№ 1843
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502451 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.Парижка комуна №33 ет.7 ап.48, представлявано от
управителя С.С.С., чрез пълномощник адв Д.Х. Д. ВАК, срещу Решение № 262272 от
14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 8266/2020г., XXI с-в на Варненски районен съд, с коeто
е признато за установено в отношенията между страните, че „Силвър“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Парижка комуна № 33, ет.7,
ап. 48 дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33
сумата от 7255.05 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода 07.01.2019г. до 06.04.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
Рали Мавридов № 5 по партида с аб. № 53616, за което вземане са издадени фактури в
периода 12.02.2019г. до 08.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 29.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението
и
сумата от 731.29 лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане
на горното задължение, начислено за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., за които суми
1
е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК №2214/01.06.2020г.,
постановена по ч.гр.дело №5393/2020г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
422 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон; поради непълен анализ на приетите доказателства;
едностранчива преценка на същите, при игнориране на решаващи за изхода на спора факти
и обстоятелства. Счита се, че съдът не е дал указания на страните кои факти и
обстоятелства се признават, кои не се нуждаят от доказване и как се разпределя
доказателствената тежест; не са дадени указания за кои от твърдените от тях факти не сочат
доказателства. На следващо място се оспорват изводите на съда, че количеството от 2337
куб.м. представлява изравнителен обем на реално доставено питейна вода от количествата,
които до този момент били служебно начислявани за този адрес на потребление. Сочи се, че
липсват събрани доказателства процесното количество да е съставлява изравнителна обем,
съотв. изравняваща сметка. Оспорва се извода на съда, че положения подпис следва да се
приема като удостоверяване от страна на потребителя факта на реално доставена питейна
вода в съответното количество. Оспорват се действията на съда, който е формирал изводи
единствено след позоваване на заключението по проведената ССчЕ, като изготвена въз
основа на документи, съставени от ищеца, съотв. некредитирането на заключението на
вещото лице по СТЕ, установяващо липсата на възможност за месец през тръбата да
премине процесното количество вода. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
и отхвърли исковата претенция.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД депозира писмен отговор, като развива доводи за
неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение.
Конкретно се сочи за правилен извода на съда, че с полагането на подписи в карнета и
протокола потребителят е удостоверил неизгоден за потребителя факт. Същият не е
възразил, на осн.чл.34 от ОУ. Счита, че след като за двата отчетни периода в карнета липсва
подпис на потребителя, то следва, че процесното количество отразява изравнителен обем на
реално доставени ВиК услуги, които били начислявани служебно на потребителя. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските в
производството.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбите оплаквания,
становищата на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното :
Гражданско дело № 8266/2020г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „В
и К – Варна“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп
33, с която е предявен установителен иск на осн.чл.415, ал.1 от ГПК във вр.чл.124, ал.1 от
ГПК за установяване съществуването на парично вземане на ищеца от ответника „СИЛВЪР“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Парижк комуна 33
2
ет.7 ап.48, в качеството му на ползвател на ВиК услуги по партида с платец 53616 абонатен
номер 1710264 за обект – търговски обект, находящ се в гр.Варна, ул.Рали Мавридов 5, в
размер на
1. сумата от 7255.05 лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги, за които са издадени 1. фактура № ******* от 12.02.2019г. за отчетен период
07.01.2019г. до 07.02.2019г. на стойност от 7 232.56 лева; 2. Фактура № ********** от
09.03.2020г. за отчетен период 05.02.2020г. до 05.03.2020г. на стойност от 16.07 лева и
3. Фактура № ******1 от 08.04.2020г. за отчетен период 05.03.2020г. до 06.04.2020г.
на стойност от 6.42 лева,
ведно със законната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 29.05.2020г. до окончателното плащане и
2. сумата от 731.29 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 7255.05
лева за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г.,
за които задължения е издадена заповед № 2214 от 01.06.2020г. за изпълнение на парично
вземане по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по ч.гр.д.№ 5393/2020г. по описа на ВРС.
