Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№410

Гр. Габрово,03.01.2017г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в публично заседание  на  първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  К.  Н.  и в  присъствието на прокурора ..................   ....................... като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№1053 по  описа  за  2016год.  и  за  да  се произнесе взе  предвид следното:

 

                       

           

          Предявеният иск е с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса  за  застраховането/отм/.

            В  исковата  си  молба   ищецът  твърди, че  Гаранционен  фонд, на основание чл.288, ал.1,т.2 б”а”  от Закона   за  застраховането/отм./, изплатил   по щета №210012/18.01.2011г., обезщетение за неимуществени и  имуществени  вреди общо  в размер на  7 283.02лв., на К.И.Ц.-пострадал при  ПТП настъпило  на 24.04.2010г. в гр.Габрово, при  условията  на ½ допринасяне   за  вредоносния  резултат  от  страна  на  К.И.Ц..

        Виновен  за катастрофата  е ответникът  Г.  Д.  М., който управлявайки  собствения си  лек автомобил  „Пежо 205” без ДКН  при  двжение по  ул.”Орловска” предприема  маневра изпреварване на  завиващ нляво  велосипед, управляван  от К. Ц., не осигурява достатъчно странично  разстояние, удря  го  и  така  причинява  процесното  ПТП.

         В нарушение на  чл.249 във  вр. с чл.259 от КЗ/отм./ответникът  управлявал  увреждащия  автомобил  без  задължителна  застраховка  „Гражданска отговорност”.

         С  регресна  покана №66/12.01.2015г. ответникът е поканен   да възстанови  изплатеното от Гаранционен фонд, но и до  днес  лицето не е погасило задължението  си.

         ИСКА  се  ответникът Г.Д.М.  да бъде осъден  да  заплати  на ищеца „Гаранционен фонд” сумата от  7 283.02лв., представляваща изплатено  обезщетение  по щета  №210012/18.01.2011г., ведно със  законната лихва от  датата  на  подаване  на исковата  молба до окончателното   изплащане  на  сумата, както  и  направените по  делото  разноски.

          Ответникът в отговора си възразява, че един  ден преди датата на настъпване на процесното ПТП- 23.04.2010г. е  бил сключен валиден договор за застраховка гражданска отговорност за управлявания  от него лекия автомобил  по време на настъпване на ПТП. Прави възражение за изтекла  петгодишна погасителна  давност за  предявяване  на  регресния иск, като посочва, че давността  тече  от  датата на увреждането -24.04.2010г. и е изтекла към датата на постъпване на исковата молба в съда-05.05.2016г.. Възразява, че не  е имал  противоправно  поведение за настъпилото  на 24.04.2010г. ПТП. Не  е налице причинно- следствена  връзка между неговото  поведение и причинените  вреди. Възразява, че размера  на  определеното  от застрахователя  обезщетение е твръде завишено и не съответства  на реалните  вреди. Дори да се приеме  наличието  на съпричиняване, то е резултат   изцяло от  поведението  на велосипедиста, който  основно е допринесъл  за настъпването  на вредите. Поради това неправилно е определено процентното  съотношение на  съпричиняване.

        По делото  са  събрани  писмени  и  гласни доказателства.

        От съвкупната им  преценка  съдът  прие  за установено   от   фактическа  и  правна  страна следното:

        От представените по делото писмени доказателства:  постановление на РП –Габрово от 21.09.2010г., протокол за оглед, справка, уведомление, протокол на УС на Гаранционен фонд по щета от 18.01.2011 г., медицинска експертиза, протокол №08 от 12.04.2011 г. на Гаранционен фонд, протокол №16/14.04.2011г.,справка от база данни за застраховка „гражданска отговорност” от 20.01.2011 г., уведомление за неимуществени вреди, протокол 18/26.06.2014 г. на Гаранционен фонд, регресна покана относно щета от 18.01.2011г., решение от 18.07.2014г. на Агенция за финансов надзор, протокол № 2/26.06.2014г., преводно нареждане за кредитен превод от 18.05.2011г. и преписка на РП -Габрово с вх. № 709/2010 г., се установява, че на 24.04.2010г. пострадалият К. Ц. управлявал  велосипеда си марка ”Диамант”, след излизане от  паркинга  на  супермаркет ”Била” движейки се по ул.”Орловска” в  посока центъра на гр.Габрово в  близост  до  десния тротоар, в  дясното  платно  за движение. В същата  посока  се   движел  и  лек автомобил  ”Пежо 206” без регистрационни  табели, управляван от ответника Г.Д.М.. Към  момента  на приближаване  до  разклона, където трябвало  да извърши маневра  „завой наляво”, пострадалият Ц. предприел   действия за отклоняване  на  велосипеда наляво. В този момент л.а.”Пежо”, управляван  от ответника М. допстигнал   до велосипеда  и предприел  изпреварване  на същия. В резултат  на  това изпреварване дясната  страна на автомобила преминала  на разстояние  около  0,5метра  от  лявата  страна  на   велосипеда, което било недостатъчно поради започналата  от велосипеда маневра. Вследствие на  това  предната  покривна пластмаса на дясното странично огледало за обратно виждане на управлявания от ответника  М.  лек автомобил  се допряла до лявата ръкохватка на кормилото  на  велосипеда на пострадалия Ц.. Възможен е контакт на вдигнатата  лява ръка на  последния с  десния край на тавана  на купето на автомобила, в  резултат   на което  левия край на кормилото  на велосипеда се отклонил  напред  и предното  колело рязко се извило надясно, при  което  велосипедът  паднал наляво. Този  механизъм  на възникване  на ПТП  се потвърждава  от  заключението  на автотехническата експертиза. Според  заключението  на  в.лице Б.  И. процесното ПТП  е можело  да бъде  предотвратено  при осигуряване на   необходимата   странична  дистанция при  изпреварването от  страна  на водача  на автомобила и при създалата  се  ситуация-изчакване  на  велосипедиста на преминаването  на  автомобила покрай него и тогава  предприемане  маневра  за  отклоняване  наляво.

        В  съответствие  с  така установената фактология, се  налага извода, че  при управлението на  л.а.”Пежо 206” без  регистрационни табели ответникът Г.Д.М., като не е осигурил достатъчно странично   разстояние между  своето и изпреварваното пътно  превозно  средство, е нарушил правилата  за движение по пътищата, визирани  в  чл.20,ал.2 от  ЗДП и чл.42,ал.2,т.1 от ЗДП.

         Видно от  приложената справка  от  информационната   система  на  Гаранционен фонд застраховката „гражданска отговорност” за лекия автомобил управляван от ответника  е сключена  на  23.04.2010г., с начало на действие -25.04.2010г. Следователно към  датата  на  възвикване на ПТП-24.04.2010г. ответникът Г.М. е управлявал лекия автомобил ”Пежо 205” без  сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

         В Гаранционен фонд е образувана  преписка по щета  №210012/18.01.2011г.,   във  връзка  с  постъпила  претенция за изплащане на обезщетение за  неимуществени  и имуществени  вреди от К.И.Ц., пострадал  като  велосипедист при ПТП, станало  на 24.04.2010г.. Виновен  за произшествието  е Г.Д.  М., управлявал  л.а.”Пежо 206” без ДК  № и без задължителна  застраховка ”Гражданска  отговорност” на автомобилистите  към датата на ПТП. Медицинската  комисия при ГФ е  определила обезщетение за  неимуществени  вреди  на пострадалия К.  Ц.   общо в размер  на  12 000лв., от които: 6000лв. за фрактура на  лява бедрена кост; 4000лв. за фрактура  на лява раменна става; 2000лв. за  тромбофлебит в пряка  травматична  връзка с постоперативния период  на лечението на  лявата  бедрена  кост, като  и обезщетение  за  имуществени  вреди общо в размер  на  2 566лв. за  лечение на травматичнвите увреждания/раменен  бандаж, потребителска  такса, импланти за оперативно  лечение, медикаменти и импланти/. Обезщетението  е определено  при  условията  на ½ допринасяне  на вредоносния резултат   от страна  на пострадалия, който  в нарушение на  чл.25,ал.1 от ЗДвП, които   преди започване на маневрата не  се е  убедил, че няма да създаде опасност  за участниците  в  движението, които  се движат след него, а също и  в  нарушение на чл.20,ал.2, изр.2 от ЗДвП поради  несъобразяване с характера  и интензивността  на  движението, велсипедистът не е намалил скоростта  или спрял, когато  е възникнала  опасността   за  движението.

        Поради изложените  мотиви   са  намалени   обезщетенията и сумите за изплащане, както  следва: обезщетението за неимуществени  вреди   за изплащане  е    в  размер  на  6000лв., и  обезщетението  за неимуществени  вреди  за изплащане  е   в  размер  на  1 283.02лв.

        С  протокол  №16/14.04.2011г.  на Управителния съвет  на Гаранционен фонд  са одобрени   така  определените  обезщетения за изплащане на  пострадалия К.И.Ц..

        На 18.05. 2011г., Гаранционен  фонд е изплатил  на К.И.Ц.-пострадал при  ПТП настъпило  на 24.04.2010г. в гр.Габрово обезщетение за  имуществени  вреди за  лечение на травматичните увреждания/раменен  бандаж, потребителска  такса, импланти за оперативно  лечение, медикаменти и импланти/ в  размер  на  1 283.02лв. и  обезщетение за  неимуществени  вреди  в  размер  на  6000лв..

        С  регресна  покана №66/12.01.2015г. ответникът е поканен   да  възстанови  изплатените суми от Гаранционен  фонд.

       При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни  изводи:

        Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска: Ищецът е юридическо лице/чл.287, ал.1 от Кодекса за застраховането отм./, което твърди в исковата молба, че то е изплатило застрахователно обезщетение на  пострадалия от ПТП, станало по вина на ответника.

        Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1,т.2,б”а” от КЗ/отм./,  Гаранционен фонд изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за имуществени  и  неимуществени вреди, ако виновният водач не е имал  сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на  автомобилистите.

        Разпоредбата  на чл.288,ал. 12 от КЗ/отм./ дава право на Гаранционен фонд да предяви  претенции  за  платеното от  него обезщетение за вреди,  причинени от  ПТП, срещу причинителя   на  вредите, който  не е имал надлежно  сключена   застраховка  “Гражданска  отговорност” към  момента на  причиняването им. По този иск фондът следва да  установи: че  е платил  обезщетение  на правен  субект, който  от  своя страна  има  вземане   за  непозволено   увреждане  срещу   водач  на МПС,        както и  че към  момента   на причиняването  на  вредите, делкивентът не е  имал  валидна  полица за сключена  задължителна  застраховка “Гражданска отговорност” по отношение  на управлявания  от  него автомобил, с  който  е  причинено  ПТП.

        От събраните  по делото доказателства  е безспорно  установена  деликтната отговорност на  ответника Г. Д.  М., неговото  виновно и противоправно  поведение, което  е довело  до възникване на ПТП, като  пряка и  непосредствена  последица  от  деянието, в резултат  на което   са причинени   вредите -неимуществени  и имуществени  на пострадалия К. Ц.. Настъпилите  в  причинна   връзка от събитието   вреди и  стойността им  се  установяват  с  представените: Протокол  №8/12.04.2011г. на  застрахователно-медицинската  комисия при Гаранционния фонд  и  Протокол  №16/14.04.2011г. на Управителния съвет  на Гаранционния фонд. Доказателствената  сила на тези документи не е оспорена и съответно  не е оборена  от ответника. По смисъла  на  чл.45, ал.2 от ЗЗД  вината  на деликвента се предполага до  доказване на противното- т.е. вината   на водача на автомобила   се презюмира, а по делото от  страна   на ответника по  иска  не са ангажирани доказателства за оборване  на законовата презумпция за вина  на водача на автомобила.

        Ответникът  в  отговора  си  възразява, че  дори да се приеме  наличието  на съпричиняване, то е резултат   изцяло от  поведението   на велосипедиста, който  основно е допринесъл  за  настъпването  на вредите. Поради това  неправилно  е  определено процентното  съотношение на  съпричиняване.

        Относно  твръдяната  липса   на  вина, свързана с наведения  довод  за  съпричиняване, за  уреденото от  закона регресно право  на  Гаранционен  фонд  липсва основание  за  приемане  на тезата за  разделност на това регресно право до размера  на  приноса  при съпричиняване. Това обезщетение се извежда  от разпоредбата  на чл.288,ал.12 от КЗ/отм./, съгласно  която  след изплащане на обезщетението  по  ал.1 и 2  фондът  встъпва  в правата  на  увреденото  лице  до  размера  на  платеното.

       Ответникът в отговора  си  прави възражение за  погасяване  на  вземането поради изтекла петгодишна  давност, считано от  настъпване  на ПТП- 24.04.2010г. В тази връзка   следва да се отбележи следното: Основанието да предяви  своя иск против ответника ищецът не черпи от фактическия състав  на непозволеното увреждане, а от друг фактически  състав-плащане  вместо  длъжника и от друг  момент-извършване на самото плащане. Тези действия на ищеца се явявяат  основанието   на  регресната  претенция на Гаранционния фонд  към ответника. Правото  на регресен  иск за фонда  е възникнало  от датата на плащане- 18.05.2011г. и от  този момент  е започнала да тече  петгодишната  погасителна  давност по  чл.110 от ЗЗД, който  срок  към  момента на предявявяане  на иска  -05.05.2016г. не е изтекъл.

       Основанието  на регресния иск възниква  от  фактически състав, който включва изплащане  на сумата  на правоимащото  лице и даденото от  закона право  на регрес. Това основание в  случая е беспорно установено от  представеното  нареждане  за кредитен превод, с което   сумата  от  7283.02лв., с посоченото основание на плащане- щета  №21-0012/18.01.2011г. е изплатена от Гаранционен фонд  на  пострадалото лице К.И.Ц..

         Изложените  по-горе съображения  водят до извода  на съда, че предявеният иск  е  основателен  и  доказан по  размер,     поради което следва  да  се  уважи  изцяло.

        Предвид основателността  на  исковата  претенция, ответникът  следва  да бъде осъден   да  заплати  на ищеца направените разноски по делото   общо в размер на  391.32лв. от които: 291.32лв.-д.такса  и 100лв.- депозит  за в.лице..

        Воден  от  горното  съдът

        

                                        Р     Е     Ш      И:

 

            ОСЪЖДА  Г.  Д.  М., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  И.  Ж. *** да заплати  на ГАРАНЦИОНЕН  ФОНД- София,  със  седалище и адрес  на управление: гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№2,ет.4, представлявано  от Председателя на УС  БОРИСЛАВ  ИВАНОВ  МИХАЙЛОВ, съдебен адрес:***, адвокат Б.  К., сумата от  7 283.02лв./седем хиляди  двеста осемдесет и три лева и две ст./, на основание чл.288,ал.12 от Кодекса  за застраховането/отм./, ведно със  законната  лихва считано  от  05.05.2016г.  до  окончателното  изплащане  на  сумата.

       ОСЪЖДА Г.  Д.  М.,ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  И.  Ж. *** да заплати  на ГАРАНЦИОНЕН  ФОНД- София,  със  седалище и адрес  на управление: гр.София,ул.”Граф Игнатиев”№2,ет.4, представлявано  от Председателя на УС  БОРИСЛАВ  ИВАНОВ  МИХАЙЛОВ, съдебен адрес:***, адвокат Б.  К., направените разноски  по делото  в  размер на  391.32лв./триста  деветдесет и един лева  и  тридесет  и  две ст./, на основание  чл.78,ал.1 от  ГПК.

            Решението  подлежи на  въззивно  обжалване  пред  Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок от  връчването  му  на  страните.                                                           

 

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: