№ 22
гр. Разград, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20233300100279 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Н. Н. И., ЕГН
**********, с адрес ***, чрез пълномощника адвокат Н. Н. Д. от АК – Шумен,
срещу ответника "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, Седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер №
87, с представители С.С.П. и К.Д.К., начин на представляване: заедно,
иск с правно основание правно основание чл. 432, във вр. с чл. 493 от
Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
както следва:
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 60 000
лева представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 11.05.2022г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, съгласно чл. 429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяването на
ответника с извънсъдебна претенция – 21.05.2022г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът сочи, че: На 11.05.2022 г., около 19:40 ч. в гр. Разград на ул.
„Дунав" при кръстовището с ул. „Петко Р. Славейков“ настъпва ПТП между
л.а. „Рено Клио“, с ДКН ***, управляван от Г. Д. С. и пешеходеца Н. Н. И..
За настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 66/11.05.2022 г. по описа на ОД на МВР - Разград.
Съгласно същият механизма на ПТП е следния: „Уч.1 отнема предимство на
пресичащият уличното платно по пешеходна пътека пешеходец и го блъска с
предна дясна част на автомобила. Настъпва ПТП с ранен.“
Причина за настъпването на пътния инцидент са действията на водача
на МПС с марка л.а. „Рено Клио“, с ДКН *** - Г. Д. ЕГН: **********, която е
1
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:
Чл.5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП 1) Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди; ал. 2 “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
чл. 20, ал.2 ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението и чл. 119, ал. (1) При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
В резултат на неправомерното движение на водача на л.а. с марка
“Рено” модел „Клио“, рег. № ***, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които
задължават водачите на превозни средства да пропускат пресичащите на
пешеходна пътека пешеходци, настъпва ПТП, в пряка причинно-следствена
връзка с което доверителят ни претърпява счупване на лява китка, охлузни
рани по лицето и коляното, поради което е хоспитализиран в МБАЛ „Св. Иван
Рилски - Разград“ АД.
Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответника - задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за процесното МПС, предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ.
На основание чл.380, ал.1 от КЗ, ищецът е депозирал писмена
претенция до ЗД „Бул Инс“ АД, чрез писмо с обратна разписка, изпратено по
„Български пощи“ ЕАД, получено съгласно известие за доставяне на
21.05.2022 г., във връзка с което получил писма с изх. № НЩ- 3409/ 27.05.23 г..
изх. № НЩ-3410/ 27.05.2022 г., изх. № НЩ-3787/ 13.06.2022 г. и № НЩ-05187/
10.08.2022 г. с които ответникът го уведомил, че при него е образувана
преписка по щета № ********** и изисква следните доказателства: Заверено
копие на влязла в сила присъда срещу виновния водач, автотехническа
експертиза, съдебномедицинска експертиза, протоколи от извършени
химически експертизи или почти всички материали по образувано ДП.
Ищецът счита, че тези документи нямат съществено значение за
установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията -
ответникът нарушава забраната, установена в чл. 106, ал. 5 от КЗ. Тези писмо
2
от ЗД „БУЛ ИНС“ АД ищецът приравнява на отказ съгласно закона, тъй като
ответникът указва на пострадалото лице, на първо място, да приложи
документи, с които същият, не разполага, на второ място, посочва като
условие за решаване и изплащане на обезщетение представяне на документи,
които не са абсолютна предпоставка, за да се произнесе застрахователя
съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ, което по смисъла на закона е
приравнено на отказ съгласно чл. 496, ал. 2, т. 2, б. а), тъй като към
извънсъдебната претенция са приложени всички необходими документи, въз
основа на които ответникът е бил във възможност да определи дължимо
обезщетение или да откаже мотивирано. По отношение на изложеното
посочва практика на Върховния касационен съд в тази насока – Определение
№ 224 от 15.05.2019г. по описа на ВКС, ТК; I отд., Определение № 352 от
26.06.2018г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018г.
по описа на ВКС: ГК; I ТО отд., Определение № 224 от 15.05.2019г. по описа
на ВКС,. ТК. I отд., Определение № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. 859/2019г. по
описа на ВКСдД- во ТО, Определение от 26.10.2018г. по ч.т.д. № 2356/2018г.
по описа на ВКС ТО.
Моли съда да вземе предвид, че съгласно чл.493, ал.1, т.5 и чл. 429,
ал.2, т.2 от КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /ЗЗГОА/ отговаря,
се покриват от застраховката и са част от дължимото застрахователно
обезщетение. Същите на основание чл.429, ал.З от КЗ се плащат от
застрахователя в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност),
считано от датата на узнаване за събитието. Тоест, застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите включва, наред с главницата (претенциите за
неимуществени и/или имуществени вреди) и лихвата върху нея, която се
дължи от делинквента, считано от най-ранната дата, от която застрахователят
е узнал за вредоносното събитие, до датата на окончателното погасяване на
вземането.
Предвид гореизложените съображения, счита, че законна лихва
следва да се дължи на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ от датата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 21.05.2022 г. до окончателното
изплащане. В този смисъл посочва практика на ВКС - Решение № 128 от
04.02.2020 г. по к. т, д. № 2466 по описа на ВКС, ТК, 1 -во отделение за 2018 г.
относно дължимата лихва и началният период, от който същата се дължи.
Твърди наличие на следните увреждания:
Непосредствено след катастрофата, пострадалият е транспортиран до
МБАЛ „Св. Иван Рилски - гр. Разград" АД. Постъпил е с оплаквания за болки
в лявата китка, рана на лицето и охлузни наранявания. Локален статус: Оток и
патологична подвижност в дистална трета на лява предмишница. Болезнени и
ограничени движения в лява гривнена става. Наличие на охлузни наранявания
с повърхностен характер в областта на ляво коляно и дясна хълбочна област.
3
Рана в дясна слепоочна област, повърхностно нараняване целостта на кожата.
Извършени са множество клинични и образни изследвания.
Окончателна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост
След извършени консултации, клинични и образни изследвания /ЕКГ,
Рентгенография на гривнена става, графия на глава/, ищецът е насочен за
оперативно лечение. Видно от оперативен протокол № 175/ 13.05.2022 г. на
12.05.2022 г. под пълна анестезия на ищеца е извършено: Закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация, радиус и улна. След
въвеждане на пациента под венозна анестезия, се извърши закрито наместване
на фрактура на дисталния край на лява лъчева кост, без поставяне на
вътрешна фиксация. Постави се имобилизация с циркулярен гипс.
Непосредствено след инцидента грижите за ищеца са били поети
изцяло от неговите близки, които са осигурявали тоалет, къпане, прехрана,
което допълнително е повлияло неблагоприятно върху самостоятелността и
самочувствието на ищеца. Преди инцидента той е бил активен, самостоятелен
човек, като след инцидента животът му се е променил изцяло в отрицателна
посока. В месеците след катастрофата при ищеца настъпва период, в който
изпитва силен срам и ужас, че е безпомощен и се налага близките и
семейството му да полагат ежедневни грижи за него и да е в тежест на всички.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил е писмен отговор от ответника,
чрез пълномощника му адвокат М. Г. от САК. Намира исковата претенция за
неоснователна и недоказана. Оспорва исковата претенция по основание и
размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС за
процесния момент. Оспорва механизма на описаното ПТП, вината и
противоправното деяние, описани в представения Констативен протокол за
ПТП. Оспорва причинно - следствената връзка между щетите, получени върху
процесното имущество, и деянието, извършено от водача на МПС. Твърди, че
е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Оспорва твърдените телесни повреди
– по вид и стенен. Оспорва иска по размер. Претендираната сума не отговаря
на действителната стойност на причинените щети. Прави евентуално
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД – ПТП и произтеклите от
него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е
създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите
от него вреди. Ищецът в значителна степен е сам завишил риска от
собственото си увреждане като е нарушил нормативноустановените правила
за движение на пешеходци, нарушавайки конкретни разпоредби на ЗДвП,
предприемайки пресичане внезапно на пътното платно и ненужно
удължавайки времето за пресичане в нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Пешеходецът е пресичал пътното платно внезапно, без да се увери в
собствената си безопасност и преди да навлезе на пътното платно не е
съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата
скорост на движение. Нарушавайки горните разпоредби пострадалият се е
4
поставил в опасност, като поведението му е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Претендира разноски.
Ищецът, чрез пълномощника си адвокат Н. Н. Д. от ШАК, депозира
писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие.
Поддържа исковата молба, оспорва претенциите на насрещната страна за
присъждане на разноски, като прави и възражение за прекомерност по чл. 78,
ал.5 ГПК. Пълномощникът претендира и адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, с включено ДДС. Представя списък за
разноските по чл. 80 ГПК и Удостоверение за регистрация по ЗДДС, на осн. чл.
96, ал.1 ЗДДС.
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат М. Г. от САК, депозира
писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли
исковата претенция да се отхвърли изцяло, като неоснователна и недоказана, а
при условие на евентуалност - да се присъди обезщетение в размер на 25 000 –
30 000 лв., което намира за справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД. Излага подробни
съображения. Претендира разноски и прави и възражение за прекомерност по
чл. 78, ал.5 ГПК. Представя списък за разноските по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, страните
не се явяват и не се представляват.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и съдът приема за доказано в процеса, че Г. Д. С. е
собственик на лек автомобил „Рено Клио“, с ДКН ***. Към 11.05.2022г.
горепосоченото МПС е било застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество “ЗД “БУЛ ИНС““ АД, с
полица № ВG/02/121002967253, с период на валидност от 13.10.2021г. до
12.10.2022г. и че събитието представлява покрит застрахователен риск /том.2,
л. 343/.
Видно от влязла в сила 24.10.2024г. Присъда № 60 от 08.10.2024 г.,
постановена по наказателно дело от общ характер № 20243330200170 по
описа за 2024 година на Районен съд - Разград /том. 2, л. 295-297/, е
постановено следното:
„ПРИЗНАВА подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН: **********, родена на *** в
гр. Разград, българско гражданство, с адрес на постоянно местожителство
и настоящ адрес в *** омъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА за това, че на
11.05.2022 г., в гр. Разград, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Рено Клио“, с peг. № ***, е нарушила правилата за
движение по пътищата визирани в:
- Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: „Всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“
5
- Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.“
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“
- Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и към
престарелите хора.“
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.“
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н. Н. И.
от гр. Разград, изразяваща се в счупване на долния край на лява лъчева
кост на типично място ,,RTL“, което е довело до трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за срок повече от един месец, като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл.55, ал.1 от НК и налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 НК
ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343б от НК
НАЛАГА на подсъдимата Г. Д. С. с ЕГН: ********** наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.“
Между страните не се спори, че на основание чл.380, ал.1 от КЗ,
ищецът е депозирал писмена претенция до ЗД „Бул Инс“ АД, чрез писмо с
обратна разписка, изпратено по „Български пощи“ ЕАД, получено съгласно
известие за доставяне на 21.05.2022 г., във връзка с което получил писма с изх.
№ НЩ- 3409/ 27.05.23 г.. изх. № НЩ-3410/ 27.05.2022 г., изх. № НЩ-3787/
13.06.2022 г. и № НЩ-05187/ 10.08.2022 г. с които ответникът го уведомил, че
при него е образувана преписка по щета № ********** и изисква следните
6
доказателства: Заверено копие на влязла в сила присъда срещу виновния
водач, автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, протоколи
от извършени химически експертизи /том 1, л. 17-24/.
Не се спори, че ответникът не е определил и заплатил обезщетение за
процесните вреди.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно:
Произшествието е настъпило при следния механизъм:
На 11.05.2021 г., около 19:30 ч., в гр. Разград, по ул. ”Дунав”, по посока
от Стария театър към Пощата се е движил л. а. ”Рено Клио” с рег. №***,
управляван от Г. Д. Д. от гр. Разград. Малко след като процесното МПС
завива наляво от ул. ”Паркова” към ул. ”Дунав”, по пешеходната пътека
намираща се непосредствено след кръстовището с ул. ”П. Р. Славейков” (зад
сградата на библиотека „Проф. Боян Пенев”), пешеходецът Н. Н. И. от гр.
Разград, започва пресичане на ул. ”Дунав” от левия към десния тротоар. Тъй
като траекториите на движение на л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** и
пешеходеца са се пресекли, между тях е възникнал сблъсък, който по
отношение на автомобила е бил челен, в предния, десен ъгъл, а по отношение
на пешеходеца – дясностраничен. След сблъсъка между автомобила и
пешеходеца, тялото на последния е отхвърлено на известно разстояние по
посока на движение на процесното МПС, след което и двамата участници в
ПТП са се установили в спряно положение по начина указан в Протокола за
оглед на ПТП.
Основната причина за настъпване на процесното ПТП е, че
непосредствено преди това, водачката Г. Д. Д. е управлявала л. а. ”Рено
Клио” с рег. №*** без необходимите внимание и концентрация поради
което не е възприела своевременно пешеходеца Н. И., който е пресичал ул.
”Дунав” по пешеходната пътека намираща се непосредствено след
кръстовището с ул. ” П. Р. Славейков” и не е предотвратила сблъсъка с
него, въпреки, че е имала обективна възможност за това. Този извод е
валиден както при нормална видимост на водачката спрямо пешеходеца,
така и при насрещно заслепяване от Слънцето
Скоростта на л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** непосредствено преди
ПТП е била 37 км/ч, а на пешеходеца 5,4 км/ч - при нормален темп на
движение.
Опасната зона на спиране на л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** при
нормална видимост за водача е 21 м, а при насрещно заслепяване – 28,2 м. Тъй
като отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на
навлизане на пешеходеца по ул. ”Дунав” е 49,3 м, ищецът попада извън
опасната зона на спиране на процесното МПС.
Сблъсъкът между л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** и ищеца е настъпил в
рамките на пешеходната пътека тип М8.1.
7
От техническа гледна точка, появата на пешеходеца в
полезрението наводачката на л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** няма внезапен
характер.
Пешеходецът е могъл да възприеме визуално автомобила преди да
започне пресичане на ул. „Дунав”.
В материалите по делото не са налице данни за ограничаване
видимостта на пешеходеца спрямо л. а. ”Рено Клио” с рег. №***.
Водачката на процесното МПС е имала достатъчно време за
недопускане на ПТП чрез спиране.
Пешеходецът е могъл да предотврати пътния инцидент ако изчака
преминаването на л. а. ”Рено Клио” с рег. №*** преди да пресече ул. ”Дунав”.
От приложената по Делото медицинска документация на името на
Н. И. се установи, че при ПТП от 11.05.2022г. пострадалият е получил:
- счупване на долния край на лява лъчева кост на типично място
/RLT/;
- рана в дясна слепоочна област;
- охлузвания на ляво коляно и дясна хълбочна област.
По своята медико-биологична характеристика:
- фрактурата на долния край на лява лъчева кост обуславя трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от един
месец;
- останалите увреждания – временно разстройство на здравето
неопасно за живота на пострадалия.
Счупването на долния край на лъчевата кост на типично място се
получава при падане с упор на екстензирана /разгъната/ или флектирана
/сгъната/ ръка. Травмата може да бъде получена при процесното ПТП –
удар от автомобил, загуба на равновесие и призимяване на терена.
При такъв вид фрактура имобилизацията се налага за срок от един
месец и при обичаен оздравителен процес работоспособността се
възстановява до 2 месеца.
Причината за настъпилите при ищеца увреждания е възникването на
ПТП.
Получените от ищеца увреждания по своята медико-биологична
характеристика обуславят:
- трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок
повече от един месец поради счупването на долния край на лява лъчева кост и
- временно разстройство на здравето неопасно за живота - от
получената рана в дясна слепоочна област и охлузванията на ляво коляно и
дясна хълбочна област.
За фрактурата на лъчевата кост се налага гипсова имобилизация за
8
срок от един месец.
Раната и охлузванията изисква първична хирургична обработка и
прилагане на медикаменти за подпомагане на епителизацията до
приключването й - в рамките на две-три седмици.
При необходимост се прилагат продукти за превенция и премахване на
белезите.
Рехабилитацията е от съществено значение за преодоляване на
посттравматичната афункционалност.
Прилагането на кожни медикаменти, последователната и навременна
рехабилитация допринасят за възстановяването.
Остатъчните последици са свързани със субективните оплаквания и
обективното състояние, установено при прегледа на 16.11.2024г. Не може
да се отговори на въпроса за бъдещи усложнения
Единственият белег, с локализация върху външната трета на лява
вежда, е с белезникав цвят и липса на окосмяване върху площ 1/0,7см.
Същият няма да се заличи за в бъдеще.
По време на болничното лечение пострадалият е търпял болки и
страдания. Вероятно болката е била купирана с обезболяващи средства.
След дехоспитализацията от лечебното заведение ищецът е изпитвал
болки за което е приемал медикаменти, под контрола на майка си – лекар,
имал е нужда от чужда помощ в някои дейности от ежедневния живот.
Към настоящият момент изпитва болки при физическо натоварване и
влошаване на времето, понякога получава оток на пръстите и ограничения в
движението им.
Налице е леко изразена периферна хипестезия /намалена
чувствителност/ в зоната на инервация на левия лъчев нерв, със слаба
хиперпатия /неприятно усещане/, ограничена по обем дорзална флексия
/сгъване нагоре/ за лявата китка и понижена мускулна сила в ляв горен
крайник.
Вероятно и за в бъдеще ще са налице епизодични болки, както и
ограничения в обема на движение в лява китка, изтръпвания и мравучкане в
този крайник.
Последиците от счупването на далечната част на лъчевата кост на
лява предмишница са намалената чувствителност по хода на лъчевия нерв,
ограниченото сгъване нагоре и назад, понижената мускулна сила за лява
ръка.
Възможно е при промяна във времето ищецът да е изпитвал, изпитва
понастоящем и ще изпитва болки за в бъдеще.
Обичайният оздравителен период за фрактурата на лява лъчева кост
е около 2 месеца.
Към настоящият момент за налице субективни оплаквания и
9
обективна находка, които сочат за остатъчни последици, които имат
посттравматична генеза.
Съгласно заключението на КСППЕ, което съдът приема като пълно,
ясно, обосновано и правилно, е че:
Данните от делото и проведеното психологическо изследване
показват, че вследствие на преживяното ПТП на 11.05.2022г., като пряка
последица у ищеца Н. Н. И. се развива т.нар. ПОСТТРАВМАТИЧНО
СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО /ПТСР/. Това състояние възниква като
заскъснял или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация,
които са с изключително застрашаваща природа и са в състояние да
причинят дълбок дистрес у личността. За него са характерни елементите
на ново преживяване на травмата, емоционалната хипореактивност,
ограничените контакти, чувството на страх, вегетативната лабилност,
тревожност, потиснатост, тематично и логично свързани със стреса. Това
не е душевно заболяване в тесен смисъл на думата и не нарушава базисните
психични годности на индивида. Симптомите се развиват в първите три до
шест месеца от травмиращото събитие и се групират в няколко типа: -
натрапливи спомени /оживяване на травмиращото събитие в спомените,
мъчителни и разстройващи сънища относно психотравменото събитие/; -
избягващо поведение, нарастваща тревожност или възбудимост - прояви на
отчуждение или самоизолация; загуба на настроение, липса на активност;
избягване на действия, хора и ситуации, напомнящи за травмата,
раздразнителност.
Симптомите на ПТСР са с променлив интензитет. Може да има
периоди на интензифициране на симптомите, когато индивида е подложен
на по-висок стрес от обичайния, или ако това, което върши в момента,
напомня за това, което е преживял. При налични симптоми на
Посттравматично стресово разстройство базисните психични годности
остават ненакърнени. Само по себе си, то се явява като неадаптивен
отговор на преживения стрес, който пречи на механизмите за справяне и по
този начин води до смущения в социалното функциониране.
Видно от данните в делото ПТСР в началото е с интензивни
симптоми, които с течение на времето отслабват. Хода на възвръщане към
обичайното състояние следва оздравителен резултат още повече, че лицето
получава активна подкрепа от близки и приятели.
Към момента осв. споделя, че се чувства добре, придвижва се сам в
големия град, работи сезонно, самостоятелен, има изградена мрежа от
приятели, посещава лекции в университета, възобновил спортната си
активност (фитнес), което го удовлетворява, в добри взаимоотношения е с
околните. Отсъстват данни за прояви на социална дезадаптация след
деянието, социалното му функциониране е продължило в обичайния за него
стил. Негативните преживявания са в контекста на стресовата ситуация и
10
не са довели до последващи психически или психологически проблеми при
ищеца Н. Н. И..
Катастрофата е вид травматично събитие ,като в случая
преживения стрес и причинената болка от счупената ръка не са в рамките
на остра стресова реакция в клиничния смисъл на това състояние. Силата на
стресогенната реакция е индивидуален акт, като в случая е свързана и с
продължителността на негативните емоции, които от анамнезните данни
са с по-засилен интензитет в първите дни до месец след инцидента и
отшумяват постепенно с процеса на възстановяване.
Като реакция на психотравмиращото събитие, в рамките на
стресовата реакция са се отключили най-вече разстройства на съня /през
първите дни след произшествието/, чувства на тревожност и безпокойство,
страх от пресичане, загуба на увереност, чувство за несигурност, загуба на
настроение, липса на активност, обусловени от преживения физически и
психически стрес. Сами по себе си тревожните и страхови чувства и
преживявания, регистрирани в първия месец след събитието се преработват
успешно и без намесата на специализирана помощ от психолог или
психиатър, и зависят от личностовите особености и ресурсите за справяне,
които в случая са устойчиви, макар и в процес на доизграждане. Факторите
на средата /семейство, приятели, близки/ са благоприятни и оказват своето
позитивно въздействие за отработване на травмата.
Не се налице документи констатиращи психологическото и
психиатрично състояние на ищеца преди инцидента.
Актуалното психиатрично и психологично изследване не установява
отклонения в психичното състояние на ищеца, както и наличие на
„непреодолени травми в психологическото и емоционалното състояние“.
Няма данни за провеждани лечения/сеанси с психолог/психиатър.
ПТСР е преходно психично р-во в широк смисъл на думата, като
неадаптивен отговор на преживения стрес при претърпяното ПТП. Във
времето симптоматиката отзвучала (без терапия) и по време на
изследването не се установяват отклонения.
У осв. не се регистрират белези на разстройство в адаптацията,
което е реакция на стресогеннно събитие или продължаващи
неблагоприятни житейски обстоятелства, но протича предимно с леки до
умерени депресивни или тревожни реакции или с разстройство в
поведението, каквито не констатираме у осв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетел майката ищеца – св. Л.П.Н. и бабата на ищеца – св. Н. Н.а И.а,
чиито показания съдът кредитира в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелката казва, че 14 дни след катастрофата
ищецът бил в кома, след изписването от болницата бил откаран в дома им,
където 6 месеца бил на легло, като свидетелката го обслужвала – сменяла му
памперси и го къпела. Все още се оплаквал от болки. Преди катастрофата
11
ходил за трюфели, но след катастрофата преустановил тази си дейност, тъй
като бързо се изморявал.
Относно механизма на ПТП-то е разпитан в качеството на свидетел
деликвента Г. Д. С., чиито показания съответстват на механизма на ПТП-то
посочен в КСМАТЕ /том 2, л.352-353/.
По делото относно причинените неимуществени вреди са разпитани в
качеството на свидетели майката ищеца – св. Л.П.Н. и бабата на ищеца – св. Н.
Н.а И.а, чиито показания съдът кредитира в съвкупност с останалите събрани
по делото доказателства по реда на чл. 172 ГПК /том 2, л.354-359/.
Свидетелите сочат, че след процесното ПТП ищецът не можел да се
самообслужва, поради счупената ръка. Ето защо, при къпане и обличане бил
подпомаган от своята майка. След катастрофата се е променил. Не искал да
излиза от дома си, страхувал се да пресича улица. Преди това се занимавал с
манекенство, но след инцидента преустановил тази си дейност заради
здравословните си проблеми. Преустановил и спортуването си за дълго време
след инцидента. Все още се оплаквал от болки в ръката при промяна на
времето.
При така установеното, се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и вреди –
физически болки и страдания, в резултат на настъпило застрахователно
събитие – ПТП от 11.05.2022г., с виновен водач Г. Д. С., управлявал лек
автомобил „Рено Клио“, с ДКН ***. Претенцията е предявена срещу
застрахователя на виновния водач по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", съгласно чл. 429,
ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ е признато право в
полза на увреденото лице, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45
от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото
обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската
отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от
делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното
материално право са следните: 1/. валидно възникнало правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите между
делинквента и ответното дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, който да покрива риска от възникване на
отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС; 2/. настъпване
12
на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно
обезщетение /имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в
зависимост от предявения иск/; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-
горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си -
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/, включително
и възражението за съпричиняване при твърдените от него факти, на които се
основава то.
По делото не се спори и се установява от представените доказателства
наличието на правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите между делинквента и ответното дружество
към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Доказани са предпоставките за ангажиране имуществената отговорност
на ответника за вредите, причинени от лице, чиято гражданска отговорност
при ползването на автомобил е покрита от валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност на автомобилистите». От събраните по делото
доказателства, вкл. влязлата в сила Присъда № 60 от 08.10.2024 г.,
постановена по наказателно дело от общ характер № 20243330200170 по
описа за 2024 година на Районен съд - Разград, с която подсъдимата Г. Д. С. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и заключението на
КСМАТЕ, се установява настъпването на процесното събитие, механизма му,
вината на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
и причинените в причинна връзка с него травматични увреждания на ищеца.
Влязлата в сила присъда, на основание чл. 300 ГПК е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това съдът приема, че по делото е установено
извършването на деянието от водача Г. Д. С. – причинено поради нарушения
правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП пътно-транспортно
произшествие, в причинна връзка с което на ищеца е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на лява лъчева кост
на типично място ,,RTL“, което е довело до трайно затруднение в движението
на левия горен крайник за срок повече от един месец.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът
кредитира като последователни, логични и съответстващи на останалите
събрани по делото доказателства, и от заключението на КСМАТЕ се
установяват и причинените на ищеца болки и страдания в резултат
13
претърпените травматични увреждания и причинната им връзка с деянието.
На основание гореизложеното, Съдът приема, че в процеса се
установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД -
противоправно, виновно поведение на водача на застрахованото при ответника
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите моторно
превозно средство, в причинна връзка с което са настъпилите описани
увреждания на здравето на ищеца и направените от него разходи за
преодоляване последиците от тях. При така установеното, на основание чл.
432 КЗ ответникът дължи обезвреда на вредите от ПТП, причинени при
управление на застрахования при него автомобил.
По възражението на ответника, че е налице случайно деяние по
смисъла чл. 15 НК.
С оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд и на
основание чл. 300 от ГПК възражението за случайно деяние е
неоснователно. Така Решение № 297 от 13.11.2024 г. на ВнАС по в. т. д. №
367/2024 г. и Решение № 327 от 28.11.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 158/2023 г.
Относно обезщетението за причинените неимуществени вреди:
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост,
изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009, т.
по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр. д.
№ 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Посочената съдебна практика постановява, че справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност", арг. чл. 492, т. 1
14
КЗ.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -
по справедливост от съда.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществените
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Релевантни за размера на
обезщетението и за прилагане на критерия "справедливост" са характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.
Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
2974/2013 г., II ТО, справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не
само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
При съобразяване на посочените критерии и относимата съдебна
практика съдът счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
всички претендирани в производството неимуществени вреди, причинени на
ищеца, възлиза на сумата от общо 35 000 лв. Така определеното обезщетение
в най-пълна степен би довело до репариране на претърпените от ищеца вреди,
като размерът на обезщетението е съобразен с обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие и нормативно установените лимити на гражданската отговорност на
застрахователните дружества при причинени неимуществени вреди, и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания. Съобразявайки характера на претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват болкови
симптоми, затруднения при движението, стрес и страх, обичайната им
продължителност и интензитет, продължителността на проведеното болнично
и извънболнично лечение, възрастта на ищеца към датата на увреждането,
15
както и обстоятелството, че ищецът все още изпитва негативните последици
от уврежданията, съдът прие този размер на обезщетението за съответстващ
на критериите за справедливост.
Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени
вреди от настъпилото застрахователно събитие. Предмет на спора е един
деликт и настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са
неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на
пострадалия. Физическото и психическото състояние на потърпевшото лице в
резултат на причинените със съответното деяние увреждания не може да бъде
преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно на самостоятелна
болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа травма – в
случая осъществяващи медико-биологичните признаци на една средна и
няколко леки телесни повреди. С оглед на изложеното, сезиращата претенция
е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно
съединени самостоятелни претенции. С решение № 689/03.01.2011 г. по гр. д.
№ 557/2009 г. на ВКС, IV ГО по повод на иск за обезщетение на имуществени
вреди от деликт е прието, че искът има едно основание и един петитум като
посочването на отделни пера не води до формиране на отделни основания на
отделни искове с отделен петитум и съответно – съдът следва да присъди
общо обезщетение за всички увреждания.
За разликата над сумата от 35 000 лв. до пълния претендиран размер от
60 000 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно претенцията за лихва за забава върху главницата.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано със следните последици: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл.
497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си
забава; и 2 възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване / предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, като след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Така и Решение № 50104 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2022 г., II т.
о., ТК.
По делото не се спори, че най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя се явява 21.05.2022 г. когато е предявена застрахователната
претенция от увреденото лице. Ето защо, от тази дата следва да бъде
присъдена лихвата за забава.
16
По възраженията за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика
на ВС и ВКС, обективирана в т. 7 от ППВС № 18/63 г. и постановени по реда
на чл. 290 ГПК решения - № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС,
ТК, II т. о. решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 16 от
04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019
г. на ВКС, ТК, ІI т. о., решение № 84/30.06.2022 г. по т. д. № 1125/2021 г., ВКС,
І т. о. и др., според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Дали поведението на пострадалия е допринесло за
възникване на самото ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на
вредата спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай, като от значение е наличието на каузална връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Намаляване
на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само
ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем. За да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът трябва да се
аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на
пострадалия и каква е конкретната степен на съпричиняване. Посочените
разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.
По възражението за съпричиняване, тъй като ищецът е предприел
пресичане внезапно на пътното платно и ненужно удължавайки времето за
пресичане без да се увери в собствената си безопасност и преди да навлезе на
пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС,
както и неговата скорост на движение в нарушение на правилата за
поведение на пешеходците на пътя, уредени в чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП.
Възраженията на ответника за принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат противоречат на материалния закон – чл. 119, ал. 5
ЗДвП. Както вече се посочи, с влязла в сила присъда, която на основание чл.
300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, е установено, че деликвентът, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, на процесната
дата и място е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
ЗДвП:
- Чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/:
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
17
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“
- Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства.“
- Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“
- Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“
- Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно преводно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено- бял бастун и към
престарелите хора.“
- Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре,
и по непредпазливост е причинила на ищеца средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на долния край на лява лъчева кост на типично
място ,,RTL“, което е довело до трайно затруднение в движението на левия
горен крайник за срок повече от един месец.
Така установените многобройни нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна на водача, имащи отношение към
произшествието, налагат извод за отсъствието на принос на пострадалия
ищец за вредоносния резултат при приложение на нормата на чл. 119, ал.
5 ЗДвП. На основание посочената специална норма, изключваща
съпричиняване от страна на увредения ищец, намаляването на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо.
Осъществяването на предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави
безпредметно обсъждането дали в случая пострадалия ищец е извършил
нарушение на правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. По изложените
съображения за неоснователност на защитното възражение на ответното
застрахователно дружество по чл. 51, ал. 2 ГПК, обезщетението за
причинените на ищеца при ПТП неимуществени вреди не следва да бъде
намалявано поради принос на пострадалия за настъпването на вредите.
Така и Решение № 50136 от 6.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1706/2021 г., I т.
18
о., ТК, Решение № 50080 от 1.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1675/2022 г., II т.
о., ТК, Решение № 254 от 2.10.2024 г. на ВнАС по в. т. д. № 250/2024 г.,
Решение № 104 от 3.04.2024 г. на ВнАС по в. т. д. № 661/2023 г., Решение
№ 203 от 4.07.2024 г. на ВнАС по в. т. д. № 158/2024 г.
По разноските:
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК
разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На адвокат Н. Н. Д. от ШАК - процесуален представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. ал. 1, т. 3, ЗА, се следва присъждане на
възнаграждение в размер на 4 140 лв., с включен ДДС, съразмерно на
уважената част от иска. С оглед фактическа и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника процесуални действия, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 4 000 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска. Неоснователно се явява възражението на ищеца, че не са доказани
разноските на ответника за заплатено адвокатско възнаграждение – видно от
Договор за правна помощ и съдействие /том 1, лит 75-76/, е че ответникът е
заплатил изцяло и в брой договореното адвокатско възнаграждение в размер
на 6 600 лв. с ДДС. С оглед фактическа и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника на ответника процесуални действия, съдът
намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
По държавните такси и разноски в полза на съда.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Разград, сумата 1 400 лева - държавна такса върху
уважения размер на иска.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен
лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата
съдът издава служебно изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на
изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се
събира такса 5 лв.”
Ето защо, на основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното, съдът:
19
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. И., ЕГН
**********, с адрес *** застрахователно обезщетение за настъпили
вследствие ПТП на 11.05.2022 г. по вина на водач на „Рено Клио“, с ДКН ***
Г. Д. С. с ЕГН: **********, сумата от 35 000 лв. /тридесет и пет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от 21.05.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 35 000 лева до
пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., начин на представляване: заедно, ЗА ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д. от ШАК, сумата 4 140 лв. /четири хиляди сто и
четиридесет лева/, с включен ДДС, съставляваща адвокатски хонорар,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал.1, т.3
ЗАдв.
ОСЪЖДА на Н. Н. И., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
"ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от
С.С.П. и К.Д.К., начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 4 000 лева /четири хиляди лева/ -
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., начин на представляване: заедно, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, следните суми:
1 400 лева /хиляда и четиристотин лева/ – представляваща държавна
такса върху уважения размер на иска, на основание 78, ал. 6 във вр. чл.
83, ал. 1, т. 4 ГПК,
5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
20
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
21