Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 56 23.07.2018г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На
деветнадесети юни 2018 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 733 по описа
за 2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 16 от 15.02.2018г., постановено
по гр. дело № 705/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър е отхвърлен като неоснователен иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.
Бургас против Л.Л.П. *** за приемане за установено, че Л.Л.П. дължи на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД сумата от 10 598, 47 лева, представляваща задължение по
издадена фактура в периода на облагане от 02.12.2015г. до 01.12.2016г., като
същите произтичат от установено незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи от страна на абоната, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане по
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 542/2017г. по описа на НРС.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, с която претендира да бъде отменено
постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените претенции. В жалбата
се посочва, че с атакуваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел
недължимост на заявената претенция. Посочва се, че съдът е направил погрешния
извод, че предвид отчуждаването на част от обектите от страна на собственика –
ответник, липсват доказателства той да е „потребител“ на ВиК услуги, тъй като
независимо от последващото разпоржедане с част от притежаваните вещни права,
ответникът е единственият отговорен пред оператора потребител за незаконно
ползваните услуги, а едва след заплащане на сумите, разполага с иск за неоснователно
обогатяване срещу лицата, които реално са ползвали услугите на ищцовото
дружество. В жалбата се сочи и обстоятелството, че фактът, че обектът бил
водоснабден от две места е напълно ирелевантен и неправилно съдът е приел, че
се изключва отговорността за неправомерното водоползване, тъй като
отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива
нарушения. В жалбата се сочи и обстоятелството, че не се споделя и
отхвърлителния довод на съда, че ищцовото дружество е следвало да провежда
пълно доказване, че водопроводът към който е привързан комплекс „Свети Никола“
бил в патримониума на оператора, тъй като водата, преминаваща през него е
собственост на дружеството и с действията си по осъществяване на потребление на
ВиК услуги, ответника е ощетил ВиК оператора, като именно за това неоснователно
ощетяване е издадена облагателна сметка, с която са изчислени имуществените
вреди. В жалбата не се отправят искания за събиране на допълнително
доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззивното
дружество чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че
следва да бъде уважена.
Ответната страна по жалбата –
Л.Л.П. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В депозирания отговор се посочва, че
е неоснователно твърдението на въззвното дружество, че тъй като операторът не е
бил уведомяван за това, че собственикът е отчуждил свои обекти е ирелевантно за
предмета на делото. Посочва се, че в хода на производството са останали
недоказани твърдението на ответната страна, че ищцовото дружество е собственик
на водопроводното отклонение, към което е привързан комплекс „Свети Никола“,
както и твърдението на ищцовата страна, че водопродното отклонение е изградено
от Л.П.. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба
чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и претендира да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр.
Бургас против Л.Л.П. *** за приемане за установено, че Л.Л.П. дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сумата от 10 598, 47 лева, представляваща
задължение по издадена фактура в периода на облагане от 02.12.2015г. до
01.12.2016г., като същите произтичат от установено незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи от страна на абоната, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 542/2017г. по
описа на НРС. Изрично в исковата молба се посочва, че Л.П. има
качеството на потребител (като самата дума е поставена в кавички от ищцовата
страна) по силата на възникнало и съществуващо правоотношение с предмет на
установено незаконно присъединяване на ВиК услуги. Посочва се и
обстоятелството, че за остойностяване на потреблението е открита и заведена
партида в базата данни с абонатен номер 203924. В исковата молба не се сочи
между страните да е сключен нарочен договор относно доставка и отвеждане на
питейна вода и същевременно начините на плащане на доставените услуги, а се
посочва, че правоотношението е възникнало по повод незаконно присъединяване по
повод на доставяни ВиК услуги. Изрично в исковата си молба ищцовото дружество
посочва, че качеството на потребител на ответника се извлича от
обстоятелството, че по отношение на него се твърди консумацията на питейна вода
вследствие на нерегламентирано присъединяване към водоснабдителната мрежа, а не
вследствие на законово проведени процедури, които да са довели до сключване на
договор при съвпадане на насрещните волеизявления на двете страни в
правоотношението. При това положение, съдът намира, че с оглед на наведените обстоятелства
в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде квалифициран
като предявен на основание чл. 45 от ЗЗД, предвид липсата на договорно
отношение, което да урежда отношенията между дружеството и ответната страна.
В депозирания пред Районен
съд – Бургас отговор на исковата молба – Л.Л.П. посочва, че на обекта не е
ползвана вода от посоченото водопроводно отклонение, в това отклонение не е
имало налягане, посочва се, че липсват предпоставки за прилагане на облекчен
ред на потреблението, липсва влязла в сила законна присъда на съда, ВиК не е
собственик на съоръжението, за присъединяването към което се търси исковата
сума и периодът, за който се претендира сумата не отговаря на действителното
положение.
