Р
Е Ш Е Н И Е № 260028/25.1.2021 г.
гр.Ямбол, 25.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Ямболски районен съд, VІІІ - ми наказателен състав в публичното
заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Р.РАДИЕВ
при секретаря Я. С., като разгледа докладваното от Р.РАДИЕВ
АНД № 1215 по описа за 2020
год.
Производството по
делото е образувано по жалба на В. Г.М. от гр. Б., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № ***издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 400 лева.
С
жалбата се излагат аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на ел.фиш, поради
което се иска неговата отмяна. Навеждат се доводи за изтекла давност.
Жалбоподателят,
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител. Постъпили са писмени бележки с които се оспорва жалбата,
иска се потвърждаване на електронния фиш като законосъобразен и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.07.2018 г. в 11:16 часа, автоматизирано
техническо средство с № TFR1 –*** заснело лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег. №
***, движещ се в с. Лозенец, общ.Стралджа, , път I-6, км. 424+600 с превишена скорост –
89 км/ч при максимално разрешена за движение в населено място – 50 км/ч.
Въз
основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол електронен фиш серия К № *** на
собственика на автомобила В. Д. Д. В последствие Д. подал декларация, че в
момента на нарушението , автомобила се е управлявал от В.М. Д.
Издаденият
електронен фиш серия К № *** е анулиран и е издаден обжалвания ел. фиш сер. К №
***. По делото няма доказателства кога е връчен на жалбоподателя, поради което
съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл. 59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се преценя като неоснователна
поради следните съображения:
Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното ѝ заплащане.
В обжалвания електронен фиш ясно е посочено нарушението, което е
извършил жалбоподателя, а именно, че на 19.07.2018 год. e управлявал л.а. Шкода Октавия с рег.№ *** с превишена скорост от
89, км/ч при максимално допустима за населено място от 50 км/ч. По
изложените мотиви, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че издадения
електронен фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП да съдържа
описание на нарушението.
Неоснователни са и доводите, че не е имало поставен пътен знак ,
обозначаващ, че контрола за спазване на правилата за движение се осъществява с
техническо средство за видеонаблудение. Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП изискваща да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системие отменена с ДВ, бр. 54 от 2017
г., а нарушението на жалбаподателя е констатирано на 19.07.2018 год.
Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор.
В
случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M 594”,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията
за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с
което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
В ел.фиш е посочено, че нарушението е
установено с АТС № *** От приложения протокол за използване на АТСС за 19.07.2018
год. е видно, че е използвано точно това техн.средство с № *** на път I-6, с.Лозенец на км.242+600. По
делото е приложен и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 594 от 02.02.2018 год. видно от
който същата съответства на одобрения тип.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя и за изтекла давност.
С
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на давността в двете и
разновидности- преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се
погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и
в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.
В цитираното Тълкувателно Постановление
***. на ВКС и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е
института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80,
ал.1, т.5 НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите
на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Прието е че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс.
Преследвателната
давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността,
започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административно-наказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК.
Рзпоредбата
на чл. 80, ал.1, т.5 НК намира
субсидиарно приложение й при електронните фишове. От довършването на
нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. С
издаването му преследвателната давност се прекъсва и започва да тече нов три-
годишен срок за връчване на ЕФ.
В процесния случай не е изтекла
визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК обикновена погасителна давност от три
години. Атакуваният електронен фиш е издаден на 19.07.2018 год. и три годишния
давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК изтича на 19.07.2021 год.
Правилно
контролният и наказващият орган са посочили нарушената от жалбоподателя
материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и законосьобразно наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т.4
от ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място от 31 до 40 km/h, тъй като жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 39 км/ч., след
приспадане в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването.
Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван
от съда.
При този изход на делото ,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Ямбол направените
разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.24 от
Закона за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № *** издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на В.Г.М.
от гр.Б., ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА
В.Г.М. от гр.Б., ЕГН ********** , да заплати на ОДМВР Ямбол направените по
делото разноски в размер на 100/сто/ лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: