№ 15918
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110128757 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ц. Д. Д. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: сумата от 1115,19 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 44, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост-4“, бл. 470А, вх. А, ет. 8 в периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 197,18 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 24.11.2022г., сумата от 17,40 лева - цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 3,76 лева – мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г., ведно със
законната лихва върху главниците от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 67719/2022г. по
описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Ц. Д. Д., с който
се оспорват предявените искове. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота.
Оспорва да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което да придобие
качеството „потребител на топлинна енергия“. Навежда твърдения за недопустимост на
иска, касаещ цената на предоставената услуга дялово разпределение, тъй като не е носител
1
на материалното право за заплащане на сумата, претендирана за предоставена услуга
„дялово разпределение“. Посочва, че в общите условия на ищцовото дружество не е
предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово
разпределение, от което следва, че лихви се начисляват едва след покана от кредитора към
длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че доказателства за отправена покана от
страна на ищеца не са ангажирани. Релевира възражение за погасяване на процесните
вземания по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Директ“ ЕООД, не е взел становище по
основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е прието писмо от Столична община, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „Общински приходи- Младост“, в което е посочено, че Ц. Д. Д.
е подала данъчна декларация № 20688/19.03.1998г. за недвижим имот с адрес: гр. София,
2
ж.к. Младост 4, бл. 470А, вх. А, ет. 8, ап. 44, представляващ жилище с РЗП- 93,07 кв.м. и
мазе с РЗП- 10,76 кв.м. Уточнено е, че след като единият съсобственик е починал е подадена
нова декларация с № **********/25.04.2014г. за същия имот. Към датата на изготвяне на
писмото данъчно задължени лица били: Ц. Д. Д., притежаваща 4/6 идеални части от имота;
Весела Светославова Георгиева, притежаваща 1/6 идеална част от имота и Борислав
Светославов Данчев, притежаващ 1/6 идеална част от имота.
По делото е прието и копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 20688/19.03.1998г.,
подадената от Ц. Д. Д., в която е посочено, че е съсобственик на имот- ап. 44, находящ се в
гр. София, ж.к. Младост, бл. 470А заедно със Светослав Антимов Данчев при равни квоти
по ½ всеки.
Приета е и разпечатка от информационния масив на декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
**********/25.04.2014г. на Ц. Д. Д. за недвижим имот- апартамент № 44, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, бл. 470А, вх. А, ет. 8, където Ц. Д. Д. е декларирала
собственост върху 4/6 идеални части от недвижим имот, придобити с покупка и наследство.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че Ц. Д. Д. е подала
декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочила, че е собственик на 4/6 идеални части от
процесния апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства.
Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я
лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация
не е оспорена от ответника, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред
данъчната администрация относно принадлежността на правото на собственост по
отношение на процесния имот.
С оглед на събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото се
установява, че Ц. Д. Д. е съсобственик на процесния имот като притежава 4/6 идеални части
от същия.
По делото не се твърди, респ. не се установява да е било налице разпореждане с имота
през процесния период.
Поради гореизложеното с оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че
по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на 4/6 идеална част от
процесния имот, поради което е страна по неформално правоотношение по доставка на
топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията
към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия до притежаваните от нея идеални
части в съсобствеността, а именно за 4/6.
С оглед възраженията на ответника следва да бъде посочено, че производството по ч.гр.
дело № 67719/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав е било образувано от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Ц. Д. Д., Весела Светославова Д. и Борислав Светославов Данчев за
заплащане на следните суми: 1672,79 лева, представляваща цена на доставена топлинна
3
енергия в процесния имот за периода от 05.19г. до 04.2021г.; 295,77 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до
24.11.2022г.; 26,11 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
11.19г. до 04.2021г. 5,65 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г. при следните квоти: 4/6 за
Ц. Д. Д. и по 1/6 за Весела Светославова Д. и Борислав Светославов Данчев. По този начин е
и издадена Заповед № 37046 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.12.2022г. С разпореждане от 09.05.2023г. съдът е констатирал, че заповедта е влязла в
сила по отношение на Весела Светославова Д. и Борислав Светославов Данчев и е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист по отношение на тези лица. В срока по чл. 414
ГПК е постъпило възражение единствено от Ц. Д., с оглед на което предмет в настоящото
производство са претенциите на ищцовото дружество срещу Ц. Д., касаещи притежаваните
от нея идеални части в процесния имот, а именно 4/6 от същия.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е било спорно между
страните, поради което с определението от 25.10.2023г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 22.02.2024г. съдът е
отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е доставил
топлинна енергия в процесния имот за процесния период на стойността, посочена в исковата
молба.
С оглед на което съдът приема, че стойността на доставената топлинна енергия за
процесния имот и период възлиза на сумата от 1672,79 лева като Ц. Д. отговаря за 4/6 от
тази сума, а именно за сумата от 1115,19 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени плащания от абоната на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Експертът е уточнил, че прогнозно начислените суми възлизат на 1778,06 лева, а
резултатът от изравнителните сметки е – 21,23 лева. От заключението се установява, че с
изравнителните сметки за възстановяване не са погасявани задължения извън процесния
период. Вещото лице е посочило, че общо начислените и незаплатени суми за топлинна
енергия възлизат на сумата от 1672,79 лева и услуга за дялово разпределение в размер на
26,11 лева. Посочила е, че по преписката Съдебно вземане били отразени 2 плащания в общ
размер от 124, 41 лева, с които били погасени задължения за законна лихва до датата на
плащане 171,81 лева, частично 26,53 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33
лева, съдебни разноски в размер на 39,31 лева и част от процесната мораторна лихва в
размер на 50,24 лева.
По делото не се твърди и не се установява плащане на суми, касаещи процесните
задължения. Действително, вещото лице- счетоводител е установило извършени плащания,
но същите касаят вземания, за които е влязла в сила заповедта за изпълнение по ч.гр. дело №
67719/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав спрямо лицата Весела Д. и Борислав Данчев, а не
Ц. Д..
4
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от приетите документи, представени от третото лице-помагач се
установява, че услуга дялово разпределение е била предоставяна през процесния период от
„Директ“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период
стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 26,11 лева, какъвто е и
претендираният от ищеца общ размер, от която сума Ц. Д. отговаря за 17,40 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 295,77 лева, от която
Ц. Д. отговаря за 197,18 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по двете общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Т.е. Ц. Д. отговаря за дължимата лихва съобразно притежаваната от нея
квота в съсобствеността, а именно за сумата от 197, 18 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г. следва да бъде
5
отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /12.12.2022г./ са налице погасени по давност вземания. Това е така тъй като
вземането за най-ранния месец- м.05.2019г., е станало изискуемо на 14.07.2019г. с изтичане
на 45-дневния срок, считано от 01.06.2019г. и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.07.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
давностният срок изтича на 21.09.2022г. – преди датата на заявлението. Поради което
вземанията за м. 05.2019г. до 31.07.2019г. включително са погасени по давност. Всички
останали вземания за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г. не са погасени по давност. От
приетата ССчЕ /Таблица № 4, л. 4 от заключението/ се установява, че за м. 05, м. 06 и м.
07.2019г. цената на топлинна енергия е в общ размер от 178,81 лева, от която Ц. Д. отговаря
за 119,21 лева.
Поради което предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е основателен за
сумата от 995,98 лева /1115,19 лева -119,21 лева/ и за периода от 08.2019г. до 04.2021г. За
разликата над този размер до пълния предявен размер от 1115,19 лева и за периода от
05.2019г. до 07.2019г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Вземането за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 24.11.2022г. не е погасено по
давност. На основание чл. 119 ЗЗД, обаче, акцесорното вземане за лихва върху погасената по
давност главница също се погасява, независимо дали давността за него е изтекла. Съдът
6
изчисли на основание чл. 162 ГПК мораторната лихва върху остатъка от главницата
/необхваната от давността/ на сумата от общо 176,10 лева.
По отношение на погасителната давност върху вземането за цена на услугата дялово
разпределение, съдът намира следното. Както беше посочено по-горе, в общите условия на
ищцовото дружество не е уреден падеж на това задължение, поради което давността за
месечните вземания започва да тече от тяхното възникване. Най-старото процесно вземане
за м.11.2019г. е възникнало на 01.12.2019г. и давността за него е следвало да изтече на
01.12.2022г., като след удължаване на давностния период с 2 месеца и 7 дни, същият изтича
на 08.02.2020г. /след подаване на заявлението/. Т.е. не са налице погасени по давност
вземания и предявеният иск за цена на услуга дялово разпределение е основателен изцяло за
сумата от 17,40 лева.
Следва да бъде отхвърлен и предявеният иск за мораторна лихва върху цената на
услугата за дялово разпределение в размер от 3,76 лева за периода от 31.12.2019г. до
24.11.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 26,67
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 лева. С оглед
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер от 53,52 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 73,33 лева, депозит за ССчЕ в размер от 250 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 423,33 лева. С оглед уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото производство размер от 377,60
лева.
Ответникът не е сторил разноски, в заповедното производство е била представлявана
безплатно по чл. 38 ЗАдв. от адв. Красимира Билева, за което е представен договор за правна
защита и съдействие от 10.04.2023г. /л. 34 от заповедното дело/, а в исковото производство
от адв. М. Л., за което е представен договор за правна защита и съдействие от 27.07.2023г. /л.
53 от исковото дело/. Поради което на адв. Биелева и на адв. Л. следва да се присъди
възнаграждение съразмерно отхвърлената част от исковете в заповедното и в исковото
производство, което съдът изчисли на сумата от по 46,81 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Младост- 4, бл. 470А, вх. А, ет. 8, ап. 44, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
7
„Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата от 995,98 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 44, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост-4“,
бл. 470А, вх. А, ет. 8, аб. № 348508 в периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., сумата от
176,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 24.11.2022г.,
сумата от 17,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 12.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр. дело № 67719/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1115,79 лева и за периода от 01.05.2019г. до 31.07.2019г., предявения иск
за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 197,18 лева, предявения иск за сумата от 3,76 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.12.2019г. до 24.11.2022г.
ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Младост- 4, бл. 470А, вх.
А, ет. 8, ап. 44, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,52
лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 377,60 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1 /офис-
партер/ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 46,81 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на Ц. Д. Д. в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1 /офис-партер/ на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 46,81 лева, представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Ц. Д. Д. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Директ“ ЕООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8