В исковата молба са изложени твърдения за инициирано заповедно производство по
ч.гр.д.№ 5393/2020г. по описа на ВРС, приключило с издаване в полза на заявителя заповед
на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни задължения между
страните по доставка и ползване на ВиК услуги. След постъпилото възражение от ответника
за недължимост на вземането, ищецът иска установяването му с доводи, че е носител на
вземането по силата на сключен при Общи условия договор за ВиК услуги и неизпълнение
на задължението на абоната с аб.№ 53616 да заплати цената на ползваните за процесния
период такива.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът възразява срещу иска по основание и размер; твърди, че негов представител е
възразил срещу така констатираните показания на водомера, в резултат на което е съставен
КП 23/11.02.2019г. Сочи, средномесечната консумация на обекта е от порядъка на 15 до 20
куб.м., както и че към момента не е реализирана авария, в резултат на която да се получи
установения разход на вода.
Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените
от ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения
установителен петитум. Претенцията на ищеца е за заплащане на цената на ползвани ВиК
услуги за обект с аб.№ 1710264 за периоди от 07.01.2019г. до 07.02.2019г., от 05.02.2020г. до
05.03.2020г. и от 05.03.2020г. до 06.04.2020г. на адрес гр.Варна ул.Рали Мавридов 5, както и
за изтекли лихви за забава.
Извършеният доклад по делото отговаря на законовите изисквания, вкл. и относно
възложената тежест на доказване като доколкото ответникът е заявил оспорване на иска по
основание и размер и не е посочил факти, които признава, то и произнасяне в тази насока не
е обективирано. Съдът не е длъжен да дава конкретни указания с какви доказателствени
средства следва да се установяват от страните релевантните за делото факти. На ответника е
3
указано да докаже, че не дължи процесните суми посредством установяване на положителни
факти, което е достатъчно, за да бъдат ангажирани допустими и относими към предмета на
доказване доказателства в срок.
По делото не е спорно, че „В и К – Варна“ ООД ЕИК ********* в качеството си на
ВиК оператор доставя питейна вода и извършва услуга по пречистване и отвеждане на
отпадни води за обект в гр.Варна, ул. Рали Мавридов 5 като ползваните ВиК услуги на
адреса се отчитат по партида платец 53616 абонатен номер 1710264. Не се спори, че с
присъединяване на имота към ВиК мрежи, съответно след откриване на индивидуална
партида, между страните е възникнала облигационна връзка. С влизане в сила на ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК-Варна“ ООД гр.Варна
и предвид липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата
си по чл.71, ал.2 от ОУ (2014г.), същите са станали част от договорните им отношения.
Същите се регулират от договор от категорията на неформалните, доколкото за
действителността му не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма.
От приетото по делото в заверен препис извлечение от карнетна тетрадка за абоната
се установява, че в процесния обект е отразяван ежемесечен отчет, като на дата 07.01.2019г.
е отчетена консумация от 10 куб.м. при показание 241, съотв. на дата 07.02.2019г. е отчетена
консумация от 2337 куб.м. при показание 2558. Положен е подпис в реквизита „подпис на
потребителя“.
Твърди се от ищеца, че през 2020г. водомерът се отчита чрез електронен карнет 010,
като видно от представен опис на отчети на абоната от таблет (л.30 от гр.д. № 8266/2020г. на
ВРС) на 09.03.2020г. е извършен реален отчет от 5 куб.м. при старо и ново показание съотв.
2649 и 2654, а на 08.04.2020г. е отчетена консумация от 2 куб.м. при старо и ново показание
съотв. 2654 и 2656.
В карнетната тетрадка е посочено, че направена снимка и изготвен конст. Протокол
№23/11.02.19г.
От приетия по делото Констативен протокол № 23 от 11.02.2019г., изготвен от
служител на ВиК дружеството с участието на инкасатора и в присъствието на собственика
на обект, се установява, че в хода на проверката на адрес ул.Рали Мавридов 5 – кафене е
монтиран 5 куб.м. сух смарт контролен водомер с номер 57938562, с пломба на холендъра
0161655 и показание 2589. Констатирано е, че водомерът е в метрологична валидност на
пломбата.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ към датата на изготвяне на
експертизата плащане по процесните фактури не е извършвано, като общия размер на
задълженията по главниците по фактури 1. фактура № ******* от 12.02.2019г. за отчетен
период 07.01.2019г. до 07.02.2019г. на стойност от 7 232.56 лева; 2. Фактура № **********
от 09.03.2020г. за отчетен период 05.02.2020г. до 05.03.2020г. на стойност от 16.07 лева и 3.
Фактура № ******1 от 08.04.2020г. за отчетен период 05.03.2020г. до 06.04.2020г. на
стойност от 6.42 лева възлиза на 7255.05 лева, а лихвите за забава върху фактура № *******
от 12.02.2019г. за отчетен период 07.01.2019г. до 07.02.2019г. на стойност от 7 232.56 лева
4
за периода от 09.03.2019г. до възлиза на 731.29 лева, а за останалите задължения не се
дължат лихви в посочения от страната период.
Според вещото лице по приетата СТЕ начисленото за периода от 07.01.2019г. до
07.02.2019г. количество от 2337 куб.метра вода (при проводимост на тръба от ¾ “ при
изтичане на водата със скорост 1 м/сек) не може да премине през водопроводната система и
да бъде потребено за период от един месец.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи услугите на ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета (чл.23, ал.4 от ОУ).
Не се твърди от ищеца, че с отчета от 07.02.2019г. е извършено служебно
начисляване на консумация, напротив, в писмено становище от 16.06.2021г. се сочи, че
отразеното в карнетната тетрадка количество от 2337 куб.м. е реално потребление, а не
служебно начисляване. Не се твърди, че с отчета е извършено изравняване на количеството
ползвана вода в съответствие с реалното потребление. Подобно твърдение се въвежда едва с
отговора на въззивната жалба и е преклудирано. Затова и предвид липсата на данни по какъв
начин ищцовото дружество е извършвало отчета на процесното СТИ до м.01.2019г., следва
да се приеме, че е осъществявано реално отчитане, поради което не може да се заключи, че
отчетът към м.02.2019г. представлява изравнителен обем на реално доставена вода от
количества, които не са били отчитани реално от доставчика, а е извършвано служебно
начисляване. Безспорно, полагайки подпис както в карнетната тетрадка, така и в
констативния протокол от 11.02.2019г., потребителят е удостоверил съответствието на
показанията на СТИ с вписването на същите в отчета. Показанието на водомера не се
оспорва от него и в процеса, но изводите на експерта по СТЕ, чието заключение съдът
кредитира като обосновано и мотивирано, не доказват, а опровергават твърденията на
доставчика за реално потребяване на отчетеното месечно количество от 2337 куб.м. вода.
Според експерта посоченото количество не може да премине през водомера на ответника
както за 32 календарни дни, така и за 27 работни дни при 24-часово изтичане. По делото не
се установи в имота на ответника да е осъществена авария или друго събитие, които да
бъдат причина за така констатирания висок разход, съгласно отчета.
Следователно твърдението на ищеца за отчет на реално доставено количество вода за
периода от 07.01.2019г. до 07.02.2019г. остава недоказано, съответно искът за установяване
дължимостта на сумата, представляваща главница от 7 232.56 лева по издадената фактура №
******* от 12.02.2019г. за отчетен период 07.01.2019г. до 07.02.2019г. е неоснователен.
По отношение на отчетите от 05.03.2020г. и от 06.04.2020г. и съставените Фактура
№ ********** от 09.03.2020г. за отчетен период 05.02.2020г. до 05.03.2020г. на стойност от
16.07 лева и Фактура № ******1 от 08.04.2020г. за отчетен период 05.03.2020г. до
5
06.04.2020г. на стойност от 6.42 лева конкретни възражения от ответника не са въведени.
Така предвид представения от ищеца опис на отчети на абоната от таблет (л.30 от гр.д. №
8266/2020г. на ВРС) за периода от 01.09.2019г. до 08.04.2020г., неоспорен от ответника, и
заключението на вещото лице по ССчЕ, съгласно което, плащане по фактурите не е
извършвано към датата на изготвянето й, следва, че дължимостта на двете главници е
доказана, съответно искът в съответната част е основателен.
Доколкото сумата от 731.29 лева, която е претендирана като лихва за забава върху
главницата общо от 7 255.05 лева, но съгласно заключението на вещото лице е изчислена и
представлява лихва за забава само върху 7 232.56 лева по издадената фактура № ******* от
12.02.2019г., то доколкото се установи недължимост на главното вземане, недължимо се
явява и акцесорното вземане. Като неоснователен искът в тази част следва да бъде
отхвърлен.
По изложените съображения, решението на ВРС следва да бъде отменено в частта
относно дължимостта на сумата от 7 232.56 лева по издадената фактура № ******* от
12.02.2019г. за отчетен период 07.01.2019г. до 07.02.2019г., както и за сумата от сумата от
731.29 лева, представляваща лихва за забава, с постановяване на акт по същество на спора, а
в останалата част – потвърдено.
По разноските: Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество направените съдебно– деловодни разноски за заповедно производство в размер
на 0.50 лева, исковото производство в размер на 1.21 лева и пред въззивната инстанция в
размер на 0.28 лева. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска
ищецът дължи сторените от ответника разноски в исковото производство в размер на
1047.04 лева и пред въззивната инстанция – в размер на 871.44 лева, доколкото се явява
неоснователно въведеното възражение за прекомерност на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение, т.к. същото е определено към минимума по Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262272 от 14.07.2021г., постановено по гр.д.№ 8266/2020г.,
XXI с-в на Варненски районен съд, в частта, коeто е признато за установено в отношенията
между страните, че „СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Парижка комуна № 33, ет.7, ап. 48 дължи на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.Прилеп №33 сумата от 7 232.56 лева, за която е издадена фактура № ******* от
12.02.2019г. за отчетен период 07.01.2019г. до 07.02.2019г. и представляваща незаплатена
цена за ползвани ВиК услуги за периода 07.01.2019г. до 06.04.2020г. за обект на
6
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Рали Мавридов № 5 по партида с аб. № 53616,
както и за сумата от 731.29 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата от 7 232.56 лева, начислена за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК
№2214/01.06.2020г., постановена по ч.гр.дело №5393/2020г. на ВРС, както и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33 срещу
«СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
Парижка комуна № 33, ет.7, ап. 48 за установяване в отношенията между страните
дължимостта на сумата от 7 232.56 лева, за която е издадена фактура № ******* от
12.02.2019г. за отчетен период 07.01.2019г. до 07.02.2019г. и представляваща незаплатена
цена за ползвани ВиК услуги за периода 07.01.2019г. до 06.04.2020г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. Рали Мавридов № 5 по партида с аб. № 53616,
както и на сумата от 731.29 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на
главницата от 7 232.56 лева, начислена за периода от 12.03.2019г. до 12.03.2020г., за които
суми е издадена заповед за изпълнене на парично задължение по чл. 410 ГПК
№2214/01.06.2020г., постановена по ч.гр.дело №5393/2020г. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА «СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. Парижка комуна № 33, ет.7, ап. 48 да заплати на „В и К – Варна “ ООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33 направените
съдебно– деловодни разноски в заповедно производство в размер на 0.50 лева, в исковото
производство в размер на 1.21 лева и пред въззивната инстанция в размер на 0.28 лева.
ОСЪЖДА „В и К – Варна “ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Прилеп 33 да заплати на «СИЛВЪР“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Парижка комуна № 33, ет.7, ап. 48 разноски в
исковото производство в размер на 1047.04 лева и пред въззивната инстанция – в размер на
871.44 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7