Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 146 30.06.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
окръжен съд
гражданско отделение
На трети
юни
2020
год.
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 184 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК въз основа на жалба
рег.№14/03.01.2020 год. на съпрузите З.И.М., ЕГН ********** и К.К.Ц.,
ЕГН **********,*** срещу решение № 187/05.12.2019 год. по гр.д.№224/2017 год.
на Районен съд Б.,с което между тях и
съпрузите М.И.М., ЕГН********** и Н.Д.М., ЕГН **********,*** , при квоти от по
½ ид.ч. е допусната делба на недвижими имоти:1./еднофамилна двуетажна
вилна сграда, изградена върху вилно място с идентификатор 02508.7.8 по КК на
гр. Б.състояща се от полуподземен етаж с три складови помещения, две от които
преходни;първи надземен етаж с помещения от група „ден“-входна дневна,
кухненски бокс, спалня ниша, тоалетна на междинната площадка;втори надземен
етаж с помещения от група „нощ“ вестибюл, три спални, баня на междинната
площадка и два балкона и 2./гараж, изграден във вилно място с идентификатор
02508.7.8 по КК на гр. Б..
Изразено е несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд,че заявените за делба имоти се притежават в режим на
съсобственост от страните по делото.Същите били направени въз основа на
преценка за недействителност на договор за делба от 1997 год.,с който
съсобствеността била ликвидирана,въпреки че възражение за нищожността му от
страните по делото не била заявявана,респ. при
несъобразяване на постановките на т.3 от тълкувателно решение № 5/29.12.2014
год. по тълкувателно дело № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Недвижимия имот,в
който били построени вилата и гаража,бил
обект на притежание на въззивниците по силата на възлагането му в реален дял и
изключителна собственост с договора от 1997 год. и след като сградите не били изключени от делбата,по правилото на чл. 92 от ЗС
собствеността им следвала собствеността върху терена.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде
отменено и постановено ново по съществото за спора за отхвърляне на иска по чл.
34 от ЗС.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивниците
решение им е връчено на дата 20.12.2020 год.,
жалба рег.№14/03.01.2020 год.е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Съпрузите М.И.М. и Н.Д.М. считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое становище са изразили
в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 745/20.02.2020
год.Сочат,че следва да бъде правено разграничение по отношение притежанието на
поземления имот ,в който са изградени делбените обекти и притежанието на самите обекти. Собствеността върху делбените
имоти била придобита на възмездно основание-договор от 1992 год. за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и в съсобственост от съделителите
Н.М. и М.М.,по време на сключените от тях с останалите съделители
граждански бракове.Горното изключвало приложението на правилото на чл. 92 от
ЗС,като оригинерен способ за придобиване право на собственост.Изводите на БРС
относно нищожността на договора за доброволна делба от 1997 год. действително
противоречали на тълкувателната практика на ВКС,но с него не била прекратена съсобствеността върху
сградите,а единствено върху дворното място,т.е. въззивниците притежавали
единствено голата собственост по
отношение ПИ с идентификатор 02508.7.8.,в който били изградени делбените
обекти.
Жалбата е неоснователна по
съображения,основани на фактически
констатации и правни изводи ,както следва:
Претенцията е по чл.34 ал.1 от ЗС за делба
на вилна сграда в гр.Б.,притежавана от страните в
съсобственост по силата на алеаторен договор от 1992 год. ,с който Д. С. М. и И.М.М. са
прехвърлили на децата си: ищеца М.И.М. и ответницата З.И.М.,по време на браковете им с Н.Д.М. и К.К.Ц. правото на
строеж върху вилно място и собствеността на изградената в това място вилна
постройка .С договор от дата 04.07.1995 год.
,М.М. и З.М. закупили вилното място от Община гр.Б.,а с договор от
08.01.1997 год. поделили собствеността му.Понастоящем съсобствената вилна
сграда попадала в поземления имот
,възложен в дял и изключителна собственост на ответницата З.И.М.,
а към същата бил изграден гараж още към построяването й.Иска се делбата да бъде
допусната при равни квоти .
Претенцията
е оспорена от З.И.М. и К.К.Ц. с доводи,че съсобствеността върху делбените имоти
е ликвидирана с договор за доброволна
делба от 08.01.1997 год.
Пред въззивната инстанция не са посочени нови
факти и не са представени нови доказателства, а с въззивната жалба не се оспорват
фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от тях правни изводи на Балчишкия районен съд ,поради
което въззивният съд следва да основе решението си на фактическата
обстановка,въз основа на която се е произнесъл първоинстанционният съд, именно:
Процесната сграда е проектирана и изградена през
1967-1968 год. като еднофамилна двуетажна сграда с гараж във вилната зона на
гр.Б.и е узаконена през 1991 год. на името на И.М.М..
М.И.М. и З.И.М. са наследници по закон-низходящи от първа степен на
починалите на дати *** год. и *** год. Д. С. М. и И.М.М..
С договор от дата 09.11.1992 год.,сключен с нотариален
акт №*** год. на Балчишкия районен съд,И.М.М.
и Д. С. М. са прехвърлили на децата си :
ищецът М.И.М.
и ответницата З.И.М. правото на строеж върху вилно
място с площ от *** кв.м.,представляващо пл.№ *** по кадастралния план на гр.Б.,отстъпено
от Общински народен съвет гр.Б.с договор от дата 23.12.1987 год.,ведно с построената върху него двуетажна вила състояща
се на партерния етаж от две стаи и кухня и на първия етаж от три стаи и хол,срещу задължението за
издръжка и гледане,като продавачите са си запазили правото на владение върху
една стая и кухня по техен избор и докато са живи.Не е спорно,че възмездната
сделка е сключена по време на брака на М.И.М. с Н.Д.М.
и на брака на З.И.М. с К.К.Ц..
В хода
на настоящото производство и с решение № 272/07.12.2018 год. по в.гр.д.№
481/2018 год. на Добричкия окръжен съд ,влязло в сила на дата 07.12.2018 год. е
потвърдено решение № 45/12.04.2018 год. по гр.д.№ 721/2017 год. на Районен съд Б.,с
което е отхвърлен като неоснователен предявения от З.И.М. срещу М.И.М. и Н.Д.М.
иск по
чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане от
09.11.1992 год. до размера на ½ ид.част от прехвърлената на ответниците
½ ид.ч.
С
договор от дата 04.07.1995 год.,Община
Б.е продала на ищеца М.И.М. и ответницата З.И.М. собствения си
недвижим имот:вилно място от *** кв.м.,представляващо имот с пл.№ *** по плана
на ***-Б.са сумата от 140 000 лв.
С
договор за доброволна делба от 08.01.1997
год.,с нотариална заверка на подписите
рег.№ 28/08.01.1997 год.,вписан под № *** год. ,*** на партидната книга, ищецът М.И.М.
и ответницата З.И.М. са прекратили
съсобствеността върху вилно място от ***
кв.м.,представляващо имот с пл.№ *** по плана на *** гр.Б..М.И.М. е получил в дял и
е станал собственик на 700 кв.м. вилно място,представляващо имот с пл.№ ***по плана на *** гр.Б.,а З.И.М.
700 кв.м.
вилно място,представляващо имот с пл.№ *** по
плана на *** гр.Б..
С
решението си по чл.344 ал.1 от ГПК ,първоинстанционният съд е отрекъл действието на договора за доброволна
делба ,счетен за нищожен на основанието по чл. 75 ал.2 от ЗН,поради неучастието
на съпрузите на страните,които са го сключили . Приел,че е налице съсобственост
между страните по отношение на делбените имоти и е допуснал извършването на
делбата при законоустановените квоти.
Със
сключения на дата 08.01.1997 год.
договор за доброволна делба на вилно
място от *** кв.м. не е прекратена
съсобствеността на построените в същото вилна сграда и гараж,но не по
изложените от БРС правни доводи,направени в отклонение от предвижданията
на чл.21 от СК,чл.24 ал.4 от СК /чл.22 ал.3 СК отм./ и тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 год. на ВКС по т. д. № 5/2013 год., ОСГТК. Доброволната делба, извършена без участие
на единия съпруг, когато идеална част от имота се притежава в режим на
съпружеска имуществена общност, не е нищожна на осн. чл.
75, ал. 2 ЗН и не може да бъде оспорена на това основание от който и да е
от съделителите,респ. съдът да приложи служебно последиците на
недействителността. Единствено в случай, че делбеният имот не е поставен в дял
на съпруга - съделител, а е получен от друг съделител, доброволната делба е
непротивопоставима на неучаствалия съпруг и може да бъде оспорена само от него
по реда на чл.
24, ал. 4 от СК / чл.
22, ал. 3 СК, отм./. С уважаване на конститутивния иск с пр. осн. чл.
24, ал. 4 СК вещнопрехвърлителното действие на договора за делба отпада
изцяло и делбата следва да се извърши отново.
Със сключения на дата
08.01.1997 год. договор за доброволна делба на вилно място от *** кв.м. , съсобствеността на построените в
същото вилна сграда и гараж не е
прекратена с оглед материално правната регламентация на съсобствеността и спецификата на правилата за прекратяването
й.
Правната същност на договора се определя от естеството на
насрещните права и задължения. Договорът за делба се доближава по своята
характеристика до спогодбата,уредена в чл.365 от ЗЗД.Правното естество на
договора за делба е прекратяване на съсобственост,а изискваната от закона форма
е писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите –чл.35 ал.1 от ЗС. Договорът
за делба е самостоятелен вид договор и има вещнопрехвърлително действие за предмета
на делбата - притежаваните в обикновена съсобственост идеални части от делбения
имот / или имоти/ се превръщат в право на собственост върху отделни реално
обособени обекти и общото имущество се разпределя между съделителите, съобразно
правата им в съсобствеността.
Делбата
е специфичен способ за прекратяване на съсобственост,който е насочен пряко към
този резултат,за разлика напр. от договорите за продажба,замяна,дарение и
др.,чиято цел е различна от прекратяване на съсобствеността върху имота. При договора
за доброволна делба поначало липсва
размяна на престации,няма губене или отстъпване на собственост срещу
придобиване на непритежавана дотогава собственост.До възмездност при делбата
може да се стигне само в случаите на изравняване на полученото в дял чрез
доплащане разликата на ощетените съсобственици. С оглед на горното дадените в
съдебната практика разрешения,че при прехвърляне правото на собственост върху
земята,приобретателят му става собственик на всички постройки и насаждения по
аргумент на чл.92 от ЗС,освен ако не е уговорено друго при сключване на
договора,т.е. ако изрично постройките са изключени от предмета на
разпореждане,не могат да бъдат приложени механично и безусловно.Подобно разширяване на правилото на чл.92 ЗС ,чрез които се придобиват
вещни права върху чужда вещ е
недопустимо и във всички случаи подлежи на съобразяване конкретиката и естеството на придобивния способ.Така например с тълкувателно решение
№ 5 от 18.05.2017 год. на ВКС по т. д. № 5/2015 год., ОСГК приложението на разпоредбата
е отречено в принудителното изпълнение относно придобиване на правото на собственост върху
недвижим имот на основание публична продан.
В случаите на съсобственост на терена и на построена върху
него сграда, допустима е делбата на земята, отделно от сградата, която е
построена върху земята, и на сградата отделно от земята, върху която е
построена сградата.В тази насока са решение № 2390 от 30.ХI.1966 год. по гр. д. № 1666/66 год. на ВСК,I г. о. ;решение №
3818 от 23.XII.1981 год. по гр. д. № 3018/81 год., I г. о. на ВС;решение №
413/23.10.2012 год. по гр.д.№ 107/2012 год. на ВКС,І г.о.В правото на
собственост върху имота е включено и правото на собственост върху сградите,
което съгласно чл. 63 - 67 ЗС може да бъде
упражнявано отделно от правото на собственост върху земята. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗС собственикът на земята може
да учреди в полза на друго лице вещно право на строеж на определена сграда.
След построяването й носителят на правото строеж става собственик на сградата,
докато собствеността върху земята остава на предишния й собственик. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗС собственикът на земята може
да прехвърли съществуващата постройка отделно от терена. Съсобственикът също
има правната възможност да се разпорежда само с частичното си право на
собственост върху постройката в общия имот. Такава разделна собственост по
силата на чл. 63, ал. 3 ЗС може да се
създаде и чрез доброволна делба. Съсобствениците могат съгласно чл. 63, ал. 2 и 3 ЗС да си поделят реално
само постройката по етажи. Учредяването в такъв случай на етажна собственост ще
стане на основата само на правата им върху постройката, без да се включат и
правата им на собственост върху земята. В чл.
38 ЗС дворното място е наистина посочено като една от общите части на
етажната собственост. Това обаче не означава, че етажната собственост не може
да се учреди от собствениците на една многоетажна сграда отделно от земята.
Общите части в чл. 38 ЗС са посочени
примерно. Етажна собственост може да се учреди и без наличието на някои от тези
посочени общи части например без асансьор или портиерско помещение в една
двуетажна сграда. Има, разбира се, общи части, като основи, носещи стени плочи
и други подобни които съставляват необходими конструктивни елементи, без които
сградата не може да съществува. Но дворното място с цялата си площ не
представлява такава обективно необходима обща част. Действително сградата заема
една част от него и то трябва още да бъде използвано и във връзка с
експлоатацията й, но такова използване на земята е осигурено с правните
възможности, които чл. 64 ЗС предоставя на
собствениците на сградата отделно от земята. Следователно за изграждането и
експлоатацията на постройката, върху която е учредена етажна собственост, не е
обезателно необходимо членовете на последната да притежават и дворното място.
Етажна собственост може да се учреди само на основата на правата им на
собственост върху сградата отделно от земята. Най-сетне според чл. 92 ЗС предположението, че собственикът на
земята е собственик и на постройките върху нея, е оборимо, т. е. носителите на
правата на собственост на терена и на постройката могат да бъдат различни.Следователно
според общата система на закона земята и построената върху нея сграда са
отделни имоти, отделни вещи, поради което, ако те са съсобственост на няколко
лица, съсобствениците могат да искат делбата не само едновременно, т. е. на
терена и на сградата, но и разделено - на терена независимо от сградата и на сградата
независимо от терена.
С оглед на горното въззивниците не са
придобили делбените имоти по силата на
приращението ,които не са тяхна
изключителна собственост, а обект на
съвместно с противната страна
притежание.Искът за делбата им е
основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.271 ал.1 от ГПК обжалваното
решение като краен резултат е законосъобразно постановено,поради което
въззивният съд го потвърждава.
С
оглед изхода по спора –неоснователност на подадената жалба ,въззивниците следва
да заплатят на въззиваемите сторените по повод
на обжалването разноски-заплатено възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство по делото- така определение № 93 от 18.05.2018 год. на ВКС по ч. гр. д. № 1667/2018 год., II г. о. ;определение № 4 от 06.01.2011 год. по ч. гр. д. №
542/2010 год. на II г. о. и определение
№ 252 от 11.07.2014 год. по гр. д. № 2024/2014 год. на I г. о. Неоснователно е
възражението на въззивниците по чл.78 ал.5 от ГПК.Разпоредбата на чл.7 ал.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение предвижда минимум от 600 лв.,а заплатеното
възлиза на сумата от 750 лв.,което е съответно на фактическата и правна
сложност на делото.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187/05.12.2019 год. по гр.д.№224/2017
год. на Районен съд Б..
ОСЪЖДА З.И.М., ЕГН ********** и К.К.Ц., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.И.М., ЕГН********** и Н.Д.М., ЕГН **********,*** сумата от 750
лв.,сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното производство-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.