Р Е Ш Е Н И Е
№ 123 09.11.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище пети състав
На двадесет и седми октомври
година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка И.
Секретар: Янка Ганчева
Прокурор: Драгомир Сяров
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка И.
АД № 105 по описа за 2020
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ на АПК във вр. с
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по исковата молба на
А.Г.С. ЕГН ********** и Р.С. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора
№ 8, чрез а.. А. М. С. против Агенция за социално подпомагане гр. София, ул.
„Триадица“ № 2, п.к. № 1051 за причинени имуществени вреди в размер на по 40
000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба до съда (04.06.2020). Ищците сочат, че се касае
за вреди, причинени от длъжностни лица от държавната администрация - Съвета по
осиновяването от незаконосъобразно им действие и бездействие при изпълнение на
административна дейност – осиновяване на малолетното дете А. Р. С. (Х. Т.П.). Държавните служители не са
предприели необходимите действия, за да установят обективното здравословно
състояние на детето А. Р. С., или те са установили състоянието му, но
незаконосъобразно са премълчали тези обстоятелства. Ищцата навежда, че е
кандидатствала за осиновяване на дете, което да е здраво от мъжки пол, на
възраст от 0 м. до 3 г., без увреждания, да не се нуждае от специфични грижи,
да е български или смесен произход, но не и ромски. За желанието на ищцата е
бил изготвен социален доклад за годност на лицето да осинови дете при условията
на пълно осиновяване. След осиновяването и грижейки се за детето в къщи, тя е
забелязала, че детето има значителни изоставания в психичното си развитие,
което е отдавала на това, че е то е отглеждано в институция. Подготвяйки детето
за детско заведение – детска градина, служителите от детската ясла са и казали,
че детето А. не може да посещава детска градина, тъй като според тях е нужна
оценка на нервно-психичното му развитие. Така тези служители са потвърдили
съмненията и, че детето има здравословен проблем. С решение № 53/ 21.04.2015
г., постановено по гр.д. № 71/ 2015 г. по описа на ОС – Търговище съдът и
предоставил достъп до информация, съдържаща се в гр.д. № 367/ 2010 г. по описа
на ОС – Търговище и касаеща биологичния произход на осиновеното от тях дете А.,
родено на *** г. Съдът е приел въз основа на представените от ищцата документи,
че осиновеното от нея дете А. А. С. е „..с влошено здравословно състояние и с
оглед на естеството на диагнозата е възможно здравословното му състояние да е
обусловено от неговите генетични дадености и зависимости“. Поставените диагнози
на детето са: „Умствена изостаналост – умерена степен“, „Специфично
разстройство в развитието на речта и езика – разстройство на експресивната реч
и поведение – 80% степен на увреждане.“ След като вече е имала информация за
майката ищцата е разпитала познати за нейното социално и здравословно
състояние. Тогава е разбрала, че през 2011 г. тя е родила и трето дете, също с
психични отклонения, много по-тежки от тези при А.. Тези факти говорят за
абсолютната фамилна обремененост, която има майката, както и генетичните
заболявания, които предава на своите деца. След запознаване с приложените документи
от Съвета по осиновяване, ищцата е установила, че има доклад, че биологичната
майка на А. е с психично заболяване: „Параноидна шизофрения“(доклад за
установяване на сходството между дете и осиновително семейство), като в същия
доклад е описано „фамилна обремененост на детето – няма данни“, въпреки
посочената диагноза на майката на детето. В решение № 93/ 25.02.2010 г., с
което детето е настанено в ДМСГД – Търговище, също е описано, че .. майката на
детето страда от психическо заболяване,…самата тя не желае да се лекува“.
Ищците считат, че психическото
заболяване на детето А. е било предвидимо и установимо към момента на неговото
осиновяване. Длъжностните лица при Съвета по осиновяване са били длъжни да
предприемат необходимите действия, за да установят че детето е с отклонения в
мозъчната дейност, тъй като са имали данни за неговата майка и нейното психично
състояние, което е предпоставка за развитие на развитие на същото или подобно
заболяване у нейните биологични деца. Неустановяването на това обстоятелство е
професионална небрежност от страна на служителите към агенцията, довела до
нанасянето на значителни морални вреди върху ищците. Те са родители на още 3
деца, едно от които е вече пълнолетно и с нормално психо-физическо развитие,
другите две обаче са с нервно-псически увреждания, установени с ТЕЛК.
В съдебно заседание по делото от ищците,
редовно призовани, се явява лично А. Г. С. и а.. А. С. ***, редовно
упълномощена и приета от съда, която подържа исковете и изразява становище за тяхното
уважаване. В дадения от съда срок представя писмени бележки със същото
становище и пледира за присъждането на разноски по делото, като представя
списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по исковете – Агенция за
социално подпомагане – София, редовно призована, се представлява от ст. ю.. М. Т.,
редовно упълномощена, която оспорва изцяло исковите претенции, като счита
същите за неоснователни и недоказани като основание и размер, поддържа се представения
писмен отговор и изразява становище, че не са налице кумулативно предпоставките
по чл. 1 от ЗОДОВ. Според представения писмен отговор доколкото в исковата
молба не са посочени ясно и конкретно неоснователните действия по смисъла на
чл. 250 от АПК и бездействия по смисъла на чл. 256 от АПК на органи и служители
на АСП, които да подлежат на установяване в съдебното производство не са налице
предпоставките за допустимост на иска. Исковата претенция срещу АСП е
неоснователна и недоказана по основание и размер. Твърденията на ищците са
бланкетни и произволни, и не индивидуализират надлежно твърдяното
незаконосъобразно поведение на ответника. Обективната липса на правни и
фактически основания, на които ищците основават претенцията си, поставят АСП в
ситуация на процесуална невъзможност да формира своята действителна преценка
относно реално съществуващата фактическа обстановка и в резултат на това да
организира защитата си.Твърденията на ищците, касаещи бездействието на адм.
орган са необосновани и неподкрепени с надлежни доказателства, които да
установяват по безспорен начин факта на твърдяното нарушение. В дадения от съда
срок процесуалния представител представя и подробни писмени бележки с изразено
становище за отхвърляне на подадената искова молба и присъждането на разноски
по делото.
По делото е конституирана като
контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура –
Търговище. Процесуалният и представител дава заключение, че исковата претенция
е неоснователна и недоказана. Поддържа се становището на АСП , подписана от
нейния изп. директор. Не са налице нито една от предпоставките по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ. Не е налице нито незаконосъобразен акт, нито е налице
причинно-следствена връзка между осиновяването и последващото психическо
състояние на детето, поради което исковата претенция е изцяло неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, приема че исковата молба е допустима, но по същество е
неоснователна. От фактическа страна приема за установено следното:
Ищците А.Г.С. и Р.С. са родители на
детето А. Р. С. ЕГН ***********, роден на *** г. в гр. Търговище, според
представеното Удостоверение за раждане – дубликат (стр. 34 от делото).
На 29.10.2010 г. с Протокол № ЗД-РД 14
от същата дата (стр. 35 и 36 от делото) на свое заседание Съвета по осиновяване
при РД“СП“ – Търговище в състав: председател Д.И – директор РД“СП“ – Търговище
и членове: Т. А.. – постоянен заместник на психолога – определена от ДСП –
Търговище, Ст.Ст. – педагог, определен от РИО на МОМН и д. М.К. – лекар,
определен от РЦЗ – Търговище е взел решение, че за детето Х. Т. П. ЕГН **********
от християнски етнически произход, с физическо развитие, отговарящо на
възрастта, ръст и тегло в норма, психическо развитие – отговарящо на възрастта,
нормално нервно-психическо развитие за възрастта, за фамилна обремененост - няма данни, клинично и психично здраво е подходящо
за осиновяване от ищцата А.Г.С. ***, вписана в регистъра на осиновителите под №
1471.
Според представения доклад за
установяване на сходство между дете и осиновително семейство от 29.10.2010 г.
(стр. 37 от делото), биологичната майка на детето Х. Т. П. е Т. П. П. ЕГН **********
от гр. Търговище, която е пълнолетна, дееспособна и неомъжена. Бременността за
нея е втора. За здравословно състояние е записано: параноидна шизофрения, ЕР на
ТЕЛК № 710 от 22.03.2007 г. – изтекъл. Образование – основно. За месторабота –
няма данни. За семейно и социално обкръжение е отбелязано: съжителства със
своите родители в общинско жилище. За социално-икономическо положение:
безработна, подпомага се месечно по реда на чл. 9 от ЗСПД и по Наредба №
РД07-5/ 16.05.2008 г. (целева помощ за отопление). Отбелязано е също, че няма
данни за злоупотреба с алкохол и наркоманен опит. Като причина за изоставяне на
детето е записано, че майката не притежава ресурс за полагане на адекватни
грижи за отглеждане на детето в семейна среда. Същата няма доходи, подслон,
липса подкрепа от близки и роднини. За бащата на детето Х. П. е отбелязано, че
е неизвестен. За биологични братя и сестри – една сестра.
Видно от доклад изх. № ЗД 341/
16.11.2010 г. (стр. 270 до 271 от делото) за осъществен контакт (първа среща)
между детето Х. Т. П. и ищцата А.С. е, че тази среща се е състояла на
03.11.2010г в 11, 00 ч. на територията на ДМСГД – Търговище. На срещата са присъствали:
директорът на ДМСГД – д. К.А., психолог – Ж.Т., педагог ДМСГД - Р.Г., гл. експерт О“ЗД“ – Д“СП“ гр.
Търговище – И. И.. В този доклад е записано, че педагогът на групата, в която
се отглежда детето, г-жа Г. е въвела Х. в стаята и заедно с психолога
Ж.Терзиева са запознали кандидат осиновителката с нервно-психическото и
познавателното му развитие. Х. бързо свикнал с новата обстановка в кабинета.
Покатерил се първо в скута на г-н С. и се сгушил, а по-късно го взела в ръцете
си и г-жа С.. Същата имала въпроси към персонала, свързани с външния вид на
детето, навици, контакт с родителя и др., отговорите и били необходими за
крайното решение да стане осиновител на Х.. Предвид на това, че съпругът
ѝ е чужд гражданин, С. обяснила, че тя ще осинови детето, а съвместните
грижи за него ще поемат със съпруга си. Семейство Ст. са били запознати с
режима на детето – хранене, сън бодърстване, рехабилитационни процедури и др. и
с часовете, определени за това, дните и часовете, определени за свиждания и
контакти с децата в ДМСГД. Предоставени им били телефони за връзка с
институцията и соц. работник в О“ЗД“. Поради натоварения работен график на
кандидат-осиновителката се постигнало споразумение с директора на ДМСГД срещите
да бъдат в удобно за сем. Ст. време, съобразено с режима на детето. Сем. Ст. се
запознали и с процедурата по осиновяване и необходимите документи за
стартирането и. В края на срещата кандидат-осиновителката е уведомила екипа, че
ще се възползва от 1-месечния срок за контакти и свиждания с детето и ще
уведоми за решението си последствие. На 15.11.2010 г. С. уведомила, че ще
осинови детето и е избрала име – А. А. С., подготвила е необходимите документи
за стартиране на процедурата.
Според представеното решение № 46/
06.12.2010 г. постановено по гр.д. № 367/ 2010 г. по описа на ОС – Търговище
(стр. 39 и 40 от делото) съдът е допуснал пълно осиновяване на основание чл.
100, ал. 2 от СК на детето Х. Т. П. от молителката (ищцата) А.Г.С. ***, като в
новия акт за раждане на осиновеното дете същото се впише с имената А. А. С., а
осиновителката за негова майка.
Видно от заявление до директора на Д“СП“
– Търговище от 24.03.2014 г. (стр. 51 от делото) ищцата С. изявила желание за
настаняване на детето А. А. С. *** предвид на поставената му диагноза: „Умерена
умствена изостаналост“ и невъзможността и да се справи с грижите за него.
Според изготвения доклад по случая и
оценка на риска (стр. 52 до 55 от делото) в О“ЗД“ – Д“СП“ – Търговище е
извършено социално проучване при което е установено, че детето А. С. е с
увреждане, освидетелствано от ТЕЛК с диагноза: „Специфични разсройства на речта
и поведението“, приложена е актуална епикриза от УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна с
диагноза: „Умерена умствена изостаналост със значително нарушение на
поведението“. А. е осиновен на 1г и 3 м. от ДМСГД – Търговище от А.С. на 49 г.
Когато са представили детето на кандидат-осиновителката са го представили като
напълно здраво дете, без фамилна обремененост, което последствие се оказва
невярна информация. След попадане на детето в семейството на С. се установява,
че календарната му възраст не съответства на биологичната – детето изостава в
своето НПР. Тогава майката прави консулт с психиатър, психолог и логопед.
Поставена е диагноза: „Умерена умствена изостаналост“. Майката полага грижи още
за едно дете – момиче на 7 години, което също е осиновено. Също така е и
професионален приемен родител на дете – момиче на 2, 5 г. Помощ и подкрепа получава
от съпруга си Р.С., който е с влошено здраве. Майката на С. живее отделно и е
със здравословни проблеми , които не позволяват отглеждането на дете с
увреждане. Детето е силно привързано към майка си и нейните близки, но изостава
в НПР. Има нарушения в речта – речниковия запас от думи е силно ограничен –
използва само 20-ина думи, които не свързва в прости изречения.Не може да се
самообслужва, нужна му е непрекъсната помощ. Не контролира тазовите резервоари,
постоянно е на памперси. Поставена му е диагноза с ЕР на ТЕЛК „Специфични
разстройства в развитието на речта и езика. Разстройство на експресивната реч и
поведението“. От МБАЛ „Св. Марина“ – Варна е издадена епикриза след
хоспитализация с нова диагноза „Умерена умствена изостаналост със значителна
нарушение на поведението“. Прилага медикаментозна терапия с „Респолет“ и
„Акинетон“. Посещава ЦДГ № 11 в гр.
Търговище, първа група. Детето е със СОП. Детето има нарушения в поведение,
хиперактивен, с прояви на немотивирана агресия, стериотипно, разрушително
поведение. На моменти се смее и крещи без видима причина. Психомоторно е много
раздвижен, не се задържа на едно място. При неудовлетворяване на желанията е с
протестно поведение. Не отговаря на зададени въпроси, изпълнява прости
инструкции при многократна покана. Емоционално е лабилен, волеви-импулсивен, с
агресивни прояви, Памет и интелект на ниво – умерена умствена изостаналост. Има
засилен апетит и усещане за ненаситност. Нуждае се от непрекъснати грижи от
възрастен и присъствие. Цялото внимание на обгрижващия да е насочено към
детето. Необходима е индивидуална работа с психолог, логопед и рехабилитатор.
На 07.05.2014 г. от ТЕЛК за психични
заболявания при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
Варна било издадено ЕР № 00795 от 069/ 07.05.2014 г. (стр. 70 от делото) на
детето А. А. С. ЕГН ********** с водеща диагноза: Специфични разстройства в
развитието на речта и езика. При общо заболяване: „Умерена умствена
изостаналост със значително нарушение в поведението.“Състояние преди
експертизата 60% СУ без ЧП. Оценка на работоспособността/ вида и степента на
увреждане – 60% СУ без чужда помощ.
На 28.05.2014 г. е изготвен социален
доклад за детето А. А. С. (стр. 61 до 67 от делото). В него за А. е записано,
че детето има добро физическо развитие, отговарящо на календарната възраст.
Двигателната активност е изоставаща. Нарушена е фината и глобална моторика. Детето
върви самостоятелно, бяга, но се затруднява при скокове. Придвижва се
самостоятелно. Движенията му са некоординирани. Постоянно се движи, не се
задържа на едно място. За психоемоционално състояние е записано: има добър
емоционален тонус. Не е контактен. Общува с връсниците си избирателно. Нуждае
се от помощ при разбирането на инструкции и изпълнение на елементарни задачи.
Затруднява се в случаите, когато трябва да изчака реда си или да изслушва. За
психическо състояние: познавателни психични процеси не са развити пълноценно –
липсва устойчивост на вниманието, мисловния процес е силно забавен, паметта е
ограничена. Осъществява зрителен контакт. За увреждания, наличие на ТЕЛК е
записано: На детето е поставена диагноза:“Умерена умствена изостаналост със значителни
нарушения в поведението“. Освидетелствано е от ТЕЛК с 60% намалена социална
адаптация без чужда помощ. За здравословно състояние, лична хигиена,
стоматологично здраве и режим на живот е записано: Детето може да се храни
самостоятелно. Има изградени хигиенни навици, но винаги го обслужва възрастен.
Консумира всичко, не спазва определен хранителен режим или ограничения в
храненето. Всички дейности, свързани със сутрешния и вечерния тоалет, както и
къпането на детето се извършват се с помощта на обгрижващ. Детето напълно
зависи от грижите на възрастните. Не може да контролира тазовите си резервоари
и е непрекъснато на памперси. Детето има изграден стабилен дневен режим,
отговарящ на възрастовите особености…За учебно заведение, което посещава
детето: посещава ЦДГ в гр. Търговище. Поради установени СОП се обучава по
специализирана програма от ресурсен педагог…За образ в училище, външен вид,
доминиращи нагласи за приемане или отхвърляне, популярност в своята група,
успехи, правила за поведение е записано: Детето проявява невербална агресия към
заобикалящите го хора. Когато е на непознато място и сред непознати хора, той е
притеснен и на моменти агресивен. Хвърля предмети, удря и трудно се общува с
него. Поради тази проява на агресия детето няма положителен образ в групата. А.
няма желание и не изпитва интерес да бъде въвлечен в някаква дейност или игра.
Не се заиграва с другите деца, често ги дразни и проявява агресия към тях.
Детето има сериозни затруднения в общуването и взаимодействието с другите деца
и връстници. Не се повлиява от напътствия за поведението си. Необходимо е
постоянно да му се напомня, като действията му са свързани с повторяемост….За
емоционално и поведенческо развитие: несъответствие между календарна и
психологическа възраст – наблюдава се изоставане в НПР. Към момента детето е в
процес на формиране на основни екзистенциални умения. Детето не е
комуникативно, не общува със своите връстници. Предпочита да се занимава
самостоятелно. Комуникативната функция на езика е незадоволителна. Страда
цялата произносителна реч с груби пропуски в звукопроизношението. Липсват
множество звукове – еднословни и неразбираеми. Има слабо развита импресивна реч.
Разбира значението само на отделни думи. Изпълнява словестни инструкции със
затруднение. Детето се идентифицира с името и пола си. Има изградено чувство за
принадлежност към семейството на осиновителката си. Не са налице умения за
самозащита при посегателства. При неудовлетворяване на желанията е с протестно
поведение.
Със Заповед № ЗД-РД 01-0102 от 28.05.2014
г. детето А. А. С. било насочено към ползването на дългосрочна социална услуга
в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в гр. Търговище до произнасяне на
съда с решение по чл. 28 от ЗЗД.
Видно от изготвения социален доклад на
21.07.2014 г. (стр. 80 от делото) детето А. С. е било насочено към ползването
на социална услуга в ЦСРИ-КСУДС гр. Търговище за срок от 3 месеца.
Според представената Специализирана
оценка на потребностите от 20.08.2014 г. (стр. 85 до 87 от делото), изготвена
въз основа на направление от ОЗД с вх. № 574/ 23.07.2014 г. В процеса на
израстване на А. осиновителката е забелязала, че детето изостава в НПР и го
консултирала със специалист. Поставена му е диагноза: „Умерена умствена
изостаналост със значителни нарушения в поведението“ и има издадено ЕР на ТЕЛК. Детето се отглежда
в семейна среда до 28.05.2014 г., но поради затруднения в отглеждането му А. е
настанен в ЦНСТ – Търговище. Към момента майката посещава А. в регламентирани
дни, описани в плана за действие на ОЗД – Търговище. А. е насочен да ползва
услуги в ЦСРИ с направление от ОЗД с вх. № 574/ 23.07.2014 г. А. е с повишена
двигателна активност. Мускулатурата на тялото му е с нормален тонус. Движенията
на горните и долни крайници са в пълен обем. Придвижва се самостоятелно по
гладка повърхност. Може да се качва по стълби сам, но предпочита да е с
подкрепа на възрастен. Запазва контрол на тялото при смяна на изходните
положения. С удоволствие се катери по модулите.Кляка, става и се навежда, но
трудно застава на пети. Трудно балансира на един крак. Подскача с двата крака.
Хвърля и хваща подадена топка. Трудно редува двата крака при игра на футбол.
Извършва движения с пръстите на ръцете, но се затруднява при ежедневните
дейности, като обуване и връзване на вързанки. При извършване на различни
захвати не винаги палеца е в опозиция на другите пръсти. Като цяло фината
моторика е непрецизна. Според същата оценка при извършване на дейностите,
свързани с личната хигиена, А. все още не е самостоятелен и му е необходима
помощта на персонала в ЦНСТ. Той си мие зъбите сам, но не сутрин и вечер, а
всеки ден след като обядва. При къпане също е подпомаган от персонала. Детето
не контролира тазовите си резервоари и поради тази причина е още на памперс, но
към момента персонала прави опити за отучването му от памперса. А. е подпомаган
при подбора на дрехите си при обличането и събличането им, както и при
правилното обуване на обувките си. При хранене е самостоятелен и не се покапва.
Детето не взема участие в почистването и подреждането на стаята си и оправянето
на леглото си поради липсата на умения, необходими за тези дейности. А. не е
самостоятелен в дейностите, съпътстващи личната му хигиена и самообслужването
му.
На 28.10.2014 г. е изготвен Социален
доклад изх. № 598 от Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.
Търговище до директора на Д“СП“ – Търговище (стр. 93 до 95 от делото) за детето
А. С.. Според този доклад за периода на предоставяне на социалната услуга
24.07.2014 г. до 24.10.2014 г. са проведени 7 логопедични, 8 педагогически, 2
психологически, 5 социални консултации и 3 групови работи. Детето след зададена
инструкция от специалистите нарежда кубчета по форма и фигури по образец,
подреждане на мозайка, моделиране с пластелин. Нареждане на пъзели. Провеждани
са упражнения за разделяне на думата на отделни срички, свързване на срички в
дума. Упражнения за оречевяване на картини. Ролеви игри, съпроводени с реч.
Провеждани са упражнения и игрови занимания за поддържане на активното
внимание, чрез асоциативни игри, следване на определена последователност и др.
Според изложеното становище, през периода с детето е извършвана индивидуална
работа от различни специалисти. При А. не се наблюдават промени в
езиково-говорното му развитие. Отчита се малък напредък по отношение на това,
че е по-склонен да изпълнява инструкции и правила по време на игра. При групова
работа се наблюдава лека промяна в активността на вниманието му в сравнение с
началото на услугата, тъй като детето се включва в заниманията за
по-продължително време. Необходимо е детето да бъде стимулирано и мотивирано да
изгради правилни навици и социално приемливо поведение. На А. е необходим
продължителен период от време, за да усвои и затвърди заложените цели, по които
се работи. Поради изтичането на договорения срок за предоставяне на социалната
услуга ЦСРИ – комплексна работа със специалисти, екипът е предложил да бъде
издадено ново направление за предоставяне на социална услуга ЦСРИ.
Според представеното Направление за
ползване на социални услуги от 25.03.2015 г. (стр. 110 и 111 от делото), Д“СП“
– Търговище, О“ЗД“ е насочил детето А. С. за предоставяне на социална услуга –
Център за обществена подкрепа, вид на услугата: „Проучване на възможността за
реинтеграция в биологичното семейство“. По случая за предоставяната услуга е
изготвен и доклад ( стр. 112 и 113 от делото), както и Оценка на родителския
капацитет с оглед на възможността за реинтеграция на детето в биологичното
семейство (стр. 131 до 135 от делото.
Видно от Решение №53 /21.04.2015 г. на
ОС – Търговище, постановено по гр.д. № 71/2015 г. (стр. 38 от делото) на
осиновителя (ищцата) А.С. е дадена информация по реда на чл. 105 от СК за
биологичния произход на детето А. А. С., поради наличието на важни
обстоятелства по смисъла на чл. 105, ал. 1, изр. 1 от СК – влошено здравословно
състояние. С решението е предоставен
достъп до информацията, съдържаща се в гр.д. № 367/ 2010 г. по описа на ОС –
Търговище, касаеща биологичния произход на детето А. А. С..
На 25.09.2015 г. от О“ЗД“ – Търговище
отново е бил изготвен Социален доклад (стр. 151 до 153 от делото). Според
доклада детето е с диагноза „Умерена умствена изостаналост със значителни
нарушения в поведението“, нуждае се от постоянни медицински грижи и
специализирана рехабилитация. Детето има ЕР на ТЕЛК № 00795/ 07.05.2014 г. на
МБАЛ „Св. Марина“ – Варна. В този доклад е отбелязано, че А. има добър
емоционален тонус, контактен е, общува с връстниците си избирателно. С желание
комуникира с хората, като се стреми да привлича вниманието им. Нуждае се от
напомняне и повтаряне на действия, свързани с потребностите му. Затруднява се в
случаите, когато трябва да изчака реда си или да изслушва…За психическото състояние
на детето е записано, че при А. се наблюдава неустойчиво активно внимание,
което се задържа за не повече от 5 минути върху конкретна дейност. Детето
извършва с усилие поставените му задачи. При детето паметта е неуслужлива и фрагментирана – изисква напомняне и
повторения. Осъществява зрителен контакт…За здравословно състояние е записано,
че детето може да се храни самостоятелно. Има изградени хигиенни навици, но се
подпомага от възрастен. Консумира всичко, не спазва определен хранителен режим
или ограничения в храненето. Всички дейности, свързани със сутрешния и вечерния
тоалет, както и къпането на детето се извършват с помощта на обгрижващ.Детето е
напълно зависимо от грижите на възрастните. Детето има изграден стабилен дневен
режим, отговарящ на възрастовите особености… За емоционално и поведенческо
развитие е отбелязано, че е налице несъответствие между календарна и
психологическа възраст – наблюдава се изоставане в НПР…Не винаги детето се
подчинява на забранителна заповед и проявява интензивна поведенческа
импулсивност, съчетана с повишена двигателна активност. При похвали и порицания
видимо не се наблюдава реакция на задръжка, но изразява недоволство, когато е
фрустриран. Детето е комуникативно, общува със своите връстници. Предпочита да
се занимава самостоятелно. Разбира значението на отделни думи. Изпълнява
словестни инструкции. Обича да играе с детски колички, камиони, да играе с
топка…
На 21.10.2015 г. на детето А. С. е било
издадено Направление за ползване на социални услуги от О“ЗД“ при Д“СП“ –
Търговище, за социалната услуга: „Подкрепа и консултиране в семейна среда –
индивидуална работа с психолог“ за 3 месеца ( стр. 161 от делото), като по
случая е бил изготвен и Доглад (стр. 161б до 162 от делото).
По делото е представено Решение № 695/
10.12.2015 г. на РС – Търговище, постановено по гр.д. № 1585/ 2015 г. ( стр.
195 от делото), с което е прекратена
мярката за закрила на детето А. А. С. за срок от 1 година, поради интегриране
на детето в биологичното му семейство.
По делото е представен Социален
доклад изх. № 60/ 10.02.2016 г. от
Комплекс за социални услуги за деца и семейства ( стр. 206 до 207 от делото) за
прекратяване на предоставянето на социалната услуга: „Подкрепа и консултиране
на семейството“ за детето А. С. и ищцата.
На 16.02.2016 г. на детето А. С. е било
издадено Направление за ползване на социални услуги ( стр. 211 от делото) за
социалната услуга: „Подкрепа и
консултиране в семейна среда – индивидуална работа с психолог за 6 месеца, като
по случая е бил изготвен и доклад (стр. 211б до 212 от делото).
По делото е представена Специализирана
оценка от 04.04.2016 г. на детето А. С. (стр. 217 до 220 от делото) с анализ на
случая. Според последния А. е дете, което първата година от живота си е
отглеждано в институция. Ищцата С. осиновява детето, което с изоставане във
физическото си развитие. Последствие се оказва, че А. има изоставане и в НПР.
Детето е освидетелствано от ТЕЛК с диагноза: „Умерена умствена изостаналост, „Хиперкинетично
разстройство“. Поради трудности в поведението на детето ищцата С. е търсила
начини за справяне и като един от вариантите, който се обсъжда и е според
желанията на майката за временно полагане на грижи за детето в приемно
семейство. Това се оказва невъзможно и се разглежда възможността детето
временно да се откъсне от семейната среда и то да бъде настанено в ЦНСТ.
Майката на детето приема тази алтернатива….. Към настоящия момент, А. е
адаптиран към семейна среда, но в началните етапи на оказване на психологическа
подкрепа, по време на консултациите с психолог, проявяваше тревожност, когато
майката напусне помещението. Момчето има засилен интерес към определени играчки
– превозни средства и те приковават вниманието му. При зададена дейност за
изпълнение, детето проявява старателност, но отклонява вниманието си, за да
играе с любимите си играчки. А. умее да вербализира желанията и тревогата си.
При отказ да му се даде исканата играчка – проявява упорство. На този етап за
детето е актуална тревожността от повторно изоставяне в институция като ЦНСТ и
раздяла с майката и нуждата да получи желаната
играчка, за да е емоционално уравновесено. А. отреагира на фрустрация с тревога
и настояваща фиксация (детето изисква и настоява да получи желаното)….
На 19.05.2016 г. е изготвен нов Социален
доклад (стр. 222 до 223 от делото) от психолозите в ЦОП и ЦСРИ до директора на
Д“СП“ – Търговище. В него е записано, че за периода на услугата към момента на
отчитането (19.05.2016 г.) с детето са проведени 9 психологически консултации,
а с майката 6 консултации. Изразеното становище на психолозите е, че през
3-месечния период и към момента А. има назначена медикаментозна терапия, която
е стабилизарана, тъй като след спиране на медикамента „Медориспер“ и завишаване на медикамента „Депакин“ оказва
влияние върху работата с него. Към момента детето е подобрило своето
отреагиране и емоционално състояние като е станало по-добронамерено към другите
и любвеобилно, като казва: „обичам те“, но не нарушава лични граници в
желанието си да постигне това, което иска с настояване.
На 26.05.2016 г. е изготвена
Специализирана оценка на детето А. С. (стр. 224 до 227 от делото) от психолози
в Комплекс за социални услуги за деца и семейства. В тази оценка е записано, че
А. е втора учебна година на ресурсно подпомагане в ЦДГ № 11“Радост“.
Подпомагането се провежда от ресурсен учител, логопед и психолог….Самообслужване:
Самостоятелно се храни, съобщава за физиологични нужди само по малка нужда.
Грижовен към личните си вещи – играчки, дрехи и обувки. След игра подрежда
игровото място, ако му се напомни, но понякога отказва…Общо моторно развитие:
Изпълнява разнообразни двигателни игри и упражнения. Включва се за кратко в
подвижни и състезателни игри. Чрез извършване на елементарни практически задачи
развива фината си моторика, но все още се затруднява да реже с ножичка. Налице
е неправилен захват на молива при писане и оцветяване. Фино-моторните умения се
нуждаят от доразвиване.Езиково-говорно развитие и комуникативни умения: Обогати
речниковия си запас. От скоро започна да употребява етикетни учтиви форми при
общуване като: „Благодаря, моля те“. Има пропуски в звуко произношението.
Комуникативните му умения са все още задоволителни…Когнитивни умения: Лесно
отвлекаемо активно внимание, с превес на пасивното, с ниска степен на
концентрация, малък обем и слаба интензивност. Бързо настъпва умора. Значително
затруднено превключване и разпределение… Емоции и поведение: Плах и несигурен
при първоначален контакт. Бързо се отпуска при окуражаване. В общуването с
връстници се наблюдава тенденция към преодоляване на първоначалната пасивност.
Обича да играе сам. Понякога е плачлив, тревожен, търси внимание на значими
възрастни, психомоторно раздвижен, непоседлив, трудно довършва започнатото
докрай, бързо губи интерес и търси нова дейност.Социални умения: Все още с
недобра училищна адаптация. Участва в живота на групата, но по-скоро пасивно.
Има изградени умения и навици за работа в група, но не винаги се включва. Няма
формирани умения за опазване на околната среда и собственото здраве.
По делото е представен Социален доклад
изх. № 384/ 28.09.2016 г. (стр. 241 до 244 от делото), изготвен във връзка с
изтичането на договорения срок за предоставяне на социалната услуга:“Подкрепа и
консултиране на семейството“, изготвен от психолози в ЦОП и ЦСРИ в Комплекс за
социални услуги за деца и семейства – Търговище. В него е записано становище,
че през периода на работа с А. по предоставяне на услугата е установено, че в
началото на периода детето има назначена медикаментозна терапия, която е
оказвала негативно влияние на динамиката при работа с него. Последствие
терапията е стабилизирана, като след спиране на завишения медикамент: “Депакин“,
който е оказвал нежелано (странични, физически ефекти, като гърчове и
непоседналост) влияние върху работата с него е върнат отново медикамента: “Медориспер“,
който е повлиял положително.По време на игровите моменти детето е подобрило
своето отреагиране и емоционално състояние, като е станало по-добронамерено към
околните и любвеобилно, като казва „Обичам те“, но не нарушава лични граници в
желанието си да постигне това, което иска с настояване. По време на работа и
провежданите сесии се наблюдава бавна, но постепенна положителна промяна. В
хода на оказване на психологическа подкрепа и към момента от предоставяне на
услугата се наблюдава напредък в поведенческото развитие на детето, като
по-малко казва: „не мога“. А. изпълнява по-добре поставени инструкции в
сравнение с предходния период. В началото на периода А. отказваше да сподели,
това което е донесъл със себе си и личните си вещи и неща с „не“, но след това
дава възможност на другите да правят това, което той е правил до момента.
По
делото са разпитани в качеството им на свидетели И. М. Ат. и Г. М. Сп..
Според показанията на св. А., тя познавала А. и Р.. С А. са били съученички. Познава семейството
й. Познава детето А. С.. Виждала го е, след като са го взели от родилния дом.
По улицата той постоянно до А. върви. Не може да се отдели от нея, или плаче,
че дори да му говориш той не може да разбере, да асимилира. Трудно се справя
човек с такова дете. Знае, че това дете е осиновено. Въпреки, че искали да го
оставят в дом, А. искала да си го осинови. Тя я е питала, защо иска да го
осинови, че много е страшно занапред такова дете. А. е ходила във гр. Варна, в
гр. Шумен, в гр. София, къде ли не е ходила да се опита да го излекува, но свидетелката
не знае дали тази болест се лекува. В гр. Шумен са ходили заедно дори. А. като
го осиновявала не е знаела, че детето е болно /как ще знае?/. Свидетелката мисли,
че на никого няма да кажат, че осиновява болно дете. Детето е слабо, съвсем
кожа и кости. Може би и стомахче го боли, не знае. Не е добре детето, и
психически не е добре. Не говори много. То седи все до нея, хваща я за ръка по
улиците. Не можело и за малко да и пусне ръката. На А. и на Р. им е много трудно. Те се мъчат
с всичко. Тя от себе си всичко дава: на море ги води, опитва се игри да играят.
Тя има и други деца. Много и е трудно и за другите деца. Св.А. не знае дали
другите деца са здрави, всеки знае себе си. Те посещават специализирани
училища. Едното дете от другите, е много палаво. М. особено е много палава.
Момичето вече е големичко, но малкото е просто невероятно- просто ужас. А. не
ходела на работа, защото постоянно я викали по училищата. Учителката викала:
Ела детето е неадекватно, не мога да се справя с него, ела да го вземеш. Трябва
ли да го вземеме, тя веднага трябва да напусне работа и да отиде да го вземе.
Това е постоянно- много често. А. много притеснения имала. От притеснения, не можела да диша, като започнеше да кашля,
едвам си поемала въздух. Много и е трудно. Те се грижели много добре за децата.
Купували им най- скъпите сокове. Свидетелката я е питала, защо така нали има
други, а тя казвала, че това е натурално. На вилата сеят. Майка й постоянно и помагала
при гледането на децата. Плодове, зеленчуци, всичко да ядат натурално. На море
ги водила. Въобще не ги оставяла - изобщо.
За децата давала най-скъпото. Няма как да им остава лично време на А. и
на Р.. Тя облича много хубаво децата, с най-скъпите дрехи, иска да са
най-хубави. Много им е трудно. Наблюденията на свидетелката по отношение на
детето А., за това което изредила, може би, тя забравила вече като по-малък, като бебе, то
не може да се разбере, ама това постоянно го наблюдавала, че се държи постоянно
за ръката на А.. Тя не можела нещо да си извади от чантата, то веднага гледа да
я хваща за полата или търси ръката й, не можел самичък - страх го било. Това било
когато детето вървяло, значи на 2 години
е бил според нея. А. има 4 деца. Дали другите
й деца са диагностицирани с такова заболяване св. А. не знае. Голямото й
момче е много голямо, вече е мъж. Той работел знам. За М. може да каже, че М. е
нещо невероятно. Веднъж била дошла вкъщата й и направо отворила всичко по
стаите, гардероби и т.н. – невероятно.
Не знае просто, чуди се А. как ги гледа тези деца. Не и е известно, дали
децата се гледат с подпомагане от Държавата, с отпускане на месечни добавки. По
отношение на това, кой е искал да
оставят А. в дом, мисли че от Дом „Майка и дете“ й предлагали да го
остави в Дома за наблюдение, да могат нещо да помогнат. Детето тогава е било на
около 2-3 години – не може да каже точно. А. и била казала това, веднъж с
колата като я взела да я закара до Кауфланд, а тя отишла до Дома. Знае го от А..
Детето като го вземали, мисли че е било бебе. Какво е било поведението на
детето като бебе, чак толкова не помни, не била обръщала внимание. Свидетелката
е наблюдавала детето навън. В тях не била ходила, когато детето било малко. Наблюденията и за детето са от
навън долу-горе, че много плачело, много бягало, не разбирало от приказка.
Веднъж до ГУМ се били видели, А. му казала да изчака мъничко, само да приказва
две-три приказки с нея, а то било невъзможно- той бягал, търчал, много викал, не можел да асимилира какво му се говори.
Според показанията на св. Г.
Сп. тя познавала
А. и Р.. Първо се запознала с А.. Когато започнала да работи в Дирекция
„Социално подпомагане“ като приемен родител, тя е била счетоводител, а после е разбрала,
че тя е кандидатствала за приемен родител и така станали колежки по такава
дейност. Това е от пролетта на 1998 година. С Р. се запознах на следващата
година. Понеже и свидетелката е имала детенце са били поканени на рожден ден на
голямата й дъщеря- на Г. /Г./.След това тя ги е виждала, срещали се, общували са.
Имали са добри, колегиални, близки отношения, защото А. е един човек, който много
помага и е добронамерена към хората, които уважава и които я уважават. Когато е
решила да осиновява А., тя сподели това нещо с нея. Свидетелката ги помни от
времето, когато го извеждала тук на площада - около пейките, около шадравана.
Той е бил едно мило и нежно детенце, още
не е можел да говори и по нищо не е личало, че има такова заболяване, защото
това е нямало как тя да го разбере, като го виждала за час и нещо, но след това
е разбрала, че има сериозни проблеми с това дете. Никой родител не иска да
осиновява дете с увреждане или ако иска, то ще е нещо много специално, но никой
родител не желае да осинови дете с увреждане, защото всеки родител, дори и да
иска да има свое дете се надява, че детето ще бъде здраво, а при тези случаи
нещата са много рисковани, защото не се знае произхода на детето и как ще се
развият нещата. Не знае да са имали такова желание, да осиновят дете с увреждане. А. в момента
учи в помощното училище „д. Петър Берон“. Той е много слаб физически. Има
някакви здравословни проблеми, но тя знае, че той има и специфично
увреждане, и е едно нежно дете, когато е
спокоен, а когато има други проблеми, това увреждане му се отразява и знае, че А.
от години се грижи за него, води го по лекари. За тези деца трябват много специални
грижи и тя е вечно по лекари. Знае, че А. го води по лекари в гр. Варна. Много
грижи полага. За да гледаш такова дете, трябва да имаш не знам каква воля, не
знам каква сила, защото тези деца са непредвидими. Те не са като другите деца.
Има една народна мъдрост, че когато гледаш дете, трябва да си отваряш очите на
четири, а пък при тези деца на сто и четири, защото всичко е възможно. Тя е била
гледала такова дете, с такава диагноза и знае колко е трудно, непоносимо някога
дори, защото се натоварва както човекът, така и цялото семейство. Всичко в
живота на семейството трябва да бъде нагласено така, че детето да расте
по-спокойно и да няма грижи. Въобще грижите и отговорностите на семейството са
големи. Всичко това се отразява
натоварващо на А. и на Р.. Така е, защото една майка и един баща не могат да
лягат вечер спокойно, когато детето им не е добре. Знае че А. е много изморена
от всичко това и много се натоварва, защото има и други дечица, но тя полага
много грижи за това дете. Свидетелката
знае, че А. има 4 осиновени деца. Едното е голямо – на 30 и няколко години, а
другите – Г. е някъде за 7 или 8 клас,
след нея е А., и след това М. и всичките деца са с увреждания. Дори тя знаела,
че А. е споделяла с нея и на една официална
среща тя казала, че са скрили от нея, че детето има увреждания, а би
трябвало да й го кажат това нещо. А. е ходела
до скоро на работа в Общината, а сега доколкото знае е била одобрена за
асистент. Р. ходел на работа знаела, но не съм го е виждала отдавна, защото те
живеят в различни посоки. А. е напуснала работата в Общината, защото много
често трябвало да излиза в болнични и другото което е, малкото момиченце, което
го осиновила е също с увреждане специфично и имало много големи проблеми с
училището. А. е трябвало да остане вкъщи, за да може да си гледа децата,
особено момичето сега има нужда от специално внимание по повод неговото
увреждане и трябва да отделя повече време за А.. Семейството се грижи много добре
за децата. А. е всеотдайна майка и търси консултации със специалисти, свързани
със здравословното състояние на детето, ходи в гр. Варна, търси специалисти,
които са и препоръчани, следи за начина, по който се развиват децата, чете
литература, която може да им помогне, защото има неща, които един родител не
може да ги знае, ако не се интересува от медицинска литература, поне на
неговото ниво. Свидетелката няма толкова лични наблюдения, но мисли че на
семейството им остава много малко лично време. А. е постоянно с децата,
ангажирала е и майка си понякога, но цялата тежест пада върху нея, защото тези
деца имат специфични потребности. Те искат преди всичко, родителят да изгради
авторитет, той ги познава когато могат да изпаднат в криза и знае как да
постъпи с тях. Строй се, преброй се при тези деца няма. Там трябва да се работи
много деликатно.
Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетелки, като непротиворечащи на събраните по делото
доказателства, поради което ги приобщава към същите
По делото е допусната и
съдебно-медицинска експертиза с вещо лице – психиатър. На първия поставен
въпрос съдебният експерт дава заключение, че болестното състояние „Умерена
умствена изостаналост със значително нарушение на поведението“, изискващо грижи
и лечение, не може еднозначно квалифицирано като наследствено. Съществува
статистически значима вероятност деца на майки, болни от Шизофрения, да страдат
от някаква степен на умствена изостаналост.
На втория, поставен въпрос вещото лице е
отговорило, че съгласно епидемиологични и генетични проучвания, вероятността
дете на майка, която боледува от шизофрения, да развие същото заболяване варира
в интервала от 6- 13 %.
По третия въпрос съдебният експерт е дал
заключение, че умствената изостаналост е психично разстройство, което е вродено
или се развива в ранно детство (до 4-годишна възраст) на индивида. Заболяването
„Параноидна шизофрения“ не е потвърдено при клиничното наблюдение на А. С. в
университетска психиатрична клиника. За описаните в епикризи соматични
заболявания настоящата експертиза не може да даде становище.
По последния въпрос назначеното вещото
лице е отговорило, че изводимо от психичното състояние на майката е било само
наличие на повишен риск освидетелстваният да разгъне умствена изостаналост или
психично разстройство. Общото му физическо и психично развитие към 2010 г. не
са позволявали категорично предвидимо бъдещо болестно състояние.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните по делото
доказателства.
Съдът като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства по реда и при условията на чл. 154, ал.
1 и чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК и счита, че исковата молба разгледана по същество е неоснователна и
недоказана при следните съображения:
Агенцията за социално подпомагане е администрация
към министъра на труда и социалната политика, за изпълнение на държавната
политика по социално подпомагане (чл. 2, ал. 1 от Устр. правилник), следователно е "административен
орган“, по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК.
"Териториални поделения на агенцията са регионалните дирекции за социално
подпомагане в областните административни центрове и дирекциите "Социално
подпомагане“ – чл. 7, ал. 2 от Устр. правилник. Според чл.
83, ал. 1, ал.
2 от Семейния кодекс, "Агенцията за социално подпомагане поддържа
Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване; Регионалните дирекции за социално
подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване. С издадената, на основание чл.
83, ал. 3 СК от министъра на труда и социалната политика Наредба №
РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на
регистрите за пълно осиновяване (чл. 1) се определят условията и редът за:
(ал. 1) "водене и съхраняване на регистър на децата, които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване; водене и съхраняване на
Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; поддържане на
Национална електронна информационна система за децата, които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване; (ал. 2) вписване в регистрите по
ал. 1; извършване на социално проучване на лице, което желае да осинови дете
при условията на пълно осиновяване; издаване и прекратяване на разрешение за
вписване в Националния регистър на осиновяващи за пълно осиновяване; насочване
на осиновяващите към доставчици на социални услуги за обучение и подкрепа;
предприемане на специални мерки за осиновяване на дете със здравословен
проблем, специални нужди или на възраст над седем години“.
Исковете за обезщетения за вреди, причинени на
граждани, от незаконосъобразни административни актове, от действия или бездействие
на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.
203, ал. 1, ал.
2), във връзка с чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член
1, ал. 1 от ЗОДОВ постановява, че "Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този
ред, а не по общия исков ред, по ГПК, при който се дължи държавна такса,
пропорционално на цената на иска (в случая - 4 на сто, върху 80 000 лева), съответно - за да бъде доказана основателността на такъв иск е
задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните
предпоставки, които да са взаимно свързани, т.е. – да са едновременно налични,
а именно: А) незаконосъобразен акт (незаконосъобразни
действия/бездействие) на орган или длъжностно лице на Държавата, издаден
(извършени) при или по повод изпълнението на административна дейност; Б) причинена вреда; В) пряка и непосредствена причинна връзка, между незаконосъобразния акт
(действия/бездействие) и настъпилата вреда. Тогава, когато (както се претендира
в процесния случай) се твърди вредите да са причинени от незаконосъобразни
действия/бездействие на административен орган и/или длъжностни лица, алинея
четвърта на чл. 204 АПК разпорежда, незаконосъобразността на действието или
бездействието да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Исковата молба е процесуално допустима, за да бъде
разгледана по същество, защото изпълнява изискванията на чл.
127, ал. 1, ал.
2 ГПК, чл.
203, ал. 1, чл.
204, ал. 4 и чл.
205 АПК, макар ищците да не са очертали периода на причиняване на твърдените вреди.
Предвид фактически състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, очертан по горе (букви А, Б, В) и по аргумент от чл. 4 на
същия закон, на изследване за случая подлежи:
извършени ли са от ответника и/или от негови
служители действия, които не се основават на административен акт или на закон
(арг. - чл.
250 АПК), респ. – налице ли е бездействие, изразяващо се в: неизвършването
на фактически действия, които административният орган (и/или негови служители)
е бил длъжен да извърши, по силата на закона (арг. – чл. 256 АПК) или по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт (арг. – чл. 257 АПК);
причинени ли са неимуществени вреди на ответниците,
за които (макар да не са изрично дефинирани) по същество се твърди да
представляват страдания;
налице ли е пряка и непосредствена причинна връзка,
между незаконосъобразни действия/бездействие и настъпили вреди.
На така
поставените за изследване въпроси, настоящият състав на решаващия съд отговаря
отрицателно.
Осиновяването на детето А. С. е пълно (чл. 101 СК), след изпълнение на процедурата, регламентирана с чл.
95, ал.ал. 1-5 СК.
Със Закона за закрила
на детето (Глава пета) са регламентирани условията и редът за финансиране
дейностите по закрила на детето, вкл. посредством предоставяне "финансова
помощ и/или помощ под формата на социални инвестиции, предназначени за подкрепа
на детето и семейството, с цел превенция и реинтеграция. Не следва да бъде
поставяно под съмнение по принцип обстоятелството, че осиновители, които
съзнателно са осиновили дете, с желание да го отгледат и да се радват на
развитието му, ще изпитват душевни страдания и дискомфорт, когато установят, че
то страда от тежки заболявания. В
този смисъл, съдът приема за доказано, че в такова
емоционално състояние са изпаднали и осиновителите. Двамата осиновители са
претърпели до датата на предявяване на исковата молба неимуществени вреди,
които обаче не са причинени от незаконосъобразни действия/бездействие на
ответника, следователно и не са в причинна връзка с поведение на ответника.
За процесния случай, относими към предмета на
делото са норми от СК, Законът
за закрила на детето и Наредба
№ РД-07-7 от 5.10.2010 г., за условията и реда за водене и съхраняване на
регистрите за пълно осиновяване.
Не се установява бездействие от страна на АСП и/или
на нейни служители, съответно – не са извършени от същите административни
органи незаконосъобразни действия.
За пълно осиновяване (чл. 101 СК) се изисква задължително и изпълнение на условията по чл. 95 СК,
вкл. и това, детето да е вписано в регистъра по чл. 83 от
същия кодекс. Каза се по горе, че с Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. (чл. 1)
се определят условията и редът за: (ал. 1) "водене и съхраняване на
регистър на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно
осиновяване; водене и съхраняване на Националния регистър на осиновяващи за
пълно осиновяване; поддържане на Национална електронна информационна система за
децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване; (ал.
2) вписване в регистрите по ал. 1; извършване на социално проучване на лице,
което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване; издаване и
прекратяване на разрешение за вписване в Националния регистър на осиновяващи за
пълно осиновяване; насочване на осиновяващите към доставчици на социални услуги
за обучение и подкрепа; предприемане на специални мерки за осиновяване на дете
със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години.
Дейностите, упоменати в чл. 1, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от наредбата, се
осъществяват от определени по реда на чл. 3, ал. 3 длъжностни лица от РД“СП“. Регистрите за осиновяване се поддържат на
електронен и на хартиен носител (чл. 4), като "за всяко дете, осиновяващ
или осиновяващи - съпрузи, вписани в регистрите, се създава досие? (чл. 6). Регистърът на децата, които могат да бъдат осиновени при
условията на пълно осиновяване (чл. 10, ал. 1 и ал. 2) се води и съхранява от РД“СП“ по настоящ адрес на детето, по образец и съдържа
информация за: 1. личните данни на детето; 2. социалния статус на детето; 3.
здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както
и за специалните му нужди; 4. наличието на съгласие за пълно осиновяване,
дадено от родителите; 5. наличието на обстоятелствата по чл. 84,
ал. 1 - 5
от Семейния кодекс; 6. личните данни на родителите и другите членове на
семейството, данни за здравословното им състояние; 7. специализираните
институции, социалните услуги от резидентен тип, приемните семейства или
другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за
него, и причините за извършеното настаняване; 8. други важни обстоятелства от
значение за осиновяването. За всяко, вписано в регистъра дете се създава досие
(чл. 12, ал. 2), което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното
състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за
специалните му нужди. Освен тези действия, АСП е задължена да извърши и
действията, регламентирани с Раздел IV "Специални мерки за осиновяване на
дете със здравословен проблем, специални нужди или на възраст над седем години,
на Наредбата. Освен от публикувана на електронната страница на Агенцията за
социално подпомагане обща информация за детето (чл. 21), "осиновяващ,
вписан в регистъра по чл. 1, ал. 1, т. 2, който желае да осинови дете, чийто
профил е поместен на електронната страница на Агенцията за социално подпомагане
може (ако желае) да получи допълнителна информация за детето, за което подава
молба до Съвета по осиновяване, взел решението за предприемане на специални
мерки – чл. 22. При постъпване на молба от осиновяващия в съответната
регионална дирекция за социално подпомагане се провежда информационна среща,
като на осиновяващите се осигурява и среща с детето (чл. 23, ал. 1).
Провеждането на информационна среща и на среща с детето не се признава от ищците. От друга страна те не
установяват и не доказват, от страна на ответника да са били създадени
непреодолими пречки, в резултат на което да не са разполагали с физическа
възможност да се информират за състоянието на детето. Не твърдят, съответно –
не доказват ответникът да не е изпълнил задълженията си за: създаване досие на
детето, което съдържа и документи, удостоверяващи здравословното състояние и
проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди,
и публикуване на тази информация, на електронната страница; да са подавали до
Съвета по осиновяване, взел решението за предприемане на специални мерки молба
за получаване на допълнителна информация, вкл. такава, относно здравния статус.
Производството по реда на чл. 203 АПК, вр. чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е исково.
Установяването и доказването на факти, на които
ищецът основава своите искания или възражения, е негово задължение. Не е
необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон
предположение – за случая – публикувана и достъпна информация за здравния
статус на детето. Оборване на такива предположения се допуска във всички
случаи, освен когато закон забранява това (арг. - чл. 154 ГПК, вр. чл.
144 АПК). В този смисъл ищците не ангажираха доказателства за твърдяното с
исковата молба „Бездействие на ответника,
по отношение на предоставяне на пълна, ясна и точна информация за здравословното
състояние на детето".
Заключението на съдебно-медицинската експертиза, за оспорването на което
адвокатът на ищците положи сериозни усилия, няма пряко отношение към
установяване твърденията за незаконосъобразни действия/бездействие на
ответника. Това заключение систематизира обективно установените данни за
здравословния статус на детето; пояснява: медицински термини и понятия,
клинични прояви на заболяванията; отразява мнение за възможностите за лечение
(терапия). Без значение за предмета на делото са обстоятелствата: провеждано ли
е нужното лечение на детето непосредствено след раждането и впоследствие;
правилно ли е било лечението; било ли е възможно да бъдат извършени и други
медицински изследвания и пр., защото като ответник е посочен административен
орган – Агенцията за социално подпомагане, а не лечебно заведение. Ответникът
не е имал задължения и отговорности да се грижи и да следи здравословното
състояние на детето. Задълженията и отговорностите му (както неколкократно бе
подчертано), действията, които са извършени, се основават на коментираните
разпоредби от СК, ЗЗД и Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г., не излизат извън
рамките на нормативно регламентираните действия и не са създали пречки,
кандидатите за осиновяване (ищците А. и Р. Ст.) да се информират, относно здравословното състояние на детето,
прогнозите за евентуални усложнения и/или за терапия, трудности при
отглеждането. Не се установи и не се доказа ищците Ст. да са проявили активност, в насока събиране на
такава информация, и служители на ответника да са отказали предоставянето й,
както и да са укрили информация. В случай, че неиндивидуализираните в исковата
молба служители на Съвета по осиновяването при РД“СП“ - Търговище, според твърденията, са заблудили кандидат - осиновителите, относно
здравословното състояние на детето, осиновяващата и по-късно и съпругът и са разполагали с възможност (чл.
22, ал. 1, изр. първо, предложение
второ, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г.) да поискат
допълнителна информация. Служителите на Съвета по осиновяване при РД "СП“ – Търговище (неиндивидуализирани от
ищците) не са имали служебно (нормативно определено) задължение да обясняват
(поясняват), какво представляват отразените в здравния картон на детето
медицински данни.
Изложените мотиви дават основание на съда да приеме, че исковата молба следва да бъде
отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана.
Предвид на изхода от делото, направена
претенция за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника
по делото и липсата на списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, както и на заявяване
на претенцията след приключване на устните състезания съгласно т. 11 от ТР № 6/
2013 г. на ВКС по т.д.№ 6/ 2012 г. на ОСГТК по делото съдът счита, че такива не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на А.Г.С. ЕГН **********
и Р.С. ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора № 8, чрез а.. А. М. С.
против Агенция за социално подпомагане гр. София, ул. „Триадица“ № 2, п.к. №
1051 за причинени имуществени вреди в размер на по 40 000 лв. за всеки от
ищците, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до съда (04.06.2020) КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: