Р Е
Ш Е Н
И Е
1115/7.6.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 05.06.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 2071 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на „Д.т.” ЕООД против НП № 03–009139/ 07-02-18г. на Директора на Дирекция “Инспекця
по труда”- Варна, с което на основание чл.416 ал.5,вр.чл.415в
ал.1 от КТ на „Д.т.” ЕООД е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и при наличие на
представителна власт.
С жалбата въззивната
страна твърди несъставомерност на нарушението. Оспорва се фактическата
бланкетно се сочат допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано, не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от ст.ю.к.Н*, който пледира НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не следвало да се
кредитират показанията на свидетелите.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 23.01.2018г. в гр.Варна била извършена
проверка в магазин за хранителни стоки,
стопанисван от „Д.т.” ЕООД. При проверката
бил поискан, но не бил
представен на инспекторите от ИТ правилник за вътрешния
трудов ред в обект в които се
полага наемен труд.
На насрочената документална проверка извършена няколко дни след проверката
на место в обекта документите били представени на проверяващите.
За нарушение на чл. 403а ал.1 КТ бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на
упълномощено лице.
Срещу АУАН не постъпило
възражение.
Описаната фактическа обстановка се установява
и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства:
Като събрани по реда на НПК следва
да се ценят
писмените доказателства по делото АУАН, заповеди за компетентност,
протокол за проверка, пълномощни и др.
Като искрени, добросъвестни
и логични съдът кредитира показанията на св. М..
Те се подкрепят
от писмените доказателства - АУАН, протокол за проверка др.
Съдът, както с оглед изложените
от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения
срок.
Правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 403а. (Нов
- ДВ, бр. 58 от
Като не държал на разположение
в обекта екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред въззивното дружество е осъществила състава на посоченото
нарушение. Тази норма преди всичко
гарантира възможността при проверка на
инспекторите да бъде правилника, който е от съществено
значение
за установяване
на други административни нарушения, свързани със спазване
на работното време, изплащане на заплати и др.
При проверката той не е бил предоставен
на проверяващите, той не е бил
"на разположение на контролните органи", така както повелява закона. В случаите
когато нарушението е отстранено незабавно след установяването му и от него
не са произлезли
вредни последици, деянието е наказуемо по чл. 415в
от КТ. Този текст от закона предвижда отговорност именно за маловажно нарушение,
каквото се претендира в жалбата.
В действителност
при проверката изисканите документи не са се
намирали в обекта и не са били
представени на контролните органи. Този факт обуславя ангажирането
на административно наказателна отговорност. Съдът намира, че причините
за неизпълнението на това задължение
са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение. В тази
връзка съдът намира, че жалбоподателя
е правилно наказан. Правилно е бил определен субекта на нарушението, а именно„Д.т.“ ЕООД. В настоящото административнонаказателно
производство сме изправени пред хипотезата на търсене
на обективна, безвиновна отговорност, тъй като предприятието
на ООД е лишено от воля и не може да
се търси вина. Предвид гореизложеното
съдът намира, че правилно АНО е определил субекта на нарушението и е наложил наказание имуществена санкция на „въззивното
дружество
.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Съобразно
установеното по делото от фактическа
страна, съдът намира че правилно
АОО е приложил разпоредбата
на чл.415 „в” от КТ. Съдът счита, че при
преценка дали се касае за
маловажен случай АНО правилно е обсъдил степента на обществена опасност на извършеното нарушение. В този смисъл съдът намира, че
правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.
415в от КТ, според която за нарушение,
което може да бъде отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
АНО не е изложил
твърдения защо е приел, че следва
да бъде наложена
санкция към средния размер определен в КТ. По преписката
няма доказателства жалбоподателят да е имал и други нарушения,
предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното
нарушение е първо за въззивникът и намира, че следва
да измени наказанието до предвидения в чл.415в от КТ минимум.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 03-009139/07.02.2018 г. на Директора
на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което „Д.т.“ ЕООД е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 300 лева на основание
чл.416 ал.5, вр. чл.415в ал.1 от КТ за нарушение по чл.403а ал.1 от КТ, като НАЛАГА наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 100 ЛЕВА на основание
чл.415в от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: