РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. ХАСКОВО , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500340 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
С Решение №260161/11.03.2021г.,постановено по гр.д.№1200/2020г. Районен съд-
Хасково:ПРЕДЯВЕНИЯ от *** Община против П. А. К.,иск за признаване за установено по
отношение на П. А. К.,че дължи на *** Община сумата от 4 800лв.,представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди на общинска собственост,изразяващи се в
стойността на извършен ремонт на 1 брой светофарна уредба в резултат на реализирано
ПТП на 14.01.2017г. в гр.***,за което е съставен протокол за ПТП № ***г.,както и законна
лихва върху главницата,считано от 04.03.2020г. до изплащане на вземането,за която сума е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№235/06.03.2020г. по ч.гр.д.№569/2020г. по описа на РС-Хасково,като неоснователен-
ОТХВЪРЛЯ; ОСЪЖДА *** Община да заплати на П. А. К. направените по делото разноски
в размер на 510лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника-застрахователно дружество „Армеец“АД-гр.София.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът *** Община,който
чрез упълномощен юрисконсулт го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност и необоснованост,постановяване в нарушение на материалния закон и
събраните по делото доказателства.Твърди,че постановеното от РС-Хасково решение
1
противоречало на представената като доказателство административно наказателна преписка
по съставен акт за нарушение № ***г.,посочен в представения протокол за ПТП.Счита,че
съдът не следвало да кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка К.,която
била съпруга на ответника и била заинтересована от изхода на спора.Не били ясни
мотивите на съда, за да възприеме безкритично заключението на назначеното вещо лице,
което следвало да бъде обсъдено с другите доказателства.Намира,че заключението на
вещото лице съдържа правни изводи относно станалото ПТП,което било извън
компетентността на експерта.Направен е и анализ на събраните по делото
доказателства,които според въззивника водят до извод,различен от този,който е направил
първоинстанционният съд.Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново, по същество на спора, с което да
уважи изцяло предявения иск. Претендират се и разноски за двете инстанции,както и
разноските направени в заповедното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна П. А. К.,
с който се оспорва подадената въззивна жалба и излага съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение.
Претендират се и разноски .
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице помагач на
страната на ответника ЗАД“Армеец“АД-гр.София, с който се оспорва подадената въззивна
жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.Прави се искане въззивната
инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност ,и разгледа изложените от страните съображения, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Районен съд – Хасково е бил сезиран от ищеца с иск с правно основание чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК .Ищецът *** Община е претендирал да се признае за установено по
отношение на ответника П. А. К.,че дължи на *** Община сумата от 4800лв.
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на общинска
собственост,изразяващи се в стойността на извършен ремонт на 1 брой светофарна уредба в
резултат на реализирано ПТП на 14.01.2017г. в гр.***, за което е съставен протокол за ПТП
№ ***г.,както и законна лихва върху главницата,считано от 04.03.2020г. до изплащане на
вземането,за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №235/06.03.2020г. по ч.гр.д.№569/2020г. по описа на РС-Хасково.
Ищецът е мотивирал исковата си молба с твърдения, че на 14.01.2017г.
2
ответникът,управлявайки лек автомобил марка „Хонда“,модел“Акорд“ с рег.№ ***,в гр.***
в посока от ул.*** към ул.*** и на кръстовището с ул.***реализирал ПТП,при което
увредил 1 бр. светофарна уредба,собственост на *** Община. За събитието бил съставен
Протокол за ПТП №***г. от служител на ОПП-СДВР,в който били описани настъпилите
материални вреди.За възстановяване на повредената светофарна уредба ***Община
извършила ремонт,чиято стойност дори надхвърляла исковата претенция,но претендира от
ответника сумата в размер на 4 800лв.,която включвала само стойността на
материалите/светофарния стълб и секциите за светофарна уредба,без разходите за всички
съпътстващи дейности по ремонта.Твърди,че претендираната сума за разхода по поправка
на повредената от ответника светофарната уредба била обективирана във фактура
№**********/28.04.2017г.*** Община подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника ,като по образуваното по това заявление
ч.гр.д.№569/2020г. по описа на РС-Хасково била издадена Заповед №235/06.03.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с която било разпоредено длъжникът
да заплати посочените в заповедта суми-главница 4 800лв. и законна лихва върху нея от
04.03.2020г. до изплащане на вземането.Поради подадено възражение от длъжника по
чл.414 от ГПК, за ищеца възникнал правния интерес да предяви настоящия установителен
иск.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции,като е
твърдял,че не той при управление на описания в исковата молба лек автомобил е станал
причина за процесното ПТП,а друг участник в движението,който управлявал лек автомобил
с превишена скорост и след употреба на алкохол.Поддържал е,че е станал неволен участник
в процесното ПТП ,като е изложил фактическа обстановка на ПТП,станало на 14.01.2017г.
различна от твърдяната от ищеца в исковата молба.Претендирал е от съда да отхвърли
исковите претенции на ищеца.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
На основание чл. 269 от ГПК, относно правилността на решението въззивната
инстанция ще се произнесе по спорния предмет единствено в очертаните от въззивната
жалба рамки.
Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и пълно посочените от страните
допустими и относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е
постановил своя съдебен акт при напълно изяснена фактическа обстановка.
Настоящият състав на въззивния съд споделя фактическите констатации, направени
от първата инстанция, както и окончателните правни изводи за разрешаването на спора.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното
производство за установяване съществуването на спорните вземания по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В тежест на заявителя-ищец е да установи
3
съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на
чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба
за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповед
за изпълнение. В настоящия случай районният съд е сезиран с искова молба от кредитора-
заявител в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което този иск е
допустим. Налице е и идентичност между вземането, предмет на исковото производство и
посоченото в заявлението вземане.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,че на
14.01.2017. в гр.*** е станало ПТП на кръстовището на бул.*** и ул.***. В това ПТП са
взели участие лек автомобил марка „Хонда“,модел Акорд“ с рег.№*** ВР ,управляван от
ответника П. А. К. и лек автомобил марка „Фиат“,модел“Брава“ с рег.№ ***,управляван от
разпитания по делото свидетел И.Е.И..Движението на автомобилите участвали в ПТП се е
извършвало по южното платно за движение на бул.***,в посока към кв.***,което платно е
било с три пътни ленти,ограничени с разделителни линии,които непосредствено преди
кръстовището с ул.***,преминават в непрекъснати.Движението се е извършвало през нощта
по осветен от улично осветление,хоризонтален,прав,заледен ,асфалтов участък,по платно за
еднопосочно движение с три пътни ленти.При приближаване на процесното
кръстовище,водачът на лекия автомобил „Хонда“,модел Акорд“ с рег.№ ***-ответник в
настоящето производство се движел по средната лента за движение,като предприел маневра
„преминаване през кръстовището“ със скорост около 20 км/ч.,с частично навлизане в
съседна лява лента,в момент,в който към кръстовището приближавал лек автомобил марка
„Фиат“,модел“Брава“ с рег.№ ***,управляван от И.Е.И. –свидетел в настоящето
производство в същата посока,след лекия автомобил марка „Хонда“,в същата посока,в
крайната лява лента за движение,със скорост около 50 км./ч.При така създалата се ситуация
между двата автомобила настъпил удар,който бил по характер
кос,страничен,приплъзващ.След удара между двата автомобила ,лекият автомобил марка
„Фиат“,модел“Брава“ с рег.№ ***,управляван от И.Е.И. продължил движението си
направо,отклонил се наляво и се ударил във втория светофар,разположен в ляво от южното
платно да движение на бул.***,на североизточния ъгъл на кръстовището.При конкретната
пътна обстановка водачът на лекия автомобил марка „Фиат“,модел“Брава“ е имал
възможност да възприеме навлизането на лекия автомобил марка „Хонда“,модел Акорд“ в
лентата му на движение и да предотврати настъпването на ПТП,чрез своевременно
предприемане намаляване на скоростта си на движение,до скоростта на движение на
предходния автомобил или да спре,но водача на лекия автомобил „Хонда“ е нямал
техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието.Причина за
настъпването на процесното ПТП е липсата на реакция,от страна на водача на лекия
автомобил марка „Фиат“ за намаляване на скоростта на движение на автомобила,до
скоростта на движение на предходния автомобил „Хонда“ или спиране,в момента на
навлизане на лекия автомобил „Хонда“ в лентата му на движение.
Изложените факти и обстоятелства според настоящия съдебен състав се установяват
4
от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на назначената
автотехническа експертиза,която следва да се кредитира като компетентна и безпристрастно
дадена.Няма никакво основание по делото да се приеме,че автотехническата експертиза не
почива на специалните знания на експерта,тъй като в същата въззивната инстанция не
намира наличието на правни изводи,както се твърди в исковата молба.От друга страна тази
експертиза е съобразена както с приложените към административнонаказателната преписка
писмени документи,приети като доказателства по делото,така и с гласните
доказателства,които еднопосочно установяват фактическата обстановка при която е било
осъществено ПТП от 14.01.2017г.,поради което и правилно се били кредитирани.В тази
връзка следва да се отбележи,че независимо от обстоятелството,че спрямо ответника има
реализирано административно наказателно производство,приключило в влязло в сила
наказателно постановление,в което е прието,че П. А. К. при процесното ПТП е нарушил
чл.25 ал.2 от ЗДвП,тъй като е извършил маневра,с която е навлязъл изцяло или частично в
съседна пътна лента и не пропуска ПТП,което се движи по нея ,в настоящето производство
по категоричен начин е установено,че не това нарушение на ответника е станало причина за
ПТП и че същото не се намира в причинно следствена връзка с причинените на ищеца
материални вреди.Това е така,тъй като доказателствата ,събрани в развилото се пред РС-
Хасково гражданското производство по категоричен начин сочат ,че не ответникът П. А. К.
,а свидетелят И.Е.И.,при управление на лек автомобил марка „Фиат“,модел“Брава“ с рег.№
***,нарушавайки правилата за движение по пътищата /превишена скорост за движение и
след употреба на алкохол/ е станал причина за настъпването на процесното ПТП и е
нанесъл материални щети по светофарната уредба,описана в исковата молба.
При тези данни по делото следва да се приеме,че ищецът в настоящето производство
не е установил при условията на пълно и главно доказване съществуване на вземането си
срещу ответника,поради което и правилно предявения от него иск с правно основание
чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД е бил отхвърлен като неоснователен и
недоказан.С ангажираните по делото доказателства ищецът не е установил задължителните
елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД,даващ възможност за
реазлизирането на гражданската отговорност на ответника.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на
основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото. Предвид изхода на
делото и поради неоснователността на жалбата, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест
на жалбоподателя следва да се възложат сторените от въззиваемата страна разноски за
въззивното производство. В случая въззиваемата страна претендира заплащането на 500лв.
,платено адвокатско възнаграждение и предвид изхода на спора,въззивникът ще следва да
бъде осъден да й ги заплати.
5
На основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260161/11.03.2021г.,постановено по гр.д.
№1200/2020г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА *** Община,с адрес гр.*** да заплати на П. А. К. от гр.*** направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 500лв.,платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6