№ 179
гр. Бургас, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500294 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на
КПКОНПИ против решение №260131 от 20.04.2022г., постановено по гр.д.
№117/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което исковата претенция
на Комисията е отхвърлена. Обжалваното решение се оспорва като
неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон.
Въззивникът оспорва решението, в което съдът се позовава на практика
на ВКС като необосновано – като сочи, че е налице по-нова практика на ВКС,
която цитира – „Нормата на чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./, която постановява
отнемане на паричната равностойност на имуществото, придобито през
проверявания период, което липсва в края на периода и когато ответникът не
е доказал законен източник на средства. Поради това придобитото през целия
период имущество е релевантно дори и когато не е налично защото подлежи
на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при
изчисляването на „значителното несъответствие“ – Решение №29/12.04.2021г.
постановено по гр.д.№1021/2019г. на ВКС. Цитират се и други решения в
тази насока.
Въззивникът сочи, че разпоредбата на §1 т.7 от ДР на ЗПКОНПИ не
въвежда правило несъответствието да се определя като разлика между
налично имущество в началото и в края на проверявания период, а ясно се
сочи, че несъответствието се изчислява като разлика между нетния доход и
имуществото за целия проверяван период. Релевантен е произхода на
средствата. Дори и при положение че съдът е прибавил като приход сумите
1
от отчуждените автомобили, също – получените застрахователни
обезщетения, премахната е издръжката на домакинството се получава нетен
доход – отрицателна величина , което сочи на извода , че придобитото
имущество е с неустановени източници. Въпреки проведеното доказване и
приети експертизи по делото се установява несъответствието между нетния
доход и имуществото на ответната страна. Няма как с доходи от 9 331.75 лв.
да се придобие имущество в размер на 339 749.03 лв. Неясно как ответницата
е придобила 4 броя МПС, както и да внесе по банковите си сметки средства в
размер на 184 642 лв. Според страната решението на Окръжния съд не е
изпълнило нормите на закона и волята на законодателя. Позовава се и на
мотиви на Конституционния съд в Решение №13 от 13.10.2012г. по конст.д.
№6/2012г.
Оспорва се изготвения анализ за несъответствие като неправилен: -
изключени са разходите за издръжка на домакинството при положение, че
свидетелските показания на майката на ответницата не се подкрепят от
никакви други доказателства по делото.Същата твърди, че е плащала
сметките за домакинството, но останалите разходи ответницата е покривала
сама и поради това няма основание в анализа разходите за домакинство
изцяло да бъдат извадени. Акцентира се и върху това, че не се установява
майката на ответницата да има достатъчно доходи за покриване разходите за
издръжка на домакинство от две лица. От друга страна не са отразени
парични суми преминали по банковите сметки като разход, не са съобразени
действителните пазарни цени на МПС: - за придобиване на л.а. Мерцедес Ц
200 ЦДИ ответницата е превела на продавача сума от 22 000 лв. Вместо това
съдът е отразил като стойност на придобиването сума в размер на 12 000 лв.
– т.е. – не са съобразени доказателства за реално платена цена. Поради това
СТЕ и ПСТЕ са оспорени от ищеца.
Сочи се, че от доказателствата по делото се установява за проверявания
период, че ответницата Г. е имала доходи общо в размер на 9 331.75 лв. и
разходи в размер на 88 445.72 лв. От това се налага извода, че ответницата не
е разполагала с доходи от установен законен източник, с които да покрие
дори извършените от нея разходи. Оспорва се анализа, направен от съда, при
който като приход са калкулирани суми от продажби на МПС, а така също и
от получени застрахователни обезщетения. Не се установява законен
източник на средства, с които да бъдат закупени процесните МПС, а така
също и за извършване на застрахователните вноски. Поради това страната
оспорва включването на тези суми в приходната част. Сочи се, че за
установяване на несъответствието е от значение да бъде опредЕ. и стойността
на имуществото. Действителната стойност според закона е пазарната
стойност на това имущество. В тази насока се оспорва приетото в решението
относно цените на процесните МПС-та. Според страната съдът не е следвало
да кредитира ПСАТЕ, тъй като според страната изготвените от вещото лице
цени не са обективни и в тази насока страната е ангажирала доказателства.
Конкретно по отношение на л.а. Мерцедес С 200 ЦДИ са налице данни за
2
реално платената по банков път сума от ответницата на продавача и това е
игнорирано от съда.
По-нататък в жалбата се обосновава възможността за отнемане на
парични средства, които липсват /не са налични/ в банковите сметки на
проверяваното лице към края на проверявания период. Страната се позовава
на актуална съдебна практика и че волята на законодателя в ЗПКОНПИ не
следва да се тълкува превратно и че постановеното от окръжния съд решение
е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на съдебен акт, с който претенцията на ищеца изцяло да бъде
уважена. Моли се за прилагане на чл.156 ал.6 от ЗПКОНПИ: - ищецът е
приложил обратни разписки, от които се установява, че лицето е посещавано
на адрес няколко пъти и пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.
В законоустановения срок от страна на ответницата Ж. В. Г. е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба. Същата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Доводите във въззивната жалба – че съдът се е
обосновал със стара съдебна практика се оспорват като несъстоятелни.
Цитатите във въззивната жалба според въззиваемата страна са извадени от
контекста на цитираните съдени решения и не носят точния смисъл.
Въззиваемата страна се позовава на същността на „значителното
несъответствие“ – съпоставка на две стойности - разликата между
придобитото имущество и нетния доход през целия проверяван период – т.е. –
има се предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не
само незаконно придобитото налично имущество в края на периода. Излагат
се аргументи: - предположението, индицията за незаконно придобито
имущество се прави от съпоставка между две величини – имущество и нетни
доходи и няма как незаконно придобитото налично имущество да е индиция
за незаконно придобито имущество, защото те са един и същи факт; на второ
място – незаконно придобито имущество е това, за което не е установен
законен източник на средства /чл.1 ал.2 ЗОПДНПИ / отм./, а източникът на
средства за придобиване на имуществото не е елемент от правопораждащия
фактически състав, защото този факт не се твърди и доказва от държавата.
Това води до начина на определяне на значителното несъответствие, но в
случая прилагането на тези правила не водят до различни изводи от тези на
БОС – и най вече относно дали подлежи на отнемане неналично имущество.
Оспорват се доводите на въззивника относно анализа за наличието на
несъответствие между придобитото имущество и нетния доход през
проверявания период – досежно размера на имуществото от 339 749.03 лв.,
закупуването на МПС-та, налични средства по сметки в размер на 184 642.03
лв. , начин на живот – пластични операции , поръчки до онлайн модни
магазини. Според въззиваемата страна дохода на ответницата за
проверявания период не е 9 331.75 лв., а 103 621.23 лв. както е установено в
СИЕ и при възприет от ОС – от 39 521.24 лв. На следващо място – стойността
на придобитото имущество не възлиза на 339 749.03 лв., а е 52 820 лв. Няма
3
данни за луксозен начин на живот. Действително ответницата е закупила 4
бр. МПС, но това е ставало последователно във времето и се касае за
употребявани 7-7г. автомобили, което не се свързва с луксозен начин на
живот. Сочените 184 642.03 лв. не представлява налична разполагаема сума,
а оборот на банковата сметка. Невярно е твърдението ,че разход за пластична
операция не е съобразена – платена сума в размер на 3800 лв. е отразена в
ССЕ за 2017г. и съответно е съобразена от съда в решението си.
Що се отнася до другите възражения страната взема следното
становище – правилно са кредитирани показанията на майката на
ответницата , ангажирани са и писмени доказателства че доходите и
позволяват заплащането на режийните разходи на двучленно домакинство.На
следващо място – сумата платена за пластична операция от 3800 лв. по
допълнителната СИЕ е включена допълнително към обичайните разходи.
Поддържа се извода на БОС че преминалите по банковите сметки суми не
представляват разход.
По делото е прието експертно заключение досежно пазарните
стойности на закупените и продадени от ответницата МПС-та. Процесуалният
представител на ищеца е има възможност да оспори заключението и да
ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, но това не е сторено. Налице
е само голословно оспорване. Като се основава на §1 т.1 от ДР на ЗПКОНПИ
относно естеството на приходите – че за такива се считат тези от продажба на
имущество, за придобиването на които е установен законен източник
страната сочи, че презумпцията за незаконност на доходите се прави за целия
проверяван период, а не както е направила ищцовата Комисия – година за
година и към опредЕ. дата.
Според въззиваемата страна ищцовата Комисия отново е цитирала
решение на КС извън контекста на акта - касаещ източниците на доходи,
респ. – извод , че собственост с незаконен произход е тази, която не може да
бъде оправдана с правно допустимите средства за увеличаване на
индивидуалното богатство. Релевантно е имущественото състояние на
проверяваното лице в началото и в края на изследвания период, увеличението
му през проверявания период вследствие на законноустановена дейност, чрез
която се реализират доходи. Едва при установяване на несъответствие, което
не може да бъде оправдано със законни източници на приходи следва
заключението, че произходът на забогатяването е незаконен. В тази насока
страната цитира практика на ВКС – Решение №147 от 16.09.2019
постановено по гр.д.№1998/2018г. на Четвърто г.о., Г.к. На следващо място се
обсъждат възраженията против приетите от съда пазарни стойности на
МПС-тата, придобити и продадени от ответницата през проверявания период.
Като се констатира , че по делото има изготвени две експертизи въззиваемата
страна обосновава правилността на приетото от съда на основание чл.202 от
ГПК и чл.162 от ГПК конкретно за стойността на лекия автомобил Ауди Q 3
с рег.№ А 8833 НМ в размер на 25 000 към датата на предявяване на иска.
Изрично са изложени мотиви в решението, че първата САТЕ не е обоснована,
4
тъй като се основава изцяло на сключените договори за продажба и поради
това тази експертиза не е кредитирана.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
Предявен е бил иск от страна а КПКОНПИ за отнемане в полза на
държавата на имущество на обща стойност в размер на 314 966.34 лв. от Ж. В.
Г., ЕГН **********, от гр.Поморие на основание чл.141 от ЗПКОНПИ,
подробно изброени в четиринадесет пункта в исковата молба. Посочено е, че
ответницата е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.159 а и
чл.155 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108 ал.1 т.4 и т.5 от
ЗПКОНПИ като наказателното произвоство продължава с внесен в Районен
съд – Разлог обвинителен акт. С влязла в сила присъда по НОХД №384/2019г.
на РС – Разлог, потвърдена с решение по ВНОХД №585/2021г. на ОС –
Благоевград ответницата Г. е призната за виновна по повдигнатите и
обвинения като и е определено наказание лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено и наказание глоба в размер на 10 000 лв.
Комисията сочи, че при извършената проверка е установила значително
несъответствие в имущественото състояние на проверяваното лице –
ответницата Г. – над размера от 150 000 лв. – в размер на 418 863 лв. При
проверката за десетгодишния период са установени - приход от
законоустановени източници в размер на 9 331.75 лв. – доходи , приходи или
източници на финансиране. Обичайни и извънредни разходи на лицето в това
число разходи за издръжка на семейството – 88 445.72 лв. По този начин се
установява отрицателен нетен доход - минус 79 113.97 лв. Общото придобито
от лицето имущество според Комисията възлиза на 339 749.03 лв. –
придобити имуществени дялове, МПС , вноски по банкови сметки, постъпили
суми от трети лица по банкови сметки, постъпили суми по банкови сметки от
трети лица без законово основание, намерена парична сума в брой, върнат
заем и т.н. Иска е предявен в срока по чл.153 ал.1 от ЗПКОНПИ - на
25.01.2021г.
Като е анализирал събраните по делото доказателства, установил е
фактическата обстановка първоинстанционният окръжен съд е приел за
доказани следните параметри: - доходи и приходи на ответницата Г. през
проверявания период – в размер на 39 521.24 лв. В тази сума съдът е включил
осигурителен доход на лицето, получени изплатени обезщетения, в т.ч. –
застрахователни обезщетения, получени средства от продажбите на МПС-та
– общо 27 900 лв., както следва: - за лек автомобил „Ауди А3“ продажна цена
при отчуждаването 4500 лв., за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ –
пазарна цена 12 000 лв., за автомобил „Мерцедес С 200 ЦДИ“ – 11400 лв.
Съответно разходите за проверявания период са възприети на стойност
65 411 лв. В тази сума са включени разходите по издръжка на домакинство ,
за задгранични пътувания и погасяване на публични задължения – общо 58
559 лв. Включени са и разходите по придобиване на дружествени дялове в
размер на 30 лв., както и разходите за покупка на МПС-та: общо 52 790 лв. –
5
за „Ауди А3“ – 5000 лв., за „Мерцедес МЛ 2320 ЦДИ“ – 15 000 лв., за
„Мерцедес С 200 ЦДИ“ – 12 000 лв. и за „Ауди Кю 3“ – наличен - 20 790 лв.
От така калкулираната сума от 111379 лв. съдът е изключил сумата от 45 968
лв. – разноски за издръжка на домакинството с оглед направеното
възражение и показанията на свид.Я- Г. – майка на ответницата – че същата е
поемала изцяло разходите по домакинството. Не е приета като разход и
платената парична гаранция в размер на 30 000 лв. за ответницата.
Съдът е посочил в мотивите си че не приема разхода, тъй като според
представеното писмено доказателство – вносна бележка сумата е внесена от
съпругата на свидетеля Д.П. – М.Н., а не от ответницата Ж. Г..
Притежаваното имущество от ответницата в края на проверявания период
съдът е приел за размера от 28 530 лв. - намерените парични средства в брой
– 3500 лв., дружествени дялове на стойност 30 лв. и наличен лек автомобил
„Ауди Кю 3“/ с първоначална регистрация 2014г./, относно който съдът е
приел пазарна стойност 25 000 лв. Съдът е изложил мотиви, че не приема като
имущество по смисъла на закона и не включва тегленията на суми от
банкови сметки нито като приход, нито като разход:- при липсата на яснота за
източника на средствата или основанието за получаването им, респ. –
предназначението на изтеглената сума е възможно да се получи дублиране с
други вече приети за установени приходи, респ. – разходи на лицето. Поради
това че тези суми не са налични в края на проверявания период тези суми са
само преминали през имуществото на лицето съдът е направил извода , че
тези суми очевидно са били разходвани без по делото да е установена
трансформацията им в друго, подлежащо на отнемане имущество. Съдът се е
позовал и на практика на ВКС.
При така установените параметри нетния доход на проверяваното лице
– ответницата Ж. Г. се констатира от съда, че е отрицателна величина – минус
25 889.76 лв. Съдът е приел , че при съпоставяне на този най-неблагоприятен
за ответницата размер на нетен доход с установения размер на имуществото
несъответствието е в размер на 54 409.76 лв., който размер на основание §1
т.3 от ДР на ЗПКОНПИ не се определя като значителен, тъй като не
надвишава 150 000 лв. Съдът е отбелязал, че този извод не би бил променен
дори и да се включи като разход сумата от 45 968 лв. – разходи по
домакинството при положение, че не се кредитират показанията на свид.Я- Г..
Изводите на приетото експертно заключение по делото не са възприети
безрезервно като съдът е изложил собствен анализ след обсъждане на
доказателствата. Експертното заключение излага други параметри - приходи
на ответницата за проверявания период – 103 621.23 лв., разходи – 86 043.29
лв., при което нетния доход е положителна величина. При сума на
имуществото 56 320 лв. установеното несъответствие се явява в по-нисък
размер от приетото от съда. В този смисъл изводите, направени от съда в
обжалваното решение за липса на значително несъответствие се
потвърждават и от експертното зключение.
С въззивната жалба от страна на ищеца– КПКОНПИ се излагат доводи
6
против приетите пазарни оценки на придобиваните МПС-та отответницата. В
обжалваното решение се съдържа анализ на проблема с цената на въпросните
автомобили само по отношение на наличния към момента на извършване на
проверката от Комисията „Ауди Кю 3“, с първоначална регистрация 2014г. и
рег. № А 8833 НМ, към който е насочена и исковата претенция за отнемана в
полза на държавата. Съдът е анализирал оценките, които са дадени от
първоначалната САТЕ , извършена от вещото лице Г. Т. и повторната САТЕ,
извършена от вещото лице П. С.. Извършена е съпоставка с оценката на ДСИ
при РС – Поморие при налагането на обезпечителната мярка „запор“ при
наложеното обезпечение. В крайна сметка въз основа на сторения анализ
съдът приема за достоверна пазарна стойност на този автомобил към момента
на предявяване на иска в размер на 25 000 лв. Подобен анализ за останалите
три автомобила няма. Възприети са безкритично дадените от вещото лице
пазарни стойности по табл.2 на л.5 от САТЕ – колони 7 и 8 /л.683 по делото
на окръжния съд/ както следва: за „Ауди А3“ – покупна цена 5000 лв. –
включена като разход, съответно – пазарна стойност при отчуждаване – 4500
лв. – включена в приходната част; за „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ – съответно –
15 000 лв. стойност за придобиване и съответно – разход и 12 000 лв.- цена
при отчуждаването, съответно - в приходната част, за л.а. – Мерцедес С 200
ЦДИ“ – стойност на придобиване 12 000 лв. – разход и 11 400 лв. – пазарна
цена при отчуждаването – съответно – стойност в приходната част, за
наличния „Ауди Кю 3“ – 20 790 лв. Последващите параметри са изчислени и
пресметнати на базата на тези стойности на процесните МПС-та.
Въззивната инстанция намира възраженията на Комисията в тази част
досежно приетите пазарни оценки /на придобиване и при отчуждаване/ на
процесните МПС-та за основателни. Налице са обективни доказателства, че
конкретно за автомобила „Мерцедес С200 ЦДИ“ по банково извлечение от
сметка на ответницата се установява че са били заплатени 22 000 лв. Т.е. –
установява се реалната заплатена цена на този автомобил, която съществено
се различава от дадената от вещото лице и възприета впоследствие и от съда
– 12 000 лв. В експертизата са дадени стойност към момента на придобиване
20 000 лв. /колона 5/, и пазарна цена към момента на придобиване - 12 000
лв.- колона 7 /вж. Таблица 2 – л.683 по делото на ОС/. Съдът е възприел
посочените пазарни стойности по колони 7 и 8 в решението си неясно защо
въпреки обективните данни, изложени по-горе. Възприемането на тези
стойности не е обосновано въпреки очевидното значително разминаване в
стойностите с доказано платената сума за един от автомобилите. Настоящият
въззивен състав намира, че с оглед наличните обективни данни по делото и в
съответствие с направените от въззивника възражения, които намира за
основателни следва да бъдат възприети стойностите по колони 5 и 6 както
следва: за Мерцедес С 200 ЦДИ – стойност на придобиване – 20 000 лв. и
стойност към момента а отчуждаване – 19 000 лв., за автомобил „Мерцедес
МЛ 320 ЦДИ – стойност към момента на придобиване – 25 000 лв. и 20 000
лв. към момента на отчуждаване, за „Ауди А3“ – 10 000 лв. към момента на
7
придобиване и 9 000 лв. към момента на отчуждаване , за наличния „Ауди Кю
3“ – стойност към придобиването 33 000 лв. Споделят се доводите, изложени
от въззивника – КПКОНПИ , че оценките на процесните МПС-та следва да
бъдат съобразени с наличните реални данни по делото и от посочените от
вещите лица стойности следва да бъдат възприети тези по табл.2, стр.5 от
заключението / л.683 по делото на окр. Съд/ - съответно – колони 5 и 6 от
посочената таблица. При това положение разходваните средства за
придобиване на МПС-та от страна на ответницата за проверявания период ще
възлиза на 88 000 лв. /Мерцедес МЛ – 25 000 лв. + Мерцедес С – 20 000 лв. +
Ауди А3 – 10 000 лв. + Ауди Кю3 – 33 000 лв./.
Като възприема в разходната част установените и в
първоинстанционното производство параметри – разходи за издръжка на
семейството, за задгранични пътувания и за погасяване на публично правни
задължения – 58 559 лв., разходи за придобиване на дружествени дялове в
ЕООД – 30 лв., разходи за покупка на МПС – по пазарните стойности,
изложени по горе – общо 88 000 лв. общия установен разход възлиза на 146
589 лв. За правилно въззивната инстанция намира кредитирането на
показанията на свид.Я- Г. – че през проверявания период същата е поемала
изплащането на разходите по домакинството, което се състои от нея и
дъщеря и и с оглед на това – правилно се явява приспадането на сумата,
посочена от вещото лице за тези разходи. Възражението на въззивника обаче
относно трите последни години на проверявания период / 2017, 2018 и 2019г./
относно констатирания недостиг на средства в доходите на тази свидетелка
съдът намира за основателно и то не само поради изложените от въззивника
обстоятелства. Съобразно доказателствата по делото ответницата през този
период е осъществявала инкриминираната дейност в гр.Банско, за което и е
осъдена по НОХД. Следователно - тя не е живяла в едно домакинство със
свидетелката Г. - нейната майка в гр.Поморие, а сама в гр.Банско, респ. –
разходите за домакинството при тези обстоятелства за въпросните три години
– 2017, 2018 и 2019г. обективно са реализирани от ответницата, независимо
от приетото за периода, че е живяла в едно домакинство с майка си и майка и
е заплащала всички разходи. Поради това от общата сума от 45 968 лв. следва
да бъдат приспаднати съответните суми за 2017г., 2018г. и 2019г. / 5594
лв.+5455 лв. +3848 лв./ - или общо 14 897 лв. /остатък 31 071 лв./.
Следователно от общия установен разход в размер на 146 589 лв. следва да
бъде приспадната сумата от 31 071 лв. Така общия установен разход е 115
518 лв. Съответно – приходната част за проверявания период следва да бъде
променен като в него се включат стойностите/ установени в табл.2 – колона 6
/ от продажбите на МПС-тата – Мерцедес МЛ , Мерцедес С и Ауди А3 / 20
000 лв.+ 19 000 лв.+ 9 000 лв./ - общо 48 000 лв. или – приходната част се
изменя като се увеличава на 59 631.23 лв. – доходи и приходи. По този начин
се установява нетен доход – отрицателна величина – минус 55 886.77 лв. В
притежаваното имущество в края на проверявания период за разлика от
приетото от първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че
8
следва да бъдат включени и придобитите МПС-та /освен наличното Ауди Кю
3/ по тяхната пазарна оценка към момента на придобиването им /общо – 88
000 лв./. Намерената парична сума от 3500 лв.и стойността на придобитите
дружествени дялове на стойност 30 лв. – също следва да бъдат включени в
придобитото имущество. По този начин установеното имущество възлиза на
91 530 лв.
Относно преминалите през банковите сметките на ответницата суми –
вноски, тегления настоящият въззивен състав споделя изложеното в
обжалваното решение от първоинстанционния съд: - тези суми не следва да
бъдат приемани нито за приход на лицето, нито за разход. В края на
проверявания период не се установява наличие на суми по банковите сметки
на ответницата , следователно – те са били разходвани без да са
трансформирани в друго имущество , подлежащо на отнемане. Въпросните
суми само са преминали през имуществото на проверяваното лице. Същото се
отнася и до заетите суми, които съответно са били върнати. Тези суми не
могат да бъдат отчетени нито като приход, нито като разход тъй като след
първоначалнотонапускане на патримониума впоследствие са били
възстановени и практическото изменение в имущественото състояние на
ответницата е нулево.
С оглед на това направените от първоинстанционния съд изводи следва
да бъдат потвърдени - внесените на каса и изтеглени от банковите сметки на
ответницата суми, които не са били налични към датата на предявяване на
иска не трябва да се вземат предвид като доход. В тази връзка следва да се
има предвид, че макар в легалното определение на имущество, дадено от
параграф 1 т.4 от ДР на Закона, да се включват активи от всякакъв вид,
включително пари, не съставляват придобито имущество по смисъла на
чл.156 ал.4 т.1 от Закона преминалите през патримониума на проверяваното
лице парични средства, които са били налични в определен момент от
проверявания период, но не се твърди и не се установява да са налични към
края на проверявания период или датата на предявяване на иска.
Претендираните за отнемане парични суми преминали през банковите сметки
на ответницата не представляват придобито имущество, при съобразяване на
казаното по-горе във връзка с движението на парични суми по банкови
сметки. Тези суми не подлежат на отнемане като за формиране на този извод
следва да се изхожда от правната характеристика на парите като потребими
вещи и основната им икономическа функция на платежно средство. Тъй като
смисъла на гражданската конфискация се състои в това проверяваното лице
да бъде лишено от материални активи /в случая не е доказано и приложението
на чл.149 от закона, а и не се твърди наличие на преобразувано имущество/ не
съществува правно основание за тяхното отнемане. Следователно внесените и
постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се
установява законово основание за внасянето/ постъпването им, но които не са
налични по тези сметки, нито подлежат на отнемане в полза на държавата,
нито са релевантни- чрез включването им в имуществото на ответницата за
9
определяне размера на несъответствието по смисъла на §1 т.3 от ДР на
ЗПКОНПИ - доколкото тези суми само са „преминали“ през това имущество
в проверявания период - били са разходвани, без да са вложени (респ. –
трансформирани) в друго подлежащо на отнемане имущество. Тази практика
на ВКС е трайно установена и константна- формирана е по приложението
още на ЗОПДИППД (отм.) (например – решение№129/08.06.2015г. по гр.д.
№5562/2013г. на ІV-то гр.о. на ВКС, решение №228/06.07.2015г. по гр.д.
№5321/2013г. на ІV-то гр.о. на ВКС, решение №137/02.11.2018г. по гр.д.
№2507/2017г. на ІV-то гр.о. на ВКС) и е доразвита в същия смисъл – и по
приложението на ЗОПДНПИ (отм.) – решение №97/18.05.2018г. по гр.д.
№3224/17г. на ІV-то гр.о. на ВКС, решение №200/14.02.2019г. по гр.д.
№4143/2017г. на IV-то гр.о. на ВКС, решение №147/16.09.2019г. по гр.д.
№1998/2018г. на IV-то гр.о. на ВКС.
При установения отрицателен нетен доход – минус 55 886.77 лв. /59
631.23 лв. приходи – 115 518 лв.разходи/ и придобито имущество от
ответницата през проверявания период в размер на 91 530 лв.
несъответствието възлиза на 147 416.77 лв. На основание §1 т.3 от ДР така
установенния размер не превишава 150 000 лв. и несъответствието с оглед на
това не може да бъде определено като значително.
При така съвпадащите изводи за липса на значително несъответствие с
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира , че
предявените искове от КПКОНПИ са правилно и законосъобразно
отхвърлени. Поради това обжалваното решение, въпреки констатираните
основателни възражения във въззивната жалба следва да бъде потвърдено с
произтичащите от това последици – в полза на въззиваемата страна да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Представен е списък по чл.80 от
ГПК и договор за правна помощ, според който визираната по него сума в
размер на 7800 лв. е платена изцяло в брой при подписване на договора.
Насрещната страна е направила възражение за прекомерност като претендира
„прецизиране“ на размера от страна на съда. При материален интерес по
делото 314 966 лв. – предявени искове за отнемане против ответницата,
следващото се минимално възнаграждение за адвокат възлиза според Наредба
№1/2004г. на 7789 лв./ 3530 лв. за първите 100 000 лв. + 2% от 214 966=
3530+4259/. При това положение твърдяната прекомерност не е налице,
възраженията на въззивника следва да бъдат оставени без уважение и
договорената и платена сума следва да бъде присъдена изцяло на страната.
По отношение дължимата д.такса: Съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ: „С
решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в
зависимост от изхода на делото“. От текста следва логическият извод, че
такава се дължи, но не се внася авансово. Законът не съдържа разпоредби,
обосноваващи освобождаване на някоя от страните по това производство от
заплащане на държавни такси. Ето защо с постановяване на настоящото
решение ще бъде опредЕ. и дължимата д.такса. За въззивника КПКОНПИ
при материален интерес на въззивната жалба общо 314 966 лв. в тежест на
10
Комисията следва да бъде опредЕ. държавна такса пред настоящата
инстанция в размер от 6299.32 / шест хиляди двеста деветдесет и девет лв. и
32 ст./лв.
Мотивиран от горното, Апелативен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260131 от 20.04.2022г. постановено от
Окръжен съд – Бургас по гр.д.№117 от 2021г. в обжалваната част, с която е
отхвърлена претенция на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество от Ж. В. Г., ЕГН – **********, от гр.Поморие на обща стойност в
размер на 314 966.34 лв. като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на Ж. Г. направени разноски по
делото в размер на 7800 /седем хиляди и осемстотин/ лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – Бургас сумата от
6299.32 /шест хиляди двеста деветдесет и девет лв. и 32 ст/ лева – държавна
такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11