РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник, 12.07.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на 13.07.2019год. /тринадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година / в състав :
Председател: Рени Ковачка
Членове: Кристиян Петров
мл. с. Кристина Костадинова
при секретаря Катя Станоева като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз. гр. дело № 302 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 253/
12.02.2019год., постановено по гр.дело № 2166/ 2018 год., Пернишкият районен
съд е отхвърлил изцяло предявените от „Мост финанс Мениджмънт“ АД против Д.П.Б. *** искове за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца
сума в размер на 1489.70 лева, представляваща незаплатен остатък от отпусната сума по
Договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки ***, сумата от
184.22 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.12.2011год.-05.11.2015год., сумата 321.32лева, представляваща законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост-05.04.2013год. до датата на сключване на договора за
цесия-14.10.2015год., сумата от 370.53лева, представляваща законна лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба 30.03.2018год. до окончателното
изплащане на сумата.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство, поради което го обжалва изцяло в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК. По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост,
жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение като постанови
ново за уважаването на исковете му в пълния предявен размер, ведно с
произтичащите от това последици.
Въззиваемият Д.П.Б., чрез назначения
му от съда особен представител- адв. Г.Б. е подал писмен отговор, в който е изложил
доводи за неоснователност на въззивната жалба и е направила искане за нейното
отхвърляне.
При извършената
служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно
правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд
е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД. По изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът „Мост
Финанс Мениджмънт» АД гр.София претендира, че има вземане против
ответника Д.Б., произтичащо от сключен между него и «БНП Париба Пърсънъл
Файненс» ЕАД гр.София договор за кредит за покупка на стоки с номер ***. Ищецът твърди, че по силата на сключения договор на ответника бил
отпуснат заем в размер на 3 346лева, от
който останал неразплатен остатък в размер на 1 489.70лева, договорна
лихва в размер на 184.22лева за периода от 05.12.2011год.до 05.11.2013год., законна лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост 05.04.2013год. до датата на сключване на договора за
цесия-14.10.2015год. в размер на 321.32лева и законна лихва за периода от
15.10.2015год. до датата на изготвяне на исковата молба - 27.03.2018год. в размер на 370.53лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 30.03.2018год. до окончателното й
изплащане. Ищецът твърди, че по силата на така сключения договор на ответника бил отпуснат заем в
размер на 3 446 лева и че договорния
лихвен процент възлизал на 27.65 %, а годишният лихвен процент в размер на 32.64%., като общото задължение по кредита е в размер на 4 524.94лева.
Задължението е следвало да бъде погасено за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски в размерна по 188.54лева. Кредитът
бил усвоен от ответника и към датата на сключване на договор за цесия между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД общата стойност на
плащанията по договора за паричен заем били в размер на 2 851.02лева. В
чл.3 от договора за паричен заем била регламентирана предсрочната изискуемост, която настъпвала при просрочие на две или повече месечни
вноски. В случая се твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.04.2013год.
Посочва се, че на 14.10.2015год. е сключен
договор за цесия между „БНП Париба Файненс„ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени
вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД към ответника, произтичащи от цитирания договор за кредит за покупка на
стоки и че задължението на ответника е в размер на следните суми: 1 489.70лева,
представляващ остатък от главницата по договора за кредит, 184.22 лева договорна лихва за периода от 05.12.2011год.
до 05.11.2013год, 321.32лева законна лихва за периода от 05.04.2013год. до
14.10.2015год. и 370.53лева законна лихва от дата 15.10.2015год. до
27.03.2018год., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 30.03.2018год. до окончателното й
изплащане.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен предствител адв.Б. е подал в срока по чл.131, ал.1 от ГПК писмен
отговор, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като липсва волеиявление
от кредитора, че обявява същия за пресрочно изискуем, достигнало до кредитополучателя. Оспорва
истинността на представения договор за кредит с твърдения че не е подписан от
ответника и че посочения адрес, не е адрес, на който живее ответника. Прави възражения за погасителна давност.
Районният съд е отхвърлил предявените искове като е приел, че не е обявена по
надлежен ред предсрочната изискуемост на кредита и че в този случай намира
приложение възприетото в ТР № 4 на ОСГГТК на ВКС. В случая липсвало изявление за предсрочна изискуемост на
кредита, което да е достигнало до
кредитополучателя.
