Номер 221808.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503077 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. К. срещу определение №
147/02.03.2020г. на СОС, ГО, 1ви въззивен състав, постановено по гр.д. № 53/20г., с което е
оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу действия на ЧСИ, оставено
е без уважение искането й за спиране на изпълнителното дело и производството по делото е
прекратено.
Жалбоподателят излага, че атакуваният от нея съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Съдът не е взел предвид доводите й, че жалбата й е внесена в съда на
28.01.2020г., т.е. след три месеца след като срокът за отваряне на наддавателни предложения
е изтекъл. Съдът неправилно е тълкувал жалбата й, която е за прекратяване на
изпълнителното дело поради непродаваемост на имота и липса на постъпило писмено
искане от някой от съделителите за провеждане на нова публична продан. Не е получавала
документ с произнасяне на ЧСИ по петата й молба с дата 16.08.2019г. Съдът не е взел
предвид, че жалбата й е изпратена на другия съделител на 16.01.2020г., а не в установения
3дневен срок. Отговорът от Б. П. е получен на 20.01.2020г., за което няма доказателства.
Това е нарушение на чл.436, ал.2 от ГПК и установения тридневен срок, който изтича на
19.02.2020г. В жалбата в хронологичен ред се посочват действията, предприети от
жалбоподателя по изпълнителното дело. Сочи, че има образувано дело за съдебна делба, в
която Е. К. е поискала имотът, предмет на изпълнителното дело, да бъде включен .
Затова моли съда да отмени отказа на ЧСИ и да прекрати производството по изп.д. №
145/16г. Прави искане по чл.438 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страните намира, че частната жалба е допустима като
подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана
страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
1
За да постанови обжалваното определение СОС е приел, че срещу отказа на съдебния
изпълнител от 16.08.2019г. да прекрати изп. д. № 145/19г. е подадена жалба с вх. №
9025/16.08.2019г., по която СОС се е произнесъл с Решение № 365/29.10.2019г., поради
което спорът не може да се пререшава повторно. Оставил е без уважение искането за
спиране на изпълнителното дело.
Обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Видно от приложеното изп.д. № 145/16г. е, че на стр.406 от него се съдържа петото писмено
искане от Е. К., адресирано до ЧСИ, за прекратяване на делото. То е оставено без уважение с
писмено произнасяне от 16.08.2019г. Видно от приложеното Решение № 365/29.10.2019г. на
СОС, постановено по ч.гр.д. № 678/19г. е, че предмет на разглеждане е бил именно отказът
на съдебния изпълнител от 16.08.2019г. да прекрати изпълнителния процес. Предмет на
жалбата, с която е сезиран СОС, е липсата на отговор от стана на ЧСИ по петото искане на
Е. К. за прекратяване на принудителното изпълнение с вх. № 9024/16.08.2019г. Настоящата
инстанция счита, че по това искане съдебният изпълнител е постановил отказ, който е
обжалван от жалбоподателя и по която жалба има постановено решение. На основание
чл.299, ал.1 от ГПК не може да се реши повторно спор, който вече е бил разрешен от съда.
В този смисъл и подадената пета жалба е недопустима и правилно е била оставена без
разглеждане.
От друга страна трябва да се посочи, че в гражданското право не е приет института на
мълчаливия отказ, поради което и такъв не може да бъде обжалван. И на това основание
жалбата на Е. К. е недопустима.
Обстоятелствата, че жалбата и с вх. № 14187/31.10.2019г. е била изпратена на съда през
месец януари 2020г. не оказва влияние върху законосъобразността на действията на ЧСИ.
Това се отнася и до администрирането на останалите жалби, които Е. К. е подала. Съдът
няма задължение да извърши проверка дали оригиналът на изпълнителния лист, по който е
започнало принудителното изпълнение, се намира по изпълнителното дело, доколкото това
е без значение за настоящия спор.
Неоснователен е доводът за прекратяване на изп.д. № 145/16г., тъй като има образувано
гражданско дело за делба пред СРС, което по жалба е висящо пред СГС. Основанията за
прекратяване и приключване на изпълнението са изчерпателно посочени в чл.433, ал.1 от
ГПК и извън тях не може да има друго, въз основа на което изпълнителния процес да бъде
прекратен.
Неоснователно е искането за спиране на изпълнителното производство.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна.
2
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 147/02.03.2020г. на СОС, ГО, 1ви въззивен състав,
постановено по гр.д. № 53/20г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3