РЕШЕНИЕ
Номер 260108 20.04 Година 2022 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIIІ
състав
На 19.04.2022 Година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: А. Стойчев
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа
докладваното от Съдията гр. дело номер 413 по описа за 2020
година намери за
установено следното:
Предявени са искове по чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от
Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата С.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез процесуалния си представител адв. А.Х.Г., е предявила иск против
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, с който се моли да се осъди ответникът да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
в размер на 200 000 лева, които неимуществени вреди са вследствие смъртта
на дъщерята на ищцата З.В.К., настъпила при ПТП на 16.12.2019 год., при което
около 12:20 часа на път I – 8 км 201 + 000 З.Г.Ш.
с ЕГН **********, управлявайки лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугар“, с
рег. № ***, движейки се с несъобразена скорост, навлиза в съседната пътна лента
за насрещно движение и причинява ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ***, управляван от Д.Е.В., ЕГН
**********, вследствие на което водачката на лекия автомобил З.Г.Ш. и нейната
спътничка З.В.К. са починали, ведно със законната лихва от 30.03.2020 год. до
окончателното изплащане на застрахователното обезщетение. Ищецът установява, че
е съставен Констативен протокол за настъпилото ПТП с пострадали лица с рег. №
1006р. – 13632/17.12.2019 год.
В исковата молба подробно се обосновава нуждата от
репарация на настъпилите неимуществени вреди във връзка с претърпените от
ищцата съществени болки и страдания във връзка със загубата на дъщеря ѝ.
Твърди се в исковата молба, че към датата на ПТП за лекия автомобил марка
„Форд“, модел „Кугар“, с рег. № ***, с който е причинено виновно процесното
ПТП, е нямало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, което поражда интерес от завеждане на иск към Гаранционен
фонд. Твърди се, че на 30.12.2019 год. е входирана претенция за изплащане на
обезщетение при ответника, като е образувана щета № 19210451/30.12.2019 год.,
но с писмо № 24-01-844/26.03.2020 год. ответникът е уведомил ищеца, че отказва
изплащане на обезщетение.
ОТВЕТНИКЪТ ГАРАНЦИОНЕН ФОНД изцяло оспорва иска. Оспорват
се изцяло твърденията в исковата молба относно механизъм, причините и
обстоятелствата за настъпването на ПТП, като представеният Констативен протокол
за ПТП се оспорва в съдържателната му част, тъй като актосъставителят не е
отразил възприети от него лични впечатления за настъпване на инцидента. В тази
си част се твърди, че този документ няма качеството на свидетелстващ официален
документ.
Също така се прави възражение за съпричиняване
вредоносния резултат на починалото лице, тъй като същото е нарушило чл. 137а от ЗДвП и не е било с поставен обезопасителен колан, което е допринесло за
настъпване на тежките увреждания, довели до смъртта му.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, което е конституирано по молба
на ответника, не е взело становище по иска.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Ответникът не спори по отношение на обстоятелството на
липсата на задължителна застраховка за автомобилистите “Гражданска отговорност“
за процесното МПС, в което се е возела починалата, както и настъпване на
смъртта на дъщерята на ищцата при процесното ПТП. Наред с това по делото е
приложено писмено доказателство на лист 10 обосноваващо извода, че няма сключено
застрахователно правоотношение.
Новелата на чл. 557, ал.1 от КЗ определя,
че Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При
наличните безспорни факти следва да бъде установен по делото наличието на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД обосноваващ възможността ищцата да поиска да
й бъде заплатено обезщетение от ответника.
Съгласно легалното определение на този институт правно
релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от
страна на лицето управляващо автомобил, който няма сключена застраховка „ГО“,
което е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищците, причинна
връзка между активното поведение на причинителя и резултата, като това е
обединяващия елемент завършващ фактическия състав.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства несъмнено води до извод за наличието на
фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
По делото е
представен констативния протокол, както и копие от цялата прокурорска преписка.
Съдържанието на всички представени писмени доказателства, назначените съдебни
експертизи и разпита на свидетели по делото може да се направи извода за
настъпване на ПТП по начина описан в исковата молба. Очевидно е налице виновно
причинена вреда от страна на водача на лекия автомобил в който се е возела
починалата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на
делинквента, което е и противоправно, поради нарушението на правилата по ЗДвП,
и настъпилия резултат. Съдът преди всичко обляга своите изводи на констатациите
на вещото лице по назначената САТЕ. Установява се, че водачът на л.а. „Форд
Кугар“ е управлявал автомобила със
скорост 109-110 км.ч., поради което и при навлизане в завой загубва управление
върху автомобила и навлиза в насрещното платно и блъска насрещно движещия се
лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“. Констатациите на експерта
са, че настъпилото ПТП е поради несъобразената скорост, с която е управляван
автомобила от страна на Е.Ш., при което същата е изгубила възможност да
контролира пътното превозно средство. Установена е пряка причинно следствена връзка между поведението
на водачката на л.а. „Форд Кугар“ и настъпилото ПТП, както и смъртта на З.К..
Изводите на вещото лице пряко кореспондират с показанията на прекия очевидец на
инцидента Д.Е.В.. Очевидно е, от съвкупния анализ на всички събрани
доказателства, че делинквентът е действал противоправно, като е нарушил нормите
на ЗДвП, имменно управлявал е автомобила с по – висока скорост от разрешената,
която не е била съобразена и с конкретната пътна обстановка, което е довело до
навлизане в лентата на насрещно движещите се автомобили, което е довело до
настъпване на ПТП. Поради това следва да се приеме, че З.Ш. е нарушила чл.16,
ал.1, т.1, чл. 20 и чл.21 от ЗДвП. Налице е пряка причинно следствена връзка
между противоправното поведение на делинквента и настъпилия вредоносен
резултат, а именно смъртта на З.К., което се установява и от съдържанието на
приетата по делото СМЕ, която съдът изцяло кредитира. Това обосновава
необходимост от репарация на настъпилите вреди поради факта че е налице
фактическия състав по чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищеца болки и.
Въпреки липсата на възможност за
пряко съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Това предполага отчитане не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които
зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/.
В случая се касае за смърт на дъщеря, което съдът
отчита, като изключително травмиращо обстоятелство за преживелите родители на
починалата. Събрани са гласни доказателства /разпит на свидетеля Ю.З./, които
съдът кредитира, установяващи правно релевантните факти на топли и близки
отношения между ищцата и дъщеря й. Освен това и българския психологически модел
в семейните отношения е на изключителна близост в отношенията между поколенията
и нещо различно е по – скоро изключение. Т.е. настъпването на съществени
неимуществени вреди за децата, при смърт на родител, е почти презумптивно
съобразно съдържанието на битуващата в страната народопсихология, независимо от
етническата принадлежност на пострадалия. При определяне на размера съдът обаче
отчита и факта, че ищцата е живяла
последните четири - пет години в чужбина, което се установява, както от
показанията на доведения от самата ищца свидетел, така и от приложените от
ответника писмени доказателства относно задграничните пътувания на С.Е.. Това
определя извод, че така или иначе ищцата не е била в ежедневен контакт с дъщеря
си, а срещите са били спорадични, според показанията на свидетеля З.. Това е
несъмнено факт с правно значение, тъй като е обосновано да се приеме, че мъката
по загубата на човек, който е в нашето ежедневие не е същата сравнено със
загуба на някой, който виждаме веднъж или два пъти в годината. На следващо
място следва да се съобрази и обстоятелството, че ищцата е майка на общо осем
деца- три дъщери и петима сина. Съдът намира, че афектационното отношение на
майка с едно или две деца, в сравнение с това на майка с осем деца, към техните
преки низходящи, няма как да бъде еднакво. Несъмнено обстоятелството, че ищцата
има още две живи дъщери и петима сина
следва да бъде съобразено и отчетено, като наличната за Е., т.н. в психологията
„социална мрежа“ е изключително добре проявена, като настъпилата травма несъмнено
е омекотена в психичен план, в сравнение с
например майка с една дъщеря. Несъмнено, ако починалата беше единствено
дете на ищцата, или единствена дъщеря, несъмнено паричния еквивалент на
обезщетението би следвало да бъде друг. В
последните години обезщетенията в съдебната практика са ориентирани в
диапазона 150 000- 200 000 лева, поради което и отчитайки посочените
обстоятелства съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените
от Е. неимуществени вреди е в размер на 130 000 лева.
По повод направените от ответника възражения за
съпричиняване на вредите поради липсата на поставен предпазен колан се
установи, че този факт не може да бъде разгледан в светлината на намаляване на
обезщетението. Това е така, тъй като от заключението на СМЕ категорично се
установява, че характерът на ПТП и настъпилите увреждания довели до смъртта на
З.К., водят на извода, че е без значение дали пасажерът в лекия автомобил е бил
с поставен колан или не. Т.е. леталният изход е бил неизбежен.
Ищцата е поискала заплащане на обезщетението начиная
от 30.03.2020г. Искането е основателно. Чл. 558 от КЗ определя, че размерът
на обезщетението, изплащано от Гаранционния фонд, не може да надхвърля размера
на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена
за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497. Същият
гласи, че застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Срокът по чл.496 е тримесечен, като липсват обстоятелства посочени от
ответника за приложение на чл.106.
Ищецът е освободен внасяне на държавна такса и
разноски. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото лице следва
да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на уважения
иск за неимуществени вреди е в размер на 130 000 лв. Поради това ответникът
следва да бъде осъден да внесе ДТ от 5200 лв. по сметка на ПОС. Аналогично –
съобразно уважения размер на претенциите, ответникът следва да заплати по
сметка на ОС – Пловдив и депозита за работата на вещите лица, който е бил за сметка
на бюджета на съда или сумата от 227.50
лв.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата
от 373.75 лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска. Отправено е искане от ищцовата страна за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА. Искането е своевременно направено,
като очевидно поради липса на парични средства на доверителя, пълномощникът е
извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна помощ- лист 18/
Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. А.Г. сумата от
4130 лева дължимо адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ето защо и Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б “а“ от Кодекса за застраховането на С.В.Е., ЕГН
**********, със съдебен адрес *** сумата в размер на 130 000 лева,
представляващи обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й
З.В.К., настъпила при ПТП на 16.12.2019 год., при което около 12:20 часа на път
I – 8 км 201 + 000 З.Г.Ш. с ЕГН **********,
управлявайки лек автомобил марка „Форд“, модел „Кугар“, с рег. № ***, движейки
се с несъобразена скорост, навлиза в съседната пътна лента за насрещно движение
и причинява ПТП с насрещно движещ се товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“ с рег. № ***, управляван от Д.Е.В., ЕГН **********, вследствие на
което водачката на лекия автомобил З.Г.Ш. и нейната спътничка З.В.К. са
починали, ведно със законната лихва от 30.03.2020 год. до окончателното
изплащане на застрахователното обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до
пълния му претендиран размер, като неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 5200 лева
съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 227.50 лева заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на назначените по делото експертизи.
ОСЪЖДА С.В.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес *** да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата от 373.75 лева направени деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да заплати на А.Х.Г. с ЕГН
**********-*** със служебен адрес ******сумата от 4130 лева на осн. чл.38, ал.2 от ЗА представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, ведно с
дължимото ДДС върху сумата.
Делото е разгледано при участието на трето лице
помагач на страната на ответника- Е.З.Ш. с ЕГН **********, действащ чрез
настойника Е.Й.С. с ЕГН ********** с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :