Решение по дело №5781/2015 на Софийски градски съд

Решение

 

гр. С., 15.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на втори юли през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА  ФИЛИПОВА

 

при секретаря И. А. и с участието на прокурор Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5781 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

Ищцата Й.П.Н. твърди, че работи като вещо лице и че по отношение на нея и още четири обвиняеми е повдигнато обвинение по чл. 291, ал. 1 от НК. Ищцата е привлечена като обвиняема на 24.04.**** г. и по отношение на нея е извършена полицейска регистрация и взета мярка за неотклонение „подписка“. При първоначалното внасяне на обвинителния акт в съда, производството е прекратено и върнато за отстраняване на неясноти, след което по нов обвинителен акт е образувано НОХОД № 12516/09 г., СРС, 11 с-в. След множество съдебни заседания е постановена присъда от 17.02.2014 г., с която обвиняемите са признати за невинни. Поради протест е образувано ВНОХД № 1100/2014 г., СГС, 16 с-в, като оправдателната присъда е потвърдена и влязла в сила на 13.05.2014 г. Твърди се, че продължилото повече от 5 години наказателно производство е накърнило авторитета, доброто име, чувството за чест и лично достойнство на ищцата, създаден й бил дискомфорт от мярката за неотклонение. Изтъква се, че ищцата отделяла много време за подготовка за съдебните заседания, че процесът бил широко тиражиран в медиите, Н. и останалите обвиняеми били заклеймени като извършители на престъпление и често им се налагала да обясняват, че са невинни. Ищцата сочи, че загубила градения с години авторитет на добър професионалист, назначенията й по делата като вещо лице значително намалели, а състави, които работели с нея не я назначавали. Много познати започнали да се държат мнително с нея и да я избягват. Тя трябвало да полага много усилия за да пази спокойствието на семейството си, особено на възрастния си баща. Влошило се здравословното й състояние (вкл. и диабета), призната й била степен на нетрудоспособност от ТЕЛК в размер на 54 %. Като обезщетение на неимуществените си вреди ищцата претендира сумата от 26 000 лв., както и сумата от 2000 лв., съставляваща хонорари, заплатени за адвокатска защита, ведно със законната лихва от 13.05.2014 г., както и разноски.

Ответникът Прокуратурата на РБ поддържа, че исковете са неоснователни. Сочи, че се касае до престъпление по чл. 291, ал. 1 от НК, което не е тежко, както и че мярката „подписка“ не е ограничила правата на ищцата в голям обем. Изтъква, че наказателното производство се е развило в разумен срок и ответникът не следва да носи отговорност за развитието на процеса в съдебна фаза. Оспорва размера на исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар при първоинстанционното разглеждане на делото. Оспорва разноските в настоящото производство.

Съдът, като разгледа исковата претенция и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С постановление от 28.04.**** г. на разследващ полицай при СДВР по ДП № 5000/09 г., пр. пр. № 12 296/08 г., ищцата Й.П.Н. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК (за даване на невярно заключение) и по отношение на същата е взета мярка за неотклонение „подписка”.

С присъда от 17.02.2014 г., по НОХД № 12 516/09 г., СРС, 11 с-в, е признал ищцата Н. за невиновна и я е оправдал. Присъдата е влязла в сила на 13.05.2014 г. след като е била предмет на контрол по въззивно наказателното дело НОХД № 1100/04 г., СГС, ХVІ с-в.

По делото е представена извадка от в. Труд от 2.07.**** г., със заглавие на титулната страница „Вещи лица на съд за надути оценки”. В статията е посочено, че ищцата с още четири вещи лица са обвинени по чл. 291, ал. 1 НК, за дадени експертни становища относно оценки на недвижими имоти, отчуждени във връзка с изграждането на метрото в С.. Посочено е, че за това престъпление се предвижда наказание затвор от 1 до 5 г. и отнемане на правото да се упражнява професия. Подобни публикации, в които обвинението срещу ищцата и колегите е намерило отражение се съдържат и в други вестници - в. „Сега” от 2.07.**** г., в. „19`” от 2.07.**** г., в. „24 часа” от 25.09.**** г. Статии и материали са поместени и в интернет пространството – напр. в „Lex – български правен портал”, „mediapool.bg”, „Dom.dir.bg”, „Darik News”, „Dnes.bg”, „Novini.bg”, „Факти.бг”, „Правен свят”, „Блиц”.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие от 4.03.2010 г., с който ищцата е възложила на адвокат да я защитават по НОХД № 12516/09 г., срещу възнаграждение от 2000 лв., които са внесени в брой.

Представените са медицински документи.

Св. С.Й. М. разказва, че познава ищцата като слънчев и отзивчив човек, с авторитет в професионалната сфера, с много ангажименти по граждански дела. След като започнало наказателното дело обаче, тя се променила и много я стресирал и притеснявал факта, че трябва да разяснява на близки, познати и колеги, че нещата не са така както се представят. Моментът на полицейската регистрация била много неприятен за ищцата и тя споделила със свидетелката М. – „Ето вече и аз съм регистриран престъпник в полицията”. Възлаганата работа на ищцата намаляла, а тя станала обект на коментари сред нейни колеги, някои от които страняли от нея. Според свидетелката, Н. започнала по-често да посещава лекари, тъй като здравословното й състояние се влошило. Ищцата отделяла много време за да се готви за заседанията по наказателното дело, да се явява по тях, а след самите заседания изпадала в нервни кризи и не се чувствала добре здравословно. Случаят бил отразен по медиите, като самата свидетелка е разбрала за него първо от телевизията. Н. се страхувала дали възрастният й баща няма да се притесни, ако разбере за наказателния процес, като в крайна сметка, той узнал за него (тъй като получил призовки и обвинителен акт от името на ищцата) и се притеснил. Н. все още говорел за делото и за притесненията, които преживявала във връзка с него.

Св. Т.В.Т. сочи, че Н. била много добър професионалист с много добро име в обществото. След делото тя станала изнервена, притеснителна, а това дало отражение на професионалните й качества, възлаганата й работа като обем намаляла, много нейни колеги и адвокати станали скептични по отношение на професионализма й, а в личен план много хора спрели да поддържат контакт с нея. Тя се страхувала, че може да бъде осъдена, била подложена на силен стрес, който не можела и до сега да преодолее. Свидетеля разказва, че процесът бил шумно отразен във вестници, телевизия, интернет и все още колеги го питали дали делото продължава и докъде е стигнало. Такива въпроси били задавани от страни по делата, по които тя била назначавана като експерт, а Н. трябвало да обяснява, че не е извършила престъпление. Според Т. здравето на Н. било разклатено, като дори имало случаи, в който й прилошавало по време на заседанията, обливала е в пот, трябвало да викат медицинска сестра или да я плиска със студена вода, за да може да бъде адекватна. Пред свидетеля ищцата споделяла, че от факта на полицейската регистрация тя се срамувала и се чувствала като престъпник. Св. Т. също е посочил, че ищцата била много притеснена с оглед факта, че баща й се разтревожил, когато разбрал за процеса.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Не се спори, че срещу ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от право да упражнява определена професия или дейност. От доказателствата се установява, че ищцата е привлечена като обвиняема на 28.04.**** г. и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка”. Няма спор, че след като на 17.02.2014 г. СРС е оправдал ищцата, по протест на прокуратурата е образувано въззивно производство, което също е приключило с акт, признаващ невиновността на подсъдимата. Крайният акт на съда е влязъл в сила на 13.05.2014 г. С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В хода на делото се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, свързани с воденото срещу нея наказателно производство, което получило широк медиен отзвук. От събраните доказателства е видно, че ищцата била силно притеснена и изнервена, страхувала се, че може да бъде осъдена, срамувала се, че я смятат за престъпник, чувствала притеснение, че трябвало пред колеги, адвокати и страни по делата да обяснява, че не е извършила престъпление, по време на съдените заседания пред наказателния съд се чувствала физически зле. Установява се, че ищцата се тревожела за възрастният си баща, който научил за процеса и се притеснил. Съдът приема за доказано също, че като пряка последица от наказателното производство и общественото му разгласяване в професионалната ангажираност на ищцата настъпил отлив. Доказано се явява и твърдението, че ищцата продължително се подготвяла за явяването си по делото.

