с пушката“, заплашвал ги. Според нейните показания, всичко се чувало
и Б слязла да защити децата си и ги придърпвала към нея. Според показанията на
св. С., както и тези на съпругата му – св. К.И., съпругата му била ударена, а понеже й станало лошо, повикали Бърза помощ. Св. К.И. се свлякла, св. С. я вдигнал и докато я вдигал
видял, че идва Бърза помощ. Св. К.И. обясни, че след като била ударена ,
повикала Бърза помощ, прибрали я в къщата и след това видяла Бърза помощ.
Същата заяви, че не е видяла някой да удря Д., нито момичето да пада, но майка
й я прибрала вътре и иказала да стои
„там долу, да бъде седнала“. Според показанията на св. Д.И., видяла как подс. С.
ударил тъжителката с юмрук в главата, близо до окото й и тя се свлякла на земята. Първоначално подс. С.
замахвал към майката и брата на тъжителката, но „удари само Д.“, според
заявеното от св. Д.И.. Същата се намирала на разстояние около 20-30 метра от
тях, в къщата, на двора, според показанията й, но чувала всичко „бях на аколо 20-30 метра от вратата
на двора“. Св. Н. потвърди, че въпросния
ден св. Д.И. им била на гости, а свекъра й дошъл да остави багаж и тогава
съседа им И.С. заплашил сина й и свекъра й, затова и тя слязла долу „ да не
направят някоя беля“. Видно от показанията й, повикала дъщеря си да отиде с
нея, да отведат брата на Д., че му
прилошало, но тогава се появил подс. С. , който излязъл „директно с юмруци“
срещу тях и заплахи, опитвал се да удари и тримата, но успял да удари само
дъщеря й Д. по главата, а тя паднала и
няколко секунди била в безсъзнание. Посочи, че Д. била по средата, като тя
самата била към страната на С., а синът й бил от страната на С.. Според
показанията й, на мястото били И.С. и жена му К., която се появила след като на
сина й му прилошало. Според обясненията
на подс. С., той не бил удрял никого с ръка, единственото, което правел е да
„се отранявам с ръка“, като и тримата лица – тъжителката, брат й и майка й се
нахвърляли върху него да го удрят. Но установено от показанията на св. Д.И. е,
че същият нанесъл удар с юмрук в главата на тъжителката, който бил възприет и
от св. Н.. Св. Б Н. видяла, че дъщеря й е в безсъзнание след удара, а от
устата й имало слуз, уплашила се много и
повикала Бърза помощ и полиция, които и отговорили, че вече пътуват към адреса.
Св. В.Н. *** изнесе, че си спомнял за посетения сигнал заедно с колежката му Д.,
като при отиването им тъжителката била на улицата пред къщата – седнала или
легнала за земята, а след изването на линейката била откарана в в Спешна
помощ. Св. Д. заяви, че при отиването по
сигнал за междусъседски скандал, заварили св. К.И. и св. С. пред тяхната къща,
а тъжителката била седнала на стълбите на входната врата, като тя и майка й твърдели, че подс. С. бил ударил шамар на Д..
Потвърди, че след идването на Спешна помощ, колегата и шофьорът на линейката й
помогнали да се качи в линейката и я откарали, а в Спешна помощ им обяснили, че
ще й бъде направен скенер на главата. Св. В. заяви, че през месец септември
работел като шофьор в Спешна помощ и си спомнял, че тогава отишли с докторката
по сигнал на адреса, където имало жена
и момиче – докторката прегледала жената
вътре в линейката, а момичето взели с тях и откарали в Спешна помощ. Св. К.
– завеждащ отделение в Спешна помощ, изнесе, че били повикани на адреса за
припаднала жена – К., като при отиването на място поставила инжекция на жената,
а през това време ги повикали в другия двор, като й разказали, че имало ударено
момиче. Видяла момичето, което било легнало на земята в съседния двор, вътре в
двора, малко след портата, като момичето стенело, че я боли, но майката настояла
да я откарат в Спешна помощ, затова й я взели с линейката, направили й скенер
на главата, повикали невролог за консулт.
Било й обяснено, че момичето било ударено по главата, заяви „доколкото
си спомням имаше зачервяване на едната й буза“.
Установи се от показанията на св. Б Н., че в болницата на тъжителката бил
направен скенер, след което им изписали лекарства и се прибрали , но „4-5
месеца след случката тя не била на себе си“. Св. Н. обясни, че дъщеря й имала
припадъци, поради което ходили на ядреномагнитен резонанс, защото не знаели
какви последствия има след удара в главата, а Д. не ходела редовно на училище,
защото не била в състояние. Св. И. също заяви, че след случката Д. имала
главоболие, измаляване, виене на свят, което продължило доста време след това –
края на 2018 година. Видно от показанията на св. Д.Г. – класен ръководител на
тъжителката, учител по Физическо възпитание и спорт, тъжителката през 2017
година имала здравословни проблеми –
припадане, когато майка й дошла да я прибере, Бърза помощ също идвала тогава. Обясни,
че тъжителката му споделила, че била ударена „претърпяла е инцидента с комшия“,
а когато отсъствала му се е обаждала, че
има медицински бележки. Заяви, че покрай случая с припадането, отсъствията й по
здравословни причини зачестили, имало
случаи да има световъртежи и неразположения, оплаквала се от силен шум, че я
притеснява „имаше проблеми с високия шум“. Видно от писмо на П.“Д.Х.“*** от
06.06.2019г.. , тъжителката през учебната 2017/2018 година има 207 отсъствия по
уважителни причини , като е представила медицински бележки – 13 броя, съответно
от 19.09.2017г., 12.12.2017г., 31.10.2017г.., 10.11.2017г., 21.11.2017г..,
28.11.2017г.., 12.12.2017г.., 21.12.2017г., 18.01.2018г., 17.04.2018г.,
17.04.2018г., 23.04.2018г., 22.05.2018г., 19.06.2018г., които бележки са
приложени по делото, като на две от тях е посочено съответно диагноза епилепсия – от 12.12.2017г.. и мозъчно
сътресение – от 21.12.2017г. .
Свидетелите К.И.
и И.С. твърдят, че след като си тръгнали полицаите, в дома на тъжителката дошло
момиче с такси, което поседяло малко и си тръгнало. В този смисъл са и
показанията на св. С-. Техните показания в тази част не кореспондират със
заявеното от свидетелите Д.И. и Б Н.. Св. К.Д. в проведения допълнителен разпит заяви, че не си
спомня при пристигането на място да е видяла да присъстват други лица, освен
описаните, а св. В.Н. в допълнителния си разпит изнесе, че не си спомня на
мястото да е видял друго момиче, освен тъжителката. Техните показания не
опровергават изнесеното от св. Д.И., които са последователни, кореспондират със
заявеното от св. Б Н. и които съдът кредитира, като изградени на лични
впечатления. Относно това, че свидетелите К.И. и И.С., които твърдят с
категоричност, че не са видели подс. С. да удря тъжителката ,следва да се
посочи, че след като св. К.И. е била ударена, същата й е станало зле, позвънила
е на Бърза помощ, дори заявява, че е влязла в къщата, поради което не може да
се приеме, че същата е наблюдавала цялата случка. Същото важи и по отношение на
св. И.С., който сам заявява, че след като на съпругата му й станало зле, се
навел да я вдигне. Св. С. също заявява, че не е видяла съпруга й да удря
някого, но следва да се посочи, че тя е съпруга на подсъдимия, а и установено и
от неговите обяснения не е присъствала на цялата случка, а а дошла малко преди да приключи случката.
Образувано
било досъдебно производство № 471/2017 година по описа на РУ Свищов, вложено в
настоящото дело, водено за престъпление по чл. 129 ал. 2 пр. 6 от НК, като на Д.Н.
било изпратено уведомление по чл. 50 от НПК, получено на 20.08.2018г..
Видно от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.Т., че от
свидетелските показания, на 03.09.2017г. Д.Н. е получила контузия в областта на
лицето и/или главата/по данни на мед.лице от СМП/, неустановено категорично по
вид и размери, мозъчно сътресение тип зашеметяване, което е протекло със
следните клинични прояви : субективни – липса на пълен спомен за част от
случилото се, главоболие, гадене, световъртеш със залитане, напрегнатост,
безсъние; обективни – функционално-динамични нарушения на неврологичния статус,
установени от лекар: сънливост, обърканост, изчерпващ се позиционен нистагъм
при поглед на дяссно, нарушена координация със залитане назад и надядно,
дизметрия на дясната ръка при носопоказалечна проба. Според вещото лице тези
травматични увреждания са в резултат на тъпа травма, може да са получени по
начин, съобщен от пострадалата и част от свидетелите, но в медицинската
документация липсват описани външи траматични увреждания, което не изключва
тази възможност, като по делото липсват данни за друг механизъм на причиняване
на увреждането. Според вещото лице при клиничните прегледи е поставена диагноза
„мозъчно сътресение“, но направените обективни изследвания не показват данни за
увреда на мозъчните структури, не е установен морфологичен субстрат обуславящ
абнормната електрична активност. По наличните данни не било възможно според
вещото лице да се конкретизира причината за тази находка и здравото и значение,
както и да се твърди причинна връзка с обсъжданата травма при инцидента. Вещото
лице е посочило, че мозъчното сътресене е най-честата и най - леката черепно-мозъчна травма, която прича
само и изцяло с функционално- динамични мозъчни промени, без морфологични и
трайни мозъчни увреждания, като същото не води до увреждане на мозъчната тъкан.
Липсват късни последствия и усложнения. Според вещото лице Т. симптомите на
мозъчното сътресение отзвучават при спазване на правилен режим и необходимо
лечение в рамките на 25-30 дни, като е причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, с болки и страдания.
В
съдебно заседание вещото лице д-р Т. заяви, че за изготвяне на заключението е
използвал свидетелските показания, както и двете заключения от досъдебното
производство. Обясни, че мозъчен оток се появава най-рано около 24тия час от
травмата, като може да се провери кога е направен диска, в колко часа спрямо
травмата на момичето и да се види има ли възможност чисто патогенетично да се
образува мозъчен оток, като време от около половин час е недостатъчно за да се
развие мозъчен оток. Заяви, че
тъжителката има две ЕЕГ изследвания, които нямат съществена динамика в
тяхната същност и по наличните данни не е възможно да се конкретизира причината
за тази находка. Посочи, че няма ЕЕГ направено преди травмата за да може да се
сравни с това, след травмата, но следва да бъде отчетено и това, че към момента
на инцидента момичето е било на 16 години, като чисто физиологически нейното
психично развитие не е завършено , а ЕЕГ изследванията се приемат за съществени при лица над 18 години. Посочи, че по
отношение на двете медицински бележки с диагнози мозъчно сътресение и
епилепсия, липсват съответни документи ,
които да ги подкрепят тези диагнози. Обясни, че провокирането на епилептични
припадъци може да се появи при положение, че има мозъчно структурно увреждане,
което да даде евентуално мозъчно огнище, което да стане причина за епилепсия.
Видно
от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, от материалите
по делото е видно, че при инцидент на 03.09.2017г.. на тъжителката е била
причинена закрита черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, което травматично
увреждане е резултат от действието на твърд тъп предмет и механизма на удар е
такъв и може да се получи при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка. Вещите
лица са дали заключение, че мозъчното сътресение спада към групата на закритите
черепномозъчни травми, в които влизат още мозъчната контузия и мозъчната
компресия. Според заключението, касае се за черепномозъчна травма, протичаща с
общо мозъчни симптоми без изразени огнищни неврологични прояви и в основата на
болестната картина лежат процеси на потискане в кората на главния мозък, които
настъпват в резултат на патофизиолични промени и невродинамични разстройства,
заангажиращи кората на големите мозъчни полукълба, а след това и подкорието и
сегментните рефлексни центрове. Според вещите лица в повечето случаи се наблюдава леко
помрачаване на съзнанитео, кратковременна дезориентираност, световъртеж, установяват
се понижен мускулен тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения/свързани
с уринирането/, забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане,
разстройство на дишането. След проясняване на съзнанието се отбелязват паметови
нарушения, загуба на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение,
промяна във фиксационната памет, дезориентация за време, като много често
болните се оплакват от главоболие и повръщане, а по-късно се наблюдават
психомоторна възбува, уселени вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние,
световъртеж. Според вещите лица, при леките степени на мозъчно сътресение
общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни, а
особено продължителни и неприятни са вегетативните прояви – главоболие,
изпотяване, световъртеш, чуш в ушите, зачервяване или пребледняване, посиняване
на лицето, учестяване на сърдечната дейност, разстройство на съня, нарушение на
дишането. В случая тъжителката е получила мозъчно сътресение от лека степен,
неналожило хоспитализация, с характерни симптоми, а резултатите от проведените
образни изследвания и клинични прегледи
отхвърлят категорично наличие на мозъчна контузия, която би обяснила клинична
картина с вид на епилептични припадъци, за каквито в този случая не са налице каквито
и да е основания. Според заключението, възстановяването и периода на лечение е
около 25-30 дни. Вещите лица са
заключили, че липсват данни пострадалата Д.Н. да е изпадала в комоционна
кома/безсъзнателно състояние/, което би поставило живота й в реален риск,
поради което мозъчното сътресение при тъжителката й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
съдебно заседание вещото лице Н. заяви, че са прегледали всички медицински
документи и свидетелски показания по делото, а съобщените от пострадалото
момиче данни за главоболие и световъртеж са анамнестични, съобщени от нея, но
не са обективирина ис медицински прегледи или това са субективни оплаквания,
които да бъдат възприети от лекар, но не са обективирани със съответни прегледи
в този период от 30 и повече дни, но дори и да е било така, при мозъчното
сътресение е нормално да има такива оплаквания, които имат периодичен характер
– за някакъв период от време през деня или рез седмицата, когато човек се
измори, когато е под напречежине, това е част от клиничната картина на
мозъчното сътресение, и при леките форми тези оплаквания преминавата за около
20-25 дни. Допълни, че тъжителката не е
хоспитализирана, отчетена е диагноза в Спешно отделение и в посочените оплаквания са част от
клиничната картина и са нормални за това травматично състояние. Обясни, че е
възможно при тежките случаи на мозъчно сътресение при компютърно томографско
изследване да се установи мозъчен оток, но най-често при мозъчно сътресение не
се установява никаква находка при това изследване.
Вещото лице Н. заяви в съдебно заседание, че ЕЕГ е метод за установяване
или потвърждаване на епилепсия. Диагнозата мозъчно сътресение , колкото и да е
лесна и е трудна, не се поставя само по данни от скенер, а с анамнеза, статус
дали повръща лицето ,дали има гадене, дали е отпусната, дали има световъртеж,
но на КТИ почти никога няма субстрат от рентгенови данни за някаква промяна на
мозъча, затова и това е най-леката форма на черепно-мозъчна травма.
Видно от приложената
справка за съдимост, подс. С. не е осъждан.
При
така изнесената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
повдигнатото обвинение по чл. 130 ал. 1 от НК срещу подс. С..
Съдът прие това обвинение за
доказано по безсъмнен начин по отношение на причинената лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето временно и неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение, като
нанесъл на Д.Ч.Н. удар в главата . Показанията на св. Д.И. и св. Н. сочат че на
03.09.2017г. подс. С. ударил постр. Д.Н. с юмруг в главата и тя се „свлякла на
земята“ според изнесеното от св. Д.И.. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, която
се явява очевидец на случката, тъй като
същите са изградени на лични впечатления, логични и последователни са,
кореспондират с други доказателства по делото
- показанията на св. Б Н., както
и заключението на вещото лице д-р Т. по
съдебно-медицинската експертиза и заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза. Разстоянието, на което се е
намирала св . Д.И. й позволявало да възприеме случващото се и нейните показания
не се опровергават от показанията на свидетелите С., К.И. и С., защото както се
посочи по-горе, нейното внимание е било
съсредоточено върху случващото се, наблюдавала е цялата случка. Показанията на
тази свидетелка се безпротиворечиви,
последователно обяснява случилото се, подробни и логически свързани са. Те са
съответни и на изнесеното в тъжбата в тази част, както и на показанията на св. Б
Н.. По този начин съдът намери за
доказано по безсъмнен начин, че подсъдимият С. е този, който е осъществил
противоправно нападение над тъжителката-ударил я с юмрук в главата, след което пострадалата Д.Н. „се свлякла“ на земята. Вещото лице д-р Т. е
заключило, че пострадалата Д.Н. е
получила контузия в областта на лицето и/или главата, по данни на медицинско
лице от Спешна помощ, , мозъчно сътресение тип зашеметяване, което се
протекло със субективни оплаквания –
липса на пълен спомен за чуст от случилото се, главоболие, гадене, световъртеж,
напрегнатост, безсъние и обективни – сънливост, дизметрия за дясната ръка при носопоказалечна
проба, които увреждания са в резултат от тъпа травма, може да са получени по
начин, съобщен от пострадалата, като по делото липсват данни за друг механизъм
на причиняване на увреждането, а симптомите на мозъчното сътресение отзвучават
при спазване на правилен режим и необходимото лечение в рамките на 25-30 дни,
като е причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, съпроводено с болки и страдания. В този смисъл е и заключението на тройната
съдебно-медицинска ескертиза, според която при инцидент на 03.09.2017г.. на
тъжителката е била причинена закрита черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение,
което травматично увреждане е резултат от действието на твърд тъп предмет и
механизма на удар е такъв и може да се получи при нанасяне на удар със свита в
юмрук ръка. Според заключението, касае се за черепномозъчна травма, протичаща с
общо мозъчни симптоми без изразени огнищни неврологични прояви и в основата на
болестната картина лежат процеси на потискане в кората на главния мозък, които
настъпват в резултат на патофизиолични промени и невродинамични разстройства,
заангажиращи кората на големите мозъчни полукълба, а след това и подкорието и
сегментните рефлексни центрове. Според вещите лица, тъжителката е получила мозъчно сътресение от
лека степен, неналожило хоспитализация, с характерни симптоми, а резултатите от
проведените образни изследвания и клинични
прегледи отхвърлят категорично наличие на мозъчна контузия, която би
обяснила клинична картина с вид на епилептични припадъци, за каквито в този
случая не са налице каквито и да е основания. Според заключението,
възстановяването и периода на лечение е около 25-30 дни. Вещите лица са заключили, че липсват данни
пострадалата Д.Н. да е изпадала в комоционна кома/безсъзнателно състояние/,
което би поставило живота й в реален риск, поради което мозъчното сътресение
при тъжителката й е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Заключението на вещото лице Т., както и заключението на тройната – съдебно
медицинска експертиза кореспондира със
свидетелските показания на св. Д.И., Б Н., с които се установяват твърденията
на тъжителя за това причинено травматично увреждане. Защитната теза на подс. С.,
че не е нанасял удар на тъжителката, не се подкрепя от доказателствата по
делото. Напротив. Доказа се по категоричен начин-и свид. показания на св. Д.И.
и св. Б Н., и заключението на съдебно –
медицинската експертиза и тройната съдебно-медицинска експертиза, че подс. С. е ударил тъжителката с юмрук в главата, след което последната „се свлякла“ на земятя, вследствие на което е получила мозъчно
сътресение, от лека степен с характерни симптоми - световъртеж , главоболие, гадене.
С това си деяние подс. С. виновно, при пряк умисъл е нанесъл
лека телесна повреда на тъжителя по чл. 130 ал. 1 от НК. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието-че като удря с юмрук в главата
тъжителката, накърнява личната й
неприкосновеност и й причинява болки и страдания, а от друга страна е искал
настъпването на тези последици. Смегчаващи вината обстоятелства – няма.
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
По обвинението по чл. 130 ал. 1 от КТ за причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК, изразяваща се в мозъчно сътресение,
с главоболие, разстройство на съня, съдът намира, че подс. С. следва да
бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление по този текст и
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание , съгласно чл. 78 А от НК. За извършеното от него деяние, се
предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години или пробация, не е
осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по чл.78А от НК, не се доказаха съставомерни имуществени вреди и целите на наказанието ще
бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание. Предвид на това на
подс. С. беше наложена глоба в размер на 1000,00 лв. Размерът на глобата е
съобразен с имотното състояние на подс. С.– пенсионер, женен, възрастта му – на
69 години, както и влошените отношения между семейството на тъжителката и подсъдимия, а не на последно място и
здравословното състояние на подсъдимия. Това
наказание би постигнало целите на личната и генерална превенция по чл. 36 от НК,
както по отношение на подсъдимия, така и би въздействало предупредително и
върху други членове на обществото към спазване на законите и добрите нрави.
По ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
По иска срещу подсъдимия С.
за сумата от 20 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
деянието по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди - болки и страдания, съдът намира, че същият е частично основателен
и доказан. Съдът счете, че следва да се репарират претърпените неимуществени
вреди от нанесения удар с юмрук в главата, от който пострадалана се свлякла на
земята, с който удар на тъжителката са
причинени виновно болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени-
причинено е на Д.Н. мозъчно
сътресение, протекло със световъртеж, главоболие. Според заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза, това травматично увреждане е резултат от
действието на твърд тъп предмет и механизма на удар е такъв и може да се получи
при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка. Според заключението, касае се за
черепномозъчна травма, протичаща с общо мозъчни симптоми без изразени огнищни
неврологични прояви и в основата на болестната картина лежат процеси на
потискане в кората на главния мозък, които настъпват в резултат на
патофизиолични промени и невродинамични разстройства, заангажиращи кората на
големите мозъчни полукълба, а след това и подкорието и сегментните рефлексни
центрове. Според вещите лица,
тъжителката е получила мозъчно сътресение от лека степен, неналожило
хоспитализация, с характерни симптоми.
Вещите лица са заключили, че тези увреждания са й причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и
възстановяване около 25-30 дни .
На тъжителката са причинени виновно болки и страдания от извършеното
от подс. С. престъпление по чл. 130 ал. 1 от НК. Относно претендираната
сума от 20 000,00 лева, съдът
счита, че същата е завишена. Съдът взе предвид не само заключението на
вещото лице и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза, но и показанията на св. Д.И., която
изнесе, че след удара с юмрук в главата, пострадалата „се свлякла“ на земята, а
след случката дълго имала „главоболие, измаляване, виене на свята“, както и
заявеното, че 2018 година тъжителката споделила пред нея, че има главоболие,
виене на свят, измаляване. Съдът отчете
и установеното от показанията на св. Б Н., че след удара тъжителката паднала на
земята, а след случката имала припадъци, бил и направен ЯМР, за да установят
има ли последствия от удара. Видно от нейните показания, тъжителката не ходела
редовно на училище, защото не била в състояние, както и била уплашена
„изпитваше страх, както и в момента, ние се движим на групи“, защото се
страхувала. Тази свидетелка изнесе, че след случката 4-5 месеца дъщеря и имала
главоболие, пиела лекарства, но и сега правела припадъципри най – малката
възбуда или ядосване. Св. Г. установи с показанията си, че тъжителката
понякога отсъствала от училище по
здравословни причини, като имало случай, когато припаднала в училище, а пред
него се оплакала, че силния шум я дразни. Съдът отчете, че тъжителката към
датата на причиняване на телесното увреждане е била непълнолетна – на 16
години, като последствие от това увреждане се явява и страха, който е изпитвала
да се движи сама, според заявеното от св. Б Н., както и съобрази, че времето за
възстановяване и лечение е на границата с това за средна телесна повреда.
Съдът прие, че за обезщетяване на претърпените от тъжителката болки и
страдания за причинененото й телесно увреждане от
подсъдимия на 03.09.2017г. е необходима сумата 3 000,00 лева, която сума определи по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. При
това положение подсъдимият ще следва да заплати на тъжителката сумата
3 000,00 лева - претърпени неимуществени вреди/болки и страдания/ в
резултат на престъплението по чл.130, ал1от НК – лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, ведно
със законната лихва от датата на деянието 03.09.2017г.. до окончателното
плащане, като гражданския иск до размер на 20 000,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, беше отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът присъди и разноски по делото в полза на тъжителката в размер на 1919,60 лева /хиляда деветстотин и
деветнадесет лева и шестдесет стотинки/, които подс. С. следва да й заплати, от
които 12,00 лева – такса за депозираната тъжба, 500,00 лева – адвокатско
възнаграждение, 1407,60 лева - възнаграждения
на вещи лица и депозит за призоваване на
свидетел. Подс. С. беше осъден да заплати на РС-Свищов сумата 120,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск и 5,00 лева – такса за издаване на
изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: