МОТИВИ
към присъда № 12/11.04.2018 г.
по НЧХД № 201/2017 г. по описа на РС – Поморие
Производството
е образувано е образувано по
изпратена по подсъдност от РС – Бургас тъжба вх. № 15461/24.04.2017 г.,
подадена от Д.Т.Д. ***, уточнена с молби вх. № 17547/09.05.2017 г. на РС –
Бургас, вх. № 4163/13.07.2017 г. (л.6 от делото) и вх. № 4461/03.08.2017 г.
(л.14), на РС – Поморие, против З.С.Г. ***.
Повдигнатото с
тъжбата обвинение е за това, че на 06.03.2017 г., в гр.Поморие, в сградата на
РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, пред разследващи полицаи от РУ – Поморие,
подсъдимият Г. съзнателно е разгласил неверни позорни обстоятелства за
тъжителя, както и му е приписал престъпление по чл.309, ал.1 НК – създаване на
документ с невярно съдържание и използване на същия, престъпление по чл.209,
ал.1 НК – измама, както и престъпление
по чл.206 НК – присвояване на сума пари, като клеветата е извършена публично –
престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 вр.с чл.147, ал.1 НК.
С определение от 24.11.2017 г., след отводи на двама
съдии-докладчици (л.9 и л.94), съдът е насрочил делото за разглеждане на
тъжбата в открито съдебно заседание, предоставил е правна помощ на тъжителя и е
назначил за негов повереник адв.А.М..
Със същото
определение съдът е приел за разглеждане предявения от тъжителя граждански иск
за осъждане на подсъдимия да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща
неимуществени вреди, причинени на
пострадалия и ищец от престъплението, предмет на повдигнатото с тъжбата
обвинение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
06.03.2017 г., до окончателното й изплащане и е конституирал тъжителя в
качеството на граждански ищец.
В съдебно
заседание тъжителят и назначеният му повереник поддържат тъжбата.
Подсъдимият и
защитникът му – адв.М.М.,
пледират за признаване на подсъдимия за невинен по обвинението.
След като
изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно
и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна
следното.
На 19.09.2016 г. тъжителят Д. изпратил на електронната
поща на РП – Поморие електронно съобщение (л.30), в което посочил, че на
заседание по гр.дело № 331/2016 г. по описа на РС – Поморие е присъствал
подсъдимия З.С., като последният е би в сградата на съда с адв.
Г.И., баща си и майката. В това електронно съобщение подсъдимият изложил и
твърдения, че след заседанието, при излизането на тъжителя от съдебната зала,
подсъдимият казал думите „ Ей сега ще му вида сметката” и тръгнал след него,
което изплашило тъжителя и го накарало да потърси служител от съдебната охрана
и помощта му да изпрати тъжителя с поглед до автомобила на същия. В съобщението
тъжителят заявил също така, че се е изплашил за живота си от тази закана,
поради което иска извършване на проверка и търсене на наказателна отговорност
от З.С..
Въз основа на електронното съобщение е образувана
преписка № 947/2016 г., по описа на РП – Поморие, която с постановление на
прокурор от 20.09.2016 г. (л.29), е изпратена за проверка на РУ – Поморие към
ОДМВР – Бургас.
С постановление на прокурора от 15.11.2016 г. (л.40)
преписка № 947/2016 г. е обединена с преписка № 1072/2016 г., образувана по
изпратено на 14.10.2016 г. на електронната поща на ОП – Бургас електронно
съобщение (л.36) от тъжителя, в което последния сочи, че след заседанието по
гр.дело № 331/2016 г. по описа на РС – Поморие, на излизане от залата в
сградата на съда, забелязал че адв.Г.И. е събрала
група около себе си, като при преминаването на тъжителя около тях един от
групата заявил „ Сега ще му видя сметката” и тръгнал след тъжителя, който
потърсил помощ от охраната на съда. В съобщението е заявено становище на
тъжителя, че адв. Г.И. мутрее
и е организирало това нападение над него и то в сградата на съда.
Във връзка с възложената проверка на органите на МВР
по горепосочените преписки, на 06.03.2017 г., подсъдимият З.С.Г. се явил в
сградата на РУ – Поморие, където пред полицейски орган дал сведение (л.45), в
което посочил, че жалбата на тъжителя не отговаря на истината, че тъжителят е
конфликтен човек и постоянно търси конфликта, както и изложил твърдения, че на въпросното заседание
не е бил страна по делото и няма интереси, че баща му е бил свидетел по делото
и поради влошеното му здравословно състояние го е придружил, че след
заседанието тъжителят е излязъл първи, с бърз ход слязъл долу и останал при
момчето, което пази входа на съда.
В сведението подсъдимият заявил също така, че не е
разговарял с тъжителя и няма спор с него по делото, че тъжителят използва
всякакъв повод да клевети семейството на подсъдимия, тъй като от тях е подадена
жалба вх. № 50/15.01.2016 г., в РП – Айтос срещу тъжителя и майка му за това, че
въз основа на неистински документи е продадена наследническа земя, по която
жалба се води разследване. Във връзка с
тези си твърдения подсъдимият посочил в сведението, че представя копия от
нотариални актове и удостоверение от ЗКПУ Единство, от които според него е
видно, че въпросния парцел не е придобит по давност.
В сведението подсъдимият заявил и становище, че не
вижда как тъжителя ще се чувства уплашен, след като постоянно изнудва
подсъдимия и семейството му („ни изнудва”) за пари и отправя заплахи, че ще
продаде наследствените имоти със или без съгласието им, както и че тъжителят е подал иск срещу баща му в РС –
Бургас, като претендирал сумата 1 200 лв., който иск се оказал
неоснователен.
Подсъдимия изразил в сведението и становище, че ако
тъжителят е бил уплашен е нямало да търси бащата на подсъдимия и да го
принуждава да подписва документи за наследствената земя, която иска да продаде.
В сведението подсъдимия заявил също, че не е виждал
тъжителя от години, не контактува с него, работи като международен шофьор и си
вади хляба с честен труд, за разлика от тъжителя, който е все в спорове, жалби
и интриги.
На последно място подсъдимият посочил в сведението, че
когато има претенции към тъжителя ги
предявява пред съответните институции.
Изложеното от подсъдимия в сведението е цитирано от
прокурора в мотивите на постановление от
06.04.2017 г. (л.20), с което е отказано образуване на наказателно производство
по преписка № 947/2016 г., респ. по обединената с нея преписка № 1072/2016 г.
Така описаната фактическа обстановка се прие за
установена от съда въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число горепосочените писмени
такива, съдържащи се в цитираните преписки, както и от показанията на св.Г.К. ***,
осъществил проверката по цитираните преписки.
Въз основа на установените факти и закона съдът прие
следните правни изводи.
Съгласно чл.147, ал.1 НК, който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета.
Посочената особена норма от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението
клевета: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане
до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия/ и приписване на неизвършено от
него престъпление /неотговарящо на действителността твърдение пред други лица,
че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление/.
За престъпната съставомерност
по чл.147, ал.1 от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство - пряк или евентуален умисъл
като разновидности на виновно поведение.
Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че
позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 е твърдение за съществуването на
определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до
минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална
реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немърливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от
гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни
качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран,
страдащ от алкохолизъм, наркомания/; който е от естество на накърни доброто име
в обществото, да компрометира честта и достойнството.
Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението
за позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и
пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички
релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта
за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния
процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията;
създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други
проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от
прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не
консумират престъпния състав на клеветата – Решение № 167/26.09.2016 г. по н.
д. № 742/2016 г., III н. о., НК на ВКС. Изрично в този смисъл е и Решение №
104/07.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г., III н. о., НК на ВКС.
В светлината на горепосоченото настоящият съдебен
състав намира на първо място, че в инкриминираното с тъжбата писмено обяснение,
дадено от подсъдимия пред полицейски орган, не се съдържат конкретни твърдения
за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия,
отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата
професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите морални
норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го
негативно; който е от естество на накърни доброто име в обществото, да
компрометира честта и достойнството.
Твърденията в сведението, че тъжителят е конфликтен
човек и постоянно търси конфликта, че постоянно използва всякакъв повод да
клевети семейството на подсъдимия, тъй като от тях е подадена жалба, че
постоянно изнудва подсъдимия и семейството му за пари и отправя заплахи, че ще
продаде наследствените имоти със или без съгласието им, че е принуждавал бащата
на подсъдимия да подписва документи за наследствената земя, която иска да
продаде, както и че тъжителя е постоянно в спорове, жалби и интриги,
представляват именно сочените от ВКС в цитираното решение обобщени констатации
с оценъчен характер на подсъдимия, които отразяват неговата лична позиция,
поради което е налице обективна престъпна несъставомерност
на инкриминираната от частния тъжител дейност на подсъдимото лице, при
визираната форма на клевета чрез разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за другиго.
Казаното от съда относно обективана несъставомерност на деянието се отнася и за субективната
страна на същото.
Както бе посочено клеветата е винаги умишлена, поради
което за да е съставомерно деянието от субективна
страна е необходимо на първо място извършителят да съзнава, че обстоятелствата, които разгласява, са позорни и при това
неверни и на второ място деецът съзнателно да разгласи тези обстоятелства,
правейки ги достояние на трети лица, с цел да навреди на оклеветения, като компрометира
честта и достойнството му.
В случая не се установява наличието на
посочените интелектуален и волеви момент на умисъла.
Депозирайки процесните
сведения подсъдимият не е имал за цел да разгласи позорящи обстоятелства за
тъжителя, а както бе посочено е изложил личната си позиция и оценка на
поведението на тъжителя, като следва да отчете на тази плоскост и
обстоятелството, че с това си действие подсъдимият е изпълнил задължението си
да съдейства на полицейските органи.
Деянието на подсъдимия е несъставомерно
от обективна и субективна страна и по втората
форма на изпълнителното деяние на престъплението клевета – приписване на
неизвършени от тъжителя престъпления.
Според съда в използваните в сведението изрази
„клевети”, „изнудва за пари”, „отправя заплахи”, „принуждава да подписва документи”,
подсъдимият не е вложил съдържанието, което имат нормите на чл.147 НК, чл.213а НК, чл.144 НК или чл.143 НК, т.е. не е приписал на тъжителя тези престъпления.
При цялостното тълкуване на дадените от подсъдимия
обяснения се налага единствено възможния извод, че с посочените изрази
подсъдимият е изразил негативната си оценка за поведението на тъжителя във
връзка с водените от близки на подсъдимия, от една страна и от тъжителя и
неговата майка, от друга страна, гражданскоправни
спорове.
Изцяло в подкрепа на този извод е и представената по
делото молба-покана (л.94), датирана от 10.02.2015 г., изходяща от тъжителя,
адресирана до С.Д. Г. ***, от съдържанието на която е видно, че от адресата е
поискано да изкупи дялове от недвижими имоти на определена цена, евентуално да
ги продаде, заявени са предупреждения за предявяване на иск за делба на имотите
и свързани с него съдебни разноски за адресата, а така също и забрана за
адресата да контактува с майката на тъжителя.
С инкриминираното сведение подсъдимият не е приписвал
на тъжителя и престъпления по чл.309, ал.1 НК – създаване на документ с невярно
съдържание и използване на същия, чл.209, ал.1 НК – измама, както и престъпление по чл.206 НК –
присвояване на сума пари.
Несъмнено подсъдимият е посочил в сведението си, че
срещу тъжителя и майка му е подадена жалба за това, че въз основа на неистински
документи е продадена наследническа земя.
С подаването на
жалба се упражнява правото на гражданите по чл.56 от Конституцията да
сигнализират компетентните органи за констатирани нередности и за да защитят
пред държавните институции свои застрашени или нарушени права. С реализирането
на това си право гражданинът не осъществява нито от обективна, нито от
субективна страна състава на престъплението „клевета” – горецитираното
Решение № 104/07.03.2013 г. по н. д. № 178/2013 г., III н. о., НК на ВКС.
В съвкупност от изложеното съдът прие, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна
страна престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.1 вр.с чл.147, ал.1 НК,
за което е обвинен с тъжбата, поради
което, на основание чл. 304 НПК, го оправда по това обвинение.
С оглед
изводите си относно съставомерността на деянието
съдът счете, че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД, за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди се
дължи само при установяване наличието на предпоставките посочени в закона, а
именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между двете и вина.
Предпоставките са кумулативни, поради което и липсата
на която и да е от тях изключва гражданската отговорност на подсъдимия и
ответник по предявените искове.
В настоящия случай не е установен основен елемент на
фактическия състав на непозволеното увреждане - деянието, поради което
предявената от тъжителя и граждански ищец претенция бе отхвърлена изцяло.
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен по
обвинението, на основание чл.190, ал.1 НПК, в тежест на тъжителя бяха възложени
реално извършените от подсъдимия разноски в производството в размер на
1 000 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, както и
дължимата държавна такса върху разгледания в наказателното производство
граждански иск в размер 200 лв., а така
също и сума в размер на 5 лв., представляваща държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист за държавната такса, на основание чл.190, ал.2 НПК.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :