№ 1108
гр. Варна, 17.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500271 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.248 ГПК.
С определение № 723/7.11.2022г РС-Девня-IIIс-в, постановено по ч.гр.д.
№ 283/2022
Е ОСЪДЕН В. Д. Р. ЕГН ********** да заплати на Д. Л. Б. ЕГН
********** сума в размер на сума в размер на 70лв, представляваща
възнаграждение на упълномощен защитник – адвокат;
Е ОСЪДЕНА Д. Л. Б. ЕГН ********** да заплати на В. Д. Р. ЕГН
********** сума в размер на 70лв, представляваща възнаграждение на
упълномощен защитник - адвокат.
Срещу постановеното определение са подадени частни жалби и от двете
страни по делото:
1/ частна жалба вх.№ 6702/15.11.2022 от отв.В. Д. Р. ЕГН ********** с
адрес: гр.Девня ул.„Марица" № 3, чрез адв.Дим.П. от ВАК, срещу
определението в частта му, с която е осъден В. Р. да заплати на Д. Б. сумата от
70лв. Счита същото за незаконосъобразно в тази част, като излага следните
доводи : след издаване на Заповед за изпълнение 197/11.04.2022г по ч.гр.д.
283/2022г по описа на PC-Девня, който е посочен за длъжник по заявлението
по чл.410 ГПК, е депозирал писмено възражение по реда на чл.414 ГПК, към
което е била приложена разписка за адв. възнаграждение и списък с разноски.
Заявителката Д. Б. в законовия едномесечен срок по чл.415 ал.4 ГПК, изтичащ
1
на 13.07.2022г, не е представила доказателства за депозиране на ИМ по чл.422
ГПК и затова с определение № 509/8.08.2022г е обезсилена заповедта за
изпълнение № 197/11.04.2022г, влязло в сила на 9.09.2022г. В същото
липсвало произнасяне относно разноските в полза на В. Р. за заплатеното от
него адв.възнаграждение от 350лв, въпреки своевременно отправеното искане
и представяне на доказателства за това. По тази причина В.Р. подал молба по
реда на чл.248 ГПК за допълване на определението, копие от която било
връчено на насрещната страна за писмен отговор.След съобразяване на
изложените доводи в ПО, ДРС се е произнесъл с определение за присъждане
в полза на В.Р. и на насрещната страна сумите от по 70лв, като единственият
мотив за това била посочена разпоредбата на чл.6 т.8 б.„А" от Наредба №
1/2004г за мин.размери на адв.възнаграждения. Счита, че поради пасивното
поведение на кредитора, изразяващо се в неподаване на ИМ по реда на чл.422
ГПК и своевременно направено искане за разноски, за кредитора се прекъсва
възможността да претендира присъждането на такива. Затова счита за
неправилно последиците от непредявен иск да бъдат вменявани на длъжника.
Съответно, всички производства, произлезли от заповедното, вкл. и това за
допълване на определението по обезсилване на заповедта, поставяли
пасивния кредитор в положение да бъде натоварван с разноските на другата
страна. Освен това, за длъжника съществувала възможност да обжалва
заповедта да изпълнение само в частта за разноските по чл.413 ГПК, за
кредитора такава възможност не била дадена. Освен изложеното, счита и че
позоваването на разпоредбата на чл.6 т.8 б.„а" от Наредба № 1/9.07.2004г, в
нито една нейна редакция не кореспондирало с подобни процесуални
действия и не намирало приложение в конкретния случай, а регулира съвсем
друг тип адв.услуги. Доколкото е наличен специален текст в Наредба №
1/2004г, касаещ заповедните производства, той напътва към определяне на
половината от възнаграждението за съответния иск на база материален
интерес. Затова нямало никакъв способ, по който да бъде постигнат
присъдения размер от 70лв.Отделно от изложеното, определението
изобилствало от смислови неясноти, породени от граматически грешки.
Счита и че в съдебния акт на практика изобщо липсвали мотиви. Поради
изложеното моли за отмяна на постановеното от ДРС определение и за
присъждане на разноски за държ.такса и за адв.възнаграждение за настоящата
ч.жалба, чийто размер да бъде определен по реда на чл.7 ал.1 т.7 от Наредба
2
№ 1/9.07.2004г съобразно последното изменение, обн.ДВ бр.88/4.11.2022.
Ответницата по ч.жалба Д. Л. Б., чрез адв.Пламен Събев от АК-Варна, в
срока по чл.276 ГПК е депозирала писмен отговор вх.№ 7773/22.12.2022 със
становище за неоснователност на подадената жалба и за оставянето й без
уважение, като излага сл.доводи: mрисъждането на исканите разноски от В.Р.
не съответствало на размера, посочен в Наредбата с оглед характера на
производството. На сл.място. Причина за подаването на заявлението по
чл.410 ГПК е станал В.Р. предвид уважаване на претенцията й по гр.д.№
1441/2018 на ДРС. Моли за оставянето без уважение подадената жалба и за
присъждането на разноски по делото. В евентуалност, ако бъде уважено
искането на ответника, то да бъде присъдено в минимален размер.
2/ частна жалба вх.№ 7186/1.12.2022 е подадена от Д. Л. Б. ЕГН
********** с пост.адрес: гр.Варна бул.Княз Борис № 17, чрез адв.Пл.Събев
от АК-Варна, срещу определението в частта му, с която същата е осъдена Д.Б.
да заплати на В. Д. Р. сумата от 70лв. Счита същото за незаконосъобразно в
тази част, като излага, че ДРС не е взел предвид становището й в подадения
ПО, в което се възразява, че срокът за молбата по чл.248 ГПК е изтекъл и
затова искането е преклудирано. Отделно от това, РС не е съобразил, че дори
молбата да е допустима, то размерът на възнаграждението за един адвокат не
следвало да се присъжда в искания от Р. размер, а да бъде определен в
минималният такъв от 20лв с оглед характера на производството. Ето защо
моли за отмяната в обжалваната част. В случай, че бъде потвърдено
процесното определение в обжалваната му част, моли да бъде указано на
ответника да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена сумата от
70лв.
Срещу ч.жалба е подаден писмен отговор вх.№ 454/ 25.01.2023 от В. Д.
Р., чрез адв.Д.П., със становище за нейната неоснователност. Д.Б. дължи
възнаграждение за адв.разноски, сторени от В.Р. поради това, че в
едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК, изтекъл на 13.07.2022г, без да е
представила доказателства за депозирането на ИМ по чл.422 ГПК, което е
станало предпоставка за постановяването на определението № 509/8.08.2022г
по ч.гр.д. № 283/2022г на PC – Девня за обезсилване издадената заповед за
изпълнение № 197/11.04.2022г, влязло в сила на 9.09.2022г. Не отговаряло на
истината, че В.Р. бил станал повод за образуването на запов.производство.За
3
пълнота излага, че предметът и основанието, вкл.и размерът на иска по гр.д.№
1441/2018г на РС-Девня, нямали нищо общо и не кореспондирали пряко с
претенцията по ч.гр.д.№ 283/2022г. Поради изложеното моли за оставяне без
уважение подадената от Д.Б. ч.жалба.
СЪДЪТ, след като прецени, че двете частни жалби са постъпили в
определения в чл.274 ал.1 ГПК срок и са подадени от надлежни страни, което
ги прави допустими, дължи поизнасяне по тяхната основателност.
От данните по делото е видно, че настоящото производство по ч.гр.д.№
283/2022 по описа на РС-Девня е било образувано по реда на чл.410 ГПК от
заявителката Д.Б. с ответник В.Р. и по същото е било постановено издаването
на Заповед за изпълнение № 197/11.04.2022г. Срещу същата длъжникът В.Р.
своевременно е подал писмено възражение по реда на чл.414 ГПК с
приложена разписка за адв. възнаграждение и списък с разноски за сумата от
350лв.
В предоставения на заявителката едномесечен срок по чл.415 ал.4 ГПК,
изтекъл на 13.07.2022г, Д.Б. не е представила доказателства за депозиране на
ИМ по чл.422 ГПК и затова с определението на ДРС № 509/8.08.2022г е
обезсилена издадената заповед за изпълнение. В същото липсва произнасяне
относно разноските. Определението е подлежало на обжалване в
едноседмичен срок от уведомяването на страните.
За постановеното определение от 8.08.2022 В.Р. е бил надлежно уведомен
на 30.08.2022, а Д.Б. – на 31.08.2022г /сряда, раб.ден/. То не е било
обжалвано и е влязло в законна сила на 8.09.2022г /сряда, раб.ден/.
По жалбата на В.Р. срещу определението в частта, с която е осъден да
заплати на Д.Б. сумата от 70лв.
От данните по делото е видно, че от страна на Д.Б. липсва отправено
искане за присъждане на възнаграждение след постановеното определение за
обезсилване на заповедта за изпълнение. При това положение недопустимо
РС-Девня е присъдил суми в нейна полза, което е плюс петитум, след като
липсва отправено искане за това.
По жалбата на Д.Б. срещу определението в частта му, с която е
осъдена да заплати на В.Р. сумата от 70лв.
Основателно е оплакването й за недопустимост на искането на В.Р. по
4
чл.248 ГПК. Молбата от В.Р. по чл.248 ГПК е била депозирана на 16.09.2022г,
т.е. след изтичане срока за обжалване, който, както е посочено по-горе, е
едноседмичен. За да бъде допустима молбата, е следвало да бъде подадена в
срока за обжалване, т.е. в периода от 30.09.8.2022 до 7.09.2022г, съобразно
указаното в самата норма на чл.248 ГПК. След като е подадена извън срока,
то се налага извод, че РС се е произнесъл по искане, за което е настъпила
процесуална преклузия и затова определението в тази част също подлежи на
обезсилване като недопустимо.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО определение № 723/7.11.2022г РС-Девня-IIIс-
в по ч.гр.д.№ 283/2022, с което
Е ОСЪДЕН В. Д. Р. ЕГН ********** да заплати на Д. Л. Б. ЕГН **********
сума в размер на сума в размер на 70лв, представляваща възнаграждение на
упълномощен защитник – адвокат;
Е ОСЪДЕНА Д. Л. Б. ЕГН ********** да заплати на В. Д. Р. ЕГН **********
сума в размер на 70лв, представляваща възнаграждение на упълномощен
защитник - адвокат.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 271/2023г
Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от уведомяването на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5