Р Е
Ш Е Н
И Е № 175
гр.Кюстендил,
21.11.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№106/2022г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК
във вр. със ЗПЗП.
М.В.Г. *** чрез пълномощника адвокат
Д.З., съдебен адрес ***, партер оспорва уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх.№02-100-6500/937 от 10.03.2022г.
на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е наложена
санкция в размер на 62 697.62 лв. по схемите, базирани на площи,
администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 на
Комисията. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради
нарушения на материалния и процесуалния закон.Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
М. К. А. от гр.Кюстендил е подала заявление за подпомагане
на площи за кампания 2020г. УИН 10/280520/70834 от 14.05.2020г. по схеми СЕПП,
СПП, СПК, ЗДП, СЗ-КЛЧ и подмярка 13.2/НР2.
След извършени задължителни административни проверки,
проверки на място и данните в заявлението, зам.изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ издал оспореното УП изх.№02-100-6500/937 от 10.03.2022г.,
като по подмярка 13.2/НР2 е оторизирана
цялата искана сума, по схемата СЕПП при искана сума 13 832.45лв. е
оторизирал сума 13 544.13 лв., по схемата СПП при искана сума 4524лв. е
оторизирал сума 4392.52 лв., по схема СПК при искана сума 629.90 лв. е
оторизирал сума 611.59 лв., по схема ЗПД при искана сума 8711.68 лв. е
оторизирал сума 8458.50 лв., по схема СЗ-КЛЧ при искана сума 65075.26лв. е
оторизирал сума 0.00 лв. и е наложил санкция в размер на 62697.62 лв. за СЗ-КЛЧ по схемите, базирани на
площи, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 на
Комисията, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания.
Изготвен е доклад за проверка на площи, в който е
отразена проверка на десет парцела, като по отношение на шест от тях е
констатирана недопустимост – нередовна вегетация на засятата култура /картофи/
и засадени с култура /царевица/, различна от заявената /картофи/ по отношение
на схемата СЗ-КЛЧ.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.
Д. се установява, че семето за посева на картофи от жалбоподателката е закупено
от него, а той от своя страна го е поръчал от немска фирма „Е“. Разсадът е
засаден, но в последствие не е поникнал изцяло. При първоначалните проверки от
служители на ОДЗ не е установен проблем, но след около месец и половина след засаждане на картофите
се е констатирало загниване на кубелите. Направен е протокол.
Във връзка с гореизложеното са приети като доказателства
по делото снимков материал, направен при проверката на място, констативен
протокол от 27.05.2020г. за извършена проверка, заявление за държавна помощ от
19.03.2020г. за телен червей и документите към него. Представени са от
жалбоподателката и уведомително писмо, касаещо състоянието на закупените и
засадени картофи, констативен протоколи приемо-предавателен протокол за
предаване на посадъчен материал от закупуващата фирма „Агрохолд 7“ ЕООД към
жалбоподателката.
Изготвена и приета по делото е съдебно-техническа
експертиза вх.№4312/02.11.2022г. на в..л. С.С., от която се установява
следното: М.Г. е подала заявление за подпомагане 2020, с което са заявени 34
парцела. При проверка на място на 10 парцела, 6 са определени за недопустими.
Парцели с номера 36659-530-3-3, 36659-561-1-3, 36659-561-2-3 и 36659-579-2-2 са
посочени като недопустими с основание – нередовна вегетация на засятата култура
/картофи/, парцели с номера 38432-496-21-1 и 38432-496-22-1 – с основание
засадени с царевица вместо с картофи. Посочено от вещото лице е, че общия
размер на недопустимите площи по схема СЗ-КЛЧ е в размер на 29.06 ха, като
процентът на наддеклариране е 100% /представлява процентното съотношение на
наддекларираната площ от 29.06 ха към установената от 1.10 ха/.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от
процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След
служебна проверка законосъобразността на УП в оспорената част на основанията по
чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената
заповед №ОЗ-РД/772/08.03.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с
чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.20а,
ал.1 във вр.с чл.11а, т.1 и 2 от ЗПЗП. Формата на акта е в съответствие с нормата
на чл.10б, ал.1 от Наредба №5/27.02.2009г., съгласно която Държавен фонд „Земеделие“
- РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и
плащания по схемите и мерките по чл.1 по реда на АПК.
Съдът счита, че УП е постановено при съществени
нарушения на административно производствените правила и в противоречие с
материалния закон в оспорената част. При постановяването му е нарушена
императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която
индивидуалния административен акт следва задължително да съдържа като реквизити
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от
фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда
при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт.
За да се извърши преценка дали наложената санкция е
дължима и правилно определена е необходимо от мотивите на УП да е ясно за кой
имот е констатирана недопустимост, на какво основание, както и да е посочена правната
норма, на чието основание се налага санкцията и по какъв начин е определен
нейния размер. Фактическите и правни основания в тези аспекти би следвало да са
изводими от съдържанието на акта, който в по-голямата си част е в табличен вид
и разяснения по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на
уведомителното писмо в таблица 1: оторизирани суми в колона 1 са посочени
съответните схеми и мерки, в колона 2 исканите от касатора суми, в колона 3
извършените от органа намаления, колона 4 - редукции и колона 5 - намаления,
поради достигане на таван на субсидията и в колона 6 са посочени оторизираните
суми. В таблица 2 към УП са посочени извършените плащания и датите за това.
В конкретния случай /а и в общия такъв/ административният
орган към колона 3 „намаления“ за схема СП /други/ е посочил, че се отчитат:
- намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане пощи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече
от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните
в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от ЗМХГ и МОСВ;
- намаление на субсидията в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания;
- наложена ставка на корекция (финансова дисциплина),
определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, §1 от Регламент
(ЕС) №1307/2013 на Комисията. За кампания 2020г. е в размер на 2.906192%;
- линейно намаление съгласно чл.51, §2 от Регламент (ЕС) №1307/2013 на Комисията,
налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“, т.“i“ от Регламент (ЕС) №809/2014 на
Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова;
- линейно намаление, съгласно чл.65, §2, б.“в“ от
Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл.6, §2, б.“е“ т.“iii“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията. За кампания 2020 не е налагано такова.
По отношение на наложената санкция са посочени
единствено правната норма, схемата и размера й.
Поясненията към колона 3 и извършените намаления по
схема СЗ-КЛЧ /доколкото за нея е наложена санкцията/ не покриват според съда
изискването за мотиви на административния орган. Те представляват механично
възпроизвеждане и изброяване на множество правни основания, които могат да
послужат за намаление на субсидията по заявените схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., но не и конкретни такива. Същите
въобще не могат да бъдат отнесени към фактически основания на органа за
постановения отказ за оторизиране на суми за подпомагане. В оспореното УП
липсват каквито и да е съображения на административния орган, обосноваващи крайната
воля за отказ за оторизация, по отношение на кои от имотите е налице
несъответствие, кое от посочените правни основания в поясненията към колона 3 „намаления“
е относимо в случая. Едва от заключението на вещото лице се установяват
имотите, заявени по схемата СЗ – КЛЧ, както и основанието за определянето им
като недопустими. Всичко това съобразено
и с липсата на мотиви изобщо за наложената санкция по основание и размер
обуславят извода на съда за пълна липса на мотиви на оспорения административен
акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ
неговата незаконосъобразност в оспорената част. Налагането на санкция следва да
бъде съобразено с установената недопустима за подпомагане площ, основанието за
недопустимост, схемата, по която е заявен процесния парцел. Представеното към
преписката становище от 18.04.2022г. не може да покрие законовото изискване за
мотивираност на УП, тъй като е издадено след постановяване на оспорения
административен акт, т.е. мотивите не се съдържат в документи част от
преписката, послужили като основание и
предхождащи издаването на УП.
За пълнота на мотивите съдът ще изложи и такива във
връзка с приложението на материалния закон. Делегиран Регламент №640/2014 е
регламент за допълнение на Регламент №1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции,
приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските
райони и кръстосаното съответствие. От своя страна Регламент №1306/2013, който
може да се определи като основен, е относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти
№352/78, №165/94, №2799/98, №814/2000, №1290/2005
и №485/2008 на Съвета. С оглед на това санкциите, предвидени в Делегиран
Регламента №640/2014, включително и тези по чл.19 и чл.19а, следва да бъдат
налагани и при съобразяване на разпоредбите на Регламент №1306/2013, чието допълнение
е делегирания регламент. Отношение към определянето на размера на финансовото
подпомагане и налагането на санкции има разпоредбата на чл.63 от Регламент
№1306/2013, озаглавена „Неправомерни плащания и административни санкции“. Съгласно
§1 от цитираната норма ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с
условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното
законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се
оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане
съгласно чл.21 от Регламент №1307/2013 не се предоставят или се отменят.
Същевременно §2 допълва, че ако секторното законодателство в областта на
селското стопанство предвижда това, държавите членки налагат и административни
санкции в съответствие с правилата, определени в чл.64 и чл.77 (§ 2 на чл.63).
Налагането на административни санкции е уредено чл.64
и чл.77 от Регламент №1306/2013 и те се прилагат в случай на неспазване на
критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от
прилагането на секторното законодателство в областта на селското стопанство или
правилата относно подпомагането по чл.67, §2. Регламентът предвижда хипотези, в
които не се налагат административни санкции – чл.64, §2 и чл.77, §2. Сред тях
са случаите, когато неспазването се дължи на непреодолима сила (буква
"а") или когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен
за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазване на
задълженията си, посочени в параграф 1, или ако компетентния орган установи по
друг начин, че съответното лице няма вина (буква "г").
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че заявените парцели за подпомагане по схемата СЗ- КЛЧ са определени за
недопустими, поради нередовна вегетация на засятата култура /картофи/ и
засадени с култура /царевица/, различна от заявената /картофи/. Също така се
установи и че причина за липсата на вегетация и добив на картофи е проблем в
качеството на посевния материал, закупен от жалбоподателката. Посочените
обстоятелства са констатирани и от служители на ОДЗ при проверки на място, като
са съставени съответните документи /констативен протокол/. В този смисъл съдът
приема, че е изпълнено условието на чл.64, §2, б.“г“ и чл.77, §2, б.“г“ от Регламент
№1306/2013, изключващо налагането на санкции. Разплащателна агенция не е преценила сочените факти и
обстоятелства, не е изложила мотиви в този аспект /а според съда дължи
индивидуална преценка на случая/, поради което е наложила санкция при
неправилно приложение на закона.
Предвид гореизложеното съдът намира УП в оспорената
част за неправилно,
постановено при доказани отменителни основания по чл.146, т.2 от АПК – неспазване
на установената форма и чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалния закон.
Тези пороци определят акта в частта на наложената санкция като
незаконосъобразен, поради което съдът ще
го отмени.
С оглед изхода от делото на жалбоподателката
се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 403.10 лв., от
които 10 лв. заплатена държавна такса и 393.10 лв. възнаграждение за вещо лице.
Договор за заплатено адвокатско възнаграждение не е представен по делото.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх.№02-100-6500/937 от 10.03.2022г.
на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която на М.В.Г. ***
е наложена санкция в размер на 62 697.62 лв. по схемите, базирани на
площи, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 на
Комисията.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 да заплати на М.В.Г. *** съдебни разноски в размер на 403.10
лв. /четиристотин и три лв. и десет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: