РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600315 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство пред Пловдивския апелативен съд е по реда на чл. 424, ал.
1, вр. с чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдената А. В. М. за възобновяване на
НОХД №337/2025г. на Районен съд-Пазарджик. В искането са релевирани
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК. С доводи за
нарушение на закона и несправедливост на наказанието се претендира
възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
Осъдената М. поддържа искането за възобновяване. Служебно
назначеният защитник също пледира да се уважи искането, тъй като съдът
неправилно е приложил закона, без да констатира, че в постигнатото между
страните споразумение наказанието е несправедливо завишено, а вместо това
е одобрил споразумението.
1
Представителят на АП-Пловдив счита, че искането е неоснователно и не
са налице основания за възобновяване на производството.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери
следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. То се основава на
разпоредбата на чл. 420 ал.2 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК. Отправено е досежно
неподлежащ на касационен контрол съдебен акт, който съобр. чл. 419 от НПК
е сред подлежащите на проверка по реда на извънредния способ. Депозирано
е в указания в чл. 421, ал. 3 от НПК срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С определение от 13.03.2025г., постановено по НОХД№337/2025 г. на
РС-Пазарджик, състав на същия съд е одобрил постигнатото между страните
споразумение за решаването на делото. А. В. М. е призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание от девет месеца
лишаване от свобода. За изтърпяване на наказанието, на осн чл. 57, ал.1, т. 3 от
ЗИНЗС, е определен първоначален общ режим.
Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимата.
Съдът се е произнесъл и относно разпореждането с веществените
доказателства.
Определението е влязло в сила на 13.03.2025г.- датата на
постановяването му.
В приложеното по делото допълнение към първоначалното искане,
депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, са изложени аргументи в 2
насоки. Първата е, че пребивавайки преди това извън страната ни-във
Франция, М. е била със съзнанието, че в България „притежанието на 1-2 грама
марихуана за лична употреба“ не е запретено. Втората е, че наложеното й
наказание е несправедливо отредено по размер. Изложени са и аргументи, че
не е съобразен фактът на предварителното й задържане.
Несъмнено е установено по делото, че производството пред
първостепенния съд е било образувано по внесено споразумение, след
2
постигнато съгласие между прокурора и защитника на подсъдимата, в което
последната е декларирала лично, че е съгласна с условията на споразумението,
доброволно ще го подпише и се отказва от разглеждане на делото по общия
ред.
Последователно и непротиворечиво е възприетото в съдебната практика
виждане, че когато решава делото по разписания в Глава 29 от НПК
процесуален ред, съдът не е освободен от задължението да провери дали
представеното пред него споразумение не противоречи на закона и морала.
Само отсъствието на такава констатация е основание да одобри постигнатото
между страните споразумение/чл. 382, ал. 7 от НПК/.
Прегледът на приложените по делото доказателства не установява
нарушения от категорията на тези по чл. 422 ,ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т. 1 и т.
3 от НПК.
I. Претендираното от искателя в настоящето производство
основание по чл. 422, ал.1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК- нарушение на
закона, не е налице.
Това е така, защото:
1. Незнанието на юридическите правила никога не съставлява
извинителна грешка и не представлява изключващо вината обстоятелство-
"Ignorantia legis non excusat". Държането на наркотични вещества,
непредназначени за разпространение, е криминализирано в чл. 354а, ал. 3 и ал.
5 от НК.
2. Възражението е ирелевантно и защото в случая, на 22.01.2025 г., в гр.
Пазарджик, без надлежно разрешително, М. е държала не високорисковото
наркотично вещество марихуана, а (Метил-2-{1- [(5флуоропентил)-
1Н[1]индазол-3-ил] формамидо}-3,3-диметилбутаноат, познато под синонима
5F[1]ADB, също високорисково наркотично вещество, с нетно тегло 3.67 гр.,
на обща стойност 110.10 лв.;
3. В деня преди инкриминираното по делото поведение- на 21.01.2025г.,
М. е била осъдена по същия процесуален ред за същото по вид престъпление.
Т.е., наказателната противоправност и наказуемост на такова поведение са й
били надлежно разяснени и санкционирани с незабавно влизащ в сила
съдебен акт. А още преди това, видно от справката й за съдимост/ л. 17-18 от
3
ДП/, М. е била осъдена по НОХД№279/2023г. на РС-Пазарджик за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 , т. 1 от НК. Определението, с което е
одобрено постигнатото и по цитираното дело споразумение, е влязло в сила на
02.11.2023г. Т.е, до реализиране на инкриминираното по НОХД №337/2025г.
на Районен съд-Пазарджик поведение тя е било двукратно осъждана, все за
неразрешено държане на високорискови наркотични вещества.
4. На 13.03.2025г., според съдържанието на съдебния протокол, преди да
преди да пристъпи към разглеждане на споразумението, съдът е разяснил на
подсъдимата правата й по НПК, след което подсъдимата е заявила, че разбира
обвинението, признава се за виновна, доброволно подписва споразумението.
5. Атакуваният съдебен акт би бил незаконосъобразен само в хипотеза,
при която съдът е допуснал одобрение на споразумение, противоречащо на
закона и морала/задължителни според чл. 382, ал. 7 от НПК предпоставки/. В
материалите по делото се съдържат достатъчно данни в подкрепа на
съставомерните изводи в споразумението. Споразумението е базирано на
убедителна доказателствена база, при което определението, с което е одобрено
не сочи на отклонение на основните процесуални принципи за установяване
на обективната истина /чл. 13, ал. 1 от НПК/ и за доказване на обвинението
/чл. 116, ал. 1 от НПК/, съблюдавани при провеждането на особената
процедура за решаване на делото по реда на Глава 29 от НПК.
II. Не е налице и претендираното основание на чл. чл. 422, ал.1, т. 5 вр.
с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК- несправедливост на наложеното наказание с
оглед вида и размера на санкцията.
1. Поради спецификата на производството по Глава 29 от НПК и липсата
на мотиви към съдебния акт, съдът, който одобрява споразумението, е лишен
от възможност да изложи съображенията си защо намира за справедливо
наказанието, за което страните са постигнали на съгласие. Това препятства
възможността за последваща проверка дали в отсъствие на основанията по чл.
382, ал. 7 от НПК е одобрил споразумение, по което постигнатият консенсус е
за налагане на явно несправедливо наказание. Такава проверка би се явявала и
недопустимо вмешателство във вътрешното убеждение на решаващия съд,
което няма как да бъде проверено, тъй като не е обективирано.
Необективирани са също и мотивите на страните, поради които са избрали
4
този процесуален ред за решаване на делото, съгласили са се с параметрите на
споразумението, в частност- с вида, размера, начина на изтърпяване на
наказанието.
С оглед на това в съдебната практика е утвърдено виждането, че
определението за одобряване на споразумението може да бъде обект на
извънредния способ за контрол - възобновяване на наказателни дела на
основание несправедливост на наказанието, само на плоскостта на
констатирано "съществено нарушение" по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 от
НПК на материалния или процесуалния закон, което отчетливо и
недвусмислено е довело до явна несправедливост на наказанието.
Видно е от протокола на проведеното на 13.03.2025г. съдебно заседание,
че подс. М. се е явила с избрания от нея договорен защитник- адв. К.. След
като съдът е разяснил правата й по НПК, подсъдимата е декларирала, че
разбира обвинението, признава се за виновна по това обвинение, доброволно е
подписала споразумението и разбира последиците му. Становище, че
поддържат споразумение са изразили още защитникът и прокурорът.
В процесния случай не е било налице противоречие на внесено за
одобрение споразумение със закона по отношение на наказанието, за което
съдът е следвало да следи. Постигнатото между страните по делото съгласие
по чл. 381, ал. 5, т. 2 от НПК, както и по другите включени в споразумението
въпроси, е било ясно и недвусмислено заявено, вкл. от подс. М.. Материалите
по делото не формират извод, че съдът не е изпълнил повелята на чл. 382, ал. 7
от НПК- да провери дали представеното му споразумение „ не противоречи
на закона и морала“ и само при изведена отрицателна констатация да го
одобри.
Извършената от настоящия съд проверка на доказателствата по делото
и процедурата по одобрение на споразумението не установява районният съд
да е допуснал съществени нарушения на процесуалния и/или на материалния
закон, които да са предпоставили определянето на явно несправедливо
наказание. Не е възможно в производството по установяване на
претендираното основание за възобновяване на делото, с оглед специфичните
особености на института на споразумението, да се упражни контрол по
отношение на постигнатото между страните договаряне за размера на
наказанието, когато то е определено при спазване на изискванията на
5
процесуалния и материален закон. При споразумение тежестта на санкцията е
важен елемент от мотивите, водещи към съвпадение на волеизявленията на
страните, поради което не може да бъде оценявана повторно за
целесъобразност в извънредна процедура за отмяна на влязъл в сила съдебен
акт, ако не са налице други основания за неговата ревизия.
2. По отправеното възражение, че не е съобразено предварителното
задържане на подс. М..
Действително, от материалите по делото се установява, че тя е била
задържана в процесното наказателно производство. Първоначално- на
22.01.2025г., е била задържана за 24 часа по ЗМВР/л. 12-13 ДП/, а
впоследствие по установения в НПК за срок от 72 часа/ л. 14 от ДП/. На
24.01.2025г. по реда на чл. 64 от НПК й е била взета МНО “задържане под
стража“. За проведеното на 13. 03.2025г. съдебно заседание е била призована в
Ареста при Затвора- Пазарджик.
Обсъдените данни сочат несъмнено приложимостта на чл. 59, ал. 1 и
ал. 1 от НК. Такава договореност не е налице в представеното пред съда
споразумение. Съдът не е упражнил правомощието си по чл. 382, ал. 5 от
НПК- да предложи на страните да бъде включено в споразумението и
приспадане на времето на предварителното задържане. Одобрил го е в
предоставения му обем на постигнато съгласие. Това не е основание за
възобновяване на делото. Когато приспадането на времето на
предварителното задържане не е извършено от съда, то съобр. чл. 417 от НПК
съответният прокурор дължи произнасяне в същата насока при изпълнение на
присъдата/определението. Ето защо този пропуск на страните да договорят и
приложението на чл. 59 от НК, съответно на съда- да предложи промяна в
параметрите на споразумението, не е основание за възобноваване на делото и
не сочи на явна несправедливост на наложеното наказание. В посочения
смисъл е формирана трайна съдебна практика, вкл. Решение № 128 от
15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 759/2009 г., III н. о.
Воден от горното, Пловдивският апелативен съд намира, че не са налице
основания за упражняване на правомощието му по чл. 425, ал.1, т. 1 от НПК и
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. В. М. за
възобновяване на НОХД№337/2025г. на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7