Р Е Ш Е Н И Е
№ 95/01.03.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА КАНД № 10/ 2023 г. по
описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Регионална дирекция „***“ – Варна срещу Решение № 98/ 04.04.2022
г. по нахд № 1052/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Според касатора
обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като въззивният съд неправилно е отразил
фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Касаторът счита,
че няма противоречие между националното законодателство и общностното право, защото
Република България имала възможност да въвежда допълнителни изисквания към
водачите на МПС, каквото именно е удостоверението за психологическа годност,
уредено в Наредба № 36 от 15 май 2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба № 36). Касаторът
не се съгласява с мотивите на съда, че наказващият орган е бил длъжен да изложи
мотиви в обстоятелствената част на наказателното постановление (НП) за
причините за допълнителните изисквания, които българската държава поставя на
чуждите граждани, работещи в български компании. В жалбата се навеждат доводи
относно приложението на императивната норма на чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП), задължаваща превозвачите да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с подзаконовите
нормативни актове по прилагането на ЗАвтП. В касационната жалба се посочва, че
румънското удостоверение за психологическа годност е с друг срок на валидност
от издаваното по българското законодателство удостоверение и не споделя
аргументите, че издаденото в друга държава – членка на съюза удостоверение или
медицинско заключение следва да се приема за резонно и заместващо българското
такова.
Иска отмяна на решението
на Районен съд – Добрич като неправилно и незаконосъобразно, както и претендира
разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН за осъщественото от юрисконсулт процесуално
представителство. Прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение
по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН на ответника по касация.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът,
„***“ ЕООД, EИК ***, чрез представляващ ***, редовно призован, се представлява
от адв. А.В., ВТАК. Към молба от 16.02.2023 г. прилага писмо рег.
№11-46-7478/2/ 20.10.2022 г. на Изпълнителния директор на ИААА, свързано с
влезлите в сила изменения и допълнения на Наредба №36 по отношение
удостоверението за психологическа годност на водачите, извършващи обществен
превоз. Излага доводи и иска да се остави в сила решението на въззивния съд,
както и претендира в полза на ответника разноски за касационната инстанция
съгласно приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Добрич намира подадената жалба за неоснователна. Излага
становище, че при съставяне на процесното НП материалният закон е приложен
неправилно, поради което законосъобразно районният съд е отменил обжалваното НП.
Административен съд
– Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното Решение
№ 98 от 04.04.2022 г. Районен съд – Добрич е отменил Наказателно постановление (НП)
№ 23-0000674, издадено на 15.06.2021 г. от Директора на Регионална дирекция
„АА“ –Варна, с което на „***“ ЕООД за нарушение по чл. 96г, ал. 1, пр. второ от
ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
При извършена
комплексна проверка на „***“ ЕООД и след служебна справка на 03.02.2021 г. в 14:24
ч. в Регистъра на психологическите изследвания е установено нарушение за това,
че на 13.07.2020 г., в гр. Добрич, дружеството превозвач е допуснало водача ***, роден на *** г., до управление на товарен
автомобил марка „Даф“, кат.N3, с рег. № ***, извършващ обществен международен превоз на товари, видно
от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила и Международна
товарителница CMR от 09.06.2020 г., без водачът да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП.
След приключване на
комплексната проверка на 23.02.2021 г. е съставен АУАН серия А-2020 № 287818. Въз
основа на този АУАН било издадено от Директора на Регионална дирекция „АА“ –
Варна на 15.06.2021 г. НП № 23-0000674, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел напълно описаната в АУАН фактическа
обстановка. В издаденото НП е указано, че видно от справка в Регистъра на психологическите
изследвания, на водача никога не е бил издаван документ, удостоверяващ
психологическата му годност и нарушението не е изолиран случай. С
разпоредителната част на обжалваното НП за нарушение на чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвтП на „***“ ЕООД се налага имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Първоинстанционният съд е обсъдил
направените възражения относно място на извършване на нарушението, според
издадения превозен документ – Международна товарителница CMR от 09.06.2020 г.
(л.32 от нахд №1052), наличието на един свидетел при съставяне на АУАН, и препратката
в правното основание към чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, информацията от дигиталния
тахограф и събраните доказателства за извършеното на 09.06.2020 г. в гр. Добрич
нарушение. Районният съд е установил гражданството и издаденото СУМПС на водача ***(л.16-17 от нахд №1052), който е
командирован гражданин на държава-членка на ЕС (л. 96-97 от нахд №1052), с
оглед прилагането на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета
от 07.09.2005 г. относно признаване на професионалните квалификации и Директива
2003/59/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) №3820/85
на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО
на Съвета. В резултат е отменил процесното НП като незаконосъобразно.
Касационният състав
споделя изводите на Районен съд – Добрич за незаконосъобразност на НП по следните
съображения:
В съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на съдебното решение на това основание. Доказателствата, на които
съдът се е позовал, са описани в АУАН и се съдържат в административнонаказателната
преписка. Решението е правилно и законосъобразно и не
са налице касационните основания за неговата отмяна. Изводите на съда, изложени
в мотивите на решението, се споделят от настоящата инстанция, тъй като са
напълно съобразени с установените по делото факти и обстоятелства, посочени
по-горе.
Нарушението е
установено при извършване на комплексна проверка на „***“ ЕООД, след направена
справка за издаване на удостоверение за психологическа годност, копие от СУМПС,
разпечатката от дигиталната карта към тахографа, копие на CMR от 09.06.2020 г.,
таблица на водачите, копие на договор за наем на персонал, копие на декларация.
В съдебното дирене пред първата инстанция са приобщени към доказателствата и
заверени копия от Удостоверение за психологическа годност на ***, индивидуален трудов договор на ***със „***“ СРЛ, Международна товарителница
CMR В № ***от 09.06.2020 г. (л.98-100 от нахд №1052), Договор за временно
наемане на персонал и Заповед за командироване.
Действията на
превозвача в качеството на дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187/12.05.2016 г., се квалифицират от административнонаказващия
орган като нарушение на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за което се налага
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, предл.
2 от ЗАвтП.
„***“ ЕООД е наказан за нарушение по чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, според
който лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 от
ЗАвтП (Наредба № 36).
Водачът
***притежава
свидетелство за управление, издадено от Република Румъния. На основание чл.
151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на територията на
Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл. 151 от с.з. Свидетелство за управление
на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
свидетелството е издадено от държава-членка на ЕС, или от друга държава – страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП.
От
друга страна, към наетите на работа граждани на държави - членки на ЕС,
притежаващи професионална квалификация в своята държава, не би следвало да
бъдат поставяни допълнителни изисквания за придобиване на квалификация на
територията на България по повод създадените с българско дружество трудови
правоотношения. В тази връзка са и Директива 2005/36/ЕО на ЕП и ЕС от
07.09.2015 г. относно признаване на професионалните квалификации, Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници и други такива, които създават правила
за работа на лицата, граждани на страни от ЕС при признаване на придобитата
квалификация на лицето в едно от страните в останалите страни-членки на съюза,
без да е необходимо допълнително професионално квалифициране. Районният съд отбелязва,
че наказващият орган не е изложил мотиви за причините за допълнителните
изисквания, които поставя българската държава към чуждите граждани, работещи в
български фирми. Наказващият орган е бил длъжен да изложи мотиви относно причините,
поради които Република България поставя допълнителни изисквания за установяване
на психологическа годност на чуждите водачи от държави – членки на ЕС и да
установи дали другата държава – членка не е установила вече психологическата
годност на тези водачи в страната, където те са придобили професионалната си
квалификация. Както стана ясно по делото пред въззивната инстанция е приложено удостоверение
за психологическа годност, издадено в Румъния, т.е. водачът е психологически
годен за водач на МПС за превоз на стоки.
В
заключение, може да се отбележи, че според чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП, водачите на
обществен превоз на пътници и товари са длъжни да представят удостоверение за
психологическа годност тогава, когато установяването на такава не е част от
придобиването на правоспособност за управление на МПС за дадена категория. В
дадения казус, водачът на МПС за международен превоз е с психологическа
годност, съгласно румънското законодателство, предвид притежаването на
посоченото по -горе удостоверение за психологическа годност.
С оглед горното
касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Решението
на Районен съд –
Добрич е правилно, същото е постановено в
съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед
своевременното искане от процесуалния представител на ответника по касация за
присъждане на разноски и представените писмени доказателства, касаторът следва
да бъде осъден да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 300.00
лв. (триста лева).
При
този изход на спора и с оглед възражението на касатора за прекомерност на разноските
на ответника за адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, не
следва да се уважи. Претендираните от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер на 300лв., който е под минималния размер съгласно чл.
18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 98/ 04.04.2022 г. по нахд
№ 1052/ 2021 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ – Варна да заплати
на „***“ ЕООД, EИК ***, чрез представляващ ***, със седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул. „Димитър Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 сумата от 300.00
лв. (триста лева) разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: