№ 1423
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20233110113397 по описа за 2023 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 232 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца Е. Д. М. ЕГН ********** , с адрес: ********************3 и съдебен
адрес: гр. ********************2 срещу ответника М. В. И. ЕГН **********,
с адрес: ******************** осъдителни искове с правно основание чл.232
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно:
сумата в размер на 1000,00 /хиляда/ лв., представляваща дължим, но
незаплатен наем на недвижим имот, находящ се в ********************
******** по Договор за наем на недвижим имот от 06.09.2022г., сключен между
Е. Д. М., в качеството на наемодател, от една страна, и М. В. И., в качеството на
наемател, от друга страна, за предоставяне за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, находящ се ******************** ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението , както
и сумата в размер на 300,00 /триста/лв., представляваща режийни разноски по
сключен Анекс от 02.05.2023 г. към Договор за наем на недвижим имот от
06.09.2022г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че на 06.09.2022 г. в гр. Варна между ищеца, в качеството
на наемодател, и ответника, в качеството на наемател, е бил сключен Договор за
наем за обект, находящ се в ******************** ******** с месечна наемна
1
цена в размер на 1000 лв.
Излага се, че ответникът М. И. е решил да прекрати договора за наем
предсрочно на 02.05.2023 г.
На 02.05.2023 г. е подписан Анекс към договора между двете страни,
в който изрично е договорено, че ответникът следва да заплати на наемодателя
сумата от 1300 лв., представляваща неплатен наем за месец април 2023г. в размер
на 1000,00 лв. и режийни разноски в размер на 300,00 лв., включващи ток, вода и
поддръжка на общите части на сградата, която сума следва да бъде заплатена в
срок до 29.05.2023 г. Твърди се, че до настоящият момент тази сума не е
заплатена.
Сочи се, че съгласно раздел V, чл. 7 от горепосочения договор в
случай, че наемателят напусне имота преди изтичане на договора, наемодателят
има право да задържи депозита като неустойка. Твърди се, че извън удържаната
сума за неустойка в размер на 1000 лв., ответникът М. И. дължи на ищеца сумата
от 1300 лв., съгласно сключения Анекс от 02.05.2023 г.
На 04.10.2023 г. е изпратена на ответника покана за плащане в
приложението „Вайбър" на посочения в договора за наем тел. номер **********.
Съобщението е прочетено, но лицето отказва да заплати доброволно сумата.
Вследствие на изложеното се моли за положително произнасяне по
предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.
Ответникът М. В. И. ЕГН **********, с адрес:
********************, в срока по чл.131 от ГПК, не е депозирал отговор на
исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на
предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е
изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата,
на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с
които евентуално разполага.
В хода на производството по делото ищецът, чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на
неприсъствено решение по делото, с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил
представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приобщени към доказателствения материал следните
писмени доказателства, представени от ищцата, а именно: договор за наем на
недвижим имот от 06.09.2022г., сключен между ищцата Е. Д. М., в качеството на
наемодател, от една страна, и ответника М. В. И., в качеството на наемател, от
друга страна, за предоставяне за временно и възмездно ползване на недвижим
имот, находящ се ******************** ******** с месечна наемна цена в
размер на 1000 лв.; Представен е договор от 02.05.2023г., представляващ Анекс
към договора за наем, сключен между ищцата Е. Д. М. и ответника М. В. И., в
който е обективирано изрично, че ответникът М. В. И., като наемател, дължи на
ищцата Е. Д. М., като наемодател, сумата в размер на 1300,00лв., за наем на
2
недвижим имот, находящ се ******************** ******** която следва да
бъде изплатена в срок до 29.05.2023г. Приобщена по делото е покана от
04.10.2023г. от ищцата Е. Д. М. до ответника М. В. И. за заплащане на сумата в
размер на 1300,00 лв. в едноседмичен срок от съобщението, която видно от
представената вайбър кореспонденция е връчена на ответника на 04.10.2023г.
Вследствие на приобщените към доказателствения материал писмени
доказателства, съдът намира, че ищцата е установила при условията на пълно и
главно доказване факта, че с ответника са се намирали във валидни облигационни
правоотношения по силата на сключен договор за наем на недвижим имот,
находящ се в ******************** ******** с месечна наемна цена в размер на
1000 лв.; че се явява изправна страна по сключения между страните договор за
наем, т.е. че действително ищцата е предала на ответника за ползване в
уговорения срок процесния недвижим имот; че ответникът е ползвал наетия
недвижим имот в процесния период; че ответникът е нарушил обективирано в
процесния договор валидно задължение за заплащане на договорената наемна
цена; факта ,че е ищцата е заплатила процесните консумативни разноски , сторени
по време на действие на договора за наем , размера на дължимите в рамките на
исковия период разходи по издръжка на наетия имот; както и че ответникът е
изпаднал в забава и момента на същата.
От своя страна ответникът не твърди, както и не е представил
доказателства за установяване на онези обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, т.е. всички положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици , в т.ч. да установи точното си
изпълнение на задълженията по процесния договор при установяване на тяхната
валидност от страна на ищеца, в т.ч. да установи точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на стойността на
претендираната наемна цена и режийни разходи, в случай, че ищецът докаже
нейната дължимост.
Съдът , като съобрази съвкупния доказателствен материал , намира,
че за обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на предявените искове с правно основание чл.232 от ЗЗД, като
ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията
му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на исковата претенция.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се явява в
съдебното заседание, нито изпраща упълномощен процесуален представител в
съдебното заседание, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, за последиците от което ответникът е редовно уведомен, както и че
исковете са вероятно основателни , с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства и като съобрази приложимите
материалноправни норми на чл. 232 от ЗЗД и предвид направеното искане от
ищцата, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК.
Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната
преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено
такова.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането
на ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените
3
от ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по
делото списък на разноските по чл.80 от ГПК , представен по делото, за които са
представени доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът
намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото
производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в
общ размер на сумата от 500,00 лв., от които 100,00 лв. - държавна такса по
настоящото производство и 400,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение,
като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. И. ЕГН **********, с адрес:
******************** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. М. ЕГН ********** , с адрес:
********************3 и съдебен адрес: гр. ********************2 следните
суми, а именно:
сумата в размер на 1000,00 /хиляда/ лв., представляваща дължим, но
незаплатен наем на недвижим имот, находящ се в ********************
******** по Договор за наем на недвижим имот от 06.09.2022г., сключен между
Е. Д. М., в качеството на наемодател, от една страна, и М. В. И., в качеството на
наемател, от друга страна, за предоставяне за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, находящ се ******************** ********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението , както
и сумата в размер на 300,00 /триста/лв., представляваща режийни разноски по
сключен Анекс от 02.05.2023 г. към Договор за наем на недвижим имот от
06.09.2022г., на основание чл.232 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. В. И. ЕГН **********, с адрес:
******************** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. М. ЕГН ********** , с адрес:
********************3 и съдебен адрес: гр. ********************2 сумата от
500,00 /петстотин/ лв., представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че присъдената в полза на ищцата
сума може да бъде заплатена от ответника чрез пощенски запис на адрес:
********************3, съгласно заявеното в подадена от ищцата молба с вх.
№ 87747/22.11.2023г., на основание чл.127 ал.4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5