Посоченото от ищцата действие по полицейска регистрация е извършено въз основа на чл. 59, ал. 1 ЗМВР (отм.), според който полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. По делото се установява, че извършването на действията по регистрацията са засегнали чувството за достойнство и чест на ищцата и са я накарали да се чувства като престъпник.

За неоснователно съдът приема твърдението, че мярката за неотклонение „Подписка” създала на ищцата дискомфорт, тъй като в подкрепа на тази теза липсват доказателства.

На последно място следва да се посочи, че становището на ответника, че не е способствал за медийния отзвук на наказателното производство, следователно не следва да носи отговорност за това, е неоснователно. Съдебната практика в решения по чл. 290 ГПК е приела, че разгласяването в медиите на наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. В случая се касае до пряка последица от действията на ответника, от която са нанесени вреди на авторитета и имиджа на ищцата. Така и решение № 233 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.

С оглед изложеното, като взе предвид наличието на незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпените от ищцата неблагоприятни последици в очертания по-горе обем, причинната връзка между последните и воденето наказателно преследване, съдът намира, че са се осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. При това положение следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението се определя по справедливост от съда по силата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка, за да определи размера на дължимата на ищцата сума, съдът взе предвид интензитета, характера на претърпените от нея нематериални вреди, периода от живота на ищцата, в който се е развил наказателния процес, преживените негативни емоции и страх от евентуално осъждане, накърняването в значителна степен на професионалния авторитет и реноме на Н., което е било публично оповестено и дискутирано в професионалните среди, както и отражението на събитията върху възможностите й за професионална реализация. Съдът отчете период, в който са търпени негативните вреди, данните, че ищцата все още не е преодоляла спомена за развилия се процес, но и факта, че от страна на специалисти не са констатирани трайни психоемоционални смущения при лицето. В тази връзка следва да се посочи, че няма доказателства, които да обосноват пряката причинно следствена връзка между повишено кръвно налягане, диабет и други здравословни проблеми с наказателния процес.

 Въз основа на изложените доводи настоящият състав приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 15 000 лв. За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли. Съгласно съдебната практика (т. 4 Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.) обезщетението се дължи с мораторна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присада, а именно от 13.05.2013 г.

Що се касае до претенцията за възстановяване на адвокатския хонорар платен в наказателното производство, съдът намира същата за напълно доказана и основателна. Съгласно  уеднаквената практика по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 433/10 г. по гр. д. № 563/09 г. на ІV г. о.) разноските за адвокатско възнаграждение в наказателното производство съставляват имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по ЗОДОВ, поради липсващата процесуална възможност оправданият подсъдим да упражни претенцията си за разноски в наказателния процес (чл. 301, т. 12 и чл. 187 от НПК). Наличните доказателства установяват исковата претенция в целият й размер от 2000 лв. Тази сума следва да бъде присъдена със законната лихва от 13.05.2014 г., съгласно посочени по-горе съображения. За пълнота следва да се отбележи, че дори и да бъде разгледано възражението за платения адвокатски хонорар, същото е неоснователно с оглед вида, обема, характера, обществения резонанс и продължителността на процеса в две съдебни инстанции. Необходимо е също да се посочи, че тезата на ответника, че не следва да носи отговорност за хода на делото в съдебна фаза е несъстоятелна, тъй като именно поради поддържането на обвинението и поради протест на прокуратурата наказателното дело е продължило своя ход (в рамките на повече от пет години).

С оглед уважената част на иска на ищцата се следват разноски в размер на 983,57 лв. и 10 лв. за такса. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен в настоящото производство, съдът намира за неоснователно. Същият е определен към минимума (възлизащ на 1370 лв., съгласно Наредба № 1 от 2004 г.) и съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горните мотиви съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ПРБ да заплати на Й.П.Н., ЕГН **********,  на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди и 2000 лв. като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.05.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 983, 57 лв. като разноски за адвокат и 10 лв. за внесената държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ иска предявени от Й.П.Н., срещу ПРБ с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди за горницата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв.

Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ГРАДСКИ  СЪДИЯ: