Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,…2…ангуст….2019г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ТРЕТИ…..……..ЮЛИ………………….…..……… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…..ЖЕНИ…..СТОЙЧЕВА…като…разгледа…………

докладвано от съдия ЯНКУЛОВА… търг. Д. №256….по описа за ….2018г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба, с Вх.рег.№13096/19.11.2018г. по входящия регистър на П.ски окръжен съд,  подадена от ищеца – П.Л.И., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника адв.А.Г. ***, със съдебен адрес ***, офис10, против ответника  “***“ –ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление  в гр.П., ул.“***“№18, ет.3,ап.24, чрез която  са предявени  два обективно съединени осъдителни искове, както следва: Иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД и цена 27581.75лв. и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 8 406.72лв.

В исковата молба се твърди следното:  В изпълнение на договор за заем от 03.04.2012 г., ищецът    П.Л.И. е предоставил на ответника „***“ ЕООД в заем сумата 9 800 (/девет            хиляди и осемстотин лв.).Реалното предаване на заемната сума е удостоверено от заемополучателя с разписка, инкорпорирана в т.5 от договора. Съгласно т.1 от договора срокът за връщане на заемната сума е 1 година от получаването й.

В изпълнение на договор за            заем от 23.11.2012 г. ищецът П.Л.И.  е предоставил на ответника„***“ ЕООД в заем сумата 14 700 (четиринадесет хиляди и седемстотин)        лева. Реалното предаване на заемната сума е удостоверено от заемополучателя с разписка,инкорпорирана в т.5 от договора. Съгласно т.1 от договора срокът за връщане на заемната сума е 1 година от получаването й.

В изпълнение на договор за заем от 06.12.2012 г. ищецът  П.Л.И.  е предоставил  на ответника  „***“ ЕООД в заем сумата 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева. Реалното предаване на заемната сума е удостоверено от заемополучателя с разписка, инкорпорирана в т.5 от
договора. Съгласно т.1 от договора срокът за връщане на заемната сума е 1 година от получаването й. С анекс от 06.12.2012 г. заемната сума е увеличена на 34 500 (тридесет и пет хиляди и петстотин) лева. Реалното предаване на допълнително заета сума от 20 000 лв. е извършено от заемодателя на 21.12.2012г. с банков превод по сметка на заемателя съгласно уговореното в анекса.

Предоставеният по трите договора заем е в общ размер на 59 000 лв.

Макар и със забава ответникът започна да връща заетите му с описаните договори суми, като в периода 2017 - 2018 г. направи общо 18 частични погасителни вноски, както следва;

На 20.02.2017 г.-1 462,50 лв.

На 16.03.2017Г.-1 500,00 лв.

На18.04.2017 Г.-1 600,00 лв.

На 18.05.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 15.06.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 17.07.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 16.08.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 17.10.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 16.11.2017 Г.-1 900,00 лв.

На 22.01.2018 Г.-1 900,00 лв.

На 20.02.2018 Г.-1 900,00 лв.

На 20.03.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 19.04.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 23.05.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 25.06.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 23.07.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 31.08.2018 Г.-1 900,00 лв.;

На 01.10.2018 г.-   255,75 лв.

Общият размер на погасителните вноски възлиза на 31 418,25 лв. При така извършените частични плащания ответникът не е заявявал кое от трите еднородни задължения по договорите за заем погасява. По тази причина и на основание чл.76, ал.1, изр. трето от ЗЗД с извършените плащания ответникът е погасил изцяло задължението си да върне заетите му с договорите за заем от  03.04.2012г. и от 23.11.2012 г. суми и частично по договора за заем от 06.12.2012 г. със сумата 6 918,25 лв. Непогасеният остатък от 27 581,75 лева (двадесет и седем хиляди петстотин осемдесет и един лева и 75 ст.) от заема по просроченото задължение по последния договор не е върнат от длъжника и до настоящия момент, въпреки че задължението му не е отсрочвано или разсрочвано.

Поради забавата си ответникът дължи на основание чл.86 от ЗЗД и мораторно обезщетение в размер на 8406,72 лева (осем хиляди четиристотин и шест лева и 72 ст.), определено на база непогасения остатък на главницата от 27 581,75 лева за периода от 12.11.2015 г. до предявяване на иска.

Петитумът на исковата молба е  да бъде  постановено съдебно решение, с което да се осъди ответника „***“-ЕООД, ЕИК-***  да заплати на ищеца П.Л.И., следните суми: 27581.75лв.( двадесет и седем хиляди петстотин осемдесет и един лв. и 75ст.), представляваща невърнат паричен заем, предоставен по договор за заем от 06.12.2012г. и анекс от същата дата, ведно със законната лихва за периода от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 8 406.72лв.( осем хиляди четиристотин и шест лв. и 72ст.), представляваща мораторно обезщетение върху главницата на претендираното вземане, считано от 12.11.2015г. до предявяването на иска; Претендират се и направените по делото разноски. Посочена е банкова сметка, ***.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:

1.                   Договор за заем от 03.04.2012 г. между П.Л.И. и „***" ЕООД на сумата 9 800 лв.;

