Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.11.2017
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 17
октомври 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: И.И
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 2345 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
Предявени са четири обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1,2 и 3 - за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа, за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през
което ищецът е останал без работа и за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
Ищецът Т.И.И. твърди в исковата си молба, че
по силата на сключен Трудов договор №6 от 23.12.2005г. с ответното дружество
бил назначен на длъжност „технически изпълнител". Като място на работа в
договора било определено: „гр. Чирпан - площадка за метали".
Със Заповед за прекратяване на трудовия
договор на Т.И. с Н. ЕООД от 01.10.2016г. трудовото правоотношение между ищеца
и работодателя му било прекратено, считано от 01.10.2016г., на основание
чл.328, ал.1, т.З от КТ. В Заповедта също така е посочена като причина за
прекратяване на трудовия договор „поради закрИ.е на част от
предприятието".
Ищецът твърди, че не му е била връчвана
и съответно не е полагал подписа си върху Заповед за прекратяване на трудовия
му договор. На 29.11.2016г. ищецът изпратил писмено Заявление чрез препоръчана
пощенска пратка до Н. Т.К., управител на Н. ЕООД, гр. Меричлери, като на
основание чл.128, ал.1 от КТ, с което е изискал от дружеството в качеството му
на работодател документ, удостоверяващ факти, свързани с трудовото му
правоотношение - Заповед за прекратяване на трудовия му договор с Н. ЕООД,
гр.Меричлери. Искането е получено. Ищецът е подал сигнал с вх. №
16282995/19.12.2016г. до Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище гр. Стара Загора, изпратен за разглеждане по
компетентност до Дирекция „Инспекция по труда", със седалище гр.Хасково.
По подадения сигнал е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство на Н. ЕООД, гр.Меричлери. При извършване на проверката е
установено гореописаното нарушение на чл.128а, ал.1 от КТ.
В хода на проверката, при поискване,
работодателят Н. ЕООД, гр. Меричлери, е представил на органите на Дирекция
„Инспекция по труда", Хасково екземпляр от Заповед №03/01.10.2016г. за
прекратяване на трудовия договор с Т.И.И., считано от 01.10.2016г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.З от КТ - поради намаляване обема на работа. При
направена справка в регистъра на ТД на НАП се установило, че за прекратяването
на трудовия договор, работодателят е изпратил уведомление по реда на чл.62,
ал.З от КТ до ТД на НАП, видно в която фигурира датата на прекратяване -
01.10.2016г. Но видно от представения екземпляр от цитираната Заповед, в него е
отразено, че „екземпляр от същата заповед е връчен на 01.10.2016г.", но
същата не е подписана двустранно от страните - липсвал подписът на ищецът. При
проверката не са открили други писмени доказателства, които да са удостоверели,
че Заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответното дружество
му е връчена на 01.10.2016г.
Работодателят Н. ЕООД е изпратил екземпляр от
„Заповед №03/01.10.2016г. за прекратяване на трудовия договор с Т.И.И. на ищеца
на 10.02.2017г., видно от пощенското клеймо. Ищецът я е получил лично на
13.02.2017г., видно от известие за доставяне № ИД PS 6404
000HAE 0.
Съгласно чл.357, ал.1, вр. с чл.358, ал.1, т.2
от КТ Т.И. разполагал с правната възможност да оспори законосъобразността на
прекратяването на трудовото му правоотношение в двумесечен срок от
уведомяването му за това от страна на работодателя. Това разбиране е застъпено
и в трайната практика на ВКС, с оглед на която правото на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя поражда
действие с достигане на изявлението до адресата. В тази връзка ищеца, твърди че
настоящият иск е допустим.
Ищецът категорично твърди, че не е било
налице намаляване на обема на работа - правното основание, на което трудовото
му правоотношение с ответното дружество е прекратено. В константната практика
на ВКС, изразена в постановените по чл.290 от ГПК Решение №29 от 08.02.2011г.
по гр. д. №265/2010г. на ВКС, IV ГО, Решение №125 от 18.04.2013г. по гр. д.
№832/2012г. на ВКС, IV ГО, се възприема, че по естеството си намаляването обема
на работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това
състояние трябва обективно, фактически да съществува, но не следвало да се
отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция. Фактическото съществуване на
намаляването на обема на работа следвало да бъде установено от работодателя с
всички възможни доказателствени средства. Приема се, че фактическият състав на
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.З КТ изисквало при изследване на елементите му
проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към
дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция, или следвало да бъде установено как намаляването на
обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил
зает до уволнението съответният работник или служител. Следователно в тежест на
работодателя е да се докаже законосъобразността на извършеното уволнение и
действително дали е било налице намаляване на обема на работа.
На
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като на основание чл.225, ал.1 от КТ
ищецът е реализирал правото си да получи обезщетение поради незаконно уволнение
от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение. А от факта, че със Заповед за
прекратяване на трудовия договор на Т.И. с Н. ЕООД от 01.10.2016г. трудовите
правоотношения между ищеца и работодателя му са прекратени, считано от
01.10.2016г., е видно, че не е спазен едномесечният срок за предизвестие от
страна на работодателя. Така за ищеца възниквало правото да получи обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение за
един месец, съгласно разпоредбата на чл.220, ал. 1 КТ.
С оглед гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае
уволнението със Заповед №03/01.10.2016г.
за незаконосъобразно и да го
отмени.
Ищецът моли съда да
възстанови Т.И.И., с ЕГН: **********, на заеманата от него преди
уволнението длъжност „технически
изпълнител" в Н. ЕООД, с ЕИК: *********.
Моли съда да осъди
Н. ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Меричлери, общ. Димитровград, обл.
Хасково, ул. „Роза" №16, представлявано от Н. Т.К., да изплати на Т.И.И., с
ЕГН: **********,***, сумата в размер на
2 035.20 лв. (две хиляди тридесет и пет лева и двадесет
стотинки), представляващо обезщетение за оставане без работа поради уволнението
в продължение на шест месеца, считано от датата на уволнението - 01.10.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да осъди
Н. ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Меричлери, общ. Димитровград, обл.
Хасково, ул. „Роза" №16, представлявано от Н. Т.К., да изплати на Т.И.И., с
ЕГН: **********,***, сумата в размер на
339.20 лв. (триста тридесет и девет лева и двадесет стотинки),
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя,
ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира за направените по делото съдебни и
деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
В проведеното на 17.10.2017г. открито съдебно
заседание съдът е допуснал изменение на предявените искове, поради което същите
следва да се считат предявени в следните размери: искът по чл.225 ал.1 от КТ -
за сумата от 1 831,68 лева, а искът по чл.220 ал.1 от КТ – за сумата от
265,90 лева.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответника Н. ЕООД, представлявано от Н. Т.К. и
същият е взел становище по иска. Счита, че съгласно
разпоредбите на КТ срокът за оспорване законосъобразността на заповедта за
прекратяването на трудовия договор е двумесечен и започвал да тече от момента,
в който работодателят е уведомил работника. В исковата молба са изложили
съображения, че ищецът е научил за заповед № 3/01.10.2016 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение на 13.02.2017г. по пощата и според него срокът за
оспорване изтичал на 13.04.2017г. Исковата молба е подадена в съда на
10.04.2017г. - следователно, според него е спазен този срок.Това твърдение е
неправилно.
С подадената искова молба с вх.№ 4196/27.12.2016г. е
образувано гр.д.№
743/2016г. между същите страни с правно основание
чл.242,чл.224 от КТ. Видно от съдържанието на молбата ищецът твърди, че „през
м.октомври
Моли съда, ако допусне че искът е допустим, да приеме, че същият е
неоснователен.
Между същите страни и на същото основание са образувани три дела, които
са се разглеждали от различни съдилища с оглед направеното искане за отвод на
съставите на районен съд - Чирпан.
С искова молба с вх.№ 4196/27.12.2016 г. е образувано гр.д.743/2016 г.
между същите страни с правно основание чл.242,224 от КТ, което е изпратено за
разглеждане на Районен съд - Гълъбово и е образувано под номер 241/2017г.,
насрочено за 31.05.2017 г. По това дело са представили писмени доказателства,
които са от съществено значение за решаване на настоящото производство. Затова
моли съда да съедини двете дела с оглед еднородността на страните и предмета,
както и поради възможността да бъдат постановени взаимно изключващи се решения
на основание чл.210 от ГПК. Алтернативно моли съда да спре производството по
делото до решаване на спора по гр.д. 241/2017 г. по описа на Районен съд - Гълъбово.,
като приеме, че решението по него е преюдициално по отношение на настоящия
спор.
Третото дело е заведено от ответника по настоящото производство против
ищеца и с правно основание - търсене на обезщетение в размер на пълна
имуществена отговорност и е образувано под № 249/2017 г. по описа на Районен
съд - Чирпан, но след отвод на състава липсвало насрочване. Това е причината,
поради която не може ответника да посочи актуалния номер на делото, което моли,
съда да бъде присъединено към настоящото производство.
Твърди, че иска е неоснователен и недоказан. Липсвали доказателства в
подкрепа на твърденията на ищеца, че е останал без работа и затова моли съда да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ако съда приеме, че е допустим.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Безспорно се установи по делото, че ищецът
е бил в трудово правоотношение с ответника и е заемал длъжността „технически изпълнител"/видно
от трудов договор №6/23.12.2005г./. Със заповед № 03/01.10.2016г. на управителя
на Н. ЕООД, гр.Меричлери трудовото му
правоотношение с ответното дружество е било едностранно прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ поради закрИ.е на част от предприятието, считано от 01.10.2016г.
По направеното възражение за погасяване правото на ищеца
по давност, съдът следва да се произнесе, след като се произнесе налице ли е
субективното право, чиято защита се
търси, тъй като погасителната давност е
правопрекратяващ факт. Той ще прояви
своето действие само и доколкото е възникнало съответното субективно право,
чиято защита се търси. Затова съдът
първо трябва да се произнесе дали е налице такова субективно право и след това
да разгледа възражението за погасяването на защитата, която държавата осигурява
на това субективно право.
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ
работодателят може да прекрати трудовият договор като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 КТ при намаляване
обема на работа. По делото не е представено писмено предизвестие от
работодателя до ищеца.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът възприема, като компетентно и
мотивирано, се установява, че след извършена справка в ТД на НАП гр.Стара
Загора вещото лице е констатирало, че след датата на прекратяване на трудовия
договор на ищеца с ответника няма налице подавани уведомления за сключени трудови договор на ищеца с други
работодатели. В ТД на НАП гр.Стара Загора по Булстат на Н. ЕООД след прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на 01.10.2016г. са сключени следните трудови договори:
трудов договор от 02.12.2016г. с Г.Г.Д.на длъжност „кантарджия“, трудов договор
от 15.12.2016г. с Д.Н.Д. на длъжност „общ работник“,който е прекратен на
21.02.2017г. трудов договор от 01.02.2017г. с И. В.В.на длъжност „общ
работник“, прекратен на 01.02.2017г. При направена справка в Дирекция „Бюро по
труда“ гр.Чирпан е установено, че Т.И.И. е регистриран в Дирекция „Бюро по
труда“ гр.Чирпан за периода от 30.03.2017г. до 28.08.2017г. Според вещото лице,
размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за 6 месеца е 1 831,68
лева.
Видно от приетия като
доказателство по делото трудов договор № 14/11.10.2016г., И. Е.Е.е назначен в Н. ЕООД на
длъжността „технически изпълнител“, считано от 12.10.2016г.
В
конкретния случай трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със Заповед №
03/01.10.2016г. на основание чл.328,
ал.1, т.3 от КТ, като няма данни да е отправено писмено предизвестие до същия.
Поначало отправянето на предизвестие се извършва с цел да бъде отработено.
Неотправянето на предизвестие като факт не е основание за отмяна на
уволнението, щом е спазена самата материалноправна разпоредба, на която то се
основава. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение не е връчена на ищеца на 01.10.2016г., тъй като същата
не е подписана от него, но със свое писмо от 14.11.2016г. до Н. Т.К., като
управител на Н. ЕООД ищецът заявява, че на 14.11.2016г. същият е получил писмо, с
което работодателят му го уведомява, че трудовото му правоотношение е
прекратено. Не се установи по делото, обаче какво е съдържанието на писмото, с
което работодателят е уведомил ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което съдът не може да приеме, че това е датата, на
която ищецът е разбрал какво е правното
основание, на което е прекратено същото, както и какво е съдържанието на
атакуваната заповед. Страните не спорят,
че с писмо с обратна разписка, получено лично от ищеца на 13.02.2017г.
работодателят е връчил на ищеца заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Обстоятелството, че едва през месец февруари на ищеца е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се установява и от
събраните гласни доказателства. Свидетелите И.М.Ми В.И.В твърдят, че ищецът до
месец март 2017г. всеки ден е посещавал работното си място, но не бил допускан
там, както и не му била връчена заповед
за прекратяване на трудовото му правоотношение.
В хипотезата на липса на лично връчване на
заповедта за уволнение, прекратяването на трудовия договор, респективно
началният момент на 2-месечната погасителна давност за предявяване на иска по
чл.344 ал.1 т.1 от КТ са от узнаването на писменото волеизявление на
работодателя за прекратяване на трудовия договор и основанието за това. В този
смисъл е задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, според която при
липса на лично връчване на заповедта за уволнение, трудовото правоотношение се
счита прекратено от узнаването на същественото съдържание на заповедта за
уволнение – волеизявлението на работодателя и основанието за това. /Решение №
283/2010г. на Трето ГО на ВКС, Решение № 39/2012г. на Трето ГО на ВКС, Решение
№ 31/2014г. на Четвърто ГО на ВКС/. Ето защо, следва да се приеме, че от 13.02.2017г.
за ищеца започва да тече 2-месечния срок за предявяване на исковете по чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Искът е предявен в съда на 10.04.2017г., т.е. в
предвидения срок. Ето защо, съдът намира, че следва да остави без уважение
направеното възражение от ответника за изтекла давност за предявяване на иска
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Видно от
представената и приета като доказателство по делото заповед № 03/01.10.2016г.,
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328,
ал.1 т.3 от КТ, като в същата като
причини за прекратяване на трудовия договор е посочено поради закрИ.е на част
от предприятието.
Съдът
намира, че е налице противоречие в посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и законовия текст. В тежест на работодателя е да
докаже установяването на твърдяното намаляване обема на работата, което следва
да се изразява в намаляване обема на стокооборота, обема на услугите,
количеството продукция и това състояние трябва обективно, фактически да
съществува, но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Фактическото
съществуване на намаляването на обема на работа следва да бъде установено от
работодателя с всички възможни доказателствени средства. Приема се , че фактическият
състав на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ изисква при изследване на
елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се
отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как
намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността,
в която е бил зает до уволнението
съответният работник или служител. В този смисъл е константната практика на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата/Решение № 29/2011г. на Четвърто ГО
на ВКС, Решение № 125/2013г. на Четвърто ГО на ВКС/.
По делото се установи, че на 12.10.2016г. на същата длъжност
„технически изпълнител“, заемана от ищеца, работодателят е назначил друго лице
- И. Енчев Енчев. Работодателят не
ангажира доказателства във връзка с твърдението си за намаляване на обема на
работа в предприятието, въпреки носената от него доказателствена тежест. Ето
защо, следва да се приеме, че остана
недоказано твърдението за намаляване на обема на работа в предприятието, поради
което атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява
незаконосъобразна.
Предвид гореизложените фактически и правни съображения, съдът намира, че следва да отмени издадената
заповед №
03/01.10.2016г., като незаконосъобразна и необоснована.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за
отмяна на заповедта за съкращение и
признаване на уволнението за незаконно е основателен и следва да бъде
уважен като такъв.
Основателни
се явяват и другите два обективно съединени иска - за възстановяване на
предишната работа и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
времето, през което ищецът е останал без работа. Правото на ищеца да бъде
възстановен на преди заеманата длъжност предпоставя признаване за незаконна
заповедта за уволнение и нейната отмяна.
Искът
за признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна имат преюдициален
характер по отношение на останалите два обективно съединени иска. /В този
смисъл Решение No 625-
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за възстановяване на
преди заеманата длъжност „технически изпълнител“ в Н.
ЕООД, е основателен и доказан.
По
отношение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, съдът счита, че същият е основателен.
Според Тълкувателно решение № 6/2013г.
на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата, фактът на безработица може
да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по
труда като безработен, или чрез установяване на други обстоятелства, от които
може да се направи извод за оставането без работа.
От
извършената в съдебно заседание констатация на трудовата книжка на ищеца се
установява, че ищецът е останал без работа след уволнението.
Видно от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при
направена справка в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Чирпан е установено, че Т.И.И.
е регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Чирпан за периода от 30.03.2017г.
до 28.08.2017г. След извършена проверка от вещото лице в ТД на НАП- офис Стара
Загора, е установено, че след датата на прекратяване на трудовия договор с
ищеца няма подавани уведомления за сключени трудови договори между ищеца и
други работодатели. Според вещото лице, размерът на обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ за 6 месеца е 1 831,68 лева. Ищецът е
предявил иск за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа в размер на 1 831,68 лева и в този
размер искът следва да се уважи, като основателен и доказан.
Следва
да се присъди и законната лихва върху сумата от 1 831,68 лева,
считано от предявяване на исковата молба в съда на 10.04.2017г. до
окончателното й изплащане, съобразно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД и петитума на
исковата молба.
По
отношение на претендираното обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, съдът счита, че
същото е основателно поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.220 ал.1 от КТ, страната,
която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок
на предизвестието.
Видно
от заповед № 03/01.10.2016г., трудовото правоотношение между ищеца и ответника
е прекратено, считано от 01.10.2016г. В
същата е записано, че трудовото правоотношение се прекратява на основание чл.328,
ал.1т.3 от КТ.
Според разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 от КТ,
работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326 ал.2 от КТ при
намаляване на обема на работата.
По делото безспорно се
установи, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца без да спази
едномесечното предизвестие.
Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на обезщетението
по чл.220 ал.1 от КТ е 265,90 лева.
Вещото лице е посочило, че при определянето му е взело предвид полученото от ищеца нетно трудово
възнаграждение за месец септември 2016г., предвид разпоредбата на чл.228 ал.1
от КТ.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че иска за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ е
основателен и доказан до размера, претендиран от ищеца, а именно 265,90 лева,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 265,90 лева, считано от завеждане на иска в съда на 10.04.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл. 86 от ЗЗД и петитума на
исковата молба.
Ищецът е направил искане за заплащане на
разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК тези разноски се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото в
размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Стара Загора
държавна такса в размер на 223,27 лева, както и сумата от 260 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
03/01.10.2016г. на Н. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Меричлери, общ.Димитровград,
обл.Хасково, ул.Роза 16, ЕИК *********, представлявано от Н. Т.К., с която е прекратено
трудовото правоотношение с Т.И.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.З., считано от 01.10.2016г. на
основание чл.328, ал.1 т.3 от КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.И.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.З. на преди заеманата длъжност – „технически
изпълнител“ в Н. ЕООД.
ОСЪЖДА Н. ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.Меричлери, общ.Димитровград, обл.Хасково, ул.Роза 16,
ЕИК *********, представлявано от Н. Т.К.
ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.И. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.З. сумата от 1 831,68 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, сумата от 265,90,
представляваща обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, заедно със законната лихва
върху сумите, считано от 10.04.2017г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 800 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Н. ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Меричлери, общ.Димитровград,
обл.Хасково, ул.Роза 16, ЕИК *********, представлявано от Н. Т.К. да заплати по
сметката на СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 223,27 лева, представляваща
държавна такса, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 260 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: