№ 45
гр. Кюстендил , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на седми декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Евгения Х. Стамова
като разгледа докладваното от Евгения Х. Стамова Търговско дело №
20201500900074 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
Постъпила е жалба от Б.П., с постоянен адрес Република Македония, Р.С. К в
качеството на съдружник и управител на „Ц.К., действащ чрез пълномощника Б.Б. от АК –
Благоевград, със съдебен адрес: М.К.. Обжалва се отказ №20200814173550 – 2/18.08.2020 г.
на длъжностно лице от Търговския регистър към Агенция по вписванията, постановен по
заявление №20200814173550/14.08.2020 г. с искане за вписване прекратяване членството на
съдружник, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.
В жалбата са изложени твърдения, че постановеният от АВ – ТР отказ е
незаконосъобразен. Оспорва се довода на длъжностното лице по регистрация /ДЛР/, че Б.В.
като упълномощен представител на напусналия съдружник Б.П не се явява оправомощено
лице по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не разполагала с валидно
възникнала представителна власт да заявява вписване и заличаване на обстоятелства в
Търговския регистър. Поддържа се, че към датата на подаване на заявлението – 14.08.2020
г., съдружникът Б.П. е имал качеството на управител и е бил легитимиран да подаде
заявление за вписване на исканите промени в качеството си на оправомощено по смисъла на
чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ лице, респективно да упълномощи адвокат. Оспорва се и следващия
мотив за постановения отказ, а именно, че към заявлението не било представено решение на
общото събрание /ОС/ на дружеството, с което да бъде уреден статутът на дружеството, като
същото следвало да бъде възпроизведено и в изменения дружествен договор, както и че е
трябвало да се представят доказателства, за внасяне стойността на освободените дялове по
сметка на дружеството, в случай, че останалите съдружници са поели дела на напусналия
такъв. Жалбоподателя се позовава на съдебна практика, установяваща, че за вписване на
заличаване на съдружник в хипотезата на чл.125, ал.2 от ТЗ, не е необходимо да се
представят доказателства за уредени отношения. Позовава се на потестативния характер на
признатото право за напускане на съдружник, при което законът не поставя като условие за
възникване на правните му последици наличие на решение на ОС за освобождаване на
съдружника. Акцентира се, че систематичното тълкуване на нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ
1
изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други
юридически факти, в това число от уреждане на имуществените отношения по чл.127 вр.
чл.125, ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на
дружествените дялове. Жалбоподателят поддържа искане за отмяна на обжалвания отказ
даване указания на ДЛР за вписване на заявената промяна по партидата на дружеството.
Кюстендилският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при
регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп
до данните на електронния сайт на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
При преценка законосъобразността на отказа по заявлението от ДЛР, съдът изхожда
от вменените му със Закона за търговския регистър и Наредба № 1/2007 г. за водене,
съхранение и достъп до ТР правомощия. Съгласно чл. 21 от ЗТР длъжностното лице следва
да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали
заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР
(респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към
заявлението са приложени всички документи, съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации
по чл. 13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса (когато такава се дължи).
С подаденото заявление е заявено за вписване в ТР по партидата на „Ц.Б. заличаване
на Б.П. като съдружник поради прекратяване на участието му в дружеството, на основание
чл.125, ал.2 от ТЗ.
На 18.08.2020 г. е постановен от ДЛР при АВ отказ по повод заявление
№20200814173550/14.08.2020 г. с искане за вписване прекратяване членството на
съдружник, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ. Отказа е мотивиран на първо място с
обстоятелството, че Б.В. като упълномощен представител на напусналия съдружник Б.П не
се явява оправомощено лице по смисъла на чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като не
разполага с валидно възникнала представителна власт да заявява вписване и заличаване на
обстоятелства в Търговския регистър. Изложен е и мотив, че към заявлението не е
представено решение на общото събрание /ОС/ на дружеството, с което да бъде уреден
статутът на дружеството, като същото следвало да бъде възпроизведено и в изменения
дружествен договор, както и че е трябвало да се представят доказателства, за внасяне
стойността на освободените дялове по сметка на дружеството, в случай, че останалите
съдружници са поели дела на напусналия такъв.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с възпроизведени копия от
заявление и приложени към него книжа, и постановен отказ по него, съобразно
изискванията на чл. 25, ал.3 ЗТРРЮЛНЦ. Регистрираната жалба е депозирана преди
изтичане на срока по чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото след справка в ТРРЮЛНЦ е
видно, че постановения отказ е изпратен по електронен път на заявителя на 18.08.2020
г., а депозираната жалба е с подадена на 20.08.2020 г. Жалбата е подадена от лицето,
действало като заявител. По изложените съображения същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а постановения отказ
законосъобразен. Съображенията на съда в тази насока са следните:
За да се постанови вписване на промени в обстоятелства, подлежащи на вписване в
2
ТРРЮЛНЦ към АВ, длъжностното лице по регистрация следва да се убеди, че решенията,
подлежащи на вписване, са взети в съответствие с законоустановените изисквания. По
аргумент от чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, предпоставка за вписването е представяне на
доказателства за формалното (от външна страна) съответствие на заявените за вписване
обстоятелства (на фактическия състав по тяхното осъществяване) със закона.
В конкретния случай от АВ - ТР е поискано вписване по партидата на „Ц.Б. на
промяна в обстоятелствата, касаеща заличаване на съдружника Б.П., поради напускане на
дружеството.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружник може да прекрати участието
си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването. Доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в членственото си
правоотношение с търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило в
момента на изтичане на срока на предизвестието. След прекратяването на членството между
напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във връзка с
неуредени имуществени последици. Те се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно
право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на
съдружника, като съдбата на освободените дялове е предмет на едно бъдещо решение на
Общото събрание, което не може да предопределя напускането на съдружник при условията
на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Последиците от напускането на съдружника не са част от елементите на
състава, за които длъжностното лице по регистрацията следи в настоящата хипотеза. Те
имат за предмет различни отношения, които са последица от прекратяване на членственото
правоотношение и не длъжностното лице е органът, който ще следи в това производство, за
защита интереси на трети лица и на самото дружество, с оглед защитната функция на
капитала на дружеството, каквито мотиви са изложени в постановения отказ /в този смисъл
Решение №46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т.д.№500/2009 г., II т.о., ТК, Решение №2083 от
03.08.2018 г. на САС по т.д.№2111/2018 г., Решение №233 от 26.06.2015 г. на ПАС по в.т.д.
№386/2015 г./.
За установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство
жалбоподателят следва да установи, че е отправил надлежно предизвестие до дружеството и
изтичането на законоустановения тримесечен срок, евентуално друг срок, ако е предвиден
по дружествения договор.
В случая към заявлението е приложено отправено до съдружниците предизвестие по
чл.125, ал.2 от ТЗ от името на съдружника Б.П., действащ чрез пълномощника Б.В.. По
аргумент от разпоредбите на чл.37 и чл.44 ЗЗД се приема, че при депозирано предизвестие
чрез пълномощник, същият следва да бъде надлежно упълномощен. Приложеното към
заявлението пълномощно съдържа клауза, упълномощаваща Б.В. да представлява
съдружника Б.П. пред нотариус, като предприеме всички необходими действия във връзка с
прекратяване участието му като съдружник в на „Ц.Б. по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ, като
подпише и изпрати нотариална покана, с цел упражняване на законови права на
упълномощителя. Съдът приема, че в случая представителството, осъществено от Б.В. във
връзка с изпращане на уведомлението за напускане, е законосъобразно и е породило своето
действие. Връчването е осъществено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1
ГПК на нотариална покана от нотариус С.М. рег.№058 и район на действие – РС – Дупница.
Безспорно към момента на подаване на процесното заявление е изтекъл законоустановения
тримесечен преклузивен срок и е реализирано потестативното право на съдружника да
напусне дружеството.
3
Спорен в случая е въпроса дали заявителят е бил легитимиран да поиска вписване на
заявеното обстоятелство.
За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства
или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са
изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са дали заявлението изхожда от
правоимащо лице (т. 3), а легитимираните лица да бъдат заявители са посочени в чл. 15
ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, заявлението е подадено от неоправомощено лице. Заявител в регистърното
производство е упълномощеният Б.В. Действително, разпоредбата на 15, ал. 1, т. 4
ЗТРРЮЛНЦ дава правна възможност на адвоката да бъде заявител в регистърното
производство, ако е упълномощен за това, легитимацията му обаче е производна от
легитимацията на неговия упълномощител. За да породи упълномощаването право за
адвоката да извърши валидно заявяването, лицето, което го е упълномощило, следва да има
самостоятелното право да бъде заявител в регистърното производство на някое от
предвидените в чл. 15, ал. 1, т. 1-3 ЗТРРЮЛНЦ основания. Видно от представеното
пълномощно, Б.П. в качеството му на физическо лице е упълномощил Б.В. да го
представлява пред Агенция по вписванията – Търговския регистър и да подава документи и
заявления, включително и такова по образец А4, каквото е и процесното. Съдружникът в
дружество с ограничена отговорност обаче не може да бъде заявител, по смисъла на
посочената разпоредба. Не е налице хипотезата по т. 1 на посочената разпоредба, тъй като
съдружникът не осъществява законно представителство на дружеството с ограничена
отговорност. Наведеният довод, че съдружникът е бил и управител на дружеството към този
момент, не се споделя от настоящата инстанция. Безспорно нормата на чл.141, ал.5 ТЗ дава
право на управителя, ако дружеството не заяви за вписване обстоятелството за неговото
напускане, същият сам да може да заяви за вписване това обстоятелство. Обаче управителят
има право съгласно изричния текст на тази норма да поиска вписване само на това
обстоятелство, но той няма право да заявява за вписване други обстоятелства, тъй като вече
не е управител на дружеството, доколкото с изтичането на тримесечния срок неговите
правомощия са прекратени. В случая доколкото с процесното заявление е поискано
вписването на обстоятелството досежно напускане на съдружник, а не на управител на
дружеството, Б.П. не е имал самостоятелно право да иска вписване на това обстоятелство,
респ. да упълномощи адвокат, който да заяви за вписване обстоятелството за неговото
напускане като съдружник в дружеството „Ц.Б. /В този смисъл Решение №233 от 26.06.2015
г. на ПАС по в.т.д.№386/2015 г./. Съдът намира, че не е налице и хипотезата на т. 3 от в чл.
15, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради обстоятелството, че в българското законодателство липсва
норма, която да признава правото на съдружника в това му качество да заявява
обстоятелства за вписване или заличаване в търговския регистър. Чл. 125, ал. 2 ТЗ не
съдържа текст в този смисъл, каквато например е редакцията на чл. 141, ал. 5, изр. 3 ТЗ.
Недопустимо е обаче прилагането по аналогия на тази норма, тъй като въпросът за
прекратяването на участие в дружеството в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ не е неуреден по
смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбата на чл. 141, ал. 5, изр. 3 от ТЗ има конкретен
адресат – управителят на дружество с ограничена отговорност и така предоставеното му
правомощие е в защита на неговия интерес именно в това негово качество, тъй като в
организационната структура на дружеството с ограничена отговорност съдружникът и
управителят имат различни права и задължения. С оглед различното им правно положение -
на съдружника, като носител на членствено правоотношение (участник в дружеството) и на
управителя, като орган на управление на дружеството, приложението по аналогия на
цитираната норма, е недопустимо / в този смисъл Решение № 1785 от 1.07.2019 г. на САС по
т. д. № 2981/2019 г./.
Изложеното води до извод, че е налице порок в легитимацията на заявителя – чл. 21,
т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като заявлението не изхожда от оправомощено лице. За този порок не
е предвидена възможност за даване на указания по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, поради
4
което същият във всички случаи влече постановяване на отказ по подаденото заявление.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалвания отказ
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ №20200814173550 – 2/18.08.2020 г. на длъжностно лице от
Търговския регистър към Агенция по вписванията, постановен по заявление
№20200814173550/14.08.2020 г. с искане за вписване прекратяване членството на
съдружник, осъществено по реда на чл.125, ал.2 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване в седем дневен срок от съобщаването му пред
САС.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
5