2.                    Договор за заем от 23.11.2012 г. между П.Л.И. и „***“ ЕООД на сумата 14 700 лв.;

3.                    Договор за заем от 06.12.2012 г. между П.Л.И. и „***“ ЕООД на сумата 14 500 лв.;

4.                    Анекс от 06.12.2012 г. към Договор за заем от 06.12.2012 г. за промяна на заемната сума от 14 500 лв. на 34 500 лв.;

5.                    Извлечение от сметка на П.Л.И. в „***“ АД за периода

20.12.2012                  г. - 31.12.2012 г. за извършен 21.12.2012 г. паричен превод на сумата 20 000 лв. по сметка на „*** “ЕООД;

6.                    Извлеченията от сметка на Петка Л.И. за частични плащания от „***“ ЕООД.

От 20.02.2017 г.-1 462,50 лв.;

От 16.03.2017 г.-1 500,00 лв.;

От 18.04.2017 г.-1 600,00 лв.;

От 18.05.2017 г.-1 900,00 лв.;

От  15.06. 2017 – 1900,00 лв.

От  17.07.2017- 1900 ,00 лв.

От  16.08.2017- 1900,00 лв.

От  17.10.2017 – 1900,00 лв.

От  16.11.2017 – 1900,00 лв.

От  22.01.2018 – 1900,00 лв.

От  20.02.2018 – 1900,00 лв.

От  20.03.2018 – 1900,00 лв.

От  19.04.2018- 1900,00 лв.

От  23.05.2018 -1900,00 лв.

От  25.06.2018 – 1900,00 лв.

От  23.07.2018 – 1900,00 лв.

От  31.08.2018 – 1900,00 лв.

От  01.10.2018 – 255,75 лв.

 

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на  ответника – „***“-ЕООД.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден  от  ответника.

В отговора на исковата молба, се твърди следното:

Исковете са допустими, но неоснователни. Признава се сключването на посочените от ищеца договори за заем на пари. Вземанията по договорите за заем от 06.12.2012г. и 21.12.2012г. са погасени поради изтекла погасителна давност. В периода от 2013г. до 2018г. ответникът е възстановил на ищеца общо сума в размер на 91360.75лв., с което е погасил изцяло задълженията по договорите за заем. В периода от 20.02.2017г. до 01.10.2018г. ответникът е възстановил на ищеца общ сумата от 31418.25лв. чрез платежни нареждания в „***“-АД. Сумата от 27581.75лв., представляваща цена на иска по чл.240 от ЗЗД е заплатена на ищеца по следния начин:

1.Ищецът е бил снабден с пълномощно от управителя на ответниковата дружество „***“-ЕООД за да тегли от банковите сметки на дружеството в размер, както следва: 2013г. -13260 евро и 54060лв.; 2014г.- 10545.00лв. и 450 евро;

2. Сметката на П.Л.И. в „***“, клон-П., е била заверена с периодични вноски в периодао от 11.09.2015г. до 13.12.2016г. на обща стойност 13575лв- на 16 вноски;

3.За погасяване на заемите на Й.Н.Т. – дъщеря на управителя на ответниковото дружество, е превела сумата в размер на 3361.80лв- за периода януари- декември 2017г., която е послужила за за вноска по заема.

Към допълнителния отговор са представени следните писмени доказателства:

- 16 бр. вносни бележки с вносител К.И.А.- счетоводител на дружеството ;

-           17        бр        отчета по        левова, банкова сметка *** - Д АД за 2013 год.

-           9 бр. отчета по евр.банкова сметка *** - Д АД за 2013 год.

-           9 бр. отчета по левова банкова сметка *** - Д АД за 2014 год.

-           1          бр.       отчет   по        евр.байкова сметка *** - Д АД за 2014 год.

-           Удостоверение за раждане от *** год, издадено въз основа на Акт за раждане №***/04.05.1993 год. на Й.Н.Т..

 

На основание чл.372,ал.1 от ГПК съдът е изпратил на ищеца препис от отговора  и е дал указания за процесуалните възможности по чл.372, ал.2 и чл.238, ал.2 от ГПК.

В предоставения срок е   постъпила Допълнителна искова, подадена от ищеца, в която се твърди следното:

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност, е неоснователно. – Съгласно т.1 от договора, срокът за връщане на заемната сума е 1 година от получаването й, Предаването на заемната сума е извършено на 06.12.2012 г., което е удостоверено от заемополучателя с разписка, инкорпорирана в т.5 от договора. Предаването на допълнително заетата сума от 20 000 лв. съгл. анекса е извършено от заемодателя на 21.12.2012 г. с банков превод по сметка на заемателя, При това положение падежът на задължението да върне заетата сума е 06.12.2013 г., от който момент тече петгодишната погасителна давност съгл. чл,114, ал.1 от ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 19.11.2018 г,, т.е. преди 06.12.2018 г.. когато вземането за главницата би се погасило по давност.

Претендираната мораторна лихва е ограничена до период от три години преди завеждане на иска, което е съобразено с текста на чл.111, б.'‘в‘‘ от ЗЗД.

Възражението за погасяване на вземането поради плащане, също е неоснователно. –  1)Действително ищецът има пълномощно да извършва действия с разкритите в „***“ АД сметки на дружеството. Същото освен за теглене на парични суми, включва и;внасяне на суми и нареждане на плащания. През целия период на съществуване на дружеството и до сега управителят на дружеството Л.Т. пребива основно в И.. Това именно е наложило да бъде упълномощено лице в Р България, което да може да оперира със сметките на дружеството за покриване на разноски по търговската му дейност, чието разплащане се извършва в брой. Всички тегления на средства от ищеца са извършвани по нареждания на управителя Л.С.Т., които включват указания в какъв размер да са те и по какъв начин да бъдат разходвани. Голяма част от изтеглените парични средства са предоставяни на счетоводителя на дружеството за включване в касовата наличност. Друга част е за изплащана на трудови възнаграждения на наетите във фирмата шофьори, когато те са в чужбина и по тяхно искане е следвало това плащане да се извърши в брой на намиращите се в страната техни съпруги. В периода, когато ищецът е действал като пълномощник на управителя на дружеството той не е получавал от Л.С.Т. нареждане или съгласие да тегли от сметките суми, с които да удовлетворява вземанията си по заемите. По тази причина никаква част от теглените от П.Л.И. суми от банковите сметки на ответното дружество през периода 2013 г. - 2014 г. не е послужила за погасяване на неговото вземане по договорите за заем, вкл. процесния. Това задължение длъжникът започва да погасява през 2017 г. с описаните в ИМ вноски по сметката на ищеца.

2).        Внесените от К.А. в периода 11.09.2015 г. - 13.12.2016 г. суми в         общ            размер на 13 575 лв. не са за погасяване задължението на дружеството по договорите му за заем с ищеца. Видно от представените от ответника 16 бр. вносни бележки основанието на тези плащания е „договор заем на Н.Т.".В тази връзка следва да се поясни, че Н.Б.Т. има собствен дълг към П.Л.И. да върне сумата 45 560,99 лв., предоставена му в заем съгласно договор от 10.09.2015 г. Ето защо сумата от 13 575 лв. по представените 16 бр. вносни бележки не погасява задължението на „***“ ЕООД по процесиите договори за заем, тъй като е изпълнение по дълга на друго лице.

3).        По отношение внесените от Й.Н.Т. суми в общ размер на 3 361,80 лв. по сметка на ищеца, признава, че същите погасяват частично дълга на „***“ ЕООД по процесиите договори за заем. Описаните в ИМ погасителни вноски са само тези, чиито наредител е ответното дружество.С оглед признанието, се намалява главницата на исковата претенция със сумата 3 361,80 лв., като същата следва да се счита предявена в размер на 24219,95 лева /двадесет и четири хиляди двеста и деветнадесет лева и 95 ст./

Ищецът заявява, че намалява  цената на иска за главница със сумата от 3361.80лв. и заявява искът да се счита предявен за  сумата от 24219.95лв.

Към допълнителната искова молба са представени следните писмени доказателства:

1.Договор за заем от 10.09.2015 г. между П.Л.И. и Н.Б.Т.;

2. Разписка от Н.Б.Т. за получена заемна сума;

3. Пълномощно на П.Л.И., издадено от Л.С.Т..

     На основание чл.373,ал.1 от ГПК препис от Допълнителната искова молба е изпратен на ответника, на който са дадени указания по чл.373,ал.2 от ГПК.

В срока е постъпил Допълнителен       отговор на исковата молба, подаден от ответника „***“-ЕООД, в който изразява следното становище:

     С изключение на признанието за погасяване на задължението  за сумата от 3361.80лв. чрез превод от Й.Т., останалите твърдения на ищеца, изложени в допълнителната искова молба, са неоснователни.

        От изложеното е видно, че процедурата по размяна на книжа е осъществена в пълен обем и  съдът  следва  да  пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК,  като съгласно чл.374,ал.1 от ГПК съобрази допустимостта на иска и неговата цена, исканията и възраженията на страните и допускането на сочените доказателства, след което на основание чл.374,ал.2 от ГПК да насрочи делото в открито съдебно заседание, като съобщи на страните проекта за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора Това е сторено с Определение №275/18.03.2019г., постановено по настоящето дело.(л.107 и сл.)

Страните не са възразили относно проекто-доклада.

В открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника адв. А.Г. *** и ответникът чрез пълномощниците адв. Т.К. *** и  адв. Е.Г. ***, поддържат изразените становища.

По делото са събрани писмени доказателства, представени от страните и е прието първоначално и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М.Ф..

В съдебно заседание на 5 юни 2019г-., ищецът е депозирал молба, с която на основание чл.214,ал.1,изр.3 от ГПК е заявил,че изменя предявеният иск по чл.86,         ал.1 от ГПК, като увеличава цената на същия от 8406.72лв. на 14364.37лв. съгласно заключението на вещото лице.към молбата е приложен платежен документ за довнесена д.т. върху увеличения размер на иска.

С Определение, постановено в о.с. 05.06.2019г., съдът е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на предявеният от ищеца против ответника иск за мораторна лихва с правно основание чл.86,ал.1 от ГПК, чрез увеличаване цената на същия от 8406.72лв. на 14364.37лв..

Съдът, като обсъди данните по делото, приема за установено следното:

По ДОПУСТИМОСТТА  на иска:

Между страните не се спори и съдът приема, както е посочено в постановените до сега разпореждания по делото, че е  сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от ищеца П.Л.И., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника адв.А.Г. ***, със съдебен адрес ***, офис10, против ответника  “***“ –ЕООД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление  в гр.П., ул.“***“№18, ет.3,ап.24,както следва: Иск с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД и цена 27581.75лв, намалена в последствие на 24219.95лв.ла. и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и цена 8 406.72лв, увеличена на 14364.37лв..

Обективно съединените  осъдителни искове са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес.

С оглед заявения от ищеца предмет на спора, съдът намира, че  исковете предявени от физическо лице срещу търговско дружество за връщане на суми по сключвани между тях  няколко договори за заем, се   отнасят до  едностранна търговска сделка по смисъла на чл.287 от ТЗ. Макар по обективния критерий на чл.1 от ТЗ, договорът за заем да не е търговска сделка, с оглед данните по делото, в процесния случай същият се явява такава по субективния критерий на чл.286 от ТЗ, тъй като може да се приеме наличието на оборимата презумпция на чл.286,ал.3 от ТЗ - че ответникът – търговец е сключвал договори за заем с физическо лице с цел да използва получените средства за търговската си дейност. Поради това спорът следва да се квалифицира като търговски и   да бъде разгледан по реда на особеното исково производство на „Глава ХХХІІ“ от  ГПК – Търговски спорове.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на иска:

За да се произнесе по основателността на иска, съдът съобрази следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се установява следното  от фактическа страна:

През календарната 2012г. между ищеца П.Л.И. с постоянен адрес *** като „заемодател“ и  ответника „***“- ЕООД, еик-***, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ В ГР.П., ул. „***“№18, представлявано от Л.С.Т. като „заемополучател“ са сключени няколко договори за заем на  различни суми пари, но  съдържащи еднакви договорни клаузи, както следва:

На 03.04.2012г. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът  П.Л.И. дава в безлихвен заем на ответника „***“-ЕООД,представлявано от Л.Т., сумата от 9800лв.( девет хиляди и осемстотин лева, със срок на връщане до 1(една) година, считано от датата на получаване на сумата.(т.1 от договора) Съгласно т.5 от същия, договорът служи като разписка, доказваща окончателното прехвърляне на паричните средства от заемодателя към заемополучателя.(л.5 от делото);

На 23.11.2012г.  е сключен договор за заем, по силата на който ищецът П.Л.И. дава в безлихвен заем на ответника „***“-ЕООД, сумата от  14700.00лв. (четиринадесет хиляди и седемстотин лв.) със срок на връщане 1 година, считано от датата на получаване на сумата.(т.1) Съгласно т.5 от същия, договорът служи за разписка, доказваща прехвърлянето на паричните средства от заемодателя на заемополучателя.(л.6)

На  06.12.2012г. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът П.Л.И. дава в безлихвен заем  на ответника „***“-ЕООД сумата от 14500.00лв.( (четиринадесет хиляди и петстотин лв), със срок на връщане 1(една) година, считано от датата на получаване на сумата.(т.1) Съгласно т.5, договорът служи като разписка, доказваща прехвърлянето на паричните средства от заемодателя на заемополучателя.(л.7)

На 21.12.2012г. е сключен анекс към договора за заем от 06.12.2012г., по силата на който се променя дадената в заем сума от 14500лв.( четиринадесет хиляди и петстотин лв.) на 34500лв.( тридесет и четири хиляди и петстотин лв.), като сумата от 20000(двадесет хиляди лв.) ще се предостави чрез банков превод по фирмената сметка.

Преводът на сумата от 20000лв.( двадесет хиляди лв.) е извършен на 21.12.2012г., видно от извлечението от сметка  в „***“ на л.9 от делото.

Общо, ишецът П.Л.И. е дал в заем на ответника „***“-ЕООД, сумата от 59000лв.( петдесет и девет хиляди лв.)

Горните обстоятелства да безспорни, пред вид съвпадащите становища на страните.

Спорен е въпросът относно размера на погасителните плащания.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

На 07.05.2012г. е съставено пълномощно с нотариална заверка на подписа, по силата на което  лицето Л.С.Т. в качеството на управител на ответниковото дружество“***“ – ЕООД е упълномощила ищеца П.Л.И. „да открива и закрива от името и за сметка на „***“-ЕООД депозити, разплащателни, набирателни и други  сметки във всички банки на територията на Р.България, да внася и да тегли неограничено суми в левове и валута от наличните средства на дружеството, както и да извършва преводи във всички банки, като може да се разпорежда неограничено със сумите по сметките, както и да получава информация за движението на парите по същите сметки.Да се разпорежда със парични средства като тегли и внася, нарежда преводи и извършва всички  действия с две конкретно посочени сметки в „***“-АД  в български лева и в евро.“(л.100 от делото)

На 10.09.2015г. между ищеца П.Л.И. като заемодател и неучастващо в делото лице Н.Б.Т. като заемополучател, е сключен договор за заем на пари, по силата на който  П. Л.И.  е дал в заем на Н. Б..Т. сумата от 45560.99лв.( четиридесет и пет хиляди петстотин и шейсет лв. и 99ст.) срещу задължение да я върне в договорените срокове.(л.98 и сл.  делото)С оглед фамилното име и единните граждански номера, може да се приеме, че заемополучателят по този договор Н.Т. е съпруг  или роднина на управителката на ответниковото дружество – Л.Т..

Съгласно Разписка съставена на 10.09.2015г., от Н.Т., последният е получил от ищеца П.Л.И., договорената  в заем сума от 45560.99лв.(л.99 от делото)

От първоначалното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвени от в.л. М.Ф., които не са оспорени от страните, се установява следното:

1)Пред периода от 2013г.-2018г. по банковата сметка на ищеца П.Л.И. в ТБ“***“ са извършени следните вноски с посочено основание на превоза за обслужване на заема, сключен с ответника“***“-ЕООД:                         20.02.2017 г.-1 462,50 лв.;

16.03.2017 г.-1 500,00 лв.;

18.04.2017 г.-1 600,00 лв.;

  18.05.2017 г.-1 900,00 лв.;

  15.06. 2017 – 1900,00 лв.

  17.07.2017- 1900 ,00 лв.

 16.08.2017- 1900,00 лв.

  17.10.2017 – 1900,00 лв.

  16.11.2017 – 1900,00 лв.

  22.01.2018 – 1900,00 лв.

  20.02.2018 – 1900,00 лв.

  20.03.2018 – 1900,00 лв.

  19.04.2018- 1900,00 лв.

  23.05.2018 -1900,00 лв.

  25.06.2018 – 1900,00 лв.

  23.07.2018 – 1900,00 лв.

  31.08.2018 – 1900,00 лв.

  01.10.2018 – 255,75 лв.

При тези преводи като  контрахент(наредител) е посочен ответникът „***“-ЕООД..

Освен тях, преводи за погасяване на кредита в същата банка, са извършени и от името на лицето Й.Т., както следва: На17.01.2017г.- 1462.50лв. и на 20.12.2017г. – 1899.30лв.

Общо заплатената сума по сключените между страните три броя договори за заем и анекс към последния, е в размер на 34780.05лв. Плащането в този размер се признава от ищеца, видно от съдържанието на Допълнителната искова молба и представената писмена защита.

Връщането на заемните суми по посочените договори за заем са осчетоводени от ответниковото дружество. За периода до 2017г. на експертизата  не са представени първични счетоводни документи за връщане на сумите.Направените плащания от сметката на ищеца П. Л.И. през периода 2017-2018г. са осчетоводени. Представени са Аналитични регистри на „***“-ЕООД по сметка 499.( текста на заключението на л.132 от делото)

2) От вносителя К.И.А. по сметка на ищеца П.Л.И. в „***“-АД, са направени 16бр.вноски с посочено основание „договор за заем Н. Б.Т.“.Общата внесена сума от К.А. с това основание възлиза на 13575.00лв.Цитираните вноски съвпадат с представените от ответника с отговора на исковата молба 16 бр. вносни бележки с вносител К.А..(.текстът на заключението на л.133 и л.134 от делото);

3).Експертизата е установила движение по банковите сметки на ответника „***“-ЕООД в „***“ с наредител ищецът П.Л.И..(заключението на л.134 и л.135) . След извършено сборуване на сумите по банковите преводи и банковите тегления с наредител ищеца П.И., по левовата сметка на ответника в „***“-АД е установено внасяне на сума в общ размер на 29800лв., и изтеглени суми в общ размер на 66785лв.След извършено сборуване на сумите по банковите преводи и банковите тегления с наредител П.И. по евровата сметка в „***“-АД е установено, че внесените суми са в общ размер на 8300 евро, а изтеглените суми са в размер на 27 110евро.(текст от допълнителното заключение на л.151 от делото)

4) Лихвата за забава по трите договори за заем, сключени между страните и анекса към последния, като се съобразят всички частични плащания във вариант от 01.06.2013г. по всяко едно от частичните плащания е в размер на 29045.59лв.Лихвата за забава, като се съобразят всички частични плащания във вариант от 12.11.2015г. по всяко едно от частичните плащания е в размер на14364.376лв.(л.131 и 132 от първоначалното заключение и л.152 и л.153 от допълнителното заключение)

С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

В хода  на съдебното дирене са установени три броя отделни правоотношения с участието на ищеца  П.Л.И. от една страна и ответникът „***“-ЕООД или свързано с него лице от друга, произтичащи от различни юридически факти, както следва:

Правоотношение,  между ищеца П.Л.И. и ответника „***“-ЕООД, възникнало от   три броя договори за заем на пари и анекс към последния, сключени през 2012 година (л.5-л.8);

Правоотношение между ищеца П.Л.И. и  управителя на ответника „***“-ЕООД – Л.Т., произтичащо от упълномощаване  за разпореждане  с банковите сметки на дружеството в „***“-АД,  с нотариална заверка на подписа от 07.05.2012г. (л.100)

Правоотношение между ищеца П.Л.И. и Н.Б.Т.( съпруг или роднина на управителя на „***“-ЕООД- Л.Т.), произтичащо от Договор за заем на пари, сключен на 10.09.2015г.(л.98 и л.99 от делото)

В  настоящето производство, съдът е сезиран с два броя обективно съединени осъдителни искове съответно с правно основание чл.240 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД  - за връщане на остатъка от получената в заем сума  по договорите за заем, сключени между страните на 03.04.2012, на 23.11.2012 и 06.12.2012 и анекса от 21.12.2012г, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатената част от главницата, считано от изтичане срока за връщане до подаване на исковата молба.

Правната квалификация, посочена от ищеца, не се оспорва от ответниците и се възприема от съда.

Въз основа на събраните по делото доказателства и закона, съдът приема следното:

По иска с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД:

Както  е посочено и в доклада по делото, в тежест на ищеца е да установи сключването на договора за заем, размера на заетата сума, сроковете и начините за връщане, изпълнението на задължението за предаване на договорената сума. В тежест на ответника е да обори твърденията на ищеца, както и евентуално да докаже, че вземането на заемодателя е погасено – чрез плащане или по давност.

Какви са данните по делото? –  Безспорно е установено между страните, сключването  през 2012г. на три договори за заем на пари и анекс към последния, общо за сумата от  59000лв.( петдесет и девет хиляди лв.) Не се спори, че ответникът „***“-ЕООД като заемополучател е погасил чрез плащане по банков път част от заетата сума в размер на 34780.05лв.

Страните спорят дали ответникът „***“-ЕООД дължи на ишеца П.Л.И. връщане на сумата от 24219.95лв., представляваща разлика от 347805лв. до 59000.00лв,или са настъпили факти с правопогасителен ефект.

За да се произнесе по спорния въпрос, съдът съобрази следното:

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. М.Ф., общо заплатената сума по сключените между страните три броя договори за заем и анекс към последния, е в размер на 34780.05лв, като плащането е извършено по банков път по сметката на ищеца в „***“-АД. Връщането на именно тези суми по  посочените договори за заем  през периода 2017-2018г.са осчетоводени от ответниковото дружество - заемополучател. Представени са Аналитични регистри на „***“-ЕООД по сметка 499.( текста на заключението на л.132 от делото).

При тези данни, съдът приема, че от получената в заем сума от 59000лв. по сключени три броя договори за заем на пари и анекс към последния, ответникът „***“-ЕООД е върнал част от нея в размер на 34780.05лв., с която е погасил  изцяло задължението по два от договорите -  сключеният на 03.04.2012г. за 9800лв.( девет хиляди и осемстотин лв.) и сключеният на 23.11.2012г. за 14700лв.( четиринадесет хиляди и четиристотин лв.), както и частично  до размер на 10280.05лв.( десет хиляди двеста и осемдесет лв. и 5ст.) договора от 06.12.2012г. и анекса към него от 21.12.2012г.,задължението по които е общо 34500лв.(14500лв.+20000лв.) При това положение, остава невърната сумата от 24219.95лв. по последния договор за заем от 06.12.2012г. и анекса от 21.12.2012г., въз основа на които ответникът е получил от ищеца общо сумата от 34500лв.

По горните съображения, съдът приема, че искът по чл.240,ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан изцяло съобразно намаляване на цената му, заявено с допълнителната искова молба. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 24219.95лв.( двадесет и четири хиляди двеста и деветнадесет лв. и 95ст.), представляваща невърнатата част от заетата сума по договор за заем, сключен на 06.12.2012г. и анекс от 21.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от  подаването на исковата молба -  19.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът приема, че задължението за връщане на сумите по първите два договори от 03.04.29012г. и от 23.11.2012г., е погасено чрез плащане на основание разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД, която гласи: „ Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.“ В случая са налице  три еднакво обременителни задължения, произтичащи от три договори за заем и при липса на изявление от страна на ответника кое задължение погасява, следва да се приеме, че погасява най-старото – това по първите два договора, а задължението по третия и анекса към него се погасява частично – до размер на сумата от 10280.05лв. и остава задължение *** размер на исковата сума от 24219.95лв.

Възражението на ответника, че е  върнал изцяло получената в заем сума е неоснователно, поради следното:

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че само  за вноските, направени по сметката на ищеца в „***“-АД  през периода от 17.01.2017г. до 01.10.2018г. , общо за сумата от 34780.05лв. е посочено като основание на превода „Кредит на  „***“-ЕООД“. Само тази сума е осчетоводена при ответника  в качеството му на длъжник – заемополучател,  като връщане на заемните суми по   процесните договорите за заем, сключени през 2012г. между страните по делото.

За представените от ответника с отговора на исковата молба 16 броя вносни бележки за суми, внесени от лицето К.А. по сметка на ищеца П.  И. в „***“-АД, общо за сумата от 13575лв., съдебно-счетоводната експертиза е установила, че същите са направени за погасяване задължението към ищеца на физическото лице Н.Т. по друг договор за наем, сключен между него и ищеца на 10.09.2015г.(л.98) Изпълнението на този договор  не е предмет на исковата претенция. 

Не може да се приеме, че задължението към ищеца по договорите за заем е погасено, тъй като същият е бил снабден с пълномощно от управителя на ответника да се разпорежда със суми от неговата банкова сметка в „***“-АД. –Вярно е, че на основание пълномощно изготвено в писмена форма с нотариална заверка на подписа от 07.05.2012г., съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищецът е изтеглил сумата от 66785лв. и  сумата от 27110евро. Не може обаче да се приеме, че  изтеглените суми са  употребени за погасяване задължението на ответника по договорите за заем, сключени с  ищеца.Преди всичко в текста на пълномощното, намиращо се на л.100 от делото, липсва текст, според който упълномощителят да овластява ищеца като пълномощник  да удовлетвори вземането си по договорите за заем, чрез теглене на суми от банковата сметка на  ответника в „***“-АД.  Освен това, в тежест на ответника е да установи, че с изтеглените от ищеца суми  същият се е удовлетворил по  процесните договори за заем на пари, сключени е  ищеца през календарната 2012г. Липсват каквито и да са счетоводни записвания при страните за погасяване по този начин на задълженията по договорите за заем.Ответникът  като упълномощител има право да иска от ищеца като пълномощник ( като страни по правоотношение различно от заемното), отчет във връзка с изтеглените суми от банковата сметка на основание даденото пълномощно. По настоящето дело обаче не са събирани доказателства как са изразходвани изтеглените суми от сметката на ответника, но няма основание автоматично да се приеме, че с тях е погасено задължението му към ищеца по договорите за зам.

Възражението на ответника, че вземането на ищеца  за главницата по договорите за заем е погасено по давност, е неоснователно, поради следното:

Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Съгласно чл.114  от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Анотирана съдебна практика

В т.1 от всички договори за заем, сключени между страните  е уговорено връщане на сумата до една година, считано от датата на получаване на сумата, а в т.5 от договорите е инкорпорирана разписка, че заемната сума е получена при сключването на договора. При това положение, за договора, сключен на 03.04.2012г.,  длъжникът изпада в забава след 03.04.2013г,  за договора, сключен на 23.11.2012г., длъжникът изпада в забава, считано от 23.11.2013г., а  за договора, сключен на 06.12.2012г., длъжникът изпада в забава след 06.12.2013. Съответно, петгодишната погасителна давност изтича за първия договор на  03.04.2018г., за втория – на 23.11.2018г. и за третия и анекса към него – на 06.12.2018г.

Чрез вноски, направени през периода от 17.01.2017г. до  01.10.2018г. съгласно заключението на експертизата(л.132,133) е заплатена  от ответника по сметка на ищеца общо сумата от 34780.05лв. По силата на чл.76,ал.1, изр.3 от ЗЗД, с нея се покрива задължението по договора от 03.04.2012, по договора от 23.11.2012г. и частично по договора от 06.12.2012г. и анекса към него от 21.12.2012г.Плащането е извършено преди да е изтекъл петгодищният давностен срок за задължението по всеки от договорите. При плащането, длъжникът( заемополучател) не е заявил кое задължение погасява, както и не е направил изявление, отправено до кредитора( заемодател), че счита част от вземането за погасено по давност. Дори да е заплатил погасено по давност задължение, каквито данни според съда няма, според чл.118 от ЗЗД длъжникът не може да иска обратно платеното.

Искът за присъждане на дължимото вземане, въз основа на който е образувано настоящето производство е предявен на 19.11.2018г., видно от входящия номер на исковата молба.-Т.е. преди изтичането на петгодишната давност относно изпълнението на последния договор, сключен на 06.12.2012г и анекса към него, със срок за изпълнение до 06.12.2013г., от когато започва да тече 5 годишния давностен срок. С предявяването на иска съгласно чл.116,б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва.

Следователно, възражението на ответника, че вземането на ищеца,за което е предявен иска по настоящето дело, е погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, е неоснователно, тъй като се опровергава от данните по делото.Възражението, че вземането е погасено още през 2014г. е в противоречие със събраните по делото доказателства и разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД.

 

По иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД:

Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

В процесния случай е установено, че  ответникът като заемополучател по договори за заем на пари е изпаднал в забава по всички от сключените договори.(При положение, че срокът за изпълнение по първия договор е 03.04.2013г.т.е. една година от сключването, по втория – 23.11.2013г. и по третия и анекса към него – 06.12.2013г.,от данните в експертизата се установява, че частичното плащане чрез вноски в „***“-АД, извършено общо за сумата от 34780.05лв., при дължими 59000лв., е започнало на17.01.2017г. и приключило на 01.10.2018г.(л.132,133 от делото))

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза,лихвата за забава, като се съобразят всички частични плащания във вариант от 01.06.2013г. по всяко едно от частичните плащания е в размер на 29045.59лв.Лихвата за забава, като се съобразят всички частични плащания във вариант от 12.11.2015г. по всяко едно от частичните плащания е в размер на 14364.376лв.(л.131 и 132 от първоначалното заключение и л.152 и л.153 от допълнителното заключение)

Първият вариант, при който размерът на лихвата е изчислен от момента на забавата в размер на 29045.59лв. е без значение за изхода на делото, тъй като видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира лихва, считано от 12.11.2015г., а не от началото на забавата. Не става ясно защо ответната страна настоява за установяване този размер на лихвата, което  искане  според съда е в противоречие с правния й интерес по делото и с обема на спора, определен от петитума на исковата молба.

Съгласно петитума на исковата молба и изменението размера на иска, заявено по реда на чл.214 от ГПК, размерът на претендираната лихва, считано от 12.11.2015г. до предявяването на иска е в размер на 14364.37лв. Ищецът пояснява, че претендира обезщетение в размер лихвата за посочения период, като е съобразил разпоредбата на чл.111,б.“в“ от ЗЗД, според която вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съдът установи, че искът е предявен на 19.11.2018г., а не на 12.11.2018г, но тъй като в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на исковата молба не е направено възражение за  изтекла давност от страна на ответника, а давността не се прилага служебно съгласно чл.120 от ЗДД, съдът присъжда обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД в размера, посочен от вещото лице за периода, считано от 12.11.2019г.- 14364.37лв.

Във връзка с присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, съдът се спира на следното: В т.1 на всеки от договорите е записано, че  между страните се сключва договор за безлихвен заем.  Тази клауза не означава, че заемодателят се е отказал от правото си по чл.86,ал.1 от ЗЗД при забава на длъжника да претендира обезщетение за забава, а означава, че за периода от сключването на договора, до изтичането на уговорения срок за връщане, не се начислява лихва. Т.е. заемополучателят следва да върне на заемодателя същият размер на главницата, който е получил. При забава относно връщането на сумата обаче, отношенията между страните се уреждат на общо основание съгласно разпоредбите на гражданските закони, поради което искът по чл.86 от ЗЗД е основателен и доказан.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, при който исковата претенция на ищеца, след изменението на исковете посредством намаляване цената на иска по чл.240,ал.1 от ЗЗД и увеличаване цената на иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД, се уважава изцяло, съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  направените по делото разноски. В списъка по чл.80 от ГПК, намиращ се на.156 от делото, ищецът е заявил разноски в общ размер на 3277.85лв., от които 1600.00лв.- адвокатско възнаграждение, 1677.85лв.- държавна такса и 250лв.- възнаграждение за вещо лице. Сумата на държавната такса включва първоначално внесената д.т. от 1439.54лв. и допълнително внесената д.т. от  238.31лв.  върху увеличения размер на иска по чл.86 от ЗЗД – л.140 от делото. Съдът, след като съобрази, че  цената на иска по чл.240,ал.1 от ЗЗД е намалена от  27581.75лв. на 24219,95лв., при уважаване на иска, ответникът не дължи заплащане на разноски в размер на цялата сума на внесената такса, а само върху таксата за намалената цена на иска. В случая, ответникът не дължи заплащане на ищеца на д.т. от 134.47лв., начислена върху сумата от 3361.80лв., представляваща намалена цена на иска.(27581.75лв.-24219.95лв.=3361.80лв.) При това положение, размера на дължимата д.т. следва да се намали от  1677.85лв. на 1543.38лв.( 1677.85лв.-134.47лв.= на 1543.38лв.), а общият размер на подлежащите на присъждане разноски от 3277.85лв. на 3143.38лв.( 3277.85лв.-134.47лв.=3143.38лв.)

По изложените съображения, П.ският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОСЪЖДА „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№***,ет.3,ап.***, представлявано от Л.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.И., ЕГН-**********,***, на основание чл.240,ал.1 от ЗЗД, СУМАТА  от 24219.95лв.( двадесет и четири хиляди двеста и деветнадесет лв. и 95ст.), представляваща невърнатата част от заетата сума по договор за заем, сключен на 06.12.2012г. и анекс от 21.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от  подаването на исковата молба -  19.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 ОСЪЖДА „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№***,ет.3,ап.***, представлявано от Л.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.И., ЕГН-**********,***, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, СУМАТА  от 14364.37лв.( четиринадесет хиляди триста шестдесет и седем лв. и 37ст.), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху невърнатата част от главницата за периода от 12.11.2018г. до 01.10.2018г.

 

 ОСЪЖДА „***“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“***“№***,ет.3,ап.***, представлявано от Л.С.Т., ДА ЗАПЛАТИ на П.Л.И., ЕГН-**********,***, на основание чл.78,ал.1 от  ГПК, СУМАТА от 3143.38лв.(три хиляди сто четиридесет и три лв. и 38ст.) - РАЗНОСКИ  за първа инстанция на съдебното производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: