Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 80 15.06.2022 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Ива Рангелова, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 58 по описа за 2022 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Ж. Я. от гр. Б. срещу Решение
№ № 35 от 09.03.2022 год., постановено по АНД № 10/2022 год. по описа на
Районен съд – Разград. С него е потвърдено НП № 38-0003527 от 06.12.2021 год.,
издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което на основание чл. 93, ал. 2 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП) на касационния жалбоподател е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв. за нарушение на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год.
на МТ. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че не е осъществен
състава на административното нарушение, тъй като противно на приетото от АНО и
съда, водачът не е извършвал превоза за собствена сметка, а дори и да се
приеме, че той е извършил нарушението, в конкретния случай е налице хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се още, че в АУАН и НП нарушението не е описано ясно,
което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. От съда се иска да
отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе,
не ангажира съда със становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила оспореното
решение.
Административен съд – Разград, като обсъди посочените
в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: На 09.11.2021 год.,
около 17,05 ч., на територията на община Разград, на път ІІ-49, до разклон за
с. Стражец в посока към гр. Разград, жалбоподателят, управлявайки товарен
автомобил „Форд Карго“ с рег. № ******** от категория N3
с прикачено полуремарке с рег. № ******** от категория
О4, собственост на „Севан“ ООД, извършвал превоз за собствена сметка на товар –
пшеница, от гр. Глоджево до гр. Бургас, с поставена табела „Превоз за собствена
сметка“ на предно обзорно стъкло на товарния автомобил. Същият бил спрян от
контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, които извършили
проверка на документите на водача, при която установили, че жалбоподателят не
представя заповед на управляващия юридическото лице „Севан“ ООД, за чиято
сметка се извършва превоза, в която да са посочени датата или периодът на
извършване на превоза, часовете на тръгване, маршрута на движение, както и вида
на товара. Контролните органи приели, че по този начин водачът е нарушил
разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ, за
което му съставили АУАН Серия А-2021 с бл. № 296207 от 09.11.2021 год. Актът
бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен лично, при което той
не направил никакви възражения. Въз основа на АУАН на 06.12.2021 год. било
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100 лв.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че АУАН и НП са издадени в
предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване, кратко описание на нарушението от
фактическа страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с
деянието и съответната санкционна норма. Районният съд счел за безспорно
установено, че на инкриминираната дата жалбоподателят е извършвал превоз на
товари за собствена сметка съгласно Пътен лист бл. № 1014038/09.11.2021 год. и
Кантарна бележка № 688/09.11.2021 год. Съдът приел, че след като по време на
проверката водачът не е представил изискуемата заповед на управляващия
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза, е извършил нарушение на
чл. 18, т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ и правилно е
санкциониран на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Разградският административен съд намира
решението на районния съд за валидно, допустимо, но неправилно, макар и не по
изложените в жалбата оплаквания.
Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, след
като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства, и е обсъдил същите
поотделно и в тяхната съвкупност. Не е нарушено правото на защита на наказаното
лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо съдът
намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.
Решението обаче не съответства на материалния закон.
Според чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 100 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 4 от Наредба
№ Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, при извършване на превоз на товари за
собствена сметка водачът представя при поискване от контролните органи заповед
на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се
извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в заповедта се
посочват датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и
маршрутът на движение, както и видът на товара. След като не е сторил това, жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение на чл. 18,
т. 4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ.
Възражението на
касационния жалбоподател, че не е извършвал превоза за собствена сметка, е
неоснователно. Същото е било наведено и пред въззивния съд, който го е
коментирал подробно и мотивирано го е отхвърлил. Съображенията му се споделят и
от настоящата инстанция. Установените фактически обстоятелства категорично
сочат за осъществяван от жалбоподателя превоз в полза и за сметка на „Севан“
ООД, който отговаря на дефиницията за „превоз за собствена сметка“, дадена в
разпоредбата на §. 1, т. 4, б. „а“ от ДР на ЗАвтП. Изискуемата по чл. 18, т. 4
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 год. на МТ заповед не е била представена нито
при проверката, нито в хода на административно-наказателното производство, нито
пред съда.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Извършеното от Я. деяние не се отличава със значително по-ниска степен
на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от
същия вид.
Съдът намира
обаче, че както наказващият орган, така и районният съд са приложили неправилно
санкционната норма на чл. 93, ал. 2 от
ЗАвтП. Разпоредбите на чл. 93 и чл. 105 от ЗАвтП са изменени със ЗИД на ЗАвтП,
обнародван в ДВ бр. 60 от 2020 год., в сила от 07.07.2020 год. След посоченото
изменение чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП има следната редакция „Водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв.
– при първо нарушение.“. Следователно според настоящата редакция на тази
санкционна норма инкриминираното деяние на водача е обусловено само от
условието, че той извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка без
издаден за моторното превозно средство документ, който се изисква от регламент,
от закона или от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП. Заповедта
на управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза,
несъмнено не е такъв документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а
самия превоз.
Нормата на чл.
93, ал. 2 от ЗАвтП следва да се тълкува съобразно систематичното ѝ място
и във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП. Това сочи, че тя е
приложима само в случаите, когато водачът не представи на контролните органи
документ, който се изисква за моторното превозно средство от регламент, от
закона или от подзаконов нормативен акт по неговото приложение. В останалите
случаи е приложима санкционна норма на чл. 105, ал. 3 от ЗАвтП.
В казуса няма
изменение на съставомерните факти и районният съд е разполагал с възможността
да измени оспореното НП и да квалифицира деянието по чл. 105, ал. 3 от ЗАвтП,
като по този начин приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Касационната
инстанция обаче не разполага с тези правомощия, поради което решението на
районния съд следва да се отмени, като по същество на спора се постанови друго
решение, с което се отмени оспореното НП. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 8 от 16.09.2021 год. на Върховния административен съд, постановено по т. д.
№1/2020 год. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ то е задължително за всички органи
на съдебната система.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
№ 35 от 09.03.2022 год., постановено по АНД № 10/2022 год. по описа на Районен
съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 38-0003527 от 06.12.2021 год. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/