От фактическа страна по делото се установва следното:
От представените по делото доказателства се установява, че между Д.Б. и «БНП
Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит ***, с който дружеството се е задължило
да предостави на ответника сума в размер на 3 446 лева. Страните са
уговорили кредитът да бъде издължен на 24 месечни вноски по 188.54лева. Лихвеният процент е в размер
на 27.65 %, а ГПР- в размер на 32.64 %.
От приложения заверен препис от договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015год. се установява, че «БНП Париба Пърсънъл
Файненс« ЕАД гр. София е прехвърлило на «Мост Финанс Мениджмънт» АД вземанията към ответника, произтичащи от цитирания договор за потребителски кредит.
Като приложение към исковата молба е представено уведомително писмо,
адресирано до ответника. То изхожда от представител на цедента и цесионера и с
него се уведомява ответника за извършеното прехвърляне на вземането му по
договора за потребителски кредит.
Към исковата молба е представено копие от Фактура №
**********/16.11.2011год. за закупен от ответника преносим компютър Asus VX7SX-S 1108Z на стойност
3 446.00 лева с ДДС, както и декларация за лични данни.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Уважаването на предявения иск по чл.79 от ЗЗД предпоставя да бъде
установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и Д.П.Б., изискуемо вземане по това облигационно
отношение, валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането по облигационното правоотношение и получено
уведомление от ответника Б. за цесията.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и Д.Б. е съществувало
облигационно отношение, породено от Договор за потребителски паричен кредит *** По силата на така
сключения договор ответникът е получил в
заем сумата в размер на 3 446 лева, която е следвало да върне на равни месечни погасителни вноски до 05.11.2013год.
Не е спорно по делото, че ответникът е
върнал част от заема, а именно сумата от 2 851.02лева, за което, като неизгоден факт, са налице признания в исковата молба.
Ответникът не твърди, а и не сочи доказателства за заплащане на останалата
част от задълженията по договора, формирани от погасителните вноски съгласно
погасителния план, съгласно който
падежът на последната вноска- 05.11.2013год. е настъпил преди датата на предявяване
на иска.-30.03.2018год и от този момент е настъпила изискуемостта на неплатените
по договора за паричен кредит погасителните вноски.
Районният съд е коментирал липсата на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането по договора за паричен кредит и с нея е обосновал извода си за недължимост
на непогасените вноски по кредита. Макар и принципно правилни, изложените от
районния съд съображения във връзка с обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, се относими само и
единствено към вноските, чиято изискуемост не е настъпила. В случая всички вноски по процесния договор за кредит са с настъпил падеж
по погасителния план и то преди датата на предявяване на иска-30.03.2018год., поради което са изискуеми. Доколкото същите имат за
правно основание сключения договор за кредит и независимо, че ищецът се позовава на предсрочната им изискуемост, то съдът
следва да се произнесе по тяхната дължимост. В Тълкувателно решение № 8/2017 от
02.04.2019год. на ОСГКТ на ВКС е прието
за допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, което разрешение настоящият съдебен състав счита ,че намира приложение и към
настоящия осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД.
Установи се по делото, че по силата на сключен договор за потребителски паричен
кредит на ответника е била предоставена определена парична сума като е
уговорено разсроченото й плащане на равни месечни вноски и са посочени
начисляваните лихвени проценти. Процесуалният представител на кредитополучателя
е оспорил подписа му под договора за паричен кредит, с твърдения че не е подписан от него, което оспорване не е доказано по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за оспорване на частен документ
се носи от страната, която го оспорва, когато документът е подписан от нея. В
случая оспореният договор за кредит съставлява частен документ и носи подписа
на оспорващата го страна, поради което и при
липса на доказателства установяващи неговата неистиност, то същият се ползва с формалната доказателствена сила на
чл.180 от ГПК.
С подписването на договора страните са
уговорили права и задължения, респективно с подписването му ответникът се е съгласил с всички от тях и е обвързан да
ги изпълнява според уговореното. Както се посочи по-горе, в случая крайният
падеж е настъпил преди предявяване на иска и доколкото не е налице хипотеза на
предсрочна изискуемост,то дори и клаузата на чл.5 от договора за предсрочната
изискуемост да е нищожно това не влече нищожност на целия договор, нито се отразява на крайния извод за дължимост на непогасената част от
отпуснатия кредит.
Договорът не противоречи на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като съдържа предвидените в чл.11 от ЗКП
реквизити. Предвиден е общият
размер на кредита и условията му за усвояване. Отразен е лихвеният процент, както и общата дължима сума от потребителя. В погасителния план са посочени условията за издължаване
на кредита- размера, броя и периодичността на вноските и датите на плащане- 24
броя месечни вноски със съответните падежи.
Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по
силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение-кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.По делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД и „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД е сключен договор за цесия по смисъла на чл.99, ал.1 от ЗЗД, с което в полза на ищеца в първоинстанционното производство са прехвърлени
вземанията към Д.Б., произтичащи от договора за потребителски паричен кредит. Предвид на това, титуляр на вземането по договора за кредит се явява цесионерът –„Мост Финанс Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от момента,
когато е съобщено от цедента. В случая уведомлението за прехвърляне на вземането изхожда както от цесионера, така и от цедента и е приложено към исковата молба и
същото е било връчено на ответника чрез назначения му от съда особен
представител- адв.Б., респ. е достигнало до него. Съгласно задължителната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК-
решение № 3/16.04.2014год. по т.д.№ 1711/2013год., Решение № 123/24.06.2009год.
по т.д. № 12/2009год., уведомлението,
изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера, достигнало до
длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235,
ал.3 от ГПК.
С цитирания договор за цесия „БНП
Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД е прехвърлил и продал на купувача „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, които продавачът е посочил в списък
Приложение № 1 към договора. /параграф 2, ал.1./ В така цитирания списък, съставляващ според параграф 9, ал.3 от посочения договор
неразделна част от него, е описано под №
1072 и вземането по процесния договор за кредит. Същото е индивидуализирано
чрез посочване на номера на договора за кредит, конкретния длъжник, размера на
неплатената главница, лихва и неустойка и общия размер на задължението.
Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че по делото е
доказано наличието на облигационни задължения на ответника към ищцовото
дружество, които не са изпълнени от ответната страна и се явяват дължими. Доколкото искът се явява основателен и липсват доказателства
за неговия размер, съдът го определя
на основание чл.162 от ГПК, базирайки се на приложения по делото погасителен план. От последния се установява, че месечната погасителна вноска се формира от два компонента- главница и
договорна лихва. Предвид размера на
отпуснатия кредит- 3446 лева съдът приема, че в погасителните вноски е включена
част от стойността на отпуснатата в заем сума, възлизаща на 143 .58 лева, като останалата част съставлява договорна лихва. Със заплатените от ответника 2851.02 лева съдът приема, че са погасени 15
вноски или до вноската с падеж
05.02.2013год., а останалите се явяват
дължими. Главницата по тези 9 вноски е в размер на 1292.22лева и основателността
на иска за тази сума е предпоставка за разглеждане на направеното възражение за
погасяването му по давност. Възражението е частично основателно.
При договора за заем е налице неделимо
плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора, за които е приложим
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД/в този смисъл е Решение №
28/05.04.2012год. на ВКС по гр.дело № 523/11 г., Решение № 261/12.07.2011год.
по дело № 795/2010год. на ВКС/. Ето защо задължението за заплащане на главницата по договора за
потребителски кредит се погасява с общата петгодишна давност, която съгласно чл.114 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва на падежа на съответната месечна
вноска като в случая падежът на първата неплатена вноска е 05.03.2013год. От този момент до момента на
предявяване на иска- 30.03.2018год. е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД
давностен срок, поради което главницата, съставляваща част от първата неплатена месечна вноска в размер на 143.58
лева е погасена по давност. Давностният срок
не е изтекъл по отношение на
последващите погасителни вноски, първата от която е на 05.04.2013год., поради което вземането за главницата по договора за кредит в размер на 1148.26лева
не е погасено по давност и същото се явява дължима, предвид липсата на
доказателства за плащането му.
По отношение на възнаградителните лихви са налице критериите на ТР № 3 /18.05.2012год. на ВКС по тълк.дело №
3/11 ОСГТК за квалифицирането на тези суми като периодични плащания по смисъла
на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД. Видно от чл.2 от договора за потребителски кредит
възнаградителната лихва е уговорена като надбавка, съставляваща печалба на
кредитора, която подлежи на
заплащане, заедно с главницата по
кредита. Касае се за повтарящо се задължение, чийто падеж настъпва на падежа на всяка една вноска по главницата, посочен в погасителния план. От изложеното по-горе е
видно, че възнаградителната лихва, дължима до 05.03.2013год.
е заплатена от кредитополучателя, а възнаградителната лихва след тази дата не е
платена, но до датата на
предявяване на иска-30.03.2018год. е изтекъл предвидения в чл.111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок и процесното вземане за възнаградителна лихва се
явява погасено по давност, респ. недължимо.
В чл.3 от Договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
за периода на забавянето върху всяка забавена погасителна вноска. Страните са уговорили също така, че при просрочие на
две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората
непогасена вноска вземането на кредитора става незабавно и и автоматично
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Доколкото в
случая процесният кредит не е станал предсрочно изискуем / съображения в тази
връзка е изложил районния съд и настоящият състав не счита за нужно да ги преповтаря/, то съобразно уговорката в чл.3, предл. 1 от договора
кредитополучателят дължи законна лихва върху всяка просрочена месечна вноски, считано от нейния падеж до датата на предявяване на иска-
30.03.2018год.. Предвид на това искът за присъждане на законна лихва се явява
основателен и това предпоставя разглеждане на направеното възражение за
погасяването му по давност. Възражението е частично основателно.
Съгласно чл. 111, б. „В“ от ЗЗД вземането за лихва се погасява с изтичане
на тригодишна давност. Съдът намира, че вземането за лихва за забава преди 30.03.2015год. е погасено по давност, а
от 30.03.2015год. до датата на предявяване
на иска- 30.03.2018год. е дължимо. Предвид липсата на доказателства относно
размера на претендираната лихва, съдът я определя по реда на чл.162 от ГПК и определен по този начин размерът
на погасената по давност лихва възлиза на сумата от 301.88 лева, а дължимата
такава- на сумата от 319.79лева.
Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск е основателен за сумата от 1 148.26лева,
представляваща неплатен остатък от
главницата по Договор за потребителски кредит № *** и за сумата от 319.79лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.05.2015год.
до 30.03.2018год., ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, поради което следва да се уважи. Достигайки до противен извод, районният е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да се
отмени и вместо него да се постанови ново, с което да бъде осъден Д.П.Б. да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД
гр.София сумата от 1 148.26лева, представляваща неплатен остатък от
главницата по Договор за потребителски паричен кредит № № *** и лихва в размер
на 319.79лева за периода от 04.08.2014год. до 04.08.2017год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
30.03.2018год. до окончателното й изплащане. Останалата обжалвана част на първоинстанционното
решение, постановено по иска с
правно основание чл.79 от ЗЗД, следва да се потвърди, макар и по различни от възприетите от районния съд доводи
за неоснователност на предявения осъдителен иск.
Предвид изхода на делото въззиваемият дължи на жалбоподателя направените по
делото разноски, които съобразно
уважената част от иска възлизат на сумата от 60.39 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 253/12.02.2019год.,
постановено по гр.дело № 2166/2018год. по описа на Пернишкия районен съд, В
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД иск, с който се иска да бъде осъден
ответника- Д.П.Б. да му заплати сумата от 1 148.26лева, представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки *** и сумата от 319.79 лева,
представляваща лихва за забава начислена за периода от 30.03.2015год. до
30.03.2018год., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018год. до окончателното изплащане на главницата като
ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.П.Б. с ЕГН ********** *** да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт„
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“
Ситняково“ № 23, ет.6 сумата от 1 148.26лева, представляваща неизплатен остатък от отпусната сума по
Договор за потребителски паричен кредит за покупка на стоки *** и сумата от 319.79 лева,
представляваща лихва за забава начислена за периода от 30.03.2015год. до
30.03.2018год., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018год. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 60.39лева разноски по делото.
ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата му обжалване част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: