№ 781
гр. Плевен, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20254430100127 по описа за 2025 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, чрез ***, против ***, ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от Л.П.Д., с която са предявени: иск с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 от ЗПК- за прогласяване нищожността на *** за недействителен и иск с
правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника, да заплати на ищеца,
недължимо платени по *** сума от 20.04 лева – договорна възнаградителна
лихва по чл. 3, ал. 8 от Договора, за периода от 02.11.2022г. до 02.12.2022г. и
сума от 69.96лв- неустойка за непредставено обезпечение на основание чл. 7
от Договора, за периода от 02.11.2022 г. до 02.12.2022г.- като евентуален.
Твърди се, че между страните е сключен ***, по силата на който, на ищеца е
предоставен заем от 600лв., при фиксиран лихвен процент по заема 40,08%,
годишен процент на разходите – 48,33% . Твърди се, че съгласно чл.4.6 от
Договора е предвидено условието за предоставяне на допълнително
обезпечение по кредита, чрез предоставяне на гарант/поръчител. Сочи се, че
при непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 7 е предвидено
начисляването на неустойка в размер на 69,96лв. Твърди се, че неустойката е
начислена с подписването на договора и е включена в Погасителния план към
него. Твърди се, че сумата по заема изцяло е погасена от ищеца. Твърди се, че
процесия договор е нищожен, поради нарушения на изискването за ГПР и е
налице противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. твърди се, че
клаузата за неустойка е неравноправна. Твърди се, че се дължи само чистата
стойност на заема, като останалите суми са недължимо заплатени.
1
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. ***, ***, депозира отговор на ИМ, който
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорват
твърдения за сключване на процесия договор за заем, като и предоставянето и
усвояването на сумата от 600лв от ищеца. Твърди се, че не е налице
нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК; сочи, че в предоставеният СЕФ са
посочени всички разходи по кредита. Твърди се, че задължението за неустойка
не е разход по кредита и не се включва в ГПР. Оспорват се твърденията за
нищожност на клаузата за неустойка. Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адв.-
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание
представените по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
По делото с определение №1774/03.04.2025г, е постановено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните: факта на
сключването между страните на процесния ***, при фиксиран лихвен процент
от 40,08%, годишен процент на разходите – 48,33%; факта на усвояване от
ищеца на сумата от 600лв – заем; факта на пълно плащане на сумите по заема
от ищеца.
По делото, видно от съдържанието по процесия Договор за заем се
установява, че срокът на договора е един месец, с падеж на погасителната
вноска 02.12.2022г, и размер на същата от 620,04лв. Установява се също, че в
чл. 4.6 страните са уговорили, че договорът ще бъде обезпечен от заемателя с
един гарант –поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал.2 от ОУ към
договора. уговорено е също, че независимо от обезпечението, заемателят
издава и запис на заповед в полза на кредитора, за заемната сума, лихва и
евентуално неустойка. Установява се също, че съобразно чл. 4.7 от договора,
при непредставяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка от 69,96лв.
Съдът констатира, съобразно представеният към договора погасителен план,
че сумата за неустойка от 69,96лв. е включена в същия, като общо
дължимата сума по заема е 690,04лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът потребител
по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
2
настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените
средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се
подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи и се произнася служебно.
Съдът приема за основателен довода на ищеца, че така въведената клауза
за неустойка в чл.4,6 от Договора е нищожна и като такава не е породила
своите правни последици. Така определената неустойка е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез
поръчител, като са въведени допълнителрни условия, на които да отговарят
същия. Съдът приема, че така въведената неустойка не съответства на
въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция, в
случай на неизпълнение на договорните задължения. Уговорената неустойка е
начислена еднократно, а не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските
по кредита и за периода на неизпълнението, включена във вноската по
погасителния план. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът счита, че в случая
липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя
отнасящо се до осигуряване на поръчител не е определено като предварително
условие за сключване на договора. Така уговорената неустойка противоречи
на чл.143, ал.2 т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза,
задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Така уговорено,
това задължение всъщност дава единствената реална възможност за
сключване на договор с определено от заемодателя лице, а санкцията за
неизпълнение- неустоечната клауза, е включена предварително в
погасителния план. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по
кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните.
Уговорката за неустойка противоречи и на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Неустойката обаче не фигурира
като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
3
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Последицата от това противоречие е предвидено
изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР от 48,33%, който формално отговаря на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва разхода за неустойка.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая е приложима нормата
на чл. 22 от ЗПК, и целият договор за кредит е нищожен. Предявеният като
главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1,
т. 10, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, за прогласяване нищожността на *** е изцяло
основателен и следва да бъде уважен като такъв.
С оглед изхода но главния иск, следва да бъде разглеждан по същество и
предявеният, при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, по делото е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е погасил изцяло
сумите по кредита- главница от 600лв, договорна лихва от 20,04лв. и
неустойка от 69,96лв. Съобразно нормата на чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. С оглед на
установената по- горе нищожност на договора за заем, то исковата претенция
по чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД се явява основателна и доказана, и следва да
бъде изцяло уважена. Заплатените от ищеца суми за договорна лихва и
неустойка, по арт. чл. 23 от ЗПК, си явяват заплатени без основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
на ищеца направените деловодни разноски. Съдът намира, че направеното от
процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на ищеца, по смисъл на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за основателно.
Съобразно цитираната норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая,
съдът приема, че предявеният иск за нищожност не е неоценяем- така, както
твърди ищеца- по арг. чл. 69, ал.1, т.4 от ГПК, като в случая цената на иска се
определя от стойността на договора. В този смисъл , минималният размер на
адв. възнаграждение, по реда на чл. 7, ал.2, т.1 от НМРАВ, е сумата от 400лв.
Що се касае до предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, то съдът
счита, че се касае до един иск, с посоченото правно основание, а не за два
отделни, както е отразено в списъка по чл. 80 от ГПК; съдът е преценил, че
4
искът е един и при определянето на дължимият размер на държавната такса. С
оглед цената на този иск, в полза на ищеца следва да бъде присъден адв.
възнаграждение от 400лв. Съобразно изложеното, в полза на ищеца следва да
бъде присъдено адв. възнаграждение от общо 900лв.- от което 100лв.- д.т. и
800лв общо адв. възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
На основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1, т. 10,
вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на ***., сключен
между П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: *** - като заемател и ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.П.Д.- като
заемодател.
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД ***, ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.П.Д. ДА
ЗАПЛАТИ НА П. Д. А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 20.04лв–
договорна лихва, начислена за периода от 02.11.2022г. до 02.12.2022г. и
сумата от 69.96лв- неустойка за непредставено обезпечение, представляващи
недължимо платени суми по ***., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ-08.01.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Л.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА П. Д.
А., ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 900лв.- деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5