МОТИВИ
по нчхд № 792.2016г. по описа на РС- Асеновград
Съдът е сезиран с частна тъжба от В.К.Г. срещу
подсъдимата М.К.Т. за престъпление по чл. 148 ал.2 вр.ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.147
ал. от НК.
По същество:
Частната тъжителка, представлявана от съпруга си – Г., пледира
за признаване на подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение за клевета
чрез писмен вид - искова молба и за налагане на справедливо наказание, както и
за присъждане на обезщетение в размер на 500- петстотин лева неимуществени
вреди.
Подсъдимата Т. не се признава за виновна и пледира за
оправдателна присъда.
Служебно назначеният й защитник – адвокат М.К. счита, че
престъплението не е осъществено от подсъдимата Т., поради което и следва по
обвинението да бъде оправдана.
По фактите:
Подсъдимата М.Т. подала чрез адвокат А.П. искова молба
против частната тъжителка по настоящето дело – В.К.Г., ЕГН- ********** и Г. А. М.,
ЕГН – ********** ***, в която посочила, че подсъдимата като ищца и частната
тъжителка – като пръв ответник по делото, са сестри, като и двете са родени от
брака на К. Д. А., починал на 28.11.1999г. и Й. Х. А., починала на 07.05.2006г.
В същата е посочено, че с нотариален акт № 498, том 3, дело 1348/1974 на СВ при
АРС, К. Д. Алексов е признат за собственик на основание давност на следния
недвижим имот, а именно: дворно място, съставляващо парцел XII – 68, кв.13 по плана на село К.о, състоящо се от 780
квадратни метра, с построената върху същия парцел жилищна сграда, при граници:
улица, Г. К. К. и Д. А. К., като в нотариалния акт имотът е описан по отменения
регулационен план на с.К. В същата е посочено, че давността е изтекла по време
на брака на К. Д. А. и Й. Х. А., тоест, имота е придобит от двамата в режим на
СИО. По време на брака си, родителите на ищцата - настояща подсъдима и нейната
сестра - ответница по гражданското дело и настояща частна тъжителка, са
построили допълнително няколко сгради – масивна стопанска постройка с площ 17
кв.метра, паянтова стопанска постройка с площ 47 кв.метра и масивен гараж с
площ от 28 квадратни метра. В исковата молба е посочено, че след смъртта на К. Д.
А., същият е оставил наследници по закон: Й. Х. А. – съпруга, В.К.Г. –
дъщеря и М.К.Т. – дъщеря, като е
посочено, че към момента на откриване на наследството от наследодателя К. Д. Алексов,
собствеността е разпределена както следва: 4/6 ид.части за Й. Х. А. – съпруга и
по 1/6 идеална част за В.К.Г. и М.К.Т.. След смъртта през 2006. На майката на
подсъдимата и частна тъжителка по настоящето дело, собствеността между тях
върху тази наследствена маса се разпределя между двете по равни квоти.
В исковата молба е посочено, че на 21.03.2016г. частната
тъжителка по настоящето дело и ответница
по гражданското дело В.К.Г. е продала на
Г. А. М. наследството като съвкупност от
права и задължения, останали й от покойният й баща К. Д. А., върху което се
включват и правата й върху следния недвижим имот: ½ идеална част от
поземлен имот № 138, за който е отреден УПИ XII-138, кв.14 по ПУП на с.К.о с площ от 780 кв.метра при
граници: от две страни улици, УПИ VIII-158, УПИ XI-139, ведно с ½ идеална част от масивна жилищна
сграда с площ 69 кв.метра, ведно с 182 идеална част от масивна стопанска
постройка с площ 47 кв.метра, ведно с ½ идеална част от масивен гараж с
площ 28 кв.метра за сумата от 2000 лева.Тази продажба е посочено, че е оформена
с нотариален акт № 111, том 2, рег. № 1721, дело 30582016 на нотариус Светлана
Кожухарова, вписан в СВ при АРС под № 70, т.4 дело 570.2016г.
В исковата молба са посочени
обстоятелства за нищожност на продажбата и заобикаляне на закона – чл. 33 от
ЗС, поради което се изтъква, че продажбата на наследството с горецитирания
нотариален акт е недействителна и нищожна спрямо ищцата и се моли да бъде
допусната делба на имота при посочени в искането квоти.
Тази искова молба е подадена
в АРС на 05.04.2016г., като е поставен входящ № 4385 от 05.04.2016г., за което
е образувано гражданско дело 546/2016г. по описа на съда.
Така подадената искова молба е подписана от адвокат А.П.,
която е сторила това собственоръчно и съгласно писмено пълномощно за това,
приложено в оригинал по гражданското дело, с което е упълномощена от М.Т. –
настояща подсъдима, от нейно име да подпише искова молба и да я представлява
пред РС- Асеновград.
Тази искова молба е вписана
в служба по вписванията с входящ № 1661, арх. № 169, том 1.
В депозираният писмен
отговор от ответника Г. А. М., входиран с № 7413 от 07.06.2016г. чрез адвокат П.
Г. се сочи именно тази продажба на наследство, като въз основа на същата се
правят възражения относно делбените квоти.
С определение от 29
септември 2016г. съдът е прекратил делото поради оттегляне на иска.
Нотариалният акт, с който
частната тъжителка по настоящето дело – В.К.Г. продава наследството си като
съвкупност от права и задължения, останали й от наследодателя й К. Д. А., в
което се включват правата й върху следния недвижим имот, който е несемейно
жилище за продавачката, а именно: ½ една втора идеална част от поземлен
имот № 138, за който е отреден УПИ XII-138, кв.14, по ПУП на с.***, одобрен със Заповед № 27 от 01.03.1989г. на Кмета на
Община ***, с площ 780- седемстотин и осемдесет квадратни метра, при граници:
от две страни улици, УПИ XIII- 158, УПИ XI-139, ведно с ½ идеална част от масивна жилищна
сграда със застроена площ от 69 квадратни метра, ½ идеална част от
масивна сграда с площ от 17 квадратни метра, ½ идеална част от паянтова
сграда със застроена площ от 47 квадратни метра, ½ идеална част от паянтова
сграда със застроена площ от 40 квадратни метра, ½ идеална част от
масивен гараж със застроена площ от 28 квадратни метра, е приложен към
гражданското дело, приложено в оригинал по настоящето дело.
С нотариален акт за поправка
на нотариален акт за продажба № 70, том 4, дело 570 от 21.03.2016г. по описа на
СВ и с № 111, том 2, рег. № 1721, дело 305 от 21.03.2016г. на нотариус с рег. №
234 е поправен нотариален кат за продажба на наследство № 70, том 4, дело 570
от 21.03.2016г., като в случая е описано и наследството, получено от
наследодателката - майка на продавачката
Й. Х. А..
Той е вписан в служба по вписванията с вх. № 2316 от
01.06.2016г.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите А.П. и Й. П. Т., които кредитира като
обективни, последователни и логични, вътрешно и помежду си непротиворечиви и
подкрепени от писмените доказателства по делото, които напълно кореспондират с
така депозираните от двете свидетелки гласни доказателствени средства и с
обясненията на подсъдимата.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, като
кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателства и гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелките А.П. и Й. П. Т..
Като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира и
писмените доказателства по делото, а именно: нотариален акт за поправка на
нотариален акт за продажба № 70, том 4, дело № 570 от 21.03.2016г. по описа на
СВ и с № 111, рег. № 1721, дело № 305 от 21.03.2016г. при нотариус с рег. №
234., справка по лице от служба по вписванията, както и гражданско дело №
546.2016г. по описа на РС- Асеновград.
Същите напълно кореспондират с кредитираните от съда
гласни доказателствени средства.
От правна страна:
При така приетите за установени факти по делото, съдът
намери, че подсъдимата М.Т. не е осъществила нито от обективна, нито от
субективна страна състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр.ал.1 т.2 пр.2
вр.чл. 147 ал.1 от НК, поради което и по това обвинение следва да бъде
оправдана.
Това е така, тъй като на първо място, не тя, а
упълномощен от нея адвокат и свидетел по настоящето дело – адвокат А.П., е
подписала исковата молба и е вписала в нея фактите, част от които се претендира
с частната тъжба да са клеветнически.
С оглед на което и не подсъдимата М.Т. е автор на
направените в исковата молба изявления в писмен вид, а трето лице – упълномощен
от нея адвокат. Въпреки наличието на писмено пълномощно за подаване на исковата
молба, то същото има единствено представително действие по отношение на
процесуалното представителство по делото, но не води до съучастие относно
вписване на обстоятелствата в исковата молба, нито пък е налице посредствено
извършителство, поради което да се приеме, че е налице правен субект, който е
осъществил деянието, изискуемо като съставомерно за клеветата -
разпространяване на позорно обстоятелство в писмен вид. В случая, всички
писмени изявления в исковата молба са такива единствено на упълномощения
адвокат и свидетел по настоящето дело – адвокат А. П., която е написала,
подписала и депозирала писмената искова молба в РС- Асеновград и именно тя е
автор на твърденията в нея, а не подсъдимата М.Т..
Подсъдимата не е осъществила изпълнително деяние,
касателно тази искова молба, нито е подписала същата, нито е депозирала писмени
изявления в нея, нито е входирала същата в РС - Асеновград, поради което и за
нея липсва осъществено изпълнително деяние на престъплението клевета, тъй като
тя не е разпространила по друг начин - в писмен вид позорни обстоятелства за
другиго – за частната тъжителка В.Г. в
исковата молба, поради което и за подсъдимата липсва изпълнително деяние.
На следващо място безспорно е установено по делото, че е
налице продажба на наследство от страна на частната тъжителка, за което е
изготвен нотариален акт № 111, том 2, рег. № 1721, дело 305 и впоследствие –
нотариален акт за поправка на нотариален акт № 70, том 4, дело № 570 от
21.03.2016г. по описа на СВ и двата отново касаещи продажба на наследство от
наследодателите на продавачката и настояща частна обвинителка. С оглед на което
и наведените в частната тъжба и нейните допълнения клеветнически обстоятелства
за това, сочено като такива, че е продадено наследство, са факти, чиято
достоверност не е клеветническа, а истинна, поради което и липсва елемент от
фактическия състав на престъплението „клевета“- разгласяване на позорно
обстоятелство, каквото и по своя характер продажбата на наследство не е.
На следващо място, видно от съдържанието на
горецитираните два нотариални акта и съдържанието на исковата молба, по която е
било образувано гражданско дело № 546.2016г. по описа на РС- Асеновград, то
никъде в същата и същите не се сочи да са продавани земеделски земи, каквото
обстоятелство се иска да бъде признато за клеветническо от страна на частната
обвинителка. На първо място, такова твърдение в исковата молба няма и на
следващо място, дори и да го има, то по своя характер не е позорно такова. Предвид
липсата на такова твърдение в исковата молба, депозирана, написана и подписана
от адвокат А. П. като пълномощник на подсъдимата по настоящето дело М.Т., е
налице липса на осъществен елемент от фактическия състав на престъплението –
клевета, предвид на това, че липсва позорно твърдение в изложения в частната
тъжба смисъл, което го прави, на това основание и предвид гореизложените
такива, несъставомерно от обективна страна.
Липсата на съставомерност от обективна страна изключва и
умисъла от субективна страна.
Предвид на това, че се сочи престъплението клевета да е
осъществено чрез разпространяването му по друг начин - писмено, то макар и да е
налице писмен документ – искова молба от подсъдимата М.Т., срещу настоящата
частна тъжителка, то в същата не се съдържат позорни и неверни твърдения, с
оглед на което и липсва осъществяване на квалифициран състав на престъплението
клевета от страна на подсъдимата, разпространена по друг начин- писмено, предвид
на което и същата следва да бъде призната за невинна и оправдана за
престъплението по чл. 148 ал.2 вр.ал.1 т.2 пр.2 вр.чл. 147 ал.1 от НК.
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: