Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 21.12.2023 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11072/ 2019 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 227, ал.1, б. „в” от ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ- В.С.П., ЕГН **********, конституирана като ищец по делото като
наследник по завещание на Д.В.К., ЕГН **********,
починала в хода на процеса, твърди, че на 16.01.1997 г. с договор за
дарение, Д.В.К. е прехвърлила
безвъзмездно на ответницата и нейна дъщеря С.П.Н. недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в
гр. София, ж.к**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни
помещения и два балкона с обща площ от 91.11 кв. м., при съседи на апартамента:
изток - улица Опълченска; запад - жилищна сграда; север - апартамент № 6,
собственост на В.Х.И.; юг - апартамент № 96 собственост на Д. А.Б., заедно със зимнично помещение № 59 с обща площ от
7.64 кв .м., при съседи: изток — коридор на мазетата; запад - двор на сградата;
север — стълбище, юг - мазе № 58, собственост на Д.Б.С. и И. Д. С., и таванско помещение с обща плащ от 6.43
кв. м., при съседи: изток - коридор на таваните; запад - двор на сградата;
север - таван № 72, собственост на Д.А.С.; юг - таван № 70, собственост на Л.И.Л.и
В.М.Л., заедно с плилежащите му 1.137 %
ид. ч. от общите части на сградата и толкова ид . ч. от отстъпеното
право на строеж върху държавно място, съставляващи имоти с планоснимачни №№ 12,
13, 14, 15и част от имот планоснимачен №11, попадащи в парцел I от стар кв. 781
и имоти планоснимачни №№ 11, 12, 14 и част от имот планоснимачен № 13, попадащи
в парцел II от стар кв. 780 в м. Б. по плана на гр. София при съседи на д.
място: изток улица Опълченска, запад - двор на сградата, север - улица Х.К., юг
- улица Кавала по нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 129,
том I, дело № 128/97 г. на нотариус И.Н., първи нотариус при СНС като е запазила за
себе си пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху целия имот. Сочи, че съобразно действащия план и кадастрална
карта имотът представлява самостоятелен обект в сграда и има идентификатор
68134.512.254.1.25 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД -18-53/23.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, община Столична,
област София, район Сердика, ж.к. Б., *********, находящ се в сграда № 1
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.512.254 с предназначение на
самостоятелни обекти: жилище, апартаменти, брой нива на обекта: 1, при съседи
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.512.254.1.25.1.96,
68134.512.254.1.25.1.6, под обекта: 68134.512.254.1.25.1.22, над обекта:
68134.512.254.1.25.1.27, няма стар идентификатор. Ищцата излага, че Д.В.К. е страдала
от тежко заболяване „карцином на ендометриума“, установено през месец 02.2017
г., като е имала и придружаващи заболявания, предвид което от ТЕЛК й е издадено
експертно решение № 0471 от зае. № 031/18.02.2019 г., с което й е
установена 100% степен на увреждане с чужда помощ, с пожизнен срок.
Здравословното състояние на Д.В.К. се влошавало постоянно и тя имала нужда от
издръжка, предвид което през есента на 2018 г. се обадила за първи път на
ответницата с молба за издръжка. Тя обаче й отказала. От тогава
тя многократно е искала издръжка за закупуване на храна, лекарства, както и е
молила същата да и окаже грижа, тъй като е лежащо болна и нямала възможност да
извършва и елементарна домакинска работа като закупуването на нужните й
лекарства, пазаруване, почистване на
дома. Ответницата обаче така и не й предоставила никаква помощ. Поради това за Д.В.К. се грижели съседи, те й купували лекарствата,
готвели й храна, плащали сметките й, а от време на време и племенницата й и
оказвала съдействие, когато била в България (1-2 пъти годишно). Излага, че Д.В.К.
получавала пенсия в размер на 467.22 лв., а разходите за лекарствата й били в
размер на 300 лв. и по апартамента още 100 лв., поради което не й оставали
никакви средства за заплащане на други разноски необходими за живот. Предвид
изложеното намира, че за нея е налице правен интерес да поиска отмяна на
направеното от нея дарение, поради което предявява настоящия иск. Претендира
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- С.П.Н., ЕГН: **********, оспорва
предявения иск. Не оспорва здравословното състояние на Д.К., нито размера на
пенсията й, но твърди, че винаги е правила всичко възможно да се грижи за майка
си, а когато не е имала възможност да прави лично това, е изпращала други хора.
В тази връзка навежда, че в периода от 2014 до датата на завеждане на исковата
молба здравословното й състояние рязко се е влошило. Диагностицирана е с
диабет, както и с други придружаващи го заболявания - метаболитен синдром и
диабетна микроангиопатия и изтръпване на долните крайници. Допълнително страда
от артериална хипертония, както и шийна и гръбначна спондилоза, като допълнение
има установено и придружаващо заболяване - синдром на карпалния тунел
двустранно, вестибуло-вегетативен синдром. Същевременно, въпреки собственото си
здравословно състояние, ходи и на работа, като получава възнаграждение в размер
на 700 лв. Независимо от това винаги е полагала грижи за майка си, но в
последните две години отношението на Д.К. към нея се променило и станало
нетърпимо. Тя спряла да я допуска до дома си, поради това ответницата молела
своя съпруг да й носи храна и да й помага с домакинството. След това обаче
майка й изгонила и него. Тогава помолила сина си да помага на баба си, но
впоследствие тя изгонила и внука си. През 2019 г. майка й постъпила в хоспис и
тя плащала таксата за това и щяла да продължава да я плаща, без да има нищо
против. Твърди, че майка й не е плащала сметките си, като в тази връзка дори
към момента има заведено дело за сметките за парно срещу ответницата. Предвид
горното намира, че предявеният иск е неоснователен и моли съда да го отхвърли
като такъв. Претендират се разноски.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
Представен по делото, с исковата молба, нотариален
акт за дарение на недвижим имот на
низходящ №129, том І, дело №128/97г., от който е видно, че на
16.01.1997 г. с договор за дарение, Д.В.К.
е прехвърлила безвъзмездно на ответницата и нейна дъщеря С.П.Н. недвижим имот,
представляващ апартамент № 25, находящ
се в гр. София, ж.к**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни
помещения и два балкона с обща площ от 91.11 кв. м.
По делото са приложени и приети множество медицински
документи относно здравословното състояние на Д.К. и С.Н., както и разписки, квитанции и фискални бонове, които
са от значение за изготвянето на СМЕ и ССЕ и съдът не следва да ги обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на ССЕ и
допълнителната такава, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че общата стойност на закупените
лекарства, медикаменти и консумативи по приложените като доказателства към
исковата молба фискални бонове е 318,56 лева. През периода от м. 08.2018 година
до м. 12.2018 г., включително, Д.В.К. е получавала пенсия с месечен размер
404,11 лв. През 2019 г. към пенсията е включена и добавка за чужда помощ, с
която нейният размер е достигнал 467,22 лв. месечно. След увеличение от
01.07.2019 г., месечният размер на получаваните от Д.В.К. пенсия и добавка за
чужда помощ е в общ размер 493,85 лв. По данни на Националния статистически
институт потребителският паричен разход за 2019 г., средно за едно лице, е бил
5 010 лв., или 417,50 лв. месечно. Данните на Института за социални и
синдикални изследвания на КНСБ към края на второто тримесечие на 2019 г. сочат,
че издръжката на живот за човек от четиричленно домакинство е 612,15 лева. За
целите на настоящото заключение се приема среден размер на необходима месечна
издръжка — 514,82 лв. Месечните разходи на ищцата за консумативи на имота (за
електроенергия, вода, топлинна енергия), за поддръжка на общите части и за
основни ремонти на блока, в който е ситуиран процесният имот, възлизат на 155
лева. Общата сума на необходимата месечна издръжка на ищцата Д.В.К. - 669,82
лв. е по-голяма от размера получаваните през периода м. април — м. юни 2019 г.
пенсии и надбавки за чужда помощ — по 467,22 лв. месечно, т.е. получаваните от
ищцата средства не са били достатъчни за нейната издръжка. Към 29.09.2020 г.
пазарната цена на процесния недвижим имот е определена на 88 206,82 евро, а към
датата на дарението (16.01.1997 г.) - на 54 042,00 лева.
Заключението на допълнителната ССЕ установява, че размерът на средния пазарен наем за жилище с
квадратурата на процесното такова в квартал „Б." - 91,11 кв.м. е както
следва: през 2017 г. - 369,91 € (723,48 лева); през 2018 г. - 378,11 € (739,52 лева); през 2019 г. - 444,62 € (869,60 лева); през 2020 г. - 423,66 € (828,61 лева). По данни на Националния статистически институт, паричният разход (включващ
разходите за данъци и осигуровки) за 2018 г. и за 2019 г., средно за едно лице
в двучленно семейство, е бил съответно 5 710 лева (475,83 лева месечно) - за
2018 г. и 6 158 лева (513,17 лв. месечно) - за 2019 г. Данните на Института за
социални и синдикални изследвания на КНСБ към края на второто тримесечие на
2018 г. и за същия период на 2019 г. сочат, че издръжката на живот за човек е
съответно 560,50 лева (през 2018 г.) и 612,15 лева (през 2019 г.). За целите на
настоящото заключение се приемат средни размери на необходимата месечна
издръжка за едно лице в двучленно семейство — 518,16 лева (за 2018 г.) и 562,66
лева (за 2019 г.). Размерите на издръжката за двама души са съответно 1 036,32
лева/месец през 2018 г. и 1 125,32 лева/месец през 2019 г. В резултат на
извършеното сравнение между общия доход и обшия разход по статистически данни
на домакинството на ответника С.П.Н. се констатира, че през периода 2018 г. -
2019 г. същата е разполагала с необходимите средства за месечна издръжка. Сумарно
за периода доходите превишават разходите с 1 476,01 лева. Като компонент на
статистическите данни за размера на потребителския паричен разход са
включени и разходи за здравеопазване, поради което при изчисленията не е взето
предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, относно стойността на
медикаментите, които е трябвало да приема С.Н. през въпросния период предвид
нейните заболявания. В изпълнение на задачата на експертизата съобразно нейната
формулировка са извършени изчисления и във вариант, при който стойността на
приеманите от С.Н. медикаменти съгласно заключението на съдебно-медицинската
експертиза, е добавена към месечните разходи на домакинството. Видно е, че при
изчисления по този вариант през периода 2018 г. - 2019 г. С.Н. е изпитвала
недостиг от средства за месечна издръжка. Сумарният недостиг за периода е
432,71 лева.
От
заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице-специалист по вътрешни болести и
кардиология, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че Д.К.
е можела да се подпише собственоръчно и е осъзнавала значението на извършения
акт, нопоради неизбежното за тази ситуация психоемоционално напрежение и
вълнение, наличният тремор на минор неизбежно би се усилил. Този факт е бил
отчетен от присъстващия нотариус, който с оглед избягване на възможна
субективна оценка на подписа на Д.К. при съдебно графологична експертиза, правилно
е изискал подпис с палец на дясна ръка. Този знак на конкретния индивид има абсолютна
стойност и е независим от субективна преценка. Почеркът се променя във времето,
както и при заболявания/не само при тремор. Наличието на силен тремор в
конкретния случай би затруднил сериозно експертите- графолози. Пръстовите
отпечатъци се използват рутинно и широко не само в Съдебномедицинската
практика, но и при издаване на документи за самоличност, при граничен контрол. На датата и часа на подписване на завещанието медикаментите са позволявали на Д.К. да осъзнава
трезво свойството и значението на действията си. Тя е осъзнавала напълно свойството и значението на
извършения от нея акт-поставянето на палеца на дясната ръка върху последния
лист на завещанието в присъствието на нотариус и двама свидетели. Вещото лице
сочи, че пациентката е била в състояние да се подпише и то многократно/защото
не е била в безсъзнание/, но подписът с палец дава 100% "гаранция за автентичност и е най-сигурният начин за
идентификация. Въпреки изключително тежките заболявания, причиняващи тежки
физически и психически страдания, Д.К. е подписала напълно съзнателно, по
най-сигурния възможен начин завещанието си.
Вещото лице е посочил и заболяванията,
от които е страдала ответницата С.Н. в периода 2017 -2021 г. - диабетес мелитус
тип 2; синдром на карпалния канал; артериална хипертония.
Вещото лице-кардиолог посочва и какви лекарства е вземала за тези заболявания ответницата С.Н..
Месечната стойност на същите са 106,71 лв. или 79,53 лв. с реимбурсация.
От приетото заключение на СМЕ, изготвена от вещо лице специалист АГ и Обща
медицина, се установява се установява, че от приложените по делото епикризи и
ЕР на ТЕЛК при У СБ АД по Онкология ЕАД № 0471/031 от 18.02.19 е видно, че Д.В.К.,
ЕГН **********, е страдала от различни хронични заболявания, като основното й
заболяване е карцином на
ендметриума. Тя е диагностицирана през м. 02.2017г., когато е приета в
II МБАЛ - София за лечение по повод кървене след менопаузата. При направеното
абразио пробаториа сепарата и след хистологично изследване на отстранения
материал е уставен: умерено към ниско диференциран аденокарцином. Това е
злокачествено новообразувание на матката, което е с прогресивен характер и тъй
като поради другите придружаващи заболявания на пациентката е преценено, че е в
неоперабилен стадий е провеждано симптоматично лечение, тъй като веднага е
взета на диспансерно наблюдение в СБАЛОЗ - София и лечението й се осъществявало
след решения на общата клинична онкологична комисия. По същество това лечение е
било насочено към овладяване на усложненията от туморния процес: кръвоизливи,
разрастване към околните тъкани, метастазиране и др. Въпреки това злокачественото
заболяване, тъй като не е било отстранено радикално след откриването му, е
довело до смъртта на болната. От приложените епикризи е видно, че ищцата е
страдала и от следните придружаващи заболявания: анемичен синдром; артериална
хипертония 1TI степен; хипертонично сърце; хронична застойна сърдечна недостатъчност III
ФК от ляв и десен тип; хронично белодробно сърце; захарен диабет II тип; диабетна
полиневропатия; хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/ смесена форма; пристъпно
предсърдно мъждене; сънна апнея; чернодробна стеатоза; холелитиаза; глаукома; глухота;
мозъчно-съдова болест /МСБ/; атеросклероза на мозъчните съдове; исхимичен
мозъчен инсулт в БЛЗМА; десностранна хомонимна хемианопсия; дискоординационен
синдром; психоорганичен синдром; хронична дихателна недостатъчност II степен; остеоартритис
екзацербата карпо-радиалис синистра; увреждане на лумбо- сакралните коренчета
двустранно; лумбална остеохондроза; увреждания на междупрешлените дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; последици от МСБ.
Епилепсия; десностранна централна хемипареза, тремор минор; умбиликална херния
- пъпна херния; тиреодит на Хашимото; белодробен емфизем; бронхиална астма; болест
на Паркинсон; високостепенно затлъстяване. Всички гореизброени заболявания
изискват съответната терапия, която е показана в приложените епикризи по
делото, каквато е и прилагана на пациентката ежедневно. От приложената по
делото медицинска документация, по-точно от епикризите от онкологичния
диспансер, е посочено, че при откриването злокачественият тумор е бил в първи
стадий /злокачественото заболяване е ограничено в пределите на ендометриума/. А
според другата действаща класификация за онкологичните заболявания, TNM-класификация, при
диагностицирането на карцинома тя е била TlbNoMo /към 28.02.2017г./, което
значи че злокачественият тумор е ограничен в пределите на матката, няма метастази
в регионалните лимфни възли, няма далечни метастази. С прогресирането на
заболяването от епикризата на ВМА е видно /към м.11.2019г./, че процесът е
достигнал вече T3NxMo, което означава, че вече туморният процес е излязъл извън пределите на матката,
вероятно се разпространява по лимфен път, а от КАТ - компютърно-аксиална
томография, има съмнения за далечни метастази в мозъка. Според клиничната
класификация тя вече е в трети стадий, което означава, че туморният процес е
инфилтрирал целия миометриум и е достигнал до тазовата стена. Всички
заболявания, от които е страдала ищцата, са хронични, които, въпреки
провежданото лечение, водят до различни усложнения, което на практика означава,
че подобрения в здравословното
състояние на пациентката не може да се очаква. От приложеното ЕР
на TEJTK е видно, че
на ищцата е призната 100% степен на увреждане с чужда помощ, което само по себе
си означа, че ищцата не може да се грижи сама за себе си. След като от
компетентните медицински органи е признато, че пациентката се нуждае от чужда
помощ, това означава, че тя трябва да бъде постоянно обгрижвана от трето лице -
медицински персонал и други. Предвид различните хронични заболявания, от които
ищцата страда, всяко едно от тях изисква спазването на определен - хранително
диетичен режим - ХДР. Това е отразено във всички приложени епикризи по делото. По
отношение на основното - онкологичното заболяване ищцата е лекувана системно
след решения на Общата клинична онкологична комисия. При нея е провеждано
симптоматично кръвоспиращо лечение поради честите кръвотечения от ендуметриума.
Провеждано е в болнични и домашни условия. Провеждана е и ендокринна терапия в
началото, след което е взето лечение за курсове на лъчелечение /проведени са 12
курса на лъчелечение/. Поради многото придружаващи заболявания тя не е
подлежала на оперативно лечение. Лечението на всичките гореизброени заболявания
само по себе си изисква прилагането на терапия, която се явява допълнителна при
нея /напр. лечение на артериална хипертония, лечение на белодробните
заболявания, лечение на неврологични заболявания и т.н./.
По делото са представени препис-извлечение от акт за смърт, от който е
видно, че ищцата Д.В.К. е починала на 05.02.2020г.
Представено е нот.завещание в полза
на В.С.П., поради което с определение от 14.04.2020г. на мястото на починалата
ищца Д.В.К. е конституирана В.С.П..
Във връзка с оспореното завещание на Д.В.К., ЕГН **********, са
изискани и приети по делото документи по нотариално завещание, вписано
в АВ с вх.рег.№18, т. 1, стр.1 от 13.07.2020г., а именно: нотариално завещание акт №1,
т.1,
рег.№284, н.д.№2 от 10.01.2020г. на С.Т.-Нотариус с
рег.№065 на НК вписан в АВ с вх.рег.№18, т.1, стр.1 от 13.07.2020г.
От заключението на приетата по
приетата Съдебно-дактилоскопна
експертиза се установява, че дактилоскопният
отпечатък, снет върху молба за акт за нотариално завещание от Д.В.К. до
нотариус С.Т. Per. № 065 е годен за идентификация. Дактилоскопният
отпечатък, положен за завещател вместо подпис на трета страница върху
Нотариално завещание акт №1, т.1, Per №284, н.д. №2 от 10.01.2020г. е
годен за идентификация. Дактилоскопният отпечатък, положен върху втората
страница на Нотариално завещание акт №1, т.1, Peг. №284, н.д. №2 от 10.01.2020г, в долния десен ъгъл, под печата на нотариуса, е годен за идентификация. Дактилоскопният
отпечатък, положен върху молба за акт за нотариално завещание и отпечатъкът,
положен върху втората страница на нотариалното завещание акт №1, т.1, Per №284, н.д. №2 от
10.01.2020г, в долния десен край, под печата на нотариуса, са идентични, т.е. положени са от
пръст на едно и също лице. Вещото лице сочи, че не може да бъде извършено идентификационно изследване между
отпечатъка, положен за завещател вместо подпис на трета страница от
нотариалното завещание и останалите два годни отпечатъка. Индивидуалните
признаци на този отпечатък се намират в зона, различна от зоните с признаци на
двата отпечатъка. Не е възможно извършване на идентификационно
изследване между 3-те броя отпечатъците, положени върху описаните документи, обекти
на експертизата и отпечатъците на Д.В.К., ЕГН **********, тъй като липсват
сравнителни образци за изследване.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката В.Б.М.твърди,
че от 40 години живее заедно с Д. в един блок, в различни входове, съседка й е,
разбирали са се, познава я много добре, но от 2017 година тя вече започнала да
има проблеми, да получава силни кръвоизливи и е искала помощ от нея. През
август 2018 г., през нощта, е паднала в тоалетната и си е извадила рамото. На
другия ден й се обадила и поискала помощ. От тогава три години е била неотлъчно
до нея. Сочи, че други роднини, освен дъщеря й и внука й, които не я погледнали,
имала една племенница, която била в Индия и дошла в България, за да се грижи за
нея. Абсолютно всеки ден са говорили за това, че иска да направи дарение на
племенницата си, защото никой не се погрижи за нея. Свидетелката сочи, че дъщеря
й веднъж я виждала, когато Д. била паднала. Тогава свидетелката й казала: „С.,
трябва да се погрижите за майка ви, аз съм съседка, аз нямам отговорност за
нея“. Тя й отговорила: „Аз търся хоспис, ама не знам дали ще намеря. Ти какво
правиш тука, защо идваш, оставя я да умре“. Така й казала, пушила цигара и
изобщо не влезна при нея да я види. Втория път, когато с Бърза помощ я завели в
Пета градска болница, с извън ритъм на
сърцето, в 11 часа вечерта й се обадила, но ответницата й казала: „Аз съм на
работа, не ме интересува“. Свидетелкато изтъква, че тя е завела с Бърза помощ.
Къпане, пазаруване, готвене, личен лекар, настаняване в болници, аптеки,
лекарства, слагала й инжекции три пъти на ден за болките и за кръвоспирането,
всичко каквото се сетите, само тя е извършвала. Д. я гледала в очите и само й
казвала: „В., добре, че си ти“. Свидетелката изтъква, че Д. е била завела много
преди това дело за разваляне на дарението, тя й го сподели. Не знае какво се е
случи с това дело, не са го развалили, не знае причините какви са, не е била
тогава при нея. Д. всичко споделяла с нея, цял ден са си говорили. Дъщеря й не
полагала никакви грижи за нея, внукът й е идвал два или три пъти с приятелката
си, за да правят секс, за нищо друго, като Д. била натъжена и разочарована от
това поведение на дъщеря си, казвала й: „По-добре да я нямаше на този свят, аз
съм родила изрод“. По този повод тя искала да развали дарението, от
безразличието на дъщеря й към нея. Племенницата й я настанила в хоспис. Дъщеря
й не знаела къде е изобщо. Д. абсолютно била в съзнание, говорела е, нямало
проблем да комуникират с нея, направила е завещанието в пълно съзнание. Тя
лично поставила отпечатък от палеца си пред нея, защото имала паркинсон и
ръката й треперела. Обикновено внукът А. и приятелката му идвали късно вечер
и сутрин, като отивала да й направи
закуска, Д. й казвала: „А. снощи дойде“. Някой път са се засичали, някой път не
го е виждала изобщо. Присъствала е, когато той е идвал и е правил секс. Била в
кухнята и се чувало всичко много добре. В апартамента е била, когато това се
случвало и внукът й е идвал да прави секс. Един път внукът А. бил пазарувал на
баба си за Коледа- кашкавал, сирене и салам. Той тъкмо бил започнал работа и бил
взел първа заплата. Не може да каже колко близки били отношенията между баба и
внук, защото той влизал в стаята и казвал: „Бабо, здрасти“ и повече нищо не е
правил за нея. Тя го е обичала, защото го е отгледала, но тя не заслужавала отношението,
което той имал към нея. Той нито знаел какви лекарства пие, нито от къде ги
купували, нито личния й лекар, нито превръзка от къде купували, нито какво
става с нея. Пред нея тя не е искала помощ от внука си.
Свидетелката
В.Д.В.сочи, че работи в детска реанимация в болница „Пирогов“. От 13 години е в
сферата на здравеопазването. От 2015 г. работи допълнително в хоспис „Щастливия
дом“. Д.К. я познава. В хосписа я довела племенницата й В. в края на 2019 г. Тя
била техен пациент, била в доста тежко физическо състояние. Психически Д. била
много добре, много адекватна. Тя имала много заболявания, имала диабет, имала
онкологична заболяване, правела кръвоизливи, давали й „децином“ за спиране на
кръвоизлива, имала тремор, паркинсон, високо кръвно налягане. Като пациент била
доста тежък пациент. Във времето се сближили с Д.. Тя я върнала години назад,
разказвала й е за живота си в Либия, понеже
се интересувала от тези култури, много пъти я питала, тя й е разказвала, слушала я с интерес. За деменция дума на може да става
въпрос, защото много назад във времето тя говорела за това как е живяла в
Либия, за проблемите, които е имала, с дъщеря си особено. Споделяла й е, че
след като дъщеря й разбира, че е осиновена, се е настроила много враждебно към
нея. Д. казвала, че е гледала дъщеря си като принцеса, учила е в най-елитните
училища, на много неща я е пускала да се занимава, за да стене един образован
човек. След като тя разбира, че е осиновена, се отдръпва от нея. Не си спомня точно
на каква възраст е била дъщерята, когото разбира, че е осиновена, но на
двадесет и няколко години разбира, че е осиновена. Не може да каже дали Д. е
разкрила тайната за осиновяване, но обяснила, че след като разбира, че е
осиновена, се е отдръпнала и са си влошили взаимоотношенията. След това е имало
един период, в които взаимоотношенията им се подобряват и Д. закупува
апартамент на дъщеря си в Перник. Минава време дъщерята на Д. продава
апартамента в Перник, Д. я моли да й даде част от парите, за да си направи
операция, защото имала и херния, и перде на окото. Дъщерята категорично отказва
и не желае да имат повече никаква връзка и блокирала телефона на Д., така че Д.
да няма никакъв достъп до нея. Д. е разбрала, че й е блокиран телефонът като й
звъни и отсреща не може да я набере. Спомня си, когато В. довела Д. в хосписа,
била донесла един телефонен апарат и й казала да пробва и да се опитва. Д.
позвънявала, но не можела да избере търсения номер. Д. искала да говори с
дъщеря си и да й каже, че има нужда от помощ. В. й давала помощта. Д. й казвала,
че съсипала живота на В., защото В. е оставила хубавия си живот в Индия, за да
дойде в България и да се грижи за Д.. Отношението на В. към Д. било като дъщеря
към майка. В. полагала неистови усилия за Д.. Тя идвала не само през ден, всеки
ден е идвала в хосписа, носела домашно приготвена храна, защото те по това
време били на кетъринг, а Д. не одобрявала тяхната храна и затова поръчвала на В.
какво да й сготви. В. й донасяла храна, лекарства, плащала на рехабилитатор,
масажистка, която показвала на В. как да й прави масажите и В. както идва почти
всеки ден да й прави масажи, плюс масажистката, В. плащала всичко това на
частно. Лекарствата за кръвно, които Д. пиела няма как да действат на мозъка.
Тези лекарства няма как да действат на психическото състояние, става въпрос за
диабета, за кръвното, за кръвоизлива, който получавала в следствие на
онкологичното заболяване. Д. дошла в края на ноември 2019 г., а починала
февруари 2020 г., около три месеца е била в хосписа. Д. починала в хосписа. Не
познава дъщерята на Д., нито веднъж не я видяла да я посети. Когато Д. починала,
уведомили В.. В. плащала таксата на хосписа. Таксата в хосписа за всеки пациент
е различна, това зависи от състоянието му. Таксата е била около 700 лв. на
месец. Храната влизала в таксата. Д. не искала да се храни с тяхната храна,
затова В. й готвела и носела на Д. всеки ден, или през ден, в зависимост от
нейното свободно време. В. къпела Д.. Д. имала собствено жилище в кв. „Б.“.
Доколкото знае Д. е дарила жилище на дъщеря си, но след като се влошават
взаимоотношенията им, тя прави опити да развали дарението. Казала, че това е
била най-голямата й грешка в живота, че е дарила жилището си на дъщеря си,
направила е опит да го развали, но предвид тежкото си състояние, в което е
изпаднала, и най-вече не е имала средствата. Най-голямата мечта и желание на Д.,
още с постъпването в хосписа, било В. да доведе нотариус. Дори нея я молила да
говори с В. да доведе нотариус. Искала да се отблагодари на това момиче. В.
довела нотариус Т., доста по-късно го довела, пред когото тя заявила, че
абсолютно съзнателно, адекватно сбъдва мечтата си, желанието си да завещае
апартамента на В.. Била на работа, когато дошъл нотариусът. Присъствала през
цялото време на разговора на нотариуса и изготвяне на завещанието. Нотариусът
провел предварителен разговор с Д.. Тя на него започнала да се изповядва как е
направила грешка, че е дарила апартамента на дъщеря си, как много съжалява, как децата са неблагодарни, как В. идва от
Индия, поема грижи за нея, води я по лекари, по болници и как тук в хосписа се
грижи за нея. Той се уверил в нейното стабилно психическо състояние. Тя не можела
да постави подписа си, тя имала тремор и паркинсон, ръцете й треперели. Взела
химикалката, видяло се, че няма да стане и поставила пръстов отпечатък. Сочи,
че е санитар и болногледач. Няма медицинско образование. От практиката си е
запозната по отношение на лекарствата, запозната с много неща. От 13-14 години
работи в най-тежкото отделение на Пирогов в детска реанимация. В хосписа работи
от 7 години. Започнала работа в хосписа през 2015 г., Д. дошла в хосписа 2019
г. Длъжността й в Пирогов е санитар. В хосписа се води на длъжност болногледач.
По настояще работи в Пирогов. Работи в Пирогов дневни, нощна, след това има от
порядъка между три, четири дни почивка, които ги дава в хосписа и до ден днешен
е така, по пет дни стои в хосписа. Имало период от време, в който всеки ден В.
идвала и лично я виждала. Не може да каже дали в хосописа има регистър, който
да съдържа информация за лекарствата, които са били давани на Д.. Трябва да
попита за това доктор Ф. или неговата сътрудничка, която е медицинска сестра. Лично
е давала лекарства на Д., наясно са с тези неща. Към онзи момент доктор в
хосписа бил д-р Ф.. Медицинска сестра била д-р К., имало още три- четири
сестри, които напуснали, други са сега. От 16 до 18 часа има свиждане, но В. я
пускали да влиза, защото носела обяд на Д., не може да я пуснат в 16 часа, Д. щяла
да стои гладна. Регистър за посещенията няма. Има установен ред и регламент в
хосписа, с който молят да се съобразяват близките на пациентите. При някои
случаи се прави изключение.
Свидетелят
А. А.А.Н., син на ответницата, твърди, че отношенията между
баба му и майка му били малко по- обтегнати, не поддържали връзка. Не се чували
постоянно всяка вечер, чували се през два, три дни, когато той е ходил при баба
си. Чували се майка му да я провери как е, баба му звъняла да каже от какво има
нужда. Майки му по това време работела два на два и в дните, в които почивала,
се занимавала с това да приготви храна, да купи продукти, от които се нуждаела
баба му и той ги отнасял. Баба му имала рак. Той я посещавал до последно, до
преди да я приемат в хоспис. В края не можела сама да се обслужва. Главно той й
помагал и съседка, предишната свидетелка. Неговата помощ се изразявала с
обслужването на апартамента, да го разтребва, почиства, пускал пералня, готвял,
купувал лекарства, купувал продукти. До последно баба му поддържала контакт с
майка му. Не знае защо баба му е поискала да се отмени дарението, някакво
подбудителство според него, някой я е подучил, не може да каже кой. Предполага,
че това е човекът, който се настанил в апартамента тогава и който получил
завещание. Тази, която получила завещанието, се грижела за баба му в началото,
когато се засичали с нея в апартамента, след това той нямал достъп до
апартамента, нито до срещи с баба му. Тази жена е на нейна сестра дъщеря.
Случило се е да отиде с пазар, който е сметнал за нужно, тъй като нямал
възможност да се свърже с баба си, тъй като не отговаряла на телефонните му
обаждания, отивал там и не можел да си сложи ключа в ключалката. Предполага, че
от вътрешната страна е имало ключ и неговият ключ не влизал. Баба му била на
легло, не вярва тя да е поставила ключа от вътрешната страна на вратата. В.
живеела при баба му. В. била допусната от майка му в апартамента. Доколкото си
спомня В. се била оплакала, че няма къде да отседне да живее и майка му на
добра воля й предложила да отседне там, докато се установи. Според него тя
осуетявала контактите между него и баба му, между майка му и баба му. Имало е
случаи, когато е пазарувал и не можел да влязе в жилището. Обаждал се на баба му,
но нямал връзка по телефона, след около две седмици, две седмици и половина
уцелил някакъв момент, в който най-вероятно В. не е била в апартамента, ключът
му влезал в патрона и успял да влязе вътре, видял се с баба си и тя го попитала
защо е спрял да ходи при нея. Обяснил й, че не може да влезе. Звънял на
звънеца, никой не отворял, не може да отключи. Баба му била учудена. Тя не му
отговорила нищо. Баба му не е споделяла с него, че ще завещае апартамента на В..
В апартамента на баба му имал свои дрехи. Един ден майка му, докато била на
работа му се обадила и ми казала, че В. ще мине през вкъщи да му донесе дрехите
и имуществото, които той имал в апартамента при баба му. Разбрал от В., че баба
му не иска повече да го вижда. Момента, в който В. върнала вещите му, след това
се случвал моментът, когато з успял да влезе в апартамента при баба си и тя да
остане учудена от това, че той не може да се свържа с нея и да влязе да я види.
От В. знае, че преди да се настани при баба му е била при нейна приятелка, като
да си разделят едва ли не апартамента, но нейната приятелка живеела със
семейство си, което е било пречка. Доколкото знае В. не е семейна. Тя имала
жилище в гр. София, но го е отдала под наем. Той лично предложил, когато започнал
да работи, учел и му било много трудно всеки ден да обгрижва баба си, да наемат
човек, който да остане в апартамента. Тя му казала, че не иска чужди лица, иска
него да си вижда. Тя категорично отказвала и не искала да влиза в хоспис.
Разбрал, че баба му е в хоспис от майка му и баща му, защото го помолили да даде
първоначалната такса за хосписа на В. лично на ръка пред блока, в който живеят.
В. му казала, че баба му е в хоспис в кв. „Горна баня“. Отишъл с идеята да
посети баба си, да види дали има нужда от нещо, от лекарства, от храна, само че,
когато отишъл в хосписа от рецепцията му казали, че такъв човек там не е
настанен. В. го заблудила, като му казала, че е настанила баба му в хоспис в
кв. „Горна баня“. Разбрали баба му в кой хоспис е била настанена след
погребението, тъй като от там им се обадили да вземат тялото. Опитали се да се
свържат с В., но контакта им с В. били сведени до нула. Дарявал е кръв за баба си,
когато била приета в онкология. Съседката В.го е обучавала как да слага
инжекция на баба си, но не било особено успешно и след това отказал да ги
поставя, тъй като го било страх да не би да направи проблем. Имало случай, в
който помолил съседката В.да му слага инжекции, защото го боляло кръста. +Твърди,
че винаги от дете е ходил при баба си и е полагал грижи, от 2012 г. - 2013 г.
активно си ходил при нея, летата като ученик е прекарвал при нея. Някъде
ноември-декември 2019 г. преустановил контакт с нея. Не знае кой е личният
лекар на баба му. Не знае лекарствата като наименование, ходил в аптеката със
старите опаковки. От нейната пенсия взимал едната част за лекарствата, другото
го додавал той, общата сума прескачала 400 лв. на месец. Някои от лекарствата
минавали през здравна каса, други не. Лъчетерапия не знае дали е имало.
Свидетелят
Н.К.Г. сочи, че познава бабата на А.. От А.
я познава. А. полагал грижи за баба си, почиствал, ходел на пазар, майка му готвела
и той мъкнел храна до баба му- често, три, четири пъти в седмицата помагал на
баба си с каквото може. Ходил е с него,
когато имал възможност ходи с него да му помага. От февруари до ноември 2018 г. живеели заедно с А.
в апартамента на баба му. Оставали там да преспиват, когато ставало късно и да
не се прибират по нощите, баба му нямала нищо против да остават. Декември 2019
г. били се събрали , той и бившата му приятелка в тях да си говорят, тогава
майка му и баща му дошли и му казали, че леля му е долу и А. да слезе и да даде
парите на леля му за хосписа. Слязал с него. Той дал някакви пари на леля му,
около 600 лв., за хосписа на баба му. Точен адрес на апартамента на баба му не
знае. До там се стигало с трамвай № 1. Не знае на колко етажа е блокът, но знае,
че е дълъг и отдолу има магазини. Бабата била на третия етаж. Апартаментът е с
четири стаи. Спал е в хола. Бабата
повече седяла в кухнята. Не е виждал майката на А. да посещава бабата и да
полага грижи. Виждал е А. да взема приготвена от майка му храна и да я носи на
баба си.
Свидетелят
И.Г.Ф. сочи, че е управител
на хосписа от създаването му. Домът е създаден 2015 г. Хосписът има капацитет
от 26 легла, около 9 стаи. В стая са по двама души, някъде и трима. За Д.В. си
спомня, защото няколко пъти му се обаждали по телефона в рамките на тази
година, да му искат договори, документи. Това наложило да си припомни добре
случая. Имали са такава пациентка Д.В.. Един или два пъти е виждал жената (сочи
ищцата). Най-вероятно са говорили във връзка с пациентката. Не помни всички
посетители. Нея я запомнил като хубава жена. Не може да каже колко пъти е
идвала. Посещенията в хосписа са свободни. Има обявено приемно време всеки ден,
но това приемно време не се спазва. Няма регистър, в който се отразява потока
от посетители, няма пропускателен режим. Разбрал при коя пациентка идва
госпожата. Не може да каже дали същата пациентка са я посещавали други лица. В негово
присъствие не е идвал нотариус при тази пациентка. Уместно е да му се обадят,
не в конкретния случай, не помни да е идвал нотариус. Допуска, че може да е
идвал нотариус, без да му се обадят, ако не е бил тогава на разположение.
Подписва се договор при настаняване на едно лице. Не си спомня дали са имали
служител на име Р.Д.К.. Помни служителите си. Договорите се подписват от
служителя, който е на работа в момента на постъпването, който обслужва болните
– болногледач или сестра. Не си спомням да е имал служител на има Р.К., но това
не означава, че не е имало такава. Може да е имало такава служителка, но за
кратко време и затова не си спомня. Регистър на пациентите нямат. В момента в
хосписа има пет на брой служители. И тогава са били може би толкова. Има
служител на име В.. Не може да бъде прието лице в дома, без да има подписан
договор от тях. Д. е имала договор, докато е била при тях, в това е сигурен. Не
пазят договорите на пациенти, които са напуснали дома или починали. Единствен
вариант е договорът да се пази от близките, които са подписали този договор. По
принцип болногледачите дават лекарства на пациентите. Близките осигуряват
лекарствата на болните. За всеки пациент близките са длъжни да донесат
лекарствата и по назначение на личния лекар или на лекарят, който последно ги е
видял, тези лекарства се дават. Близките също могат да дават лекарства, като
дойдат, те са си близки, така или иначе са давали лекарства преди да дойдат в
хосписа. Разрешено е в дома да се внася храна отвън. Нямат пациент, който, откакто е отворен домът,
да е постъпил без договор. В рамките на няколко дена от постъпването на Д.,
когато я видял, е била контактна, адекватна, в увредено състояние. Запознал се
тогава с епикриза, имала раково напреднало заболяване пациентката. Състоянието
е било константно, без промяна, защото не са го търсили служителите му. Минавал
за медицинска проверка в хосписа при пациентите, но не обръща внимание на
всички, само на тези, за които са го информирали, че имат влошаване на
състоянието. Конкретно за Д. не е имал информация да е във влошено състояние.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото
доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че не са налице
условията за ангажиране отговорността на ответника по предявения срещу него иск
в процеса.
Отмяната на дадено дарение може
да се извърши при наличието на изчерпателно посочените в чл.227 от ЗЗД
основания, между който е и това по чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, на
което ищцата обосновава претенцията си, а именно: че дареният отказва да даде
на дарителя си издръжка, от която той се нуждае.
Фактическият състав на основанието по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД включва следните три групи обстоятелства: 1) изпадане на дарителя в нужда
; 2) отправено искане до надареното лице ; 3) отказ на последното да даде
исканата издръжка
В хода на производството ищцата Д.В.К. е починала и на основание чл. 227
от ГПК то е продължило с участието на правоприемника й - конституирана като ищец по делото е В.С.П., ЕГН **********, като наследник
по завещание на Д.В.К..
Преди да изследва дали са налице посочените по-горе
предпоставки от фактическия състав на иска по чл.227, ал.1, т.“в“ от ЗЗД съдът
е длъжен да установи дали е основателно
направеното възражение от ответницата относно липсата на материално- правни предпоставки, легитимиращи встъпилата В.С.П., ЕГН **********, на
мястото на починалата Д.К. в хода на делото като универсален наследник по силата
на завещание, направено в нейна полза непосредствено преди смъртта на Д. К..
Съдът има задължение служебно да изследва наличието на
нищожност на акт, от който страната твърди, че произтичат правата й.
Направеното
от С.Н. възражение за нищожност на процесното завещание
на осн. чл. 24 от ЗН е основателно.
Съгласно изслушаната по делото
съдебно-дактилоскопска експертиза и от заявеното от вещото лице Ш. стана
безспорно ясно, че не може да бъде установено, че положеният в нотариалния акт
отпечатък вместо подпис е на К., защото, от една страна, няма как да се вземе
сравнителен материал от отпечатък на К., а от друга - който е и определящ в
случая - че в нотариалния акт има поставени два отпечатъка - на втора страница под печата на нотариуса и на
последната страница вместо подпис, но двата отпечатъка не са идентични -
т.е. не принадлежат на едно и също лице. Това заключение е изрично посочено и в
приложената и приета по делото експертиза. Същевременно отпечатъкът, който е
поставен под молбата до нотариуса за нотариално завещание, е идентичен с
отпечатъка на втора страница. Оттук може да се предположи, че лицето, което е
поискало съставянето на нотариално завещание е едно, а положилото отпечатък
вместо подпис, е друго.
Това води до извода, че не може да се докаже по
категоричен и недвусмислен начин дали Д.К. е подписала нотариалното завещание,
защото не е ясно кой от двата отпечатъка е на Д.К. - дали под молбата до
нотариуса или на подпис на завещател. В съдебно заседание от 18.11.2022г.
вещото лице Ш. заяви, че пред него нотариусът Т., съставил завещанието, е
потвърдил, че отпечатъкът на
втора страница, който е до неговия печат, е на Д.К.. Тъй като отпечатъкът на втората страница е идентичен с
този на молбата за съставяне на завещанието, а нотариусътТ. е заявил, че именно
този отпечатък е на Д.К., следва изводът, че третият отпечатък, който не е
идентичен с другите два, положен вместо подпис в нотариалния акт, не е на Д.К..
Това означава, че нотариалният акт е неподписан, следователно е нищожен. Нотариалното
завещание е строго формален акт, поради което и липсата на подпис води до
неговата нищожност, в случая няма съставено завещание, защото няма подписано
такова съгласно императивната разпоредба на чл. 578, ал.1 и 2 вр. чл.579, ал.1
вр. чл. 580, ал.1, т.6 ГПК вр. чл. 24 от ЗН.
Направеното от С.Н. възражение за нищожност на
осн. чл. 24 от ЗН се доказа по безспорен начин с изслушване на съдебно-дактилоскопската
експертиза.
Искът се
явява неоснователен като предявен от лице без материално-правна легитимация.
С оглед изложеното – липсата на материално
правна легитимация на встъпилата в процеса В.К., съдът намира за безпредметно
да обсъжда дали са осъществени посочените
по-горе три предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б.
"в" ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата направените от последната разноски в производството в размер на 4 205лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.С.П.,
ЕГН **********,***, конституирана като ищец по делото като наследник по
завещание на Д.В.К., ЕГН **********,
починала в хода на процеса, срещу С.П.Н.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 227,
ал. 1, б. "в" ЗЗД за отмяна на дарението, с
което Д.В.К., ЕГН **********, дарява на дъщеря С.П.Н. недвижим имот, представляващ апартамент № 25, находящ се в
гр. София, ж.к**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, сервизни
помещения и два балкона с обща площ от 91.11 кв. м., при съседи на апартамента:
изток - улица Опълченска; запад - жилищна сграда; север - апартамент № 6,
собственост на В.Х.И.; юг - апартамент № 96 собственост на Д. А.Б., заедно със зимнично помещение № 59 с обща
площ от 7.64 кв .м., при съседи: изток — коридор на мазетата; запад - двор на
сградата; север — стълбище, юг - мазе № 58, собственост на Д.Б.С. и И. Д. С., и
таванско помещение с обща
плащ от 6.43 кв. м., при съседи: изток - коридор на таваните; запад - двор на
сградата; север - таван № 72, собственост на Д.А.С.; юг - таван № 70,
собственост на Л.И.Л.и В.М.Л., заедно с плилежащите му 1.137 % ид. ч. от общите части на
сградата и толкова ид . ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
съставляващи имоти с планоснимачни №№ 12, 13, 14, 15и част от имот
планоснимачен №11, попадащи в парцел I от стар кв. 781 и имоти планоснимачни №№
11, 12, 14 и част от имот планоснимачен № 13, попадащи в парцел II от стар кв.
780 в м. Б. по плана на гр. София при съседи на д. място: изток улица
Опълченска, запад - двор на сградата, север - улица Х.К., юг - улица Кавала по
нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 129, том I, дело №
128/97 г. на нотариус И.Н., първи нотариус при СНС, поради отказ на дарената да даде на дарителката издръжка, от която тя се нуждаела.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.С.П., ЕГН **********,***, да заплати на С.П.Н.,
ЕГН: **********,
направените от нея разноски за тази инстанция в
размер на 4 205лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от узнаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: