Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет
и пети септември 2019г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Светла Великова
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 2414 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „К.
- 61” ЕООД представлявано от Д.К.К. против Заповед за налагане на ПАМ № 288-ФК/12.08.2019г.
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
Жалбоподателят
в жалбата и чрез процесуален представител в публично съдебно заседание излага
доводи за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Моли за отмяна
на заповедта.
Ответната страна, началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в
писмени бележки, чрез процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Предмет на проверка е Заповед за налагане на ПАМ №
288-ФК/12.08.2019г. издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
упълномощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, с която на „К. - 61” ЕООД представлявано от Д.К.К. е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – баничарница, находящ се в гр.Варна, ул.“Васил
Петлешков“ №51 А , стопанисван от „К. - 61” ЕООД представлявано от Д.К.К. и
забрана на достъп до него за 14 дни на основание чл.186, ал.1 вр. чл.187 от ЗДДС.
След извършване на служебна проверка,
съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Между страните не се спори, че:
1. На 09.08.2019г.
е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на
ЗДДС – баничарница, находящ се в гр.Варна, ул.“Васил Петлешков“ №51 А ,
стопанисван от „К. - 61” ЕООД представлявано от Д.К.К..
2. При проверката е извършена покупка на 1бр. мекица
на стойност 0.80лв. и 1 бр. минерална вода на стойност 0.60лв. или обща
стойност 1.40лв., заплатена в брой от инспектор по приходите с банкнота от
2лв., като е върнато ресто от 0.60лв.
3. Плащането е прието от продавач в обекта,
4. Не е издаден ФКБ от наличното в обекта и въведено
в експлоатация ФУ.
5. При проверката е констатирана разлика между
фактическата и касовата наличност в размер на 16.95лв.
Административният орган е приел, че са нарушени
разпоредбите на чл.25, ал.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС,
и на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС е приел, че освен
санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС следва да наложи кумулативно и принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва наличието на основанията по
ЗДДС за налагане на ПАМ.
В настоящото производство в тежест на административно – наказващият орган е да установи всички
фактически основания породили необходимостта от налагане на ПАМ.
Съдът намира, че от представените писмени
доказателства се установява извършването на административно нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006г. на МФ – не издаване на фискална касова бележка или
бележка от кочан.
Видно от приложеният в
копие протокол за извършена проверка сер.АА№ 0351254 проверяващите са констатирали,
че фактическата наличност е 81.45лв. и не съответства на сумата разчетена като
касова наличност по ФУ, която е 54.50лв., при въведени пари в касата 10лв, като
проверяващите са вписали разлика в размер на 16.95лв., което води до извод, че
за внесената в касата сума за покупка на 1 бр. мекица и бр. минерална вода на
обща стойност 1.40лв. не е издадена касова бележка от ЕКАФП.
Съдът намира, че при правилно установени факти
оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като
1.не са изложени конкретни
мотиви относно определения от органа срок на мярката;
2.не е направен анализ на съразмерността на
наложената административна мярка към извършеното нарушение;
3.наложената мярка е в противоречие с целта на
закона;
4.наложената мярка по характера и последиците си
се явява второ наказание за търговеца.
Оспореният акт е постановен в противоречие с целта
на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушението, което се
установява от констатациите на контролния орган, като не
са изложени мотиви относно необходимостта
за действие на мярката в такъв срок. В заповедта
бланкетно е посочено като основание,
че запечатване на обекта в срок от 14
дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на
закона относно превъзпитание на
нарушителя, но изложеното не може да се определи като
мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при прилагане на административната
принуда, а не е посочване на конкретни факти, обстоятелства или съображения свързани с поведението на нарушителя, с други негови
предходни нарушения, обусловили определянето на
конкретната степен на административната принуда, в случая срока за налагане на
ПАМ. Мотивите съгласно които срокът е
съобразен с факта, че при продължаване на това нарушение за бюджета биха
произлезли значителни и труднопоправими вреди отново са бланкетни, не са
относими към конкретното нарушение и нарушителя и от тях не може да бъде
обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са значителните и
труднопоправими вреди презюмирани от административния орган.
До различни изводи не води представеното с
писменото становище от органа доказателство за наличие на задължения на
търговеца, от което се установява задължение в размер на 800лв. за Данък върху
доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, ДОО и ЗО за м.05. и 07.2019г. Същите са установени съгласно подадени Декларации обр.6,
които могат да бъдат подадени след внасяне на съответното задължение за
конкретния период, като начина на обработването им, т.е. след внасяне на
задължението /доколкото в тях липсва възможност да посочиш, че вече си внесъл
това задължение/, води до вписване отново за същия период на погасеното
задължение. Т.е. тези данни не могат да бъдат доказателство за изискуемост на
задължението, посочено в тях. Освен това от начина на изписване на данните в
справката следва, че задължението е формирано като остатък от главница, т.е.
има данни за внесени суми, поради което данните в справката представена от НАП
са непълни. Доводът за наличие на задължения към момента на проверката е
неоснователен, и поради обстоятелството, че пред съда жалбоподателя представя
доказателство – справка от НАП за липса на задължения към момента на
разглеждане на спора от съда.
Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваната мярка по отношение на конкретното дружество, представлява съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на страната, която следва да е запозната с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в обратна посока. Непосочването на фактическите основания при издаване на заповедта не дава възможност съдът да извърши проверка как е съобразен размерът на наложената ПАМ с принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл.6 от АПК. В този смисъл липсва анализ на възможността на дружеството след предварителното изпълнение на мярката /наложена преди издаване на НП/, ще има ли възможност да продължи да осъществява дейност, ще има ли възможност да изплаща заплати и осигуровки и няма ли това изпълнение на мярката да доведе до препятстване изобщо на възможността му да развива дейност и в този смисъл до закриване на обекта и освобождаване на работниците, т.е. липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по отношение на дружеството и действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици за дружеството и за работниците в обекта, които би следвало или да бъдат освободени или да бъдат в отпуск по време на изпълнението на мярката, а това се отразява на доходите им. Работниците са част от обществото и последиците за тях също следва да са съразмерни с извършеното от някой от тях деяние. При липса на мотиви относно последиците от изпълнението на мярката за други прокламирани като защитени интереси на обществото – осигуряване на работни места, изплащане на трудови възнаграждения и осигурителни вноски, възможност за извършване на търговска дейност и излагане на мотиви само относно събираемостта на приходи от фиска се налага извод за липса на анализ на съразмерността на предварителното изпълнение на мярката.
Непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Изискването на закона за излагане на мотиви относно размера на срока, за който е постановена ПАМ не се преодолява с налагане на мярка в срок към една трета от установения от закона. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил точно размер от 10 дни на срока на мярката, а не по кратък срок напр. от 3 дни. Като не е изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства имащи значение за определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали административният орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК, за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено съществено и е самостоятелно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
В обстоятелствената част на ПАМ, не е посочено дали нарушението е извършено за първи път или дружеството е извършвало и преди подобни нарушения. Не може да бъде направен извод как административния орган е установил факти свързани с „възможното осуетяване на изпълнението. От съдържанието на ПАМ не става ясно и как от евентуално закъсняло изпълнение / и на кой акт – на НП или на ПАМ/ може да последва труднопоправима вреда за фиска и в какво се състои тази вреда.
Заповедта за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно и затова в противоречие с целта на закона и по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал.1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т.1 до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице.
От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод следва и по арг. от чл.187, ал.4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване от органа, който я е наложил, след като административнонаказаното лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на ЗНПАМ не е издадено, съставен е само АУАН, за който има данни, че е връчен на дружеството. В писмените бележки по съществото на спора ответникът не е посочил, че НП е издадено нито е представено такова по делото.
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Доколкото твърдяното от органа нарушение е довършено преди съставяне на протокола от проверката се налага се извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието /по арг. от неспазването на срока по чл.187, ал.4 от ЗДДС – да бъде издадена едновременно с НП/, т.е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона. Запечатването на търговският обект за 10 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване на нарушението, т.е. наложената мярка вече има характер на наказание за вече извършено и преустановено нарушение, а ПАМ не следва да бъде наказание. За извършеното административно нарушение е предвидена имуществена санкция по арг. от чл.118 ЗДДС вр. чл.185 от ЗДДС. Предвид изложеното съдът, намира че наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово предвидените превантивни цели / в този смисъл Решение № 13189/30.10.2018г. постановено от състав на Първо отделение на ВАС на РБ, с докладчик съдия М.З по адм.д. 5363/2018г. и Решение № 5406/10.04.2019г. постановено от състав на Първо отделение на ВАС на РБ, с докладчик съдия Б.Л по адм.д. 14957/2018г./.
Жалбата е основателна. Оспореният административен
акт, като неправилен следва да бъде отменен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на „К.
- 61” ЕООД представлявано от Д.К.К. против Заповед за налагане на ПАМ № 288-ФК/12.08.2019г.
издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със
Заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: