№ 450
гр. Бургас, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201243 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Б. Г. П., ЕГН: **********, против
Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който
за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.
4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 200 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
посочва, че не се касае за хипотезата на повторност.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда, се
прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от справката на л. 9-гръб
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 11.03.2024 г., а жалбата е депозирана на 14.03.2024 г.)
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 05.03.2024 г. в 13:07 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910, до магазин „Егло
България“ в посока на движение от към кв. „Пети Километър“ към кв. „Ветрен“, техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, поставена в служебен
автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ със скорост от 75 км/ч. автомобил „Порше
Макан С Дизел“ с рег. № *. Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като
имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 50 км/ч. Въпросното нарушение
1
било записано на файл с наименование „*”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил е собственост на
жалбоподателя Б. П., както и че скоростта следва да се счита на 72 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № * на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр.
ал.1, т. 3 ЗДвП на собственика било наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Във
фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ * на 16.05.2023 г.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 16) и Протокол за проверка (л. 17).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 18), съдържащ
всички законоустановени реквизити.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
2
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и
ограничението на скоростта, която е действало на това място. Посочена е точната измерена
от АТС скорост.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 22
км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. В случая
3
отчетената скорост на водача при заснемането е била 75 км/ч, поради което правилно
крайната му скорост е изчислена на 72 км/ч.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.).
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н.
Видно от отговора на Община Бургас на л. 32-33, безспорно се установява, че към
датата на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със
знак В26- 50 км/ч и същият се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас. В този
смисъл, съдът не намира, че е налице нарушение, поради това че наличният пътен знак не
въвежда различно ограничение на скоростта от това, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай не може да се приеме, че посочването на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по някакъв
начин накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като така или иначе е ясно какво
е ограничението на скоростта, а именно- 50 км/ч. Освен това, отговорността за нарушение
по чл. 182 от ЗДвП не е диференцирана с оглед на това по какъв начин е въведено
ограничението на скоростта, а само с оглед на това дали се касае за населено място, или не.
Съставът обаче намира, че не се доказва деянието да е извършено в условията на
повторност, но не по изложените от жалбоподателя доводи.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш трябва да съдържа
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Казано по друг
начин – въпреки облекчената процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може
законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде
извършено пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни
норми и на кого и каква санкция се налага. По този начин се осигуряван възможност на
жалбоподателя да се защитава както по фактите, така и по правилното им субсумиране под
съответните законови разпоредби. Също така, описанието на нарушението от фактическа
страна определя и предмета на доказване по делото.
В конкретния случай е посочено, че нарушението е извършено повторно. Съгласно
пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От това
следва, че в санкционния акт следва да се опишат всички факти, които обуславят
приложението на института на повторността. В обжалвания фиш е посочено, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ * на 16.05.2023 г.
Съставът обаче намира, че не се установяват по безспорен начин така посочените
факти. От представеното с преписка копие на Решение № 910/28.09.2023 г. по НАХД №
2012/2023 г. описа на БРС, влязло в сила на 20.10.2023 г. (л. 46), е видно, че ЕФ * е бил
обжалван, като решението, с което е изменен е влязло в сила на 20.10.2023 г. В справката за
нарушител/водач на л. 13 е отразено, че ЕФ * е бил връчен на 01.05.2023 г., но не е отразено
кога влязъл в сила. Накрая, в справката от АИС „АНД“ на л. 15-гръб е отразено, че ЕФ * е
влязъл в сила на 16.05.2023 г., като на тази справка стои датата 15.03.2024 г. По мнение на
настоящия състав всички тези разминавания пречат да се разбере всъщност кой е
електронният фиш, който АНО счита, че обуславя повторността и кога счита, че същият е
влязъл в сила. Безспорно това пречи и на жалбоподателя да организира защитата си.
4
Възможно е да се касае за чисто техническа грешка при въвеждане на данни в системата на
АНО. Видно е, че към 15.03.2024 г. в системата АИС „АНД“ за фиш с този номер фигурира
дата на влизане в сила 16.05.2023 г., докато всъщност съдбното решение по отношение на
него е влязло в сила на 20.10.2023 г. Фактите по обвинението обаче не следва да се извличат
по тълкувателен път от съда или от страните. Също така, съставът не би могъл да приеме, че
датата на влизане в сила на предходния фиш е друга, тъй като това би означавало да се
извърши съществено изменение на фактическите обстоятелства, което противоречи на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. След като не става безспорно ясно кой е фишът, който АНО счита, че
обуславя повторността на нарушението, то и изводът, че настоящото деяние е извършено в
условията на повторност би почивало единствено на предположения. От това следва
изводът, че не се доказва процесното нарушение да е извършено в условията на повторност.
Съгласно разпоредбата на основание чл. 182, ал.4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като цитираната разпоредба изрично гласи, че –„Когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. От друга страна пък съгласно
нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на
нарушението, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва, както следва: т. 3. за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП е
доказан, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима
за основния състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП (в прил. ред.), съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 182,ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като
съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020
година на Адм. съд- Бургас , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на
Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд-
Бургас и др.
На жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 3 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), която
гласи, че за превишаване от 21 до 30 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба от
100 лв., който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляването му.
Не може да се обсъжда въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен, тъй
като съгласно чл. 189з от ЗДвП, приет с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № *, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 ЗДвП на Б. Г. П., ЕГН: **********, е наложена
„Глоба“ в размер на 200 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна
разпоредба по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
5
наложеното наказание „глоба“ от 200 лева на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6