По делото е представен
Констативен протокол № 44 от 02.12.2016г., съставен от „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД със седалище гр. Бургас, от който е видно, че е извършена
проверка на обект „Свети Никола” – с. Кошарица, м. Солуджана, Община Несебър и
е установено, че е налице нерегламентирано присъединяване към водопроводната
мрежа посредством водопроводно отклонение с диаметър Ф 50 ПВП с приблизителна
дължина от 280 метра в комплекс „Свети Никола”, вследствие на което се ползва
питейна вода без открита партида за водоползване съгласно установения ред.
Изрично в представения протокол е отразено, че до входа на комплекса има
водомерна шахта с монтиран водомер № 0040456 с показание 823 кубически метра.
По делото е представена
Облагателна сметка от 05.12.2016г., от която е видно, че като нарушител е
посочен ЕТ „Лини – Л.П.”***, от която е видно, че поради неправомерно ползване
на питейна вода от водопроводно отклонение с диаметър Ф50ПВП и потребление от
21, 6 кубически метра при четири часово изтичане в денонощие е начислена сума
за плащане в размер на 10 598, 69 лева за периода от 365 дни х 21, 6 куб.
метра вода дневно възлиза на 7 884 куб. метра вода.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза от неоспореното заключение на която е посочено,
че съгласно публично известните Общи условия на оператора за надлежно водене и
остойностяване на потреблението е открита и заведена партида в базата данни с
абонатен номер 203924. В своето заключение, вещото лице повтаря изцяло посочените
констатации в представения по делото Констативен протокол № 44 от 02.12.2016г.,
изд. от „ВиК” ЕАД със седалище гр. Бургас. Вещото лице в съдебно заседание
допълва, че въз основа на проверката е установено, че изградения недвижим имот
има само акт образец 15, а процедурата към ВиК за издаване на партида не е
завършена. Вещото лице посочва, че обектът трябва да е въведен в експлоатация,
за да се открие отделна партида, но за издаването на разрешението за строеж на
обекта би трябвало да има партида за временно захранване на поземления имот и
на комплекса.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Милен Василев Пенчев, от показанията на когото се
установява, че е участвал в извършената проверка, при която е установено
нерегламентирано присъединяване на обекта към водопроводната мрежа на
населеното място, без открита партида за водоползване и употребяване на вода
без узаконен водомер.
С оглед практиката на ВКС на
РБ, изразена в Решение № 124 от 09.04.2015г., постановено по гр. дело №
4703/2014г. по описа на ВКС на РБ незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационни системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в
договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице,
което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за
ползване на вода и канал без измерителен уред. В чл. 35, ал. 6 и чл. 37 от
Наредба № 4 е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението
на ползвателя е виновно и противоправно – при отказ на достъп за отчитане на
показанията на измерителните уреди и при извършване на незаконно
присъединяване. Когато ползвателят няма вина (при незаконно присъединяване
вината може да бъде доказана само с влязла в сила присъда) и при липса на
достатъчно доказателства за определяне на количеството ползвана вода,
обезщетението се определя по преценка на съда съгласно чл. 162 от ГПК, тъй като
отговорността за обезщетение е за действително претърпени (а не максимално
възможните) вреди.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че през 2008г. по силата на Договор за
покупко-продажба на вещно право на строеж, сключен с Нотариален акт № 142 от
20.03.2008г., том V, нот. дело № 911/2008г. по описа на Нотариус с район на
действие – Районен съд - Несебър Димитрина Николова, Магдалена Чаушева и
Стоянка Петкова, като съсобственици на незастроен поземлен имот с идентификатор
39164.15.98 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кошарица,
Община Несебър са продали на ЕТ „Лини – Л.П.”, представлявано от Л.Л.П. вещно
право на строеж за изграждането на самостоятелни сгради, предстоящи да се
изградят в гореописания поземлен имот, съгласно одобрени инвестиционни проекти
и издадено разрешение за строеж. Видно от представения нотариален акт имотите,
за построяването на които са се договорили страните по договора са изчерпателно
описани в договора, а учредителите – Магдалена Николова Чаушева и Стоянка
Николова Петкова са запазили правото на строеж в своя патримониум по отношение
на подробно описани недвижими имоти, които след изграждането им следва да
станат тяхна изключителна собственост.
От събраните по делото
доказателства се установява и обстоятелството, че след реализирането на правото
на строеж и изграждането на описаните в акта недвижим имоти, носителят на
правото на строеж – ЕТ „Лини – Л.П.” е започнал да се разпорежда с отделни
самостоятелни обекти, като на 25.05.2015г. самостоятелен обект с идентификатор
39164.15.98.14 е продаден от едноличния търговец на Ирина Фокина, а на
24.04.2015г. самостоятелен обект с идентификатор 39164.15.98.15 е продаден от
едноличния търговец на Иван и Ирина Йонова. По делото има данни и за други
продажби от страна на едноличния търговец към отделни трети лица на самостоятелни
обекти в комплекса.
В този смисъл, настоящият
състав намира, че в изградения обект – жилищен комплекс за сезонно ползване
(съгласно издаденото Разрешение за строеж № 2/25.11.2008г.) правото на
собственост по отношение на изградените недвижими имоти принадлежи на различни лица
и не може да се приеме, че Л.Л.П. е едноличен собственик на обектите, изградени
в комплекса.
От събраните по делото
доказателства се установява обстоятелството, че на дата – 02.12.2016г. от
страна на „ВиК” ЕАД със седалище гр. Бургас е констатирано обстоятелството, че в
изградения комплекс „Свети Никола” в с. Кошарица, Община Несебър е констатирано
нерегламентирано присъединяване към водопроводната мрежа посредством
водопроводно отклонение с диаметър Ф50 ПВП с приблизителна дължина от 280 метра
и по този начин в комплекс „Свети Никола” се ползва питейна вода без открита
партида за водоползване съгласно установения ред.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че при изграждането
на жилищния комплекс и впоследствие – към момента на обособяване на
самостоятелните обекти в комплекса не е налице присъединяване на жилищния
комплекс като ползвател на питейна вода и нейното отвеждане към
водоснабдителната система. По делото не се твърди да са били извършвани каквито
и да е действия, насочени към включване на комплекса към водоснабдителната
система по регламентирания ред, а именно – по делото няма данни за извършено
предварително проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване,
сключване на предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната
система, изготвяне на инвестиционен проект, сключване на договор за
предоставяне на ВиК услуги по смисъла на Глава четвърта – раздел ІV от ЗУТ и
Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Както бе отбелязано по-горе –
по делото не се твърди от ищцовата страна и не се представят и доказателства за
проведена процедура по надлежиня ред за присъединяване на обекта към
водоснабдителната мрежа на ищцовото дружество, поради което и предвид
неспазването на тази процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в
нарушение на императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние. В тази връзка – съдът приема, че лицата, ползващи се от изграденото
нерегламентирано присъединяване към водопроводната мрежа за ползване на питейна
вреда нямат качеството на потребители на доставяните услуги на „ВиК” ЕАД със
седалище гр. Бургас, предвид липсата на валидно сключен договор за предоставяне
на ВиК услуги, поради което и следва да се приеме, че е налице незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи от лица, които не
са обвързани от договор. Поради което и предвид наличието на ползване на
питейна вода в нарушение на императивните законови изисквания и осъществено
противоправно деяние отговорността на лицата, които са осъществели това нерегламентирано
присъединяване към водопроводната мрежа следва да се осъществи на плоскостта на
обезщетяването на отговорността при наличието на предпоставките в чл. 45 от ЗЗД
и не може да се ангажира отговорността на ползвателя на питейната вода на
плоскостта на договорните отношения, от които произтича задължението на потребителя
да се грижи и да отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на
извършената консумация за вода, тъй като за обекта не е сключен договор при
общи условия и не е открита партида.
На основание чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму. За да има
отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на
определено противоправно деяние и на вредоносен резултат, който се намира в
причинна връзка с него.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин от изготвения констативен
протокол № 44/02.12.2016г., от показанията на свидетелите, както и от представеното
по делото заключение на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, че
действително е извършено незаконно присъединяване на комплекс „Свети Никола” –
с. Кошарица, Община Несебър към водоснабдителната система, но по делото няма
данни, че това противоправно деяние е извършено именно от ответната страна – Л.Л.П.,
за да се ангажира именно отговорността на ответника по делото. В конкретния
случай не може да се приеме, че единствено твърдението за качеството на
„потребител“ на ВиК услуги, но вследствие на незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа на дружеството е достатъчно за уважаване на претенцията, а
следва да бъде проведено пълно доказване на всички предпоставки, визирани в чл.
45 от ЗЗД, което не се установява по безспорен начин от представените по делото
доказателства.
Мотивиран от изложеното,
съдът намира, че по делото не са установени по безспорен начин предпоставките,
за да бъде ангажирана отговорността на ответника по делото да заплати
нанесената вреда на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск следва
да бъде отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и
правни изводи не съвпадат с тези, които са направени от Районен съд – Бургас,
но тъй като изводите на настоящата инстанция са за неоснователност на
претенцията, което като краен извод съвпада с постановеното от Районен съд – Несебър,
въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва са бъде
потвърдено.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че на ответната страна следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1 100 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 16 от 15.02.2018г., постановено
по гр. дело № 705/2017г. по описа на
Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище гр.
Бургас, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, представлявано от Ганчо Тенев да заплати на Л.Л.П., ЕГН **********
*** сума в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева, представляваща направените
по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на
страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.