№ 234
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на трети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100509435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба вх. № 093748 от 21.06.2021г. на Сдружение „С.НА В.
от В. на България“ ЕИК *******, представлявано от председателя И.Т.С., длъжник по
изпълнително дело № 20217810400414 срещу постановление за разноски, получено в
съобщение изх. №07841/04.06.2021г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ, с което е
намален размерът на приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя по
посоченото изпълнителното дело в размер на 400 лв. и е отказано намаляването до 150 лв.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно,
тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.. Жалбоподателят моли съда
да отмени обжалвания акт и да намали претендираният от взискателя адвокатски хонорар до
150 лв.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което
изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави жалбата на длъжника
без уважение. Претендира разноски при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен
съдебен изпълнител Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ с район на действие СГС, счита жалбата за
допустима, но неоснователна. Излага становище, че размерът на претендираното адвокатски
хонорар е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с
фактическата и правна сложност на делото и липсват основания за неговото намаляване до
искания от жалбоподателя размер.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
1
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ,
който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по частната жалба е частично основателна по следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20217810400414 по описа на ЧСИ Г.Д. с
рег. № 781 на КЧСИ е образувано на 05.05.2021г. по молба на И.Г.С., ЕГН *******, като
взискател чрез процесуалния си представител – адв. А.И.А. от КАК срещу Сдружение
„С.НА В. от В. на България“, представлявано от председателя И.Т.С. - като длъжник, въз
основа на изпълнителен лист № 70, издадена на 27.04.2021г. по адм. Дело № 175/2020г. по
описа на Административен съд гр. Кюстендил за сумата от 10 лв.- разноски за държавна
такса по производството. В молбата е възложено на ЧСИ да извърши действията по чл. 18 от
ЗЧСИ. Претендирани са разноски по изпълнителното дело.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено пълномощно и
договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2021 г., според които представителството на
И.Г.С. в образуваното пред ЧСИ производство се възлага на адв. А.И.А. от КАК. За това
представителство между страните е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 1800 лв., която е удостоверено да е заплатена изцяло и в брой към
момента на подписване на съглашението.
Частният съдебен изпълнител поканил длъжника да изпълни доброволно
задължението си като му връчил покана за доброволно изпълнение на 1305.2021 г. В същата
покана, сумата по посочения изпълнителен лист се претендира сумата от 10 лв., 1600 лв.
адвокатски хонорар и 247.56 лв. такса. Сумата е платена на 13.05.2021г. от длъжника, който
е представил пред ЧСИ и доказателства за това.
В срока за доброволно изпълнение на 1305.2021 г., длъжникът възразил по
отношение на разноските сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над
минималния размер.
На 04.06.2021 г. съдебния изпълнител е постановил разпореждане, с което е намалил
претендираното адвокатско възнаграждение до 400 лв., като е отказал да го намали до
искания от длъжника размер от 150 лв. Същият е съобщен на длъжника със съобщение изх.
№ 07841/04.06.2021г. по изп. дело № 20217810400414 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на
КЧСИ , получено от длъжника на 17.06.2021г.
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила,
поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
2
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между
клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на
съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми, което означава, че длъжникът –
Сдружение „С.НА В. от В. на България“ ще следва да понесе разноските във връзка с
образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото
образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално
представителство по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните
възнаграждения предвидени в чл.7, ал.2. В конкретният случай единственото фактическо
действие, което е осъществено от процесуалния представител на взискателя – адв. А.И.А. е
подаването на молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на
издаден изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските,
които е направил за адвокатско възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело. Подадената от пълномощника на взискателя молба от 03.06.2021 г. до частния съдебен
изпълнител с искане за продължаване на изпълнителните действия налагане на запор на
банковите сметки на длъжника не представлява изпълнително действие доколкото е
направено след извършено доброволно плащане от страна на длъжника в предоставения
срок за доброволно изпълнение. С оглед на това, че от представителя на взискателя не са
3
извършвани други същински изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване
на изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното изпълнително
дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност се налага извода, че
направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно и следва да
бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв.
следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл.
10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското
възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното производство,
адвокатското възнаграждение да е именно до размера на сумата от 200 лв.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от
двете страни. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата от 20 лв., заплатена държавна такса, съразмерна на уваженото искане.
Претендираните разноски от ответника по жалбата не следва да се присъждат.
Същият е претендирал адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. По
делото не са представени доказателства за наличие на договор за оказване на правна помощ
и съдействие между ответника по жалбата и процесуалния му представител, поради което
претенцията за присъждане на адвокатско хонорар е неснователна и като такава следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Сдружение „С.НА В. от В. на България“, ЕИК
*******, представлявано от председателя И.Т.С., разпореждане от 04.06.2021 г. на ЧСИ
Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ, в частта, в която претендираният адвокатски хонорар на
взискателя на основание чл.78,ал.5 ГПК по изп.д. №20217810400414 е намален на 400 лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за платено от взискателя по
изп. дело №20217810400414 на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ - И.Г.С., ЕГН *******,
адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.
ОСЪЖДА И.Г.С., ЕГН *******, с адрес гр. Кюстендил, ул. ******* да заплати на
Сдружение „С.НА В. от В. на България“ ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. *******
представлявано от председателя И.Т.С. сумата от 20 лв., заплатена държавна такса за
настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на ответника И.Г.С. за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5