№ 253
гр. Пазарджик, 10.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500233 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалб.Е. Г. се явява лично и с адв.Х., редовно упълномощен.
Ответниците Х. П. и С. П., не се явяват. От адв. С. е постъпило писмено
становище, изразено е в него становище по хода на делото и по съществото
на спора по повод подадената въззивна жалба и съответно частни жалби.
Претенцията за разноските е в размер на 800 лева, за всеки един от тях.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото. Представям договор за правна помощ,
списък на разноски.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.252 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
1
кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№ 258 по описа за
2022 година е отхвърлен предявения от Е. И. Г. с ЕГН ********** и адрес:
гр. В., ул. „Св. К. О.“ №7, срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и С. Х. П. с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „М.“ № 12, ет.2, иск за признаване
за установено спрямо ответниците, че не са собственици на едноетажна
селскостопанска сграда – северен обор с идентификатор 10450.168.35.3 по
КККР на гр. В., с адрес: м. „Б.“, със застроена площ 35 кв. м., построена в
поземлен имот с идентификатор 10450.168.35, при граници и съседи - имоти с
идентификатори: 10450.1.163, 10450.168.36, 10450.168.59 и 10450.168.34.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Е. Г..
Счита ,че решението е неправилно и моли да бъде отменено и
предявения от нея иск уважен , като претендира сторените разноски за двете
инстанции.
Правилно първоинстанционният съд приел ,че иска е допустим и се
произнесъл по същество ,въпреки възражението на ответниците в тази насока.
Съдът се произнесъл в мотивите си по отношение на възраженията на
ответниците, но с оглед на тежестта им на доказване, не обсъдил липсата на
доказателства, представени от ответниците, че към датата на процесната
сделка с Нот.акт №26/12.03.2020г. праводателката им М. П. да е била „в
кондиция и напълно адекватна".
Възражението за придобивна давност от страна на ответниците било
напълно неоснователно.
Твърдяната от тях фактическа власт била прекъсната на осмата година -
през 2016г., със завеждането на гр.дело за делба №1052/2016г. на РС- В., в
първата фаза по което ответникът Х. П. е участвал като съделител, но с
влязлото в сила Решение по допускане на делбата с предмет същата сграда, не
са му признати права на собственост на оригинерно основание върху цялата
сграда, нито дори до някакъв наследствен дял, като участието му по делото е
приключило в същата първа фаза на делбата.
Решението на първоинстанционният съд било необосновано.
Поради смяната на съставите , съдът постановил решението не възприел
2
лично показанията на свидетелите.
Неоснователно не били кредитирани показанията на свидетелите ,
посочени от жалбоподателката относно обстоятелствата за създаване на
пречки за контакти на праводателката от страна на ответниците
Данни за тежкото психическо и физическо състояние на М. П.,
настъпило след повторният й инсулт, се съдържали още в т.нар.”Нотариално
завещание”.
Излагат се доводи относно съставянето на завещание от страна на
праводателката.
Съдът неправилно приел,че жалбоподателката подържа наличие на
унищожаемост на сделката.
Твърденията на жалбоподателката били че договора е нищожен, заради
тежко увреденото съзнание на продавачката М. П., в резултат на тежък
мозъчен инсулт, довел до тежко увреждане на мозъка й, парализа и загуба на
говор, в резултат на което тя не е била в състояние да разбере сложният
фактически и правен състав на изготвеното пълномощно от 12.03.2020г.,
съответно не е била в състояние да разбере какви са правните последици от
нейните действия.
Събрани били в производството доказателства - писмени и гласни, от
които се установявало , че заради тежкият мозъчен инсулт „продавачката” М.
П. не е била в състояние към момента на сделката от 12.03.2020г. да ръководи
постъпките си, да се разпорежда с имуществото си, както и да разбира
правните последици от своите действия.
Ответниците не опровергали тези доводи.
Ако Районният съд правилно възприел фактическата и правна
обстановка във връзка с нотариалното производство по подписване на
пълномощното, би следвало да направи обоснованият правен извод, че
ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са доказали дееспособността
на наследодателката си. Абсурдно е тежко болната, глуха и няма
упълномощителка, без участието на тълковник, да е разбрала под какъв
документ и с какви правни последици слагат нейн пръстов отпечатък.
При правилно възприемане на фактическата обстановка , съдът
следвало да достигне до правни извод,че сделката е нищожна и па основание
3
чл.26, ал.2, предлож.второ от ЗЗД — при липса на съгласие на страната М. П.
да сключи договора.
Решението било незаконосъобразно ,тъй като съдът не приложил
задължителната съдебна практика в т.1 от ТР №5/2014г. от 12.12.2016г. на
ОСГТК на ВКС, отнасяща се за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2
от ЗЗД за валидно разпореждане с имуществото на упълномощителя.
Районният съд изградил своите правни изводи само относно
съдържанието на пълномощното, но не е изследвал неговата валидност, както
и дали са били спазени определените изисквания в случаите, при които
упълномощителят не полага саморъчен подпис, а само пръстов отпечатък.
Жалбоподателката узнала за допуснатите съществени пороци по това
нот.дело, по което е бил съставен този нот.акт №26/12.03.2020 г., едва когато
делото бе представено като доказателство по делото, но след заседанието, в
което бе изготвен доклад.
Упълномощителката била положила отпечатък от палец ,без спазване на
изискванията за това. Без правно основание била приложена разпоредбата на
чл.579, ал.2, във вр.чл.189 от ГПК. Било е нарушено изискването на закона
пръстовият отпечатък да се положи в присъствието на двама свидетели, което
съществено процесуално нарушение е самостоятелно основание за
невалидността на упълномощаването и за липсата на основание за сключване
на сделката, оформена като покупко- продажба в Нот.акт №26/12.03.2020г.
На 12.03.2020 г„ когато е било заверено пълномощното, М. П. била „жив
труп”, като Х. П. имал основание да очаква смъртта и всеки момент.
Всичките му действия, обуславящи интерес от незабавното извършване
на това нот.производство, били с цел жалбоподателката да бъде лишена от
наследството по отношение на процесната сграда, която към 12.03.2020г. била
изключителна собственост на майка им М. П..
Към тази дата 12.03.2020г. /смъртта на М. П. настъпила на 16.04.2020г.
- само един месец по-късно/, тя била с напълно увредено съзнание, както и в
невъзможност да говори и да движи крайниците си.
В тежест на ответниците било да установят, че майка им е била напълно
психически здрава, способна да се разпорежда с имуществото си и да
осъзнава последиците от правните си действия. Здравословното състояние на
„упълномощителката” М. П. изисквало представянето по нот.дело на
4
медицинска експертиза или удостоверение за нейното психическо здраве и за
способността й да се разпорежда с имуществото си, каквото писмено
доказателство нямало.
Невъзможността й да говори е изисквала задължителното участие на
тълковник, в какъвто смисъл са специалните изисквания на чл.583, ал.1 от
ГПК, като нотариусът следва да се увери дали нямото лице и тълковникът се
разбират.
Поради всички тези пороци упълномощаването било невалидно и само
заради това правната сделка не породила правни последици.
Следователно, само заради пороците на пълномощното, сделката с
Нот.акт №26/12.03.2020г. не е породила правни последици.
Само по себе си заобикалянето на закона, на основание т.нар. „недъг”,
който не е удостоверен от нотариуса по надлежния ред, също било
самостоятелно основание за установяване нищожността на договора, сключен
с Нот.акт №26/12.03.2020г., на основание чл.26, ал.1, предлож.второ от ЗЗД.
Заради състоянието на упълномощителката и упълномащаването на
ответника да договаря сам със себе си ,се касаело за договор върху неоткрито
наследство , който също бил нищожен .
Единственото имущество , което майката не била прехвърлила на своя
син преди да се разболее била процесната стопанска постройка, заради
продължилата във времето съдебна делба с предмет и тази стопанска сграда
по гр.дело №1052/2016г. на РС-В., приключила със съдебна спогодба от
17.10.2019г.
По силата на тази спогодба М. П. получила в собствен изключителен
дял процесната стопанска сграда, като съделителят по тази делба П.Г. й е
изплатил паричното уравнение в размер на 5149.50 лв.
Излагат се доводи за други отношения между страните ,които са
напълно неотносими към конкретното производство.
Незаконосъобразни били и изводите на съдът , че не били накърнени
добрите нрави с покупко-продажбата за 500 лв. на процесната сграда с
пазарна стойност от 11 054 лв., доказателства за която стойност се съдържат
в същият Договор за доброволна делба на тази сграда от 17.10.2019г.
Престациите били нееквивалентни ,като се касаело практически за
5
липса на престация.
Нямало доказателства цената да е платена.
Неоснователни били са правните изводи на съда, че сделката за „500
лв.” не накърнявала добрите нрави, защото купувачът Х. П. се грижел за
майка си. Тези грижи не били от значение за настоящата покупко-продажба,
доколкото между страните не бил сключен друг възмезден договор -
алеаторния за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и
издръжка.
Незаконосъобразен бил и извода на съда, че продажната цена от 500 лв.
била по-висока от данъчната оценка.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците. Подържат
направения и пред първата инстанция довод, че предявения иск е недопустим.
С молба вх.№1807/05.04.2022 г ищцата представила по делото нотариално
завещание №1/21,03.2019 г. на В.ския нотариус -Е. Ч._. Макар и наследник по
закон, ищцата не можела наследи имота , дори да принадлежал към момента
на смъртта на майка и поради завещателното разпореждане.
Дори и ответниците да не успеят да докажат че са придобили имота по
силата на сделка месец преди смъртта на наследодателката с н.а №
26/12.03.2020 т / евентуално по давност/или съдът да приеме, че сделката е
нищожна/ въпреки че гр. д.№ 1038/2021 г с предмет обявяване на нищожност
на сделката извършена с н.а№26/12.03.2020 г било прекратено от съда поради
оттегляне на иска/, имота нямало да бъде наследен от тях, тъй като е завещан
от общата наследодателка на внучката и.
Считат ,че отрицателния установителен иск е недопустим ,като се
позовават на приетото в ТР №8/27.11.2013 г по т.д №8/2012 г на ОСГТК и
разясненията дадени в него.
В исковата молба били наведени твърдения ,че това нотариално
завещание било нищожно, тъй като заверката била извършена извън
кантората на нотариуса. Наведените доводи от ищцата не обосновавали
нищожност на завещателното разпореждане.
Първоинстанционния съд не изложил мотиви по допустимостта на иска,
въпреки изричните възражения.
Молят решението да бъде обезсилено , претендират разноски.
6
Евентуално се подържат доводи и за неоснователност на иска.
Правилни били изводите на съда ,че ответниците са придобили имота по
силата на сделка.
В доклада по делото /стр.2 от определение № 617/30.08.2022 г / съдът
приел твърдението на ищцата, че договорът за продажба противоречи на
закона, тъй като към момента на сделката майка и била недееспособна -
същата не осъзнавала действията си и правните последици от тях, поради
което договорът бил недействителен . Именно затова съдът е мотивирал
налице ли или не - унищожаемост на сделката при условията на чл.31 от ЗЗД.
За първи път били наведени нови фактически твърдения пред
въззивната инстанция, че продавача е глух, ням , или глухоням, поради което
нотариуса не е назначил тълковник в нарушение на чл.58 ГПК/.
Възраженията за липса на подписи на свидетел при полагане на
пръстовия отпечатък ,били неоснователни и наведени за пръв път пред
въззивната инстанция. То било и неоснователно с оглед изискването на
чл.579/2 във вр. с чл.189 ГПК.
С определение по реда на чл.248 от ГПК е изменено Решение №
52/13.02.2023г. по гр.д. №258/2022 г. на РС-В. в частта за разноските, като: е
осъдена Е. И. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. В., ул. „Св. К. О.“ №7, да
заплати на Х. И. П. с ЕГН **********, и С. Х. П. с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. В., ул. „М.“ № 12, ет.2, сумата от 950/деветстотин и петдесет/ лева –
съдебно-деловодни разноски за адвокатски възнаграждения, вместо
първоначално присъдените 600 лв.
Това определение е обжалвано с частни жалби и от двете страни.
Х. и С. П. излагат оплаквания ,че неправилно съдът приел, че
разноските се дължат съобразно интереса до 1000 лева по чл.7 , ал.2 , т.1 от
Наредба на ВАС от 2004 г в размер на 400 лева. Спорът между страните е по
иск за собственост по чл. 108 от ЗС за недвижим имот и е приложима
разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредбата с минимален размер на
възнаграждението не -по-малко от 800 лева за движими вещи и 1500 лева за
недвижим имот. Претендираните разноски не са в прекомерен размер и не
следвало да бъдат намалявани от 900 лева на 650 лева за ответника Х. П..
Необоснован бил и извода на съда , че пълномощното от 24.06.2022 г
7
/лист 69/ и договора за правна помощ е с двамата ответници. Този договор за
правна помощ и пълномощно са само и единствено с втория ответник - С. Х.
П.. Пълномощното било подписано само от пълномощника и Х. И. П..
Доводът на съда, че договореното възнаграждение е по 300 лева за всеки от
двамата бил необоснован.
Счита ,че дължимите разноски са по 600 лева за всеки.
Определението е обжалвано и от Е. Г..
При материален интерес, твърдян от ответниците в размер на само 500
лв., те претендирали 1200 лв.
При направеното възражение за прекомерност, меродавен бил размерът
на минималните адвокатски възнаграждения към момента, когато са
сключени договорите за правна помощ и който размер тогава е само 300 лв.
Молят определението да бъде отменено.
И на двете частни жалби са постъпили писмени отговори.
Адв. Х.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Поддържам и частната жалба. Поддържам отговорите. Нямам други
доказателствени искания. Делбеното производство е висящо и стопанската
сграда не е предмет на делбеното производство. Няма висящо производство
за оспорване на завещанието, направено от М. П. в полза на нейната внучка,
касаещо настоящето производство, но ние сме направили възражение в това
производство, че не касае настоящия спор.
Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивните жалби.
Поддържам моята частна жалба. Касае се за две пълномощни, не знам защо
съдът прие, че едното пълномощно е от двете страни. Едното пълномощно е
приложено с искането за електронен достъп. Когато исках повторно
допълване по чл.248 представих там повторно пълномощно. Нямам
доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
8
Адв.Х.: - Представил съм списък на разноските. Правя възражение за
прекомерност за разноските на ответната страна. Представям писмена
защита. В това отрицателно исково производство, по което тежестта е изцяло
на ответниците за доказване, и по правилата на точка 1 от тълкувателно
решение № 1 /2012г. те имаха две абсурдни възражения – едното, че се били
грижили за наследодателката, въпреки, че сделката, която сам е сключил
първия ответник със себе си е покупко-продажба и не се касае за алеаторен
договор за гледане и издръжка. Той разполага с пълномощно с всичките
влогове на майка си, получил е преди няколко месеца почти 6000 лева
уравнение по тази делба плюс пенсията й, така, че то е неотносимо и
неоснователно, но съдът не го е обсъдил. Другото, което не е обсъдил второто
основно възражение пак е абсурдно, защото е свързано по придобивна
давност. Твърдят, че тази сграда са придобили по давност на основание
строителство от 2012 година, като в делбеното производство от 2016 година
участва първия ответник в първата фаза на делбата, не е допуснат при
никакви квоти, а те твърдят, че били придобили имота по давност. Това са им
двете възражения. Съдът служебно трябва да следи за спазване на закона за
добрите нрави, това е един договор за неоткрито наследство. Законът изисква
писмен акт, не може с изявление в нотариален акт , че си платил 500 лева за
имот , който струва над 11000 лева да се приеме някаква престация, тук се
намираме при хипотезата за липса на престация, което е достатъчно
основание за нищожността на договора. Моля да ни присъдите разноски за
двете инстанции.
Адв. С.: Поддържам писмените отговори и по подадената въззивна
жалба и по частната жалба срещу клиента по отношение на разноските. По
отношение на евентуалния иск няма как съдът да се произнесе по
евентуалния иск за давност, след като се произнесе по основния иск,
евентуалния е само ако беше отхвърлен първия, че сме придобили с покупко-
продажба процесния имот. Другото възражение - същото е неоснователно,
тъй като и съдът и аз съм представил тълкувателна практика, задължителна
за съдилищата, включително съдът допълни с още решения това становище,
именно, че продажбата по данъчна оценка не е нищожна, което беше едното
възражение и второ, че не е платена , като съдът обсъждаше и възможността
и доказаните факти обстоятелства, че моите доверители са се грижили за
майката приживе, след получения инсулт.
9
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 10 юни 2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.56
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10