№ 66
гр. С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С. ул. „Н. № 38,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. И. М., срещу Наказателно
постановление № 23-0344-000214/30.08.2024 г., издадено от Е. С. С. – на длъжност началник
РУ в ОДМВР София, РУ– С., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177,
ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за
това, че на 18.08.2024 г., в 20.10 часа, в гр. С., на ул. „Р.“, с посока на движение от ул.
„Кооператор“ към ул.. „Капитан Радко Димитриев“, като водач на л. а. марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, рег. № *, лична собственост, не е изпълнил задълженията си по чл. 162, ал. 4
ЗДвП, като не е заменил английското си СУМПС с № NAYDE805020ML9JR 22 с българско,
с което нарушил разпоредбата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП – български гражданин управлява МПС
с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца.
В жалбата са изложени твърдения, че НП е издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че отразената в АУАН и
НП фактическа обстановка не е установена по достатъчно категоричен начин, като е налице
непълнота при отразяване от страна на актосъставителя и АНО на обстоятелствата около
нарушението. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакуваното НП.
В последно проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят – редовно
призован, не се явява, като не се явява и процесуалният му представител – адв. М.. За
предходно заседание адв. М. е подала молба, в която са развити и доводи по същество, като
се твърди, че процесното СУМПС не произхожда от страна извън ЕС нито към момента на
издаването му, нито към момента на влизане ва лицето в страната. Твърди, че по силата на
споразумението за Великобритания същото е продължило да бъде приравнено на
национално СУМПС в продължение на още две години – до 31.12.2020 г., като в този
двугодишен период деецът правомерно е управлявал МПС в страната по силата на
притежаваното от него СУМПС, като нито веднъж не е напускал страната, за да се поставя
1
отново пред него изискването по чл. 162, ЗДвП. По изложените съображения счита, че
следва да се приеме, че управлението на МПС: със СУМПС, което е издадено във
Великобритания преди датата на напускане на ЕС от лице, което е влязло в страната преди
това, не попада в приложното поле на чл. 162 ЗДвП и деянието се явява несъставомерно по
този текст, поради отсъствие на един елементи от фактическия състав, а именно изискването
СУМПС да е издадено в държава, която не е била членка на ЕС към момента на издаването
му. Поддържа, се, че след дата 31.12.2020 г. действително СУМПС, които са издадени във
Великобритания, не се приравняват на национални поради изтичане на преходния период,
уговорен в споразумението, и поради това АНО е приел, че след тази дата управлението на
МПС на територията на България със СУМПС, издадено от Великобритания, макар и преди
датата на напускане на ЕС може да е противоправно. Счита обаче, че това „евентуално
противоправно поведение“ е несъставомерно по чл. 162 ЗДвП и наказването на дееца по
този член би противоречало на базисен принцип на наказателния (чл. 2 и чл. 9 НК) и
административнонаказателния (чл. 3 и чл. 6 ЗАНН) процес, според които наказание може да
се налага само за деяние, което изрично е обявено за нарушение/престъпление, но не и по
аналогия. Изтъква, че преценката дали това управление би било противоправно би
изисквало съобразяване на редица други обстоятелства и по-конкретно условията по
споразумението за Великобритания и предпоставките на различните алтернативи на чл. 161
ЗДвП, в които българската държава признава и приема чуждестранни СУМПС. Доколкото
обаче подобни фактически и правни твърдения липсват както в АУАН, така и в НП, счита, че
отговорността на дееца не може да се ангажира въз основа на тях. С оглед на горното моли
НП да бъде отменен, като на жалбоподателя бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, административнонаказващият орган –
началник РУ в ОДМВР София, РУ– С., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител и не взема становище по подадената жалба.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 11.09.2024 г., а жалбата е подадена на 16.09.2024
г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на
жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно
постановление, намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. Л. Н., с ЕГН ********** станал правоспособен водач на моторно
превозно средство (МПС) – категория „В“, „АМ“ на 13.05.2004 г., като на 25.06.2004 г.
получил своето свидетелство за правоуправление, валидно до 15.06.2014 г. Впоследствие, на
30.06.2014 г. свидетелство му било подновено с ново такова с № *********, което било със
срок на валидност 30.06.2024 г. и за което в справката за нарушител/водач за лицето е
отразено, че е унищожено.
В период от 25.03.2017 г. до 09.08.2018 г. за лицето има регистрирани 16 излизания от
страната и 14 влизания в страната, всичките през ГКПП Калотина шосе, при които лицето се
легитимирало с лична карта № *********.
С присъда № 260004/12.11.2020 г. по НОХД № 524/2019 г. по описа на РС – С.,
изменена с решение № 287/10.10.2022 г. по описа на Окръжен съд – София в частта относно
наказанието за деянието по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1 НК и приложението на чл. 23, ал. 1 НК,
на жалбоподателя на основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, за деяния, извършени в
периода от 20.01.2019 г. до 25.01.2019 г.
2
Жалбоподателят имал издадено от Великобритания национално свидетелство за
управление на МПС с № NAYDE805020ML9JR 22.
На 18.08.2024 г., в 20.10 часа, в гр. С., на ул. „Р.“, с посока на движение от ул.
„Кооператор“ към ул.. „Капитан Радко Димитриев“, жалбоподателят М. Л. Н. управлявал
моторно превозно средство – л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № *, като
криволичейки, отбил в насрещното движение, след което излязъл от автомобила.
Превозното средство било забелязано от полицейските служители – свидетеля Б. Е.
Д. и неразпитания по делото, предвид установяване на релевантните обстоятелства и
неявяването му в открито съдебно заседание – Й. Г. С., които изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. С. и се намирали срещу движението на автомобила.
Свидетелите подали на жалбоподателя светлинен и звуков сигнал, представили се и му
поискали документи за проверка.
В хода на проверката жалбоподателя им представил СУМПС с №
NAYDE805020ML9JR 22, а също и контролен талон за автомобила. Тъй като свидетелите се
усъмнили, че Н. е употребил алкохол, поискали съдействие от дежурната част на РУ – С.,
като на място пристигнал свидетелят М. П. Х. на длъжност младши автоконтрольор, видно
от Заповед Е 517з-1540/19.05.216 г. на директора на ОДМВР – София и Акт за встъпване в
длъжност от 20.05.2016 г., който бил оправомощен да съставя АУАН по ЗДвП съгласно т. 2.1,
вр. т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Свидетелят направил справка за задгранични пътувания, като приел за установено, че лицето
не е излизало от страната повече от 3 месеца, поради което е нарушило разпоредбата на чл.
162, ал. 1 ЗДвП.
За така констатираното нарушение св. Х. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA
акт № 1113908 от 18.08.2024 г., в който, посочил, времето и мястото на нарушението, а като
обстоятелства на нарушението описал: „при проверката се установи, че водачът не е
изпълнил задълженията си по чл. 162, ал. 4 ЗДвП, като не е заменил английското си СУМПС
с № NAYDE805020ML9JR 22 с българско“, с което приел, че е нарушил разпоредбата на чл.
162, ал. 1 ЗДвП – „български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без
да е подменено след пребиваване повече от три месеца“. АУАН бил съставен в присъствието
на свидетелите Б. Е. Д. и Й. Г. С., а също и на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така издадения АУАН и след като приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и при идентично описание на извършеното нарушение
Е. С. С. – началник РУ – С. при ОДМВР – София, издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 23-0344-000214/30.08.2024 г., с което на жалбоподателя Н. на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗМВР било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните
в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства – АУАН серия GA акт № 1113908 от 18.08.2024 г., два броя докладна записка
от18.08.2024 г., електронна справка за съдимост, справка за пътуване на лице – български
гражданин за периода от 01.01.2017 г. до 17.09.2024 г., Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 г.
на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Е. С. С., справка за нарушител/водач,
Заповед Е 517з-1540/19.05.216 г. на директора на ОДМВР – София и Акт за встъпване в
длъжност от 20.05.2016 г. за М. П. Х., както и от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите М. П. Х. и Б. Е. Д..
Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
3
доколкото влиза в противоречие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН и Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване,
АУАН се цени наред с всички останали събрани по делото доказателства. В този смисъл,
отразените в него констатации подлежат на доказване с всички допустими способи за
събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК. Невъзможността да
бъде проверена правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на
наказващия орган за извършеното нарушение.
В настоящия случай по делото е представена справка за задгранични пътувания на
лицето в периода от 2017 г. до 2018 г. Тази справка не може да претендира за
изчерпателност, като причина за това се открива в действието на Директива 2004/38/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, относно правото на
гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават
свободно на територията на държавите – членки. Съобразно посочения регламент, при
преминаване през вътрешна граница българските граждани се проверяват по метода
„Преценка на риска“, в резултат на което сведенията за техни пътувания, предприети през
границите на държавата до други държави – членки на Европейския съюз след 2007 г. не са
пълни. Това е видно и находящата се по делото справка, в която са регистрирани единствено
преминаванията през ГКПП – Калотина, който е на външна за ЕС граница.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра на показанията и на двамата свидетели – Х. и Д., доколкото нито
един от тях не е заинтересован от изхода на делото. Показанията на тези свидетели са
непротиворечиви, поради което не се налага подробното им обсъждане (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе
фактическа обстановка.
С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в
жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 314,
ал. 1 НПК, съдът намира следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от 84 ЗАНН, вр. с ч. 14, ал. 2
НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален
закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното
постановление.
Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са ги издали.
В разпоредбата на 37, ал. 1 ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това
са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени
от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контролът по приложението на
4
съответните нормативни актове. В конкретния случай, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП
определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на
правилата за движение от участниците в движението. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете,
с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Видно от представената по делото Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, със същата са определени
лицата, които да съставят АУАН и НП по ЗДвП. В т. 2.1 от Заповедта е предвидено, че АУАН
по ЗДвП се съставя от лицата т. 1.3.2 от Заповедта, сред които и „Младши автоконтрольор I и
II степен, какъвто именно е актосъставителят М. П. Х., видно от Заповед № 517з-
1540/19.05.2016 г. на директора на ОДМВР – София за преназначаване на М. П. Х. и Акт за
встъпване в длъжност от 20.05.2016 г.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да
налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да
прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;
длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 ЗАНН
ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях
длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на
Министерския съвет. В настоящия случай, правомощието да налага административни
наказания по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и да издава наказателни постановления
имат министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица, съобразно тяхната компетентност. Съгласно т. 3.8 от
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи наказателни
постановления по ЗДвП се издават от началниците на РУ при ОДМВР, какъвто именно е Е.
С. С., видно от Заповед № 8121К-14 от 04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи за
преназначаване на Е. С. С. и Акт за встъпване в длъжност на Е. С. С. от 18.09.2023 г.
Спазени са и правилата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на свидетели – очевидци и на самия жалбоподател, а съгласно разпоредбата на
чл. 43, ал. 1 ЗАНН е подписан от актосъставителя и свидетелите, както и от самия
нарушител.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в деня на
извършване и установяване на нарушението – 18.08.2024 г., а НП е издадено на 30.08.2024 г.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере
фактическите параметри на предявената му отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество,
от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на
последващата юрисдикционно-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният административнонаказващ орган със съответния
административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася
твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство
5
между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното
постановление.
Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на
разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, доколкото извършеното описание на приетото за
реализирано от жалбоподателя нарушение не кореспондира на приложената към него
материалноправна норма, посочена като накърнена. Не са удовлетворени изискванията за
пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на
защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Този
порок е пренесен и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, в което в
което нарушението описано дословно, но на отделно основание се констатират и
допълнителни пропуски, изразяващи се в несъответствие между приложената спрямо
фактите и посочената тяхна материалноправна квалификация санкционна норма, с което е
накърнена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Съгласно посочения текст, българските водачи
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранни национални свидетелства, когато те не са издадени от държава – членка на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата
на влизането си в страната. Прецизният прочит на акта и на наказателното постановление
обаче показва, че словесното описание на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
не съответства на произтичащото от цитираната правна норма поведение. При неговата
формулировка компетентните органи са посочили като правнорелевантно за отговорността
на нарушителя единствено обстоятелството, че английското СУМПС, което дори не е
посочено дали е в срока си на валидност, не е било заменено с българско. Отсъства обаче
информация на коя дата е издаден документът, до кога е валиден, а също и коя е датата, на
която се твърди, че Н. е влязъл в страната, за да се прецени дали към 18.08.2024 г. е изтекъл
тримесечен срок, в рамките на който той е пребивавал на територията на страната. Касае се
за обстоятелства, които разкриват значение за преценката дали удостоверителният документ
е валиден или не, респ. началният момент, от който следва да се отброява течението на
установения със същата разпоредба тримесечен срок, който е от изключително значение за
нарушителя, доколкото само така би могъл да развие защита си, като ангажира надлежни
доказателства, че в посочения период е пребивавал извън страната и не са изтекли 3 месеца
за подновяване на СУМПС с българско такова.
Касае се за съществени обективни признаци от състава на вмененото нарушение,
обуславящи неговата съставомерност. Те следва задължително да присъстват в
обстоятелствената част на наказателното постановление. Елементите от състава на
нарушението е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или по предположение
от доказателствените материали, още по-малко за неговото установяване да се използва
техника на препращане към съдържанието на документи или изявления, съществуващи като
факти извън материализираното волеизявление на наказващия орган, макар и в настоящия
случай да няма дори и такова препращана. Последