О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.Лом, 13.10.2021 год.
Ломският районен съд, V състав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Е.ОРМАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 515 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „ОТП Факторинг България“
ЕАД, с ЕИК *********, адрес на управление: срещу Р.П.Л. с ЕГН ********** ***, с която са предявени искове по чл.422, ал.1
вр. чл. 415 ГПК с искане да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество парично задължение по Договор за стоков кредит сключен на
06.07.2014г. - главница в размер на
667,13лв /шестстотин шестдесет и седем
лева и тринадесет стотинки/, заемни такси в размер на 120лв /сто и
двадесет лева/, договорна лихва в размер на 305,14 лв /триста и пет лева и
четиринадесет стотинки/ за времето от 20.09.2014г. до 13.12.2015г., наказателна
лихва в размер на 36,82 лв /тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/ за
времето от 21.09.2014г. до 13.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 325 лв /триста двадесет и пет лева/ разноски по делото, от
които 25 лв /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300лв /триста лева/–
юрисконсултско възнаграждение,за които суми по ч. гр. дело № 2154/2015 г. по
описа на Ломски районен съд е издадена Заповед № 1438/16.12.2015 г. за
изпълнение на парични задължения по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
16.12.2015г.
Съдът, след като провери редовността и
допустимостта на предявените искове, счита, че делото не следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, а прекратено поради следните
съображения:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу
длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази
обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и
специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена
заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в
срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по
връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките,
обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, след направена
служебна справка по ч.гр.д. № 2154/2015 г. по описа на съда се установява, че в
полза на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД– праводател на настоящия ищец цесионерът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, комуто вземането е цедирано след издаване на заповедта
за изпълнение, срещу длъжника –
ответникът по искове Р.П.Л., е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.12.2015 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати в полза на дружеството следните суми – сумата от 1129,09 лв
/хиляда сто двадесет и девет лева и девет стотинки/, представляващи парично
задължение по Договор за стоков кредит сключен на 06.07.2014г. в размер на 744 лв
/седемстотин четиридесет и четири лева/, от които главница в размер на 667,13 лв /шестстотин шестдесет и
седем лева и тринадесет стотинки/,
заемни такси в размер на 120лв /сто и двадесет лева/, договорна лихва в размер
на 305,14лв /триста и пет лева и четиринадесет стотинки/ за времето от
20.09.2014г. до 13.12.2015г., наказателна лихва в размер на 36,82лв /тридесет и
шест лева и осемдесет и две стотинки/ за времето от 21.09.2014г. до 13.12.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2015г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325лв /триста двадесет
и пет лева/ разноски по делото, от които 25лв /двадесет и пет лева/ - държавна
такса и 300лв /триста лева/– адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 16.12.2015г. е
постановено незабавно изпълнение на издадената по ч.гр.дело № 2154/2015г.
заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен лист, видно от отбелязване върху
заповедта за изпълнение. Въз основа на издадените в полза на „Банка ДСК“ ЕАД
заповед за изпълнение и изпълнителен лист първоначално е образувано № 32/2016
г. по описа на ЧСИ Мая Иванова, с per. № 748 на КЧСИ, район на действие Окръжен
съд - Монтана срещу длъжника Р.П.Л. с ЕГН **********. Препис от заповедта е
връчен при условията на чл. 47 от ГПК на длъжника. Съдът е направил писмено запитване
относно меродавната дата на връчване на същата. С писмо вх.№ 267378 от
11.05.2021г. на ЧСИ Мая Иванова същата е уведомила съда, че на длъжника е
изпратена показа за доброволно изпълнение, която не е връчена от призовкаря на
ЧСИ и е залепено Уведомление по чл.47 от ГПК на 09.03.2016г. Видно от приложена на л. 67 от ч.гр.дело № 2154/2015г.
разписка по ИД № 32/2016г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с рег.№ 748 от КЧСИ на 09.03.2016г.
връчителят е залепил уведомление на входната врата на длъжника на адреса му в
гр. Лом, ул „Люляк“ № 22, с указание да се яви в двуседмичен срок да получи
книжата –покана за доброволно изпълнение. ПДИ е изпращана от съдебния
изпълнител и чрез писмо с обратна разписка, която се е върнала с отбелязване,
че получателят се е преместил на друг адрес. В двуседмичния срок от залепване
на уведомлението лицето не се е явило да получи книжата. След изтичането на
този двуседмичен срок за получаване на книжата, започнал да тече от
09.03.2016г. и изтекъл на 23.03.2016г. включително, е започнал да тече срокът
за подаване на възражение от длъжника, считано от 24.03.2016г., който е изтекъл
на 07.04.2016г. по силата на действащата към онзи момент разпоредба на чл. 414,
ал. 2 ГПК, а именно двуседмичен срок за подаване на възражение. Цитираното изпълнителното
производство по ИД № 32/2016г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие е образувано ИД № 2505/2019 г. отново по описа на ЧСИ
Мая Иванова.
Съдът, след като съобрази изложените факти намира, че заповедта
за изпълнение е влязла в законна сила. Подаването
в срок на възражение по чл. 414 ГПК, с което длъжникът оспорва вземанията,
респ. проведена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК,
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковите претенции,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и имащи за предмет вземанията по
заповедта за изпълнение. В настоящия случай двуседмичният срок за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 07.04.2016 г. – в присъствен ден,
като в този срок не е възразено от длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение. Фактът, че е образувано второ изпълнително дело, това по ИД №
2505/2019г. по описа на ЧСИ Мая Иванова и по него отново ПДИ е връчена при
условията на чл. 47 ГПК не предоставя нов срок за възражение срещу заповедта за
изпълнение, като не следва да се игнорира предходното й връчване по реда на чл.
47 ГПК, прието за редовно към момента на тогава действащата правна уредба. Ето
защо заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила на
08.04.2016г.
Предвид изложеното, съдът намира, че
процесният установителен иск се явява процесуално недопустим – като предявен
при липсата на правен интерес от търсената защита с оглед влизането в сила на
заповедта за изпълнение. Недопустимостта на иска обуславя и прекратяването на
производството по делото.
Определението подлежи на обжалване от
ищеца – по арг. от чл. 130, изр. 2 ГПК. Пътят за защита на длъжника в
заповедното производство, за когото в настоящия процес не е възникнало
процесуалното качество на ответник, е чрез обжалване на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.
Така мотивиран и на основание 130 ГПК,
Ломският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх. № 2594/22.02.2021
г., подадена от„ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, адрес на
управление: срещу Р.П.Л. с ЕГН **********,***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело № 515/2021 г. по описа на Ломския районен съд.
Определението може да бъде обжалвано с
въззивна частна жалба пред Монтански
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС
от определението да се връчи на ищеца.
Препис
от определението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 2154/2015г.
по описа на ЛРС и да се изпрати на ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: