РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. В., 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500151 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 586/15.12.2022 г. постановено по гр. дело №
20221320100015 г. по описа на Районен съд-В. за 2022 г. е признато за
установено по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 415 ГПК от „Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. С. против Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д., че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на - 3 129,32 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
70010201154, ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
24.06.2022 г. до изплащане на вземането, КАТО СА ОТХВЪРЛЕНИ
предявените искове за главница за разликата над уважения размер до пълния
заявен размер от 4535.47 /четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, договорна /възнаградителна/лихва 976.92
лв. за периода от 05.01.2020 г. до 05.05.2021 г. и лихва-обезщетение за забава
1
603.82 лева за периода от 05.01.2020 г. до 08.06.2021 г.,за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 12/01.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 1368/22г. по описа на Районен съд - гр. В.
ОСЪДЕН е ответникът Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. да заплати на
„Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата в
размер на 272, 32 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪДЕН е ответникът Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. да заплати на
„Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление в гр. С. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 300 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. в частта, в която е уважен предявеният
установителен иск за сумата от 3129,32 лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното издължаване, като
се иска да се приеме за основателна въззивната жалба и да се постанови
Решение с което да се отхвърли предявеният установителен иск за сумата от
3129,32 лв. изцяло, като съображенията в тази насока са следните:
С решението си Съда бил приел, че атакуваните като неравноправни
клаузи по договора за кредит не са в разрез със закона и съответно бил
приел,че същите са създали едно чисто облигационно отношение между
страните по договора за потребителски кредит. ,
Неравноправна клауза в договора била тази, с която ищецът налагал на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора /арг. На чл. 143, ал.2 т.10 ЗЗП/.
Поддържа се ,че е налице неравноправие в клаузата на чл. 16.2 от договора в
който е описано,че предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е
необходимо изявление от кредитор към длъжник.
Освен това в чл. 16.3.5 от договора било описано, че
кредитополучателят не дължи други такси освен тези ,посочени в тарифата по
договора. Такава тарифа към договора не била представена и по делото
липсвала такава.
Съдът не се бил произнесъл по направеното възражение за
недействителност на сключеният Договор за потребителски кредит по
2
изложените мотиви, а именно че съгласно разпоредбите на чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал.1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая не бил спазен чл.10, ал. 1 от ЗПК, а именно че
договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В
конкретния случай неясни и неразбираеми били клаузите за лихвените
проценти и за тяхното изчисление от чл.9 до 14 включително, както и от чл.
15 до чл. 22 от договора. Също така не бил спазен реда по чл.11, т.7 до 12 от
ЗПК, като не бил посочен точно и ясно размерът на кредита. Видно от
договора ,в размера на кредита били включени компоненти за които при
сключването му въззивникът не била уведомена , като застраховки и то в
размер на 751,92 лв., 372,24 лв. и 379,68 лв. които допълнително оскъпили
кредита. Не било ясно какви са тези суми и за какво точно, а шрифтът бил по-
малък от 10 при застрахователната информация.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита.
Видно от изготвената по делото ССЕ в размера на дължимото били
включени и лихви, такси и разноски, които ако Съдът бил приел за
неравноправни в началото като клаузите за застраховки и такси, то тогава
сумата щяла да е в пъти по-малка. Освен това погашения имало и по
изпълнителното дело.
Сочи се ,че Съдът не се бил съобразил с това, че ако е налице
предсрочна изискуемост на кредита, то тя не била с датата, посочена в
исковата молба, а почти една година по- късно. Това обстоятелство отново и
отново правело дължимата сума по-малка от постановената от Съда.
Освен всичко изложено по-горе в кориците на делото се намирало и
влязло в сила определение на ВОС ,с което ВОС бил приел изцяло за
неравоправни клаузите по договора за кредит, като пълно, точно и ясно бил
определил кои клаузи са неравноправни. Освен това ясно, точно и разбираемо
бил описал, че самият договор е недействителен. Факт ,с който Съдът не се
3
бил съобразил въпреки позоваването на това определение на ВОС.
Поради горното се иска да бъде постановено Решение ,с което да се
отмени първоинстанционното в обжалваната част и да бъде постановено
ново, с което се отхвърли предявеният установителен иск, и се присъдят
сторените разноски в производството пред двете инстанции.
Въззиваемият „Т. Б. А. Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. С., вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с
ЕИК:.. представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д в качеството им на изпълнителни
директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. М. Н.в законовия
срок е депозирал отговор на въззивната жалба ,в който изразява становище ,че
въззивната жалба е неоснователна и излага подробни правни доводи в тази
насока .
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Производството пред районния съд е образувано по предявени от „Т. Б.
А. Б.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. против Е. Р.
Й., ЕГН **********, гр. Д. обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2019 г. „Т. Б. А. Б. ЕАД
сключил Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение № 2)
с ответника Е. Р. Й. ЕГН **********. На основание така сключения договор
„Т. Б. А. Б." ЕАД предоставил сума в размер на 6106,15 лева. В чл. 7 ал.1 от
договора бил посочен размерът на предоставения кредит - 4700 лв., като към
отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска в
размер на 654,23 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит,която се финансирала от кредитора и се възстановявала от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план
предвид заявеното му желание в искането - декларация (Приложение 3).
Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на
риска в размер на 654,23 лв. се финансирала от кредитора и се възстановявала
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
4
Съгласно чл. 7, ал.2 от договора средствата по кредита се превеждали от
кредитора по банкова сметка на потребителя. В случаите, когато
потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми ,средствата се превеждали от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си
нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай
потребителят бил пожелал да сключи застраховка „В. K. Ж." в размер на
372,24 лв. и „В. К. Б." в размер на 379,68 лв. (Приложение 4). Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 8080,72 лв., която
сума била разсрочена на 24 погасителни месечни
Иска се съдът да уважи предявените искове за сумите от 4535.47
/четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и четиридесет и седем
стотинки/ лева главница, договорна /възнаградителна/лихва 976.92лв. за
периода от 05.01.2020 г. до 05.05.2021 г.,лихва-обезщетение за забава 603.82
лева за периода от 05.01.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението - 24.06.2021 г. до изплащане на
вземането, 122.32 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В отговора на исковата молба се твърди, че следва да се извърши
конкретизация на исковата молба с оглед реално отразяване на главницата.
Главницата се формирала по принцип от месечните плащания ведно с лихви.
Освен това в приложения договор за кредит сумата от 654,23лв. не
фигурирала. В този смисъл ответникът счита, че сумата от 654,23лв. не следва
да бъде има предвид при изчисляване на главницата по кредита. Главницата
се твърди, че е 4700 лв. така както е описано и на стр. 1 от договора за
потребителски кредит ,а именно: размер на кредита 4700 лв. Сумата от 654,23
лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване
на процесния договор, следвало да се има предвид, че тази уговорка е
нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според
тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената таксата била уговорена в договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансирала се от кредитора и се
възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
5
погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-декларация.
Поддържа се ,че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга)
се дължи въпросната такса,следователно се заобикаляли изискванията на
закона и като такава клаузата била нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Доколкото оценката на риска предхождала сключването на договора, то тази
дейност касаела усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не
можел да изисква заплащане на такси и комисионни на основание чл. 10а, ал.
2 ЗПК. Клаузата противоречала и на чл. 16 ЗПК, която предвиждала
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която била
уговорена такса за оценка на риска на практика прехвърляла върху самия
длъжник финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени и с посочената нормата и водела до
неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. От изложеното следвало, че искането за такса за оценка на риска в
размер на 654,23 лева следва да бъде отхвърлено. Ответникът не желаел да
сключва застраховки Комбо живот, безработица и др. които застраховки
видно от исковата молба и от договора ,били в сериозен размер, който целяло
само и единствено увеличаване на задължението с оглед реда на неговото
погасяване. Видно от договора, общият размер на премия е 751,92лв.
Съгласно чл.19 от договора за кредит потребителят не бил длъжна да
сключва застраховка. Самият кредитор бил застрахователен агент и съответно
бил натоварил кредита със съответните застраховки. Освен това било
налице в договора за потребителски кредит неравноправна клауза с
основанието на чл. 143 ал.2 от Закона за защита на потребителя .
Сочи се ,че неравноправна клауза в договора била тази, с която ищецът
налагал на потребителя приемането на клаузи, с които топ не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора /арг. От чл. 143,
ал.2, т.10 от ЗЗП/ Това били чл.7.2.2 и чл.19 от договора,в които била дадена
възможност при желание на кредитополучателя да сключи застраховки, но не
бил длъжен.В резултат на това в сумата по кредита била включена
застрахователна премия и застраховка „комбо живот“ и „комбо безработица“.
Налице било и съответното неравноправие в клаузата на чл.16.2 от договора в
6
който е описано, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е
необходимо изявление от кредитор към длъжник. В чл. 16.3.5 от договора
било описано, че кредитополучателя не дължи други такси освен тези
посочени в тарифата по договора. Такава тарифа към договора не била
представена на ответника . В договора в чл. 25.4.2 било описано, че на
основание чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват първо съдебни разноски, а после
обезщетения за забава, такси, начислени лихви и най-накрая главницата, като
кредитополучатели се задължавал да приеме този начин на погасяване, а
кредитора имал правото да променя начина на погасяване и реда на
погасяване.
Също така ответникът счита, че сключеният Договор за потребителски
кредит е недействителен, поради следното: съгласно разпоредбите на чл.22 от
ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Многобройна била практиката на ВКС . В случая не бил
спазен чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно договорът за потребителски кредит се
сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора. В конкретния случай неясни и
неразбираеми били клаузите за лихвените проценти и за тяхното изчисление
от чл.9 до 14 включително, както и от чл. 15 до чл. 22 от договора. Също така
не бил спазен редът по чл.11, т.7 до 12 от ЗПК, като не бил посочен точно и
ясно размера на кредита. Било видно от договора, че в размера на кредита са
включени компоненти ,за които при сключването му ответницата не била
уведомена за тях, като застраховки, и то в размер на 751,92лв., 372,24лв. и
379,68лв. допълнително били оскъпили кредита.
Поддържа се ,че шрифтът е по-малък от 10 при застрахователната
информация. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
конкретния случай от исковата молба не било ясно какво е задължението на
ответника. На стр.1 в исковата молба било описано, че кредитът е в размер на
8080,72лв., а в договора фигурирала по-малка сума. Твърди се, че
неплащането било започнало от дата 05.01.2020 г. за повече от 3 месечни
7
вноски. Описано било, че за предсрочната изискуемост ответникът бил
уведомен на 05.05.2021 г. т.е. една година след твърдяното просрочие . А през
тази една година било налице погасяване на вноските по кредита. Такова
уведомление ответницата не била получавала, а от копието на обратна
разписка не била описана датата на получаване. С писмо от 15.03.2021 г. със
справка за извършени от ответника плащания ищецът бил описал, че по
договор с № ********** са извършени плащания на 02.10.2019 г. 350 лв., на
06.11.2019 г. 300лв., на 12.12.2019 г. 500 лв., на 23.12.2019 г. 221лв., на
25.01.2020 г. /твърдяната дата на неизпълнение на вноска/ били внесени
337лв., на 03.03.2020 г. 347лв. ,след което на 07.10.2020 г. фигурирала вноска
от 350 лв. и посочване, че надвнесената сума е прехвърлена от договор
********* по договор **********,т.е.била налице надвнесена сума, която е
разпределена по договор, който ответницата не била сключвала. След това на
08.01.2021 г. имало вноска от 350 лв. От справката било видно, че са
извършени плащания в периода в който се твърди, че е било налице
просрочие. В този смисъл неясна и немотивирана се явявала претенцията на
ищеца. В договор № ********** в т. 16.2 било описано, че при просрочие на
3 вноски кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Видно от
извлечението, предоставено от кредитора,ответницата нямала такова
просрочие от 3 месечни вноски. Освен това в исковата молба не била
представена справка от ЧСИ Стефан Нинов за получените от ищеца до
момента суми по ИД № 1113/2021г. по описа на ЧСИ С. Н. от наложения
запор на банковите сметки в П., „Р.“, Б“Д.“ЕАД, +Т. Б. А. б.“ и „Ц.“АД. В
горния смисъл в петитума на исковата молба се искало признаване за
установено, че ответникът дължи главница от 4535,47лв., която главница се
формирала по неясен начин. Ако просрочието било от 05.01.2020 г., то видно
от справката от кредитора, ответникът бил направил вноска към тази дата, т.е.
тя не била предсрочно изискуема. Освен това след като се твърди, че е налице
предсрочна изискуемост от 05.01.2020 г. ,то сумите са постъпвали при
кредитора и той ги е прехвърлял от един договор в друг и е получавал
плащания, които незнайно къде са отивали. В този смисъл оставала неясна
претенцията за главница по размер и основание.
Искало се да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от
976,92 лв. договорна лихва от 05.01.2020 г. до 05.05.2021 г. Тази договорна
лихва как е изчислена не било ясно. Не бил ясен и периодът, тъй като ако се
8
приемело, че е за анюитетни вноски ,следвало лихвата да е по периоди от
просрочие. В случая след като ответницата била внасяла суми по кредита не
следвало лихвата да се начислява от период, в който има редовна вноска.
Освен това търси се сумата от 603,82лв. мораторна лихва за периода
05.01.2020г. до 08.06.2021г. Видно било, че за един и същи период на
ответника му се начислявали две лихви, т.е. лихва върху лихвата, което е
недопустимо. От същото извлечение било видно, че ответникът имал
задължение в следния размер: 4535,47 лв., главница, 976,92лв. договорна
възнаградителна лихва от 05.01.2020 г. до 05.05.2021 г., 603,82 лв. мораторна
лихва за периода 05.01.2020 г. до 08.06.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 24.06.2021г. Съгласно разпоредбата на
чл.418, ал.2 ГПК изпълнителният лист се издавал, след като съдът провери
дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист
съдът проверявал дали документът е редовен от външна страна и
удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.За
издаването на изпълнителен лист се правела надлежна бележка върху
представения документ и върху заповедта за изпълнение. В извлечението от
сметка не било описано обаче кои вноски не са погасени, както и разбивка по
вноски и падеж, както и след настъпване на падежа колко вноски не са
внесени. Не било ясно налице ли е или не предсрочна изискуемост на кредит
№ **********/02.08.2019 г. Безусловно извлечението следвало да съдържа и
данни за това към датата на издаването си освен размера на кредита по
договора, данни за това кога е усвоен, данни за това каква част от него е
погасена и до кога, коя е последната внесена погасителна вноска, нейният
размер и за кой месец се отнася, коя или кои следващи погасителни вноски не
са платени, размерът им и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на
остатъка от задължението и договорна лихва за забава /ако има уговорена
такава/, кога е настъпил падежът на всяка от вноските, кои месечни вноски и
в какъв размер не са платени в посочените от договора срокове, тоест
сбъднало ли се е условието за предсрочна изискуемост на кредита.
Тази информация безусловно била необходима, тъй като проверката на
съда се свързвала и с установяване на верността на твърдението на заявителя
за настъпила предсрочна изискуемост и ликвидност на целия кредит, което по
същество представлявало проверка за наличието на подлежащо на изпълнение
9
вземане в полза на ищеца. При условие, че не е ясно настъпила ли е или не
предсрочната изискуемост на кредита, с оглед направените в срок вноски към
датата на която се твърди, че е налице просрочие,каквото към конкретно
посочените процесни дати и вноски не било настъпило. Поради ненастъпване
на просрочие не било налице и задължение в посочения от ищеца размер.
В горния смисъл претенцията на ищеца се явявала от една страна
неясна и незаконосъобразна, а от друга страна при ненастъпила предсрочна
изискуемост не бил налице правен интерес от завеждане на иска по чл.422 от
ГПК.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява ,че „Т. Б. А. Б. ЕАД е
образувало ч.гр.д. № 1368/2021 г., по описа на Районен съд - В. по реда на чл.
417 от ГПК срещу Е. Р. Й. с ЕГН **********. Въз основа на издададените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 1368/2020 г. по описа на ЧСИ С. Н.. Със свое разпореждане, получено от
ищеца на 06.12.2021., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл.
415 от ГПК, за предявяване иск за установяване на вземането ,като искът по
настоящото дело е предявен по реда на Чл.422 ГПК.
На 02.08.2019 г. „Т. Б. А. Б.” ЕАД сключила Договор за потребителски
кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника Е. Р. Й. с ЕГН
**********. На основание така сключения Договор, „Т. Б. А. Б." ЕАД е
предоставил сума в размер на 6106,15 лева. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен
размерът на предоставения кредит - 4700 лв., като към отпуснатия кредит се
включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 654,23 лв., дължима
в деня на подписване на договора за кредит ,която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането -
декларация.(Приложение 3). Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора средствата по
кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка потребителя. В
случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия
случай потребиелят е пожелал да сключи Застраховка „В. К. Ж. в размер на
372,24 лв. и „В. К. Б.“ в размер на 379,68 лв. (Приложение 4). Общото крайно
10
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 8080,72 лв., която
сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски - 23 вноски всяка в
размер на 336,69 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 336,85
лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
28,49 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка
включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. С част от сумата
кредитополучателят е пожелал да погаси свое задължение по договор
********** в размер на 1966 лв. съгласно заявление за рефинансиране
(приложение 5).
Длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
5.01.2020 г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно вноски с падежи 05.01.2020 г., 05.02.2020 г., 05.03.2020г.
Ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Видно от обр. 250 уведомлението за предсрочна изискуемост е получено от
адресата на 05.05.2021 г.
Годишният лихвеният процент по кредита е фиксиран на 28,49% в
чл.9.1. от договора.
Годишният процент на разходите е фиксиран на 49,04 % в чл.10 и
общата сума дължима от потребителя е в размер на 8 080,72 лв.
Сумата е разсрочена , съгласно погасителния план описан в чл.11.2. от
договора на 24 погасителни месечни вноски - 23 вноски 336,69лв. и последна
изравнителна от 336,85в., включващи главница и договорна лихва в т.ч. 6
106,15лв. главница и 1974,41лв. лихви.
Първата вноска е със срок 05.09.2019 г. и последна вноска със срок
05.08.2021 г.
Ответникът е направил плащания към 24.06.2021г. в общ размер от 2
755,00лв. както следва :
- Внесени 350 лв. на 02.10.2019 г.; внесени 300 лв. на 06.11.2019 г;
внесени 500 лв. на 12.12.2019 г; внесени 221 лв. на 23.12.2019 г; внесени 337
лв. на 25.01.2020 г; внесени 347 лв. на 03.03.3020 г; внесени 350 лв. на
06.10.2020 г. и внесени 350 лв. на 08.01.2021 г. - последна вноска направена от
ответника по погасяване на кредита.
11
На 24.06.2021год. „Т. Б. А. Б.„ ЕАД е депозирал в Районен съд гр. В.
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е
издадена и Заповед № 194 от 28.06.2021год. с която заповед съдът
разпорежда длъжникът Е. Р. Й. да заплати на кредитора сумата от 4 535,47
лв. главница и 976,92лв. договорна лихва за периода от 05.01.2020 г. до
05.05.2021 г. и 603,82лв. обезщетение за забава за периода от 05.01.2020 г. до
08.06.2021г.
С направените плащания по договора от ответника са погасени
следните задължения : главница по договор 6106,15 лв. - платени 1570,68 лв.
= 4 535,47 лв. неплатена част от главницата Лихва по договор 1 974,41лв. -
платени 997,49лв. = 976,92лв. неплатени 05.01.20 г.- 05.05.2021 г.
Съгласно чл.9 т.4. от договора , при забава на плащането на месечна
погасителна вноска, Потребителят дължи обезщетение за забава .
Лихвата за забава плащането на неплатените главници по периоди от
05.09.2019 г. до 08.06.2021 г. начислени е 840,78лв. от тях платени - 236,96лв.
и остатък неплатени в размер на 603,82лв.
ОБЩО неплатено задължение по договора е в размер от 6 116,21лв.
Лихвата за забава плащането на неплатените главници по периоди от
05.09.2019г. до 08.06.2021г., след направени вноски от ответника при
съобразяване с чл.6 от ЗМДВИПОРНС /неначисляване на неустойки за
забава от 13.03.2020г. до 14.07.2020г./ неплатеният остатък се променя на
543,94лв.
Ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния
договор, като е превело по сметка на застрахователя средствата по
застрахователните вноски по договора с ПН от 19.09.2019г. с наредител „Т. Б.
А." , получател „У. Ж." АД застрахователна премия от 372,24 лв. - за периода
от 02.08.2019 г. до 05.08.2021 г. на Е. Р. Й. и с ПИ от 19.09.2021г. с получател
„В. К. Б." 379,68лв. - за периода от 02.08.2019г. до 05.08.2021г. на Е. Й..
От предоставената информация по разплащателната сметка на
ответника вещото лице е констатирало ,че усвояването на отпуснатият
потребителски кредит е станало на 02.08.2019 г., когато е захранена сметката
на ответника със сумата от 6 106,15 лв.
Видно от заключението по извършената съдебно икономическа
12
експертиза задълженията на ответника към ищеца са:
1 .Непогасена главница по договор в размер на 4 535,47лв.
2.Непогасена договорна лихва в размер на 976,92лв. от 05.01.2020 г. до
976,92 лв.
3.Обезщетение за забава в размер на 603,82лв.от 05.01.2020г. до
08.06.2021г .,
4.Обезщетение за забава по чл.6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение,обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г.в размер на 543,94лв.
5.Непогасено задължение по потребителски кредит в размер на 6
116,21лв.
6. Непогасено задължение съобразено с чл.6 Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г в размер на 6 056,33лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
13
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното Решение № 586/15.12.2022 г. постановено по гр. дело №
20221320100015 г. по описа на Районен съд-В. за 2022 г. е признато за
установено по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда
на чл. 415 ГПК от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. С. против Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на - 3 129,32 лева,
представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
70010201154, ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на
24.06.2022г. до изплащане на вземането, КАТО СА ОТХВЪРЛЕНИ
предявените искове за главница за разликата над уважения размер до пълния
заявен размер от 4535.47 /четири хиляди петстотин тридесет и пет лева и
четиридесет и седем стотинки/ лева, договорна /възнаградителна/лихва 976.92
лв. за периода от 05.01.2020 г. до 05.05.2021 г.,лихва-обезщетение за забава
14
603.82 лева, за периода от 05.01.2020 г. до 08.06.2021 г.,за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 12/01.07.2021 г. по
ч.гр.д. № 1368/22г. по описа на Районен съд - гр. В.
Районният съд по същество е уважил частично иска за главницата и е
отхвърлил кумулативно съединените искове за възнаградителна лихва и
лихва-обезщетение ,като по същество не е изложил мотиви .Решението в тази
му част обаче не е обжалвано от ищеца,влязло е в законна сила и не е предмет
на въззивното обжалване.
Предмет на делото е единствено частично уваженият установителен
иск за сумата от 3129,32 лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК до окончателното издължаване.
Районният съд е уважил иска за главница в размер на 3 129,32 лв. от
общо претендирания размер от 4 535,47 лв.,т.е. 70% от претендирания размер
без да сочи начина,по който е стигнал до този извод.
Във въззивната жалба се развиват доводи относно наличието на
неравноправни клаузи и недействителност на договора поради неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1,т.
7 – 9 от Закона за потребителския кредит .По аргумент от Чл.23 от Закона за
потребителския кредит когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
С обжалваното решение районният съд по същество е приложил
разпоредбата на Чл.23 от Закона за потребителския кредит като е присъдил
чистата стойност на кредита (по-точно част от нея ).При това положение
обсъждането на въпроса за наличието на неравноправни клаузи и
недействителност на договора е безпредметно:
–ако не се установи наличието на неровноправни клаузи и
недействителност на договора,то това не може да повлече благоприятни
последици за „Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК . поради забраната за reformation in peius ;
–ако се установи наличието на неравноправни клаузи и
недействителност на договора,то това не може да доведе до благоприятни
последици за Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. поради това ,че районният съд
по същество е приел за налични правните последици на Чл.23 от Закона за
потребителския кредит ,като е присъдил само чистата стойност на кредита
15
(по-точно част от нея )и решението в тази му част е влязло в законна сила.
С въззивната жалба се иска по същество съдът да констатира
недействителност на договора и да постанови недължимост на чистата
стойност на кредита,което е в противоречие с Чл.23 от Закона за
потребителския кредит .
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК Е. Р. Й., ЕГН
**********, гр. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Т. Б. А. Б. ЕАД, ЕИК
. със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата в размер на 150
лв.съдебни разноски в пред Окръжен съд-Видин за юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 586/15.12.2022 г. постановено по гр. дело
№ 20221320100015 г. по описа на Районен съд-Видин за 2022 г.
ОСЪЖДА Е. Р. Й., ЕГН **********, гр. Д. да заплати на „Т. Б. А. Б.”
ЕАД, ЕИК.., със седалище и адрес на управление в гр. С. сумата в размер на
150 лв.съдебни разноски в пред Окръжен съд-В. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16