Решение по дело №18044/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262279
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 15 декември 2021 г.)
Съдия: Живко Стоянов Желев
Дело: 20195330118044
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    262279                                27.09.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Невена Назарева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 18044 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищците Б.Ц.Б. и Е.Г.Б. твърдят, че по силата на договор за продажба са придобили недвижим имот – нива с площ от 4,200 дка, п.и № ****в местността „****“ в землището на село ****. Продажбата била сключена на 21.12.2004г. с нот. акт №**** на нот. ****. След придобиването имотът бил отдаван под наем. През 2019г. по повод сключване на нов договор за наем ищците узнали, че ответникът Н.К. се е представил за собственик на същия имот, като се легитимирал с нотариален акт за продажба от 2013г., сключен с първите двама ответника. Тъй като към момента на втората сделка собствеността била вече притежавана от ищците, втората покупко-продажба не прехвърляла права. Ето защо се иска да бъде установено, че ищците са собственици на описаната в исковата молба нива.

Ответниците Д.П.Д., починал след подаване на писмения отговор и наследен от втората ответница - А.П.Д. / лист 90/, твърдят че не им е било известно за това, че тяхната наследодателка е продала имота. Поддържат, че повторната продажба се дължи на това, че ищците не били регистрирали собствеността си в ОСЗ ***. Освен това нотариусът следвало да провери собствеността в Агенцията по вписванията. С оглед изложеното считат, че те са добросъвестни.

Ответникът Н.П.К. не е подал отговор на исковата молба.

Третото лице помагач В.Р.Б. счита, че искът е основателен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

С договор за покупко-продажба от 21.12.2004г., обективиран в нот. акт №**** по описа на нот. ****, В. И. Д. продала на Б.Ц.Б. правото на собственост върху нива с площ от 4,200 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. ****, общ. ***, в местността „***“, съставляваща имот № ****при граници: имот № ***– нива на П. Д. Г., имот № ****– нива на П. В. Т., имот № ****– нива на насл. на П. П. Ч.,  имот № ****– нива на К. П. Д., имот № ****– нива на С. А. П. и имот № ****– полски път на община *** / лист 6/. Продажбата е вписана в регистъра на Службата по вписванията с вх.рег. № ****.

Сделката е сключена по време на брака между Б. и втората ищца Е.Г. С., което е видно от представеното удостоверение за брак / лист 5/.

Установява се, че след придобиване на имота ищците са го отдавали под наем в периода от 2005г. до 2019г. / лист 8 – 16/.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.2013г. Д.П.Д. и А.П.Д. продали на трития ответник Н.П.К. процесната нива имот № ****в землището на с. ****. Договорът е обективиран в нотариален акт №***** по описа на нотариус *****. Сделката е вписана с рег.№ ***** и е била изповядана от третото лице помагач В.Б., действащ по заместване на нотариус ***** /лист 7/. При прехвърлянето на собствеността продавачите са се легитимирали като собственици в качеството си на наследници на В. И. Д..

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

По делото се установи безспорно, че един и същ недвижим имот е бил предмет на две последователни продажби. Поради това е налице конкуренция на права.

Съгласно чл. 24, ал.1 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предава самата вещ. Следователно по силата на сключената от Б. през 2004г. продажба той е придобил правото на собственост на датата на нейното извършване. Актът за това е надлежно вписан, а по силата на чл.19, ал.1 СК 1985г. /отм./ имотът е придобит в режим на семейна имуществена общност.

След като наследодателката на ответницата А.Д. се е разпоредила с правото на собственост върху процесната нива, този имот не е бил включен в наследствената маса. Поради това към датата на втората продажба – тази от 20.12.2013г. продавачите не са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят правото на собственост. Ето защо права върху имота не е придобил и купувачът по тази сделка – Н.П.К..

Без значение за придобиването на правото на собственост е вписването в регистъра на съответната общинска служба „Земеделие“ по местонахождението на имота. Поради това доводите изложени в отговора на Д. са неоснователни. Поради възможността да отговарят при евикция, в интерес на продавачите по сделката е да проверят собствеността си, още повече когато се легитимират като собственици по наследяване. Поради това няма никакви основания ответницата да прехвърля отговорността досежно собствената си добросъвестност при сключване на сделката на ищците по настоящото производството.

Що се отнася до доводите свързани с това дали при сделката от 20.12.2013г. нотариусът е изпълнил задължението си относно проверка на собствеността, следва да се посочи, че тази преценка не е част от предмета на настоящия иск и не подлежи на обсъждане.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 521 лв. Неоснователни са доводите на ответницата Д. не станала причина за правния спор, чрез свое недобросъвестно поведение. Ответникът може да се освободи от отговорността за разноски единствено в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК- ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая не са налице тези две предпоставки, доколкото изрично признание липсва, а от друга страна - именно прехвърлянето на собствеността върху имот който не е на ответницата създава конкуренция на права и засяга интересите на ищците, които те не могат да защитят по друг начин освен чрез предявяване на иск.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Н.П.К.  ЕГН ********** с адрес *** и А.П.Д. ЕГН ********** с адрес ***, че ищците Б.Ц.Б. ЕГН ********** с адрес *** и Е.Г.Б. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание договор за продажба от 21.12.2004г., обективиран в нот. акт №**** по описа на нот. **** на нива с площ от 4,200 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. ****, общ. ***, в местността „***“, съставляваща имот № ****при граници: имот № ***– нива на П. Д. Г., имот № ****– нива на П. В. Т., имот № ****– нива на насл. на П. П. Ч.,  имот № ****– нива на К. П. Д., имот № ****– нива на С. А. П. и имот № ****– полски път на община ***.

 

ОСЪЖДА Н.П.К. и А.П.Д. да заплатят на Б.Ц.Б. и Е.Г.Б., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 521 лв. /петстотин двадесет и един лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението е постановено при участието на В.Р.Б. в качеството на трето лице помагач на страната на ответницата А.П.Д.. 

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищците шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Ж.

 

Вярно с оригинала.

К.К.