Р Е Ш
Е Н И Е № 260037
Град Несебър, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 936 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от С.Б.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0304-001428 от 18.08.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП са му наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, не са спазени и разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В Наказателното постановление не e идентифицирано техническото средство – марката и модела, като наред с това не са описани съставомерни обстоятелства относно връчване, съответно получаване, на талона за изследване, с което е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. Отбелязва, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено наказателно постановление, е посочено, че К. е отказал да даде кръв и урина за установяване наличие на наркотични вещества, а посочването на този отказ за първи път в НП не се базира на никакви доказателства. В наказателното постановление не са посочени доказателствата, въз основа на които наказващият орган е приел, че санкционираното от него лице е отказало медицинско изследване. В талона за изследване не е ясно отразено какво конкретно е отказал жалбоподателя – да получи талона или да посочи начина, който избира да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Като конкретна нарушена разпоредба от цитираната наредба се посочва тази на чл.6, ал.1, тъй като в талона за изследване няма залепен стикер, което от своя страна поставя под съмнение дали талона за изследване не е попълнен по-късно след съставянето на акта. За да носи административно наказателна отговорност по чл.174, ал.3 от ЗДвП по отношение на водача на МПС трябва да са налице и двата отказа – както да бъде изпробван с техническото средство, така и с медицинско или химико-токсикологично лабораторно изследване, но предвид, че не е описано техническото средство, отказът с него не следва да се приеме за осъществен. Претендира разноски.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От упълномощен от ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило писмено становище, според което жалбата е неоснователна, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение е установено и доказано от събраните по делото доказателства, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде потърдено като правилно и законосъобразно, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установени следните факти:
За времето от 19:30 часа на 09.08.2020г. до 07:30 часа на 10.08.2020г. служителите Д.Г.Д. и М.Н.М., двамата на длъжност “младши автоконтрольор” в РУ Несебър, са изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ, като са се придвижвали със служебен автомобил с рег.№ ********. Двамата са били позиционирани в град Свети Влас, на улица Цар Симеон на кръстовището с улица Черноморска, където около 21:25 часа са спрели за проверка преминаващия оттам и движещ се в посока град Несебър лек автомобил “Ауди С8” с рег.№ ********. При проверка на документите на автомобила и на водача установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя С.Б.К. и че той е негова собственост. Водачът е бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ ARJJ 0041 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническото средство, поради което свид. Д.Г.Д. е съставил талон за изследване № 0067574, в който е бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва да се яви в срок до 120 минути, считано от съставянето и връчването на талона за изследване – 21:45 часа, във ФСМП-Несебър за медицинско и химико-токсикологично лабраторно изследване. Водачът е отказал както да подпише талона за изследване, така и да получи екземпляр от него, който отказ е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел по смисъла на чл.6, ал.8 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
След издаване на талона за изследване, Д.Г.Д. е съставил АУАН серия АА бл. № 387760 от 09.08.2020г., в който същият е описал нарушението като е посочил, че на 09.08.2020г. около 21:25 часа в град Свети Влас, по улица Цар Симеон, до кръстовище с улица Черноморска, в посока към град Несебър, С.Б.К. като водач на собствения си лек автомобил “Ауди С8” с рег.№ ********, отказва извършването на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер ДръгТест 5000 с фабр.№ ARJJ 0041; издаден талон за изследване № 0067574. Нарушението е квалифицирано от актосъставителя по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта за били иззети от жалбопдателя СУМПС *********, СРМПС част ІІ № *********, както и двете табели с регистрациони номера на автомобила. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, както и от жалбоподателя С.Б.К., на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения срещу акт не са постъпвали.
Жалбоподателят не се е възползвал от възможността и не се
е явил в медицинското заведение в рамките на указания в талона за изследване
час за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят потвърждава направените от него констатации, които е отразил в издадените от него документи при проверката. Уточнява, че на водача е било обяснено, че заради отказа му да бъде изпробван с техническото средство, има възможност да даде кръв и урина за химически анализ, и че с тази цел му е издаден талона за изследване, но водачът е отговорил, че не желае да даде кръв и урина за медицинско изследване, и че отказва да получи талона за изследване, който негов отказ е удостоверен с подписа на свидетел. Заявява също, че не е използвал стикерите към акта и талона за изследване.
Разпитан е и свидетеля по акта и нарушението, който е и свидетел на отказа на водача на проверяваното МПС да подпише и да получи талона за изследване, като същият в показанията си потвърждава констатациинте в акта и обстоятелствата при проверката, като уточнява, че водачът е бил изпробван с техническо средство и за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна (0.00 промила), и че в автомобила е пътувало едно момиче на предната дясна седалка. Потвърждава отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, като заявените от него откази са били след проведен телефонен разговор.
Показанията на тези двама разпитани свидетели са непротиворечиви, последователни и взаимнодопълващи се, поради което съдът няма основание да не дава вяра на фактите, които твърдят, тъй като те кореспондират с останалия доказателствен материал, а и липсва основание от тяхна заинтересованост от изхода на делото, поради което ги кредитира изцяло.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 18.09.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 23.09.2020г.
В хода на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност на НП съдът провери редовността и на акта, въз основа на който е издадено то. По отношение на двата административни акта, които са издадени в хода на административно наказателното производство, не се констатира нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението, с оглед съдържанието на НП и акта, напълно съответства на изискването на закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място, дори и час на извършване на нарушението. Последното е описано достатъчно изчерпателно – като водач на МПС отказва да бъде изпробван с техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Предвид на това настоящата съдебна инстанция счита, че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него нарушение и при изяснена фактическа обстановка.
Така, констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил и като такъв спрямо него е била предприета проверка, включително и за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се потвърждават от показанията, дадени от актосъставителя и свидетеля по акта и нарушението, която описана фактическа обстановка дори не се оспорва по същество от от жалбоподателя. Напротив същият изрично признава, че е отказал да му бъде извършвана такава проверка с техническото средство.
Съдът намира за неоснователни доводите, изложени в жалбата срещу постановлението.
Обстоятелството, че в НП, за разлика от АУАН, не е посочен вида и номера на техническото средство, не представлява процесуално нарушение, тъй като тази информация би имала значение единствено за доказване изправността на техническото средство. А въпросът за изправността на техническото средство стои само в случаите на осъществен тест с техническо средство, но не и когато тестването е отказано (Решение № 1637/24.07.2013г. по КАНД № 1383/2013г. на Административен съд – Бургас).
Незалепването на стикерите по чл.6, ал.1 от цитираната Наредба № 1/19.07.2017г. не представлява в случая нарушение, респ. то не е съществено такова, защото тази разпоредба предвижда единият от стикерите по чл.3, ал.3 от наредбата да се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат (не се залепват) към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. Предвид заявеният от жалбоподателя – водача на МПС – отказ да получи талон за изследване, контролните органи правилно не са счели за необходимо да залепват стикерите на този екземпляр от талона, нито да връчват само стикерите на водача, отказал талона, което не означава, че стикери не са били приложени към този екземпляр от талона. В АУАН е вписан номера на издадения талон за изследване, което означава, че талонът е издаден преди съставянето на акта и веднага след заявения от водача отказ да бъде изпробван с техническото средство, поради което настоящият съдебен състав не приема, че упражненото от водача право на отказ да получи талон за изследване може да послужи като основание да се поставя под съмнение поредността на съставянето на тези два документа.
Във връзка с възражението на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител, че за да е съставомерно деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП следва да са налице двата отказа – да бъде изпробван с техническо средство и да не изпълни предписанието за медицинско изследване, следва да се има предвид, че субект на нарушението по тази разпоредба е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние може да бъде осъществено по два алтернативни начина – чрез отказ за извършване на проверка за наличието на алкохол или употреба на наркотични и упойващи вещества (предл. 1-о) или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско изследване (предл. 2-о). В разглеждания случай от фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, К. е управлявал лек автомобил „Ауди с8“ с рег.№ ********, т.е. притежава качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същият е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Чл.174, ал.3 от ЗДвП визира две различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В случай, че водачът е отказал само медицинско изследване, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвР, защото след проверката ще се установи дали е употребявал такива наркотични вещества или техни аналози и едва при установена тяхна употреба, той би носил наказателна отговорност по чл.343б, ал.3 от НК, а ако не се установи такава употреба, деянието не би било съставомерно независимо от факта, че лицето отказва и да изпълни предписание за медицинско изследване. Същите изводи се налагат и при обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но не съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо чрез кой от алтернативно предвидените методи.
Очевидно съставомерното деяние в случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско изследване, т.е. не невъзможността да се установи употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача, като последица от едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство, така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително предписание.
Нарежданията на определените от Министъра на вътрешните работи органи по контрол, относно изпълнението на ЗДвП, дадени в изпълнение на правомощиято им, установени в чл.165 от ЗДвП, са задължителни за техните адресати. В този смисъл, според разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Това е общата разпоредба, която възвежда в състав на административно нарушение всеки отказ да бъде изпълнено нареждане на орган за контрол на движението. В този контекст правилото на чл.174, ал.3 от ЗДвП е специална разпоредба относно отказ от изпълнение на нареждане на орган по контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно – отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за медицинско изследване.
С това се обосновава и извода, че ако водачът беше извършил една от двете алтернативни хипотези на нормата – да бъде изпробван с техническо средство или да му бъде извършено медицинско или и химико-токсикологично лабораторно изследване, то тогава не би извършил съставомерно деяние. Затова като е заявил и двата отказа, в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвР, поради което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
Деянието, което С.Б.К. е извършил на 09.08.2020г. безспорно съставлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на административно наказателната му отговорност, а издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, включително и в частта относно вида и размера на наложените му административни наказания, като се има предвид, че срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”, както и глобата са с фиксирани от законодателя размери и не могат да бъдат намалявани предвид забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0304-001428 / 18.08.2020г., издадено от Иво Г. Терзиев на длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на С.Б.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., издадена от министъра на вътрешните работи, са му отнети 12 (дванадесет) контролни точки, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: