Определение по дело №367/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 от ГПК и е образувано по частна жалба от С. С. С., чрез представителя му по пълномощие А. И. Б., против заповед № 36 от 11.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 127/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 700 лева. Счита, че присъдените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни спрямо действителния минимален размер от 359 лева. Моли съда да намали по размер присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер от 359 лева.

В срока по чл.275, ал.1 от ГПК, писмен отговор от М. В. Д. не е подаден.

Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството по ч.гр.д.№ 127/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от М. В. Д., чрез нейния представител по пълномощие А.Д. Д. от АК - П., с която се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. С. С. за сумата в размер на 7 300 по запис на заповед от 10.01.2010 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски – държавна такса в размер на 146 лева и адвокатски хонорар в размер на 2 700 лева. Към заявлението е приложено пълномощно, видно от което М. В. Д. упълномощава адвокат Д. П. Д. – Х. от АК – П. да я представлява и защитава по гражданско дело, заведено срещу С. С. С., както и да подава заявление за издаване на заповед за изпълнение за задължение по запис на заповед, да води делото до окончателното му свършване във всички инстанции и т.н. В пълномощното е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 2 700 лева, което е изплатено веднага.

Със заповед № 36 от 11.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от Кърджалийския районен съд, е разпоредено длъжникът С. С. С. да заплати на кредитора М. В. Д. сумата от 7 300 лева, представляваща неизплатена главница по запис на заповед от 10.01.2010 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 846 лева, представляващи разноски поделото, от които 146 лева за внесена държавна такса и 2 700 лева адвокатско възнаграждение.

От горецитираното пълномощно е видно, че същото е както за подаване на заповед за изпълнение за задължение по запис на заповед, така и за образуване на гражданско дело срещу частния жалбоподател и воденето му до окончателното свършване във всички инстанции. От така съставеното пълномощно не може да се установи каква част от договореното и заплатено възнаграждение от 2 700 лева е само за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, респективно-каква част от него е за образуване и водене на гражданско дело. При това положение, неправилно заповедният съд е присъдил целия размер на адвокатското възнаграждение, доколкото безспорно се установява, че същото не е само и единствено за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, предвид факта, че от пълномощното не се установява какъв е бил договорения и заплатен размер на адвокатското възнаграждение за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, и с оглед обстоятелството, че в случая извършените от адвоката действия се изразяват в попълване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец и подаването му в съда чрез куриер – видно от приложената към заявлението разписка, съдът намира, че присъдения размер от 2 700 лева определено не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществената по него защита. Този размер на адвокатското възнаграждение надхвърля с повече от седем и половина пъти определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение за защита в производство за издаване на заповед за изпълнение, който е в размер на 359 лева, определен съгласно чл.7, ал.5 от наредбата, в редакцията му, действаща към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В тази връзка, предвид гореприетото, съдът намира, че в случая е налице основание за намаляването на уговореното и платено адвокатско възнаграждение. Още повече, че е присъден целия размер на адвокатското възнаграждение, в това число и договореното такова за образуване и водене на гражданското дело във всичките му инстанции.

Ето защо, следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено до сумата от 359 лева, представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита в производство за издаване на заповед за изпълнение, определено съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията му към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение.

Поради изложеното, следва да се отмени заповед № 36 от 11.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 127/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, в частта, с която С. С. С. е осъден да заплати на М. В. Д. адвокатско възнаграждение, за разликата от 359 лева до 2 700 лева.

Основателно при този изход на делото е искането на пълномощника на частния жалбодател за присъждане на направените разноски пред тази инстанция, които са в размер на 350 лева, поради което следва М. В. Д. да бъде осъдена да заплати посочената сума на С. С. С..

Ето защо, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ заповед№ 36 от 11.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 127/2014 г. по описа на Районен съд – Кърджали, и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, в частта, с която С. С. С. от Г., У.Б. № 25, с ЕГН *, е осъден да заплати на М. В. Д. от Г., У.Б. № 16, с ЕГН *, адвокатско възнаграждение, за разликата от 359 лева до 2 700 лева.

ОСЪЖДА М. В. Д. от Г., У.Б. № 16, с ЕГН *, да заплати на С. С. С. от Г., У.Б. № , с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 350 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.