РЕШЕНИЕ
№ 9078
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110168557 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от фирма” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:
АДРЕС конституиран в качеството си на наследник на Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г.
Н. с ЕГН: **********, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер на 5311.39лв., от които 4440.35лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите, и 823.76лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
06.11.2023г,, както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в
размер на 37.98лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна
лихва за периода от 16.12.2020г. до 06.11.2023г.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ID номер: *****, Номер на
инсталация: *********, Абонатен №: *********.
Ищецът твърди, че Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г. Н. с ЕГН: **********-
наследодатели на ответника, в качеството им на собственици и клиенти на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от фирма“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
1
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като наследодателите на ответника не са упражнили
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от фирма“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че наследодателите на ответника са използвали доставяната от
дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасил
задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника оспорва исковете. Сочи, че той никога не е бил
собственик на топлоснабдения имот, съответно клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Видно от приложения с исковата молба Нотариален акт № *** , том ******, дело
******/******* г. по описа на Нотариална служба при СРС , М. Г. Н. придобива имота от
ЦСЙ срещу задължение за издръжка и гледане на 07.07.******* г. С Решение от 16.04.1999
г. , СРС , 37 състав разваля договора обективиран в Нотариален акт № *** , том ******, дело
******/******* година, с който ЦСЙ е прехвърлила на М. Г. Н. по време на брака й с Г. Х.
Н. правото на собственост върху АДРЕС срещу задължението да я гледат и издържат до
края на живота й по иска на ЦЛЦ, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД . Видно от съдебното
решение ЦСЙ със саморъчно завещание от 01.03.1998 г. е оставила цялото си движимо и
недвижимо имущество на ЦЛЦ, която е продължила производството по чл.87, ал.3 от ЗЗД в
качеството на универсален правоприемник на завещателката.
Сочи се, че видно от приложените с исковата молба документи – писмо изх.№
7268/30.10.2012 г. , ФИРМА ЕАД , ТР „ СИ уведомява М. Н. да се яви в ФИРМА за
откриване на партида , в т.ч. за дължими суми за периода от м.01.2009 – 09.2012 г. . След
получаване на това писмо М. Н. е представила документи в ФИРМА с които е установила ,
че не е собственик на имота АДРЕС и в продължение на 12 години от тогава никой не я е
търсил във връзка с този имот. От приложеното по делото „Заявление – декларация“ е
видно, че на М. Г. Н. служебно е открита партида в ФИРМА.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
С Нотариален акт от 07.07.******* г. ЦСЙ прехвърля на М. Г. Н. АДРЕС, срещу
задължението на М. Г. Н. да поеме цялостната издръжка и гледането на прехвърлителката. С
решение от 16.04.1999 г, по гр.д. №****/1998 г. на СРС е развален договор от 07.07.*******
г., с който ЦСЙ прехвърля на М. Г. Н. АДРЕС. Видно от мотивите на решението ЦСЙ е
завещала на ЦЛЦ цялото си имущество.
2
Представено е заявление декларация с попълнени данни на М. Г. Н за откриване на
партида на топлоснабдения имот, което не е подписано и има отбелязване „служебно“.
Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор от 12.09.2002 г. между „ФДР“ ООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както
и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки
за консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между фирма“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м. 05.2020г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума
са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между фирма“ ЕАД и собственика на имота за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
От представения по делото Нотариален акт и съдебно решение се установява, че
ответникът и неговите наследодатели не са били собственици на топлоснабднеия имот, а
собственик е трето по делото лице - ЦЛЦ.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и П. Г. Низамски, конституиран
в качеството си на наследник на Г. Х. Н. и М. Г. Н., не е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно целия процесен имот. Липсва и изрична воля както от ответника, така и от неговите
наследодатели за възникване на договорна връзка с ищеца.
От страна на ответницата не е изразявана воля за възникване на облигационно
правоотношение – например чрез подаване на молба-декларация за откриване на партида
или чрез сключване на изричен договор с топлопреносното дружество.
Така между ответника и/или неговите наследодатели и топлопреносното предприятие
не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот и исковете като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за адвокатски
хонорар – 830 лева, съобразен с минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения-831.14 лева. Съдът
намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС и не следва да бъде редуцирано, по съдържащото се
още в исковата молба възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано
от АА- Изпълнителен директор срещу П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС
конституиран в качеството си на наследник на Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г. Н. с
ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 5311.39лв.,
от които 4440.35лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
4
/ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, ID
номер: *****, Номер на инсталация: *********, Абонатен №: *********, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите, и 823.76лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
06.11.2023г,, както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в
размер на 37.98лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна
лихва за периода от 16.12.2020г. до 06.11.2023г.
ОСЪЖДА ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на П. Г. Н., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 830 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5