№ 35
гр. М., 02.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на тридесети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Диана Кузманова
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Р. П. Р.
като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно
наказателно дело № 20241600600033 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на обвиняемия Б.
П. Т. против протоколно определение № 29,постановено на 23.І.2024 г.по ЧНД № 100 по
описа на Районен съд-гр.М. за 2024 г., с което по отношение на Б. П.Т. от гр. М. е взета
мярка за неотклонение задържане под стража.В съдебно заседание се поддържа,че
обвиняемият не е напускал адреса си,освен това същият никога не е получавал призовки по
това досъдебно производство и съответно и няма никакво нарушение от негова страна
,което би обусловило вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение, като постанови ново,с което
да остави без уважение искането на прокуратурата за вземане мярка за неотклонение.
Представителят на Окръжна прокуратура М. взема становище за неоснователност на
жалбата.Твърди,че е налице обосновано предположение Т. да е извърши престъплението,за
което е привлечен като обвиняем , същият е с висока степен на обществена опасност и е
налице реална опасност същият да се укрие или извърши друго престъпление.Предвид
гореизложеното моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото във връзка с оплакванията в
жалбата и становището на страните,приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за
това са следните:
За да постанови атакуваното определение,първоинстанционният съд е приел,че с
оглед представените по делото доказателства може да се направи обосновано
предположение,че обв.Т. е извършител на деянието по чл.345а,ал.3,пр.2 ,т.1,пр.1 НК.
Обсъждайки отегченото му съдебно минало / същият осъждан с шест влезли в сила
присъди,като три от тези наказания са "лишаване от свобода" за различен срок и са
изтърпени ефективно и наличния заявителски материал/ районният съд е достигнал до
извода, че обвиняемият е с висока степен на обществена опасност и е налице реална
опасност същият да извърши ново престъпление,поради което и е уважил искането на
прокуратурата за вземане на най-тежката мярка на процесуална принуда.
1
Изложените доводи от райнният съд са правилни по същество, но съдът намира,че
атакуваното определение е неправилно по следните съображения:
Видно от материалите по делото, досъдебно производство № 771/2023 г. по описа на
РУ- МВР М., е образувано на 28.07.2023г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НН, по
реда на чл. 212, ал. 2 от НПК.
С Постановление от 09.01.2024 г. Б. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за
това, че на 28.07.2023 год. в гр.М., ул. „Св. П.“ №1 пред дома си без надлежно
разрешително, което се изисква съгласно чл. 32 от, ал. 1 Закона за контрола върху
наркотичните вещества е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично
вещество, реагиращо на наркополевия тест на наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, а именно коноп/марихуана нето тегло 9,90 грама със съдържание на
активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,70% на стойност 59,40
лева, „екстази“ с нето тегло 5,97 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент екстази /МДМА/ 27% на стойност 149, 25 лева и „метамфетамин“ с нето тегло
42,06 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент 59% на стойност
1051, 50 лева, всичко в общ грамаж 57,93 грам и обща стойност 1260, което представлява
високорисково наркотично вещество съгласно Приложение №1 на растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния му ефект от злоупотреба с
тях, забранени приложения в хуманната и ветеринарната медицина към чл.3, ал.2 от
цитирания закон - престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК.
По отношение на обвиняемия с Постановлението за привличане от 09.01.2024 г. в
това му качество не е взета мярка за неотклонение . Разпоредбата на чл.56 НПК позволява
на органът на досъдебното производство да не взема мярка за неотклонение . След като това
е така,то прецизносттта на искането изисква основаването му на разпоредбата на 66, ал.1
от НПК. В тази хипотеза искането отново следва да бъде разгледано по реда на чл.64 НПК,
доколкото това е единственият ред, по който на едно лице може да бъде взета мярка за
неотклонение задържане под стража“. Основанието на искането обаче, доколкото е свързано
с преразглеждане на въпроса за мярката за неотклонение , не е идентично с това при
първоначалното привличане на лицето в качеството му обвиняемо. Вземането на мярка за
неотклонение в хипотезата на чл.66,ал.1 НПК предпоставя наличие на недобросъвестно
процесуално поведение; изисква се обвиняемото лице да не е изпълнявало задълженията си
да се яви или да е променило местоживеенето си . Следва да се отчете обаче, че съобразно
искането, с което е сезиран решаващия съд, всъщност се излагат доводи, сочещи на
производство не в рамките на чл.64 от НПК, както е разгледано и решено искането, а такова
по реда на чл.66 НПК, като се сочи, че лицето е търсено за призоваване на домашния адрес,
като не е открито при опит да му бъде връчена призовка за явяване в РУ на МВР-М. за
повдигане на обвинение, на 16.І.2024 г.
Тъй като по отношение на Т. не е взета никаква мярка за неотклонение,то не са
налице никакви ограничения в придвижването му,нито задължение да пребивава
непрекъснато на домашния си адрес ,като при тези условия не може да се приеме наличие на
хипотезата на чл.66,ал.1 от НПК,тъй като от една страна не е взета мярка за
неотклонение,която да е била нарушена,нито пък лицето е променило местоживеенето си
без уважителни причини.
Поради тези обстоятелства искането на Районна прокуратура-М. за вземане мярка за
неотклонение задържане под стража се явява неоснователно по изложените в него
основания,поради което следва да се остави без уважение като неоснователно. Предвид това
атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно.
2
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 29, постановено на 23.І.2024 г.по ЧНД № 100 по описа
на Районен съд-гр.М. за 2024 г., с което по отношение на Б. П.Т. е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура.М. за налагане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“по отношение на Б. П.Т. по ДП №771 по
описа на РУМВР-М. за 2023 г.,като лицето следва да се освободи незабавно от съдебната
зала,ако не се задържа на друго основание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3