Решение по дело №661/2025 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 334
Дата: 4 август 2025 г.
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20251210200661
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Благоевград, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200661 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б“ ООД с ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. П, ул. „В, представлявано от управителя К К П против Наказателно
постановление № 806614-F798836/09.01.2025г, издадено от директор офис за
обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което на дружеството на основание
чл.355, ал.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение
на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр.чл.5, ал.4, т.2
КСО.
В жалбата се посочва, че към момента на нарушението, дружеството не е
извършвало търговска дейност, не е имало нает персонал и не е генерирало приходи.
През м. юни 2025 бил сключен договор със сина на собственика на дружеството, за да
може той да получи ЛНЧ пред служба „Миграция“ на РБългария и да му бъде
издадено удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС. Договорът обаче не бил
представен в счетоводния офис на дружеството, като е регистриран на хартиен
носител на място в офиса на НАП, но поради административна непълнота не бил
отразен своевременно в счетоводната система и Декларации 1 и 6 не били подадени в
срок. Твърди се, че след установяване на пропуска, дружеството доброволно и без
изрично указание на органите на НАП подало изискуемите декларации.
Поддържа се, че санкционираното нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание санкционираното дружество, редовно призовано, не се
1
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М,
която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че събраните по делото
доказателства установявали по несъмнен начин, че дружеството не е изпълнило
предвиденото с чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019 г. задължение.
Акцентира, че за проверявания период дружеството редовно не е подавало Декларация
образец 1 в предвидения за това срок, като излага и съображения за неприложимост на
чл.28 ЗАНН.
Прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и
претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 31.10.2024 г. свидетелката К. С. извършила проверка в данъчно-
осигурителната сметка на „Б Х и К“ ООД, при която установила, че дружеството не е
подало декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за месец юли 2024 г. в
установения с чл.4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
/Наредба Н-13/17.12.2019 г срок., а именно 25 число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните.
На същата дата до дружеството е изпратена покана, в която изрично е
посочено, че в 7-дневен срок от получаването „Б Х и К“ ООД следва да подаде в ТД на
НАП – София, офис Благоевград, декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице “ и
обр. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ” за периода м. 06.2024 г. до
м.09.2024 г. както и да се яви представител на дружеството за съставяне на АУАН.
Поканата е връчена по електронен път на 04.11.2024 г.
На 21.11.2024 г. в 10.27ч., чрез квалифициран електронен подпис „Б Х и К“
ООД, в качеството на работодател и осигурител, подало по електронен път декларация
обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за месец юли 2024 г.
Свидетелката С. приела, че на 27.08.2024 г. дружеството е извършило
нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1
КСО, поради което на 21.11.2024 г., в присъствието на свидетелите Т. и Т. и в
отсъствието на представител на дружеството, съставила срещу последното АУАН
F798836. Актът бил връчен на представител на дружеството на 09.12.2024 г. без в него
да са обективирани възражения. Такива не са направени и в определения с чл.44, ал.1
ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН № F798836/21.11.2024 г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 09.01.2025 г. директорът на офис
Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на
управителя на дружеството на 22.04.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели С., Т. и Т. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства:писмо вх. № ЕВ[1]55-01-
3605/13.06.2025 г., становище от жалбоподателя с приложение писмени обяснения,
декларация от 05.06.2025 г., уведомление за приемане на справки декларации – 4 броя,
декларация от 19.03.2024 г., декларация от 11.05.2023 г., пълномощно, ксерокопие на
личен документи на гръцки език, ксерокопие на удостоверение за пребиваване на
2
граждани от ЕС, справка трудови договори, искане от 05.06.2025 г., известие за
доставяне, ксерокопие на удостоверение за пребиваване на граждани от ЕС, разпечатка
от имейл кореспонденция удостоверяваща начина на постъпване на жалбата,
Пълномощно с peг. №1595 от 12.02.2018 г. от Ф Ш, нотариус в район PC Петрич с per.
№511 - заверено копие; Акт за установяване на административно нарушение
№F799836/21.11.2024 г., Пълномощно с per. №1595 от 12.02.2018 г. от Ф Ш, нотариус в
район PC Петрич с per. №511; Протокол №01000243353350/21.11.2024 г.; Протокол
№01000243354489/21.11.2024 г.; справка данни за осигуряването по БУЛСТАТ, Покана
с изх. №6828/31.10.2024 г.; удостоверение за извършено връчване по електронен път;
Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на Изпълнителен Директор на НАП; Пълномощно
№3182/09.02.2022 г.
В основата на фактическите си констатации, районният съд постави
показанията на свидетелите С., Т. и Т. с оглед незаинтересоваността им от изхода на
делото, последователността и непротиворечивостта на показанията им и
съответствието им с приетите по делото писмени доказателства.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените при нея констатации
относно факта на неподаване на процесната декларация обр.1 от дружеството
жалбоподател в законоустановения срок се изясняват посредством показанията на
свидетелката С., Протокол изх.№ 01000243354489/21.11.2024 г. и съставения АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
инспектор по приходите, съгл. чл. 355, ал.5 КСО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и
т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г., атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен от изпълнителния директор на НАП съгл. чл. чл.355,
ал.5 КСО и т.1.2. от същата заповед.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
срока чл. 4, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. - в случая срокът изтича на
26.08.2024 г., тъй като 25.08.2024г. е неработен ден, а нарушението е извършено на
27.08.2024 г., която дата е посочена коректно като дата на нарушението в АУАН и НП.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното районният съд не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обусловят отмяна на наказателното постановление.
3
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в
качеството си на осигурител дружеството е нарушил изискванията на чл. 4, ал.1, т.1,
б.“а“от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. вр. чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1, б.“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г.,
Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице” се подава в съответната
компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен
месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните,
„БХ и К“ ООД има качеството на работодател и осигурител по смисъла на
Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради което е и адресат на
регламентираното чл.5, ал.4, т.1 и т.2 КСО задължение да подава периодично в НАП
1.данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо
на осигуряване;2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица;
С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на административното нарушение, тъй като
този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения", при които
фактическият им състав не съдържа като елемент настъпването на допълнителни
общественоопасни последици – достатъчно е изтичането на определен срок за
извършването на предписаното от закона действие, за да се реализира съставът на
нарушението. Дружеството е следвало да подаде процесната декларация в посочения
чл. 4, ал.1, т.1, б“а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г. (в случая до 26.08.2024 г.) срок и с
неспазването му е осъществено нарушението, без да се изисква настъпването на друг
допълнителен вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е обективна
и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по
чл. 5, ал. 4 се наказва с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
500 лв, като според съда са отчетени предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН
критерии и обстоятелството, че дружеството не е санкционирано за други нарушения
на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Съдът приема, че индивидуализираната в
законоустановения минимум имуществена санкция съответства на характера на
извършеното нарушение и би постигнала, визираните в ЗАНН цели.
4
Настоящият съдебен състав намира, че неизпълненото задължение на
юридическото лице към държавата не представлява маловажен случай, по смисъла на
чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното административно нарушение, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид.
По тази причина санкционираното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е формално такова и същото е довършено с факта на
неизпълнение на предвидените в ЗКПО задължения на физическите и юридическите
лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо
от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Действително
приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните административни
нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило
обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото задължение от страна
на наказаното дружество е засегнало държавна политика по проследяване на данните
за осигурените лица и дължимите за тях вноски. По тази причина и предвид
констатираното почти тримесечно закъснение, обществената опасност, според съда е с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай.
Следва да се посочи и че изпълнението на предвиденото задължение на
дружеството да подаден в определения срок процесната декларация е организационен
въпрос, като изпълнението на това задължение произтича от закона и не изисква
отправяне на покана от органите по приходите, поради което изложените във
въззивната жалба доводи, не могат да обусловят маловажност на санкционираното
нарушение. Нещо повече - доказателствата по делото установяват, че процесната
декларация е подадена не по собствена инициатива на дружеството, а след изпратена
от НАП изрична покана за подаването на съответните декларации.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. На основание ал. 5 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че
5
за производството пред Районен съд Благоевград на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в малко над минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от
100/сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН Районен съд Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 806614-F798836/09.01.2025 г,
издадено от директор офис за обслужване Благоевград при ТД на НАП София, с което
на „Б Х и К“ ООД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. П, ул. „В №
представлявано от управителя К К П на основание чл.355, ал.1 КСО е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б. „а“ от
Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица във вр.чл.5, ал.4, т.2 КСО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН „Б Х и К“ ООД с ЕИК със
седалище и адрес на управление гр. П, ул. „В, представлявано от управителя К К П,
ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер на 100лв /сто
лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в
производството пред РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

6