№ 601
гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20235200500631 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. Т. С. редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв. С., представя пълномощно в днешното съдебно заседание.
Жалбоподателят М. Т. С. не се явява, редовно призован. За него се
явява адв. Е. М. с пълномощно по делото.
Ответникът Н. Н. К. редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Адв. М.: Промених си графика и не поддържам молбата за отлагане на
делото.
Съдът докладва постъпило по делото становище с вх. №
11225/12.12.2023 г. от адв. Ч. Ч., пълномощник на ответницата по въззивната
жалба, с която се изразява становище за даване ход на делото в случай, че не
са налице процесуални пречки. Оспорва жалбата, поддържа подадения
писмен отговор. Изразява становище по направеното доказателствено искане
в една от въззивните жалби за допускане на тройна техническа експертиза.
Няма доказателствени искания. Представя списък на разноските и изразява
становище по съществото на спора.
1
Адв. М.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 455/24.07.2023 г., постановено по гр.д. № 20215240101381
по описа за 2021г. на Районен съд - П. са уваЖ. предявените от ищцата Н. Н.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. Плевен, ул. „Г.“ № 40, вх. „Г“, ет. 1, ап. 1
срещу ответниците М. Т. С., ЕГН ********** и Д. Т. С.а–С., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, бл. 143, вх. „А“, ет. 5, ап. 10,
искове по чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС, както следва:
1/ признато е за установено по отношение двамата ответници, че ищцата
Н. Н. К. е собственик на реална част с площ от 45,00 кв.м. от Поземлен имот с
идентификатор 02837.503.337 по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот:
гр. Б., Язовир Б., „Зона –А“, целият с площ от 1252 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 325, квартал 21, при съседи: имоти с идентификатори
02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.796, 02837.503.9551,
02837.8.129, 02837.8.122, 02837.8.124, 02837.8.11, 02837.503.1151 и
02837.503.336, която реална част от 45,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор 02837.503.337
по КККР на гр. Б., по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
идентификатор 02837.503.337 по КККР на гр. Б., собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор 02837.503.336 по КККР на гр. Б., собственост
на ответниците и Община Б., като ответниците М. С. и Д. С.а – С. са осъдени
да предадат на ищцата Н. К., владението върху така посочената реална част с
площ от 45,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.337 по
КККР на гр. Б..
2/ признато е за установено по отношение двамата ответници, че ищцата
2
Н. Н. К. е собственик на реална част с площ от 152,00 кв.м. от Поземлен имот
с идентификатор 02837.503.338 по КККР на гр. Б., с адрес на поземления
имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“, целият с площ от 476 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с
идентификатори 02837.503.339, 02837.503.9551, 02837.503.337 и
02837.503.336, която реална част от 152,00 кв.м. се намира в северозападната
част на собствения на ищцата поземлен имот с идентификатор 02837.503.338
по КККР на гр. Б., по протеЖ.ето на граничната линия между поземлен имот с
идентификатор 02837.503.338 по КККР на гр. Б., собственост на ищцата и
поземлен имот с идентификатор 02837.503.336 по КККР на гр. Б., собственост
на ответниците и Община Б., като ответниците М. С. и Д. С.а – С. са осъдени
да предадат на ищцата Н. К., владението върху така посочената реална част с
площ от 152,00 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02837.503.338 по
КККР на гр. Б..
3/ Ответниците М. Т. С. и Д. Т. С.а – С. са осъдени да преустановят
неправомерните си действия, с които пречат на ищцата Н. Н. К. да упражнява
в пълен обем правото си на собственост върху имоти с идентификатори
02837.503.337 и 02837.503.338 по КККР на гр. Б., като: 1) премахнат оградата
от тЕ. мрежа, разположена в северозападната част на поземлен имот с
идентификатор 02837.503.337 по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот:
гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“, целият с площ от 1252 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 325, квартал 21, при съседи: имоти с идентификатори
02837.503.338, 02837.503.339, 02837.503.340, 02837.503.796, 02837.503.9551,
02837.8.129, 02837.8.122, 02837.8.124, 02837.8.11, 02837.503.1151 и
02837.503.336; 2) премахнат оградата от тЕ. мрежа, разполоЖ. в
северозападната част на поземлен имот с идентификатор 02837.503.338 по
КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., Язовир Б., „Зона – А“,
целият с
площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 270, квартал 21, парцел XIII,
3
при съседи: имоти с идентификатори 02837.503.339, 02837.503.9551,
02837.503.337 и 02837.503.336; 3) премахнат септичната яма, изградена в
оградената от ответниците М. С. и Д. С.а – С. северозападна част на поземлен
имот с идентификатор
02837.503.338 по КККР на гр. Б., с адрес на поземления имот: гр. Б., Язовир
Б., „Зона – А“, целият с площ от 476 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 270,
квартал 21, парцел XIII, при съседи: имоти с идентификатори 02837.503.339,
02837.503.9551, 02837.503.337 и 02837.503.336; 4) премахнат двете дървени
бариери, граничещи с имот с
идентификатор 02837.503.9551 по КККР на гр. Б., заключващи се с
катинар, които бариери са съединени помежду си с ограда от груба каменна
зидария и железни решетки и са поставени непосредствено пред лицето на
гореописания поземлен имот с идентификатор 02837.503.338 по КККР на гр.
Б..
Със същото решение ответниците М. Т. С. и Д. Т. С.а – С. са осъдени да
заплатят на Н. Н. К. сумата в общ размер на 595,00 лева, от които 200,00 лева
– за заплатена държавна такса и 395,00 лева – за депозит за вещото лице по
извършената съдебно-техническа експертиза, както и да заплатят по сметка на
Районен съд – П. сумата в общ размер на 195,00 лева – депозит за
възнаграждение на вещото лице.
В законоустановения срок срещу решението са постъпили въззивни
жалби от ответниците, както следва:
С въззивната жалба на ответницата Д. С., чрез пълномощника й адвокат
С., решението се оспорва изцяло, като са излоЖ. съобраЖ.я за неговата
неправилност. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК и да осъществи косвен съдебен
контрол по отношение валидността на административен акт - издаденото
Решение № 2283/29.11.2004г. от ОСЗГ – Б., с което се възстановяват само
имоти с № 1911, с площ 131 кв.м. и № 1912, с площ 245 кв.м. в кв. 21 по
плана на курорта „Язовир Б.“ на наследници на Н. К., като само тези площи
били одобрени и със заповед на кмета на община Б.. Имотите с
идентификатори 02837.503.337 и 02837.503.338 били с площ от 1252 кв.м. и
4
476 кв.м., поради което нямало как наследниците на К. да станат собственици
от 131 кв. м. законно възстановени на 1252 кв.м. сега, съответно от 245 кв. м.
на 476 кв.м. сега. Счита, че доколкото доверителката му и нейния праводател
не са участвали в административното производство – нито по издаване, нито
по обжалване, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по
валидността на административния акт на ОСЗГ – Б., което счита за изцяло
незаконосъобразно. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Не се
представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания
пред въззивния съд.
С въззивната жалба на ответника М. С., чрез пълномощника му адвокат
М., решението се оспорва изцяло, като са излоЖ. съобраЖ.я за неговата
неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Излага, че правните изводи на съда, за да уважи исковите претенции са
неправилни и несъобразени с доказателствата по делото и съдебна практика.
Сочи, че съдът неправилно не е упражнил косвен съдебен контрол относно
законосъобразността на решението на ОСЗГ легимиращо ищцата, тъй като
ответниците не противопоставят свои права върху възстановените в ползая на
ищцата имоти и то към релевантния към ЗСПЗЗ момент – одържавяването на
имотите. Сочи, че довереникът й и сестра му са придобили правото на
собственост върху вилна сграда на основание реализирано право на строеж,
съгласно строително разрешение от 1966г., като към този момент съгласно
скица от 1966 г. имотът бил записан на ДГФ и било отбелязано отстъпеното
право на строеж. Сочи, че към датата на изграждането на вилата,
праводателите им са ползвали срещу наем прилежащата към вила земя,
реално обособени площи от процесните недвижими имоти. Счита за
доказано, че с разрешение на Горското в Ракитово в прилежащата площ са
изградени септична яма, в която да се отвеждат канализационните води.
Сочи, че ограждането на имота е извършено към действащите към този
момент нормативни изисквания. По делото било установено, че доверителят й
чрез неговите праводатели е лице, което е получило правото да построи вила
върху горска територия, ползващо прилежащата площ към вилата – оградена,
с изградени септични ями, поради което той се ползва с възможността да
откупи земята, нормативно опредЕ.та прилежаща площ, в която са разполоЖ.
септичните ями и оградените реално обособени площи от поземлените имоти.
Изслушаното по делото вещо лице е посочило, че имотите 02837.503.336,
5
02837.503.337 и 02837.503.338 по КККР на гр. Б.а, както и бившите имоти, от
които са били създадени по данни на ЛУП от 1951г. до днес не са попадали в
териториите на Горския фонд, но видно от представените строително
разрешение, протокол за дадена строителна линия и скица от 1966 година,
имотът е записан в ДГФ. Счита, че съществен за спора е въпроса чие е
правото на собственост върху процесните поземлени имоти, поради което
неправилно съдът не допуснал изслушването на тройна съдебна-техническа
експертиза, която да отговори на въпросите, зададени на единичната. Счита,
за неправилен извода на съда, че ответникът не е доказал противопоставими
права по параграф 4а или 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Излага, че неправилно съдът
не е осъществил косвен съдебен контрол върху законосъобразността на
реституционното решение на ОСЗГ, легитимиращо ищците. Счита, че
доколкото актовете се противопоставят на доверителят й, който не е участвал
в административното производство, то косвен съдебен контрол върху
реституционната процедура е допустим. Излага подробни аргументи, като се
акцентира върху това, че с неиздаването на заповед по чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ фактическият състав, водещ до постановяване на решение за
възстановяване на собственост е незавършен. Счита, че в резултат на този
пропуск и неприключила реституционна процедура, ищцата е достигнала до
незаконосъобразно попълване на кадастралната карта с нови имоти,
впоследствие и допуснато изменение и нанасяне на границите на процесните
имоти, като е засегнат и ограденият имот към сградата, собственост на
доверителят й. Счита, че ищцата не е доказала правото си на собственост,
поради което предявените искове е следвало да бъдат отхвърлени. Прави
искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване
на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу доверителя й
искове. Прави искане на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да бъде допусната
тройна СТЕ в състав от три вещи лице, която да отговори на същите въпроси,
на които е отговорила единичната експертиза.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивните
жалби на ответницте от страна на пълномощника на ищцата Каменова. С
отговора въззивните жалби се оспорват изцяло, като се излагат подробни
съобраЖ.я за неоснователността им и направените възраЖ.я. Счита
решението за правилно и обосновано, поради което се моли за неговото
потвърждаване. Не е взето становище по направеното доказателствено искане
6
във въззината жалба на ответника по иска М. С..
С Разпореждане № 1010/15.11.2023 г., при условията на чл. 267 от ГПК,
делото е насрочено в открито съдебно заседание, като е посочено, че по
направените с въззивната жалба доказателствени искания, въззивният съд ще
се произнесе при условията на чл. 267, ал.1, изр. второ от ГПК, след
изслушване становището на страните.
Адв. С.: - Нямам възраЖ.я по доклада. Считам, че искането за
назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза е основателно и трябва
да бъде допусната такава. От единичната експертиза не можа да се установи
точна идентичност между имотите, реституирани с решението на поземлената
комисия с номера 1911 дали е бил идентичен с имот № 337 и 1912 дали е
идентичен с имот № 338. Има огромни разминавания в конюнктурите на
въпросните имоти и въз основа на това смятам, че експертизата е непълна и
неточна поне в това отношение. Затова моля да бъде допусната тройна
съдебно-техническа експертиза.
Адв. М.: - Нямам възраЖ.е по доклада. Само да допълня, че искаме
косвен съдебен контрол на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК като считаме, че правата,
които имат доверителите ни, моят и съответно на колегата са такива, защото с
тях може за в бъдеще да претендира и да придобие част от тази земя, ако бъде
съответно оспорена и решена в полза на доверители ни спор. Това е идеята на
контрола, а не по същество. Това е най-важното за нас. Поддържаме исканата
експертиза, смятаме, че действително експертизата, която е представена пред
първа инстанция има съмнения за относно нейната правилност. Още повече,
че вещото лице, което отговори на поставените въпроси е бил в структурите
на администрацията по осъществяване на самите попълване. В негов интерес
е да потвърди самата съдебна администрация, която е осъществена.
Съдът след съвещание по направеното доказателствено искане по
допускане на тройна съдебно-техническа експертиза в състав от три вещи
лица, която да отговори на същите въпроси, на които е отговорила единичната
експертиза счита, че за изясняване на фактическата обстановка по спора
следва да бъде допусната и изслушана такава пред въззивната инстанция,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА тройна съдебно-техническа експертиза в състав от три
7
вещи лица, която да отговори на въпросите, на които е отговорила
назначената пред първоинстанционния съд единична експертиза като по
определяне на вещите лица, които да изготвят експертизата съдът ще се
произнесе в закрито заседание, за което ще уведоми страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 600 лв., вносим от жалбоподателя Д.
Т. С. в 7-дневен срок, считано от днес.
За събиране на доказателства
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.02.2024 г. от 10:45 ч., за която
дата и час страните са редовно уведомени.
Вещите лица да бъдат призовани, след като бъдат определени и след
внасяне на депозит от жалбоподателя и представено доказателство за това.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8