Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 4 декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка Василева и
с участието на прокурора Добромира Кожухарова, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова к.а.н.д № 319 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Областен
отдел „Автомобилна администрация” –Русе против решение № 624 от 26.08.2019 г.,
постановено по АНД № 1514/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено
НП № 38-0000816/27.06.2019г.,издадено от началник отдел „АА”-Русе, с което на Д.А.Д.
за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба 34/1999г за таксиметров превоз на пътници
на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е наложено адм.наказание глоба в размер на
2000лв., и за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба 34/1999г за таксиметров превоз
на пътници на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е наложено адм.наказание глоба в
размер на 2000лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се
постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП.
Ответникът
по касационната жалба – Д.А.Д. в писмено становище и чрез процесуалния си
представител счита жалбата за неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушението
не е доказано по безспорен и категоричен начин. Приел е, че ответникът по
жалбата не е имал качеството „водач на таксиметров автомобил”, а само
качеството „водач на МПС”, поради което неравилно е приложен материалният закон
от АНО. Счел е, че наказаното лице не е осъществило вменените му нарушение по ЗАвтП
и Наредба 34/ 1999г за таксиметров превоз на пътници както от обективна, така и
от субективна страна.
Атакуаното решение е неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на касационния ответник , с оглед приетите от въззивния съд за
установени факти, е била ангажирана за това, че в качеството си на водач на таксиметров
автомобил „ Форд Фюжън” с рег ***, собственост на И.Д. , оборудван съгласно
изискванията на Наредба 34/99г. с работещ таксиметров апарат с фискална памет,
с открита табела, без табела „Не работи” е бил спрян за проверка на бул.”Цар
Освободител” до Централни хали като бил без удостоверение за „водач на лек
таксиметров автомобил” и без удостоверение за психологическа годност. Безспорно
е установено ,че ответникът не притежава двата изискуеми документа. Така
описаното деяние е квалифицирано като две нарушения на чл. 18 т.5 и
т.3 от Наредба № 43/99г на МТС, за което са наложени две наказания на
водача на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр,
всяко едно от които по 2000лв.
В конкретния казус
фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган. Всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и
удостоверени.
Районният
съд е събрал посочените от страните доказателства, които обсъдил фрагментарно,
а не в тяхната съвкупност и взаимовръзка и при оценката на доказателствата е
нарушил принципа по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина в следствие
на което неправилно е приложил материалния закон. Районния съд е допуснал нарушения на
процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и
формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях, което е и
касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 и т.1 НПК
Настоящата инстанция не
споделя извода в атакуваното решение, че касационния ответник към момента на
проверката е имал качеството само на водач на МПС, но не е придобил качеството
на водач на лек таксиметров автомобил. Всички разпитани пред РРС свидетели еднозначно
сочат на липсата на табела "не
работи", за наличието на работещо фискално устройство, монтирано в
таксиметровия автомобил, за извършени 3бр.курсове преди проверката.Решаващият
съд не е съпоставил посочените гласни доказателства с наличието на писмени
такива. Доколкото посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви по отношение наличието на светеща върху автомобила табела
"такси", включена зелена светлинна сигнализация,липсата на закрита
табела такси,работещ касов апарат, означаващи, че автомобилът е свободен за
клиенти и касов апарат в работещ режим, въззивният съд неправилно е приел, че в
момента на извършваната му проверка, ответникът не е осъществявал таксиметрова
дейност. В Наредба № 34 от 06.12.1999 г., цитирана по-горе, са посочени
кумулативните изисквания към водача на лек таксиметров автомобил за придобиване
на правоспособност като такъв, между които е това за притежаване на
удостоверение за психологическа годност и на удостоверение "водач на лек
таксиметров автомобил", издадено след успешно положен изпит и валидно за
съответната община (чл. 18, ал. 1,
т. 3 и т. 5 от
Наредбата), каквито
безспорно ответника по жалбата не е
притежавал.
В сравнение с изискванията за придобиване
на обща правоспособност водач на МПС, тези за придобиване на правоспособност за
таксиметров превоз на пътници са значително повече.
Следва да се подчертае ,че легалните
дефиниции в ЗАвтП сочат,че „превоз на пътници“ е дейност на физическо лице или
ЮЛ,регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се
осъществява със специално конструирани и оборудвани МПС ,независимо дали са
натоварени или не., като таксиметровия превоз на пътници е специален случая на
превоза на пътници и се извършва от регистрирани за това превозвачи или от
водачи, извършващи дейността от името на регистиран превозвач, но за своя
сметка от леки автомобили до седем места, които водачите държат в готовност ,за
да изпълнят пътуването до определена от клиента цел.
Въззивният съд неправилно е игнорирал
показанията на свидетелите С. и Ц.,че касационният ответник е управлявал л.т.а
по посока хотел „Рига“, а към момента на проверката автомобилът е бил спрян на таксиметрова стоянка до Централни
хали.Тези гласни доказателства опровергават версията на наказаното лице и
показанията на св.Ст.Д., че автомобилът му е предоставен за извършването на
превоз за лични нужди до с.Николово, най-малкото защото от мястото на
предоставяне на автомобила не е до стоянката с оглед на показанията на св.Д.. А
по време на проверката е безспорно, че автомобилът е бил с незакрита табела
„такси“ и с работещ касов апарат. При безспорното,че Д.А.Д. е извършвал дейност
по таксиметров превоз на пътници, регламентирана в посочената Наредба, без да
има съответната правоспособност за това и без да притежава удостоворение за
водач на таксиметров автомобил, при управление на автомобил с открита табела
„такси“,оборудван с работещ касов апарат за отчитане на услугата изводите на
РРС за недоказаност на нарушенията са в противоречие на материалния закон.
Визираните в НП нарушения са установени и при издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения като правилно е приложен материалния закон.
Като е достигнал до обратните изводи, РРС е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с които да се потвърди
изцяло издаденото НП
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 624 от 26.08.2019 г., постановено
по АНД № 1514/2019 г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА НП №
38-0000816/27.06.2019г.,издадено от началник отдел „АА”-Русе, с което на Д.А.Д.
за нарушение на чл.18 т.5 от Наредба 34/1999г за таксиметров превоз на пътници
на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е наложено адм.наказание глоба в размер на
2000лв., и за нарушение на чл.18 т.3 от Наредба 34/1999г за таксиметров превоз
на пътници на основание чл.93 ал.1 т.1 ЗАвтП е наложено адм.наказание глоба в
размер на 2000лв
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.