Решение по дело №7926/2019 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 4860

гр. Пловдив, 17.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 06.11.2019 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7926 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н.М.Ш., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 171.52 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.185, вх.В, ап.18 и сумата от 40.71 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2019 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 422/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва качеството си на потребител. Моли за отхвърляне на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност.         

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 422/2019 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

В исковата молба се претендира стойността на топлинна енергия за сградна инсталация, припадащата се част за апартамент № ***, находящ се в ***.

Ответникът оспорва качеството си на потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружеството, за процесния имот в процесния период.

Съгласно чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество потребител на услугите, предоставяни от ищеца е собственик или ползвател, с учредено вещно право на ползване на топлоснабден имот.

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя въз основа на заявление-декларация от ползвателя с искане за доставка на топлинна енергия.

Видно от представеното от ищеца по делото Заявление - декларация  за започване продажба на топлинна енергия /л.45/ ответникът Н.Ш. е заявил, че е ползвател на услугите, предоставяни от ищцовото дружество за имот, собственост на Община Пловдив, а именно за апартамент № ***, находящ се в ***. Ответникът не е оспорил, че е подписал това заявление-декларация, както и че същото се отнася за процесния имот.

С подаването на това заявление –декларация ответникът се е завил като потребител на услугите предоставяни от ищеца за процесния имот. Заявлението е прието от ищеца, доколкото същият е завел партидата на процесния имот на ответника. Съдът приема, че именно на база на това заявление е заведена партидата на името на ответника в ищцовото дружество за процесния период, като се е съгласило да доставя именно на ответника за процесния период топлоенергия. По този начин между страните е възникнало индивидуално облигационно правоотношение по доставка и пренос на топлоенергия. Обстоятелството, че в заявлението-декларация не е посочена дата на изготвянето му не променя факта, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение, като както беше посочено, съдът приема, че именно на база това заявление партидата е заведена на името на ответника в процесния период, поради което и съдът приема, че заявлението е подадено преди този период – 2015 -2017 г.

Ответникът не доказа, че това правоотношение е прекратено, че друг е ползвател на имота за процесния период, че имота за имота е подадено заявление за доставка от трето лице за процесния период, че е поискал от ищеца да бъде закрита неговата партида, съгласно Раздел XIII от Общите условия на ищеца - чл.65. Следва да се посочи, че ищецът няма как да знае, че ползвателят е друг, ако това обстоятелство не му бъде заявено било от новия или предишния ползвател на имота. Предвид изложеното съдът приема, че в процесния период 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. между страните  е съществувало валидно облигационно правоотношение.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.61/ се установява, че имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г.е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.

От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ответника за процесния период 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната инсталация общо 2.00158 МWh.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Нелбо“ ЕАД. Вещо лице установява, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и  начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като начина на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“. 

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Нелбо“ ЕАД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната методика, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.

 ТЕ, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 155 куб.м.

С оглед изложеното, съдът приема, че правилно и законосъобразно е начислено количеството доставена топлоенергия за сградна инсталация за процесния период , поради което предявеният иск е доказан по основание.

Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.67/, която съдът кредитира, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. от 2.00158 МWh., е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 171.52 лева. Вещото лице е съобразило действащите към процесния период Решения на КЕВР, с които е въведена цена на топлинната енергия и ги е приложило, показало е таблично как е изчислена процесната сума.

Искът за главница е доказан по основание и размер.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 171.52 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 04.01.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. ноември 2015 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 05.01.2016 г. до 09.01.2019 г. възлиза на сумата от 40.71 лева, ето защо акцесорният иск е доказан до пълния предявен размер.

Предвид обстоятелството, че съдът приема исковете за основателни следва да разгледа направеното от страна на ответника в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност.

Задълженията на потребителите на услугите на ищеца, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.

В чл.34, ал. от Общите условия е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30–дневен срок след изтичане на периода за който се отнася. Видно от приложените по делото препис-извлечение от сметка /л.10/ първото вземане за главница в размер на 7.62 лева е за периода 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., чиито падеж е на 04.01.2016 г. Погасителната давност за него настъпва на 05.01.2019 г. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 10.01.2019 г., поради което съдът приема, че за това вземане е настъпила погасителна давност. Всяко едно от следващите вземания не е обхванато от погасителната давност. Предвид недължимост на вземането на главница за този период, не се дължи и агцесорното вземане за лихва, начислено върху същото в размер на 2.33 лева, съгласно справка на л.10

Искът за главница следва да бъде уважен до сумата в размер на 163.90 лева за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г., за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 171.52 лева за периода 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.

Искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен за сумата в размер на 38.38 лева за периода 02.02.2016 г. до 09.01.2019 г. за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 40.71 лева, представляващ лихва в размер на 2.33 лева, начислена за периода 05.01.2016 г. до 09.01.2019 г. следва да се отхвърли.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 10.01.2019 г. до окончателното изплащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда и за двете страни..

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 452.73 лева - разноски в исковото производство и 71.48 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

Ответникът доказа разноски в размер на 300 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.27 - гръб/, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще се присъди сума в размер на 14.06 лева.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 163.90 лева, представляваща стойността на топлинна енергия доставена за периода 01.12.2015 г. до 30.04.2017 г. по партидата на ответника за обект на потребление, находящ се в ***, както и сумата в размер на 38.38 лева - обезщетение за забавено за периода 02.02.2016 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2019 г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 422 по описа за 2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 163.90 лева до пълния предявен такъв от 171.52 лева за периода 01.11.2015 г.до 30.11.2015 г. като погасени по давност, както и иска за обезщетение за забава за горницата над уважения размер от 38.38 лева до пълния предявен размер от 40.71 лева, представляваща лихва в размер на 2.33 лева, начислена за периода 05.01.2016 г. до 09.01.2019 г.

ОСЪЖДА Н.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 452.73 лева – разноски в исковото производство и 71.48 лева – разноски по ч.гр.д. № 422 по описа за 2019 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. да заплати на Н.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 14.06 лева – разноски в исковото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