№ 31256
гр. С, 07.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110111593 по описа за 2022 година
намери следното:
Образувано е по заявление на СК ООД, ЕИК *** за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. П. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК
ЛЗ Г, бл.33, вх.Д, ет.1, ап.119, общ. С, обл. С (столица) да заплати на заявител СК ООД с
ЕИК: *** и адрес: гр. С, УЛ.С 29, ет.7, общ. С, обл. С (столица) сумите 669,19 лева
(шестстотин шестдесет и девет лева и 19 стотинки), представляваща главница по Договор за
паричен заем Номер: 474719/03.12.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 04.03.2022
г. до изплащане на вземането, сумата 56,01 лева (петдесет и шест лева и 01 стотинка),
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 03.12.2020 г. до 13.05.2021
г., сумата 92,35 лева (деветдесет и два лева и 35 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.02.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,35
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лева .
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за
неизпълнение на задължение
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 7 и 8 от договора,
1
съгласно които заемателят се задължава в срок от три дни да предостави на заемодателя
едно от изрично посочените обезпечения. Съгласно чл. 8 от договора при неизпълнение на
задължението заемателят дължи неустойка в размер 377,64 лева, разсрочено съгласно
Приложение №1 към договора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
преценка съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната