Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Раднево

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 22/17.05.2022г., постановено по АНД
№ 5/2022 г. по описа на Районен съд Раднево.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Производството е образувано по повод постановление на РП-Раднево, с
което се иска налагане на административно наказание на подсъдимия Д.Р.И.
по реда на чл. 78А от НК за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1,
т.12, вр. чл. 130, ал.12 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Раднево в съдебно заседание
проведено на 17.05.2022г. е изменил обвинението и е повдигнал ново
обвинение, в което се изменя обстоятелствената част на обвинението, без да
се променя правната му квалификация. В последното изменение на
обвинението съдът приема, че от РП Стара Загора, ТО Раднево е внесено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание глоба на Д.Р.И. ЕГН **********, обвиняем за
това, че на 05.08.2021г. в с. Трояново, община Раднево причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на Ж.С.Ж. от същото село,
изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, чрез
нанасяне на удар чрез дясната си ръка в областта на рамото и тила –
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.
Прокурора поддържа така измененото обвинение, като предлага на
обвиняемия да бъде наложено наказание около средния размер предвиден в
чл.78, ал.1 от НК.
Привлеченият Д.Р.И., редовно призован, се явява в съдебно заседание
лично и с адв. Ст.Ч. АК- Стара Загора. Не дава обяснения по делото.
Адв. Ч. не се противопоставя на новоповдигнатото обвинение от
прокурора. Взема становище, че в хода на съдебното следствие и от
събраните доказателства, че следва подзащитният му да бъде оправдан, за
което излага съображение.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д.Р.И., ЕГН: **********, е род. на 12.02.1948 г. в
с.Трояново, общ.Раднево, с постоянен адрес в ****, български гражданин, със
средно специално образование, женен, пенсионер, неосъждан.
Обвиняемият Р. и пострадалият Ж. живеели в с.Трояново общ.Раднево.
Съпругата на пострадалият Ж. притежавала хранителен магазин намиращ се в
центъра на с.Трояново общ.Раднево. В магазина работели двамата.
На 05.08.2021 г. около 07,00 часа, Ж. и съпругата му отворили магазина.
Свидетелят Ж. измел пред помещението. Започнали да идват клиенти. Някои
от тях си купували хляб, други кафе.
1

Около 09,00 часа, свидетелят Ж., седнал отвън на пейка пред магазина
заедно със свидетелите Р.И., В.Т., А.Г., В.В. и Г.К..
Тогава на пътя срещу магазина с трактора си спрял обвиняемият Р.. При
него била и неговата работничка Зл.Хр.. Слизайки от трактора, Х. се
доближила до мястото, където бил свидетелят И. и започнала да му държи
сметка защо разправял из селото, че „ходила“ с обвиняемият Р.. Свидетелят
И. й отговорил да си гледа работата. След като тя се отдръпнала, обвиняемият
Р. се доближил до него и му нанесъл няколко удара. Свидетелят Ж. направил
забележка на обвиняемия Р., че не е там мястото да се разправят по между си.
Тогава обвиняемият Р. оставил свидетеля И. и се насочил към свидетеля Ж..
Само заради тази забележка, обвиняемият Р. посегнал и ударил с дясната
си ръка свидетелят Ж. в областта между рамото и тила. Удара не бил силен,
а свидетелят Ж. седнал в края на пейката и едва успял да се задържи да не
падне на земята. Съпругата на свидетелят Ж. взела да отблъсква обвиняемият
Р. и да го отдалечава от съпруга си. Намесили се и част от присъстващите,
които не одобрили поведението на обвиняемия Р.. След това обвиняемият Р.
се качил на трактора си и се отдалечили от мястото.
На следващият ден свидетелят Ж., по съвет на личният си лекар, посетил
съдебен лекар, който го прегледал и му издал съдебно медицинско
удостоверение.
С протокол от 10.08.2021 г. свидетелят Ж. е предал доброволно Флаш
памет със запис от охранителни камери на магазина (л.18 от ДП)
От заключението на назначената техническа експертиза е видно, че във
файла съдържащ запис от охранителни камери на магазина не е установена
манипулация (л.68 ДП).
От заключението на назначената съдебно медицинска експертиза
№390/2021 г. е видно, че пострадалият Ж. е получил от удара нанесен му от
обвиняемият Р. травматичен оток на лявата гривнена става. Това травматично
увреждане му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето,
срокът на възстановяване е бил в рамките на около 7 - 10 дни. (л.61). Съдът не
счита за необходимо да обсъжда посоченото в експертизата, тъй като се
установи след събиране на всички доказателства, че причиненото телесно
увреждане не е в причинно-следствена връзка с нанесения от обвиняемия
удар. На записа от охранителната камера, който съдът възпроизведе в залата и
върху който се установи, че няма манипулации се вижда, че ръцете на
пострадалия са поставени върху масата до лактите, поради което не може по
никакъв начин да му се увреди китката. Още повече, че удара на обвиняемия
И. е приплъзващ и предизвиква само леко поклащане на пострадалия. Не
отговаря на истината твърдението на пострадалия, че се е държал с
пострадалата уж ръка за пейката, за да не падне в резултат на удара на И..
В съдебно заседание пострадалия Ж. не можа да обясни на съда по
достоверен начин механизма на причинените телесни повреди. Това се
2

обяснява с неговото здравословно състояние, както и с преклонната му
възраст. Не бива да се пренебрегва и факта, че свидетеля е бил значително
разстроен и уплашен от предхождащия побой над И., и е възможно от
силната уплаха да не би да го ударят в гърдите, заради сериозната сърдечна
интервенция, която е претърпял преди това да не си спомня точно как му е
нанесен удар от обвиняемия. Но както на възпроизведения в съдебно
заседание, така от показанията на съпругата му – Ж. Ж.а се установява, че Ж.
е бил седнал на пейката, а И. е бил прав и така му нанесъл удар във врата с
дясната си ръка. Свидетелката дори не е възприела удар, а по-скоро блъскане.
Но на записа се вижда, че всъщност приплъзващия удар е толкова сходен с
блъскане, че може да се опише и така от човек с по-ниска двигателна и
медицинска култура.
Свидетелката Г.Г.К. установява, че И. един път е ударил Ж.. Но К. също
стресирана прекалено от побоя, нанесен от И. на И., както и плача на бебето,
за което се е грижила в момента, не е възприела в достатъчна степен удара,
нанесен в последствие на Ж.. Отделно от това и образователната й степен не
й позволява да опише достатъчно прецизно обстоятелствата около телесната
повреда на Ж.. След като й бяха прочетени показанията в съдебната зала
същата категорично заяви, че удара нанесен на Ж. е бил само един и то с
юмрук, така както го описва и Ж.а. По този начин се вижда и на записа от
охранителната камера.
При отчитане наличието на множеството противоречия в събраните по
делото гласни доказателства, съдът отчете множество противоречиви
твърдения, касаещи механизма на причиняване на телесната повреда и най-
вече в показанията на пострадалия Ж. и свидетелката Ж.а, което счита, че се
дължи на уплахата за живота на пострадалия Ж., значителната им възраст.
Съдът приема като най-правдива и най-пълна фактическата обстановка,
описана от свидетеля Ж.а, показанията на която кореспондират на
възпроизведения запис, а и тя е била очевидец на извършеното. Безспорно се
установява нанесения удар от подсъдимия, който обаче не е оставил следи по
пострадалия, тъй като не е попаднал в целта /не е отразена травма от съдебно-
медицинската експертиза/- вижда се приплъзване на ръката на подсъдимия и
съответно е бил достатъчно лек. Все пак този удар е предизвикал болки и
страдания и по съществото си представлява лека телесна повреда, без
разстройство на здравето.
Пострадалият Ж. също посочва удар в дясната област на шията над
ключицата- там, където се вижда и на камерите. Останалите обстоятелства,
описани от пострадалия, не се потвърдиха в хода на съдебното на съдебното
следствие, а и той самия каза, че не помни, защото се е вцепенил от страх да
не си удари гърдите и да умре, заради операцията по поставяне на изкуствена
клапа.
При възпроизвеждане на записа от охранителната камера на магазина
съдът е записал в протокола и това не е оспорено от страните по делото, че на
3

двадесет и четвъртата минута и единадесет секунди- Д. И. удря с дясната си
ръка зад врата пострадалия Ж. Ж., като ръката се приплъзва покрай врата му,
не се задържа. През това време ръката на пострадалия Ж. Ж. не е на пейката,
а е на масата до лакета подпряна, като ръката е в покой. Когато Ж.а отблъсква
И.- лявата ръка на Ж. е на масата, а дясната е на пейката. Но друго
съприкосновение между И. и Ж. няма.
Между Ж. и И. не е имало личностен конфликт, тъй като въпреки, че и
двамата имат магазини за хранителни стоки, на близко разстояние, съпругата
на И. се занимавала с магазина и с нея семейство Ж.и били в прекрасни
отношения. Кандидатирането на И. за кмет на село Трояново през 1999
година, не би могло да се възприеме от съда като основание за конфликт, тъй
като от тогава са минали повече от 20 години. Съдът намира, че наличието на
предходен конфликт между обвиняем и подсъдим обслужва защитната теза на
И. и именно затова се твърди от него. Няма данни И. да е бил предизвикан по
какъвто и да е начин от Ж.. Нито с думи, нито с действия. Дори напротив. Ж.
кротко си е седял на пейката и е наблюдавал побоя над И. от И., като само
след като се е разплакало бебето на Г.К. му е направил забележка, да не се
карат там. В този смисъл възражението на адв. Ч., че всичко случило се е
резултат от конфликт между пострадалия и подсъдимия, датиращ от
1999година, съдът не приема.
При преценка на деянието съдът съобрази и обстоятелството, че
извършеното от подсъдимия деяние не е било мотивирано от наличието на
конфликт между обвиняемия и свидетеля Ж., който да е провокирал
негативно отношение на И. като цяло. В същото време обаче следва да се
посочи, че дори и наличието на донякъде личен мотив по никакъв начин не
изключва престъплението хулиганство. В този смисъл е и константната
съдебна практика по този въпрос и по-конкретно: ППВС № 2/29.06.1974 г. по
н. д. № 4/1974 г.; Решение № 11 от 05.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 695/2008
г., І н. о., НК; Решение № 432 от 15.11.1972 г. по н.д. № 413/1972 г., І н. о.,
НК; Решение № 65/08.03.2010 г., по н. д. № 718/2009 г., І н.о., НК, Решение №
47/22.04.2013 г. на ВКС по н.д. № 2349/2012г., І н.о., НК и др., съгласно която
причиняването на телесна повреда по чисто личен мотив може да се
квалифицира като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с
грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. В този смисъл съдът не приема възражението, че помежду им
съществувал конфликт и съответно този конфликт е причина за нанасянето на
телесната повреда.
Показанията на останалите свидетели съдът не счита за необходимо да
коментира, тъй като те установяват само характеристични данни за
подсъдимия, не касаят механизма на извършване на престъплението.
Всички разпитани по делото свидетели установяват, че нрава на
обвиняемия е избухлив, свадлив и невъздържан. Това се вижда и от записа,
като саморазправата, която осъществява И. прераства до нанасяне на лека
4

телесна повреда на Ж. по хулигански подбуди - на публично място, в
присъствието на множество хора, на центъра на селото, в разрез с
установените норми на обществен ред. С действията си предизвикал
възмущението на всички присъстващи, разпитани по делото свидетели.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си обвиняемият Д.Р.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.2 от НК, за това че на 05.08.2021г. в с. Трояново, общ. Раднево, по
хулигански подбуди, причинил чрез нанасяне на удар с дясната си ръка в
областта на рамото и тила на Ж.С.Ж. от с. Трояново, общ. Раднево, лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето.
При преценка на квалификацията на деянието съдът съобрази
обстоятелството, че на пострадалия била причинена травма, която макар да не
е оставила следи, представлява увреждане, което е довело до болка и
страдание, без разстройство на здравето, което следва да бъде квалифицирано
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. В същото време
съдът съобрази и обстоятелството, че телесната повреда на пострадалия е
причинено на публично и оживено место – на улицата пред хранителен
магазин, където обичайно по това време на денонощието се намират други
хора. Освен, че се е държал грубо и невъзпитано спрямо пострадалия,
обвиняемият като здрав и силен мъж най-демонстративно му нанася удар
първоначално с юмрук в областта на врата, като преди това нанася няколко
удара на друг, свидетел, седящ на масата пред същия магазин- И.. Съдът
счита, че това е типичен пример за погазване на обществения ред и
манифестиране на пренебрежително отношение към установените порядки за
поведение в обществото и желание извършителят да изрази себе си като
стоящ над реда и нормите на поведение, проявявайки безпричинна агресия
към по-слаб индивид и неочакващ нападението и неспособен да се защити.
Поради това извършителят на телесното увреждане на пострадалия е действал
по хулигански подбуди, проявявайки безпричинна агресия. Инкриминираните
действия на обвиняемия грубо нарушават обществения ред и манифестират
явно неуважение към човешката личност и нейните права и доколкото са
извършени на публично место, пред повече хора, то настоящия състав
намира, че деянието следва да бъде квалифицирано като извършено по
хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130,
ал. 2 от НК.
Деянието обвиняемия е извършено с евентуален умисъл, съзнавал е
5

общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е допускал
настъпването на общественоопасните му последици.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на обвиняемия, както и в незачитане
телесната неприкосновеност на околните.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото
съдебно минало на обвиняемия, трудовата му ангажираност, семейното му
положение. Като отегчаващи-лошите характерстични данни, както и
нанесения побой и на другото лице- И., които обосновават особена дързост
при извършване на престъплението.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по отношение на обвиняемия , а именно:
- за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, във вр. чл. 130, ал. 2
от НК, което е умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 1 /една/ година или „пробация“;
- нарушителят не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК;
- от престъплението не са настъпили имуществени вреди;
- не са налице предвидените в чл. 78а, ал. 7 от НК пречки за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
При определяне размера на глобата от 2500 лева, съдът взе предвид
обстоятелството, че обвиняемия притежава значително имущество, както
недвижимо, така и движимо и е декларирал доходи от 40 000 лева годишно.
По делото стана известно, че той е земеделски производител, отделно от
което притежава и магазин. Това е и причината глобата да е определена към
средния размер.
Съдът счита така определеното наказание за максимално справедливо и
за отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца.
С оглед правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди
обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Стара Загора направените
по делото разноски в размер на 281.64 лева .
Обвиняемият Д.Р.И., със снета самоличност, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево,
направените в съдебното производство разноски в размер на 90 лв.
Обвиняемият Д.Р.И., със снета самоличност, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево,
държавна такса в размер на пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
6

Веществените доказателства: флаш памет 32 GB „Kingston” със запис
от охранителни камери на магазина след минаване нуждата от него да се
върне на собственика.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	22
Дата:	17 май 2022 г.
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20225520200005
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	6 януари 2022 г.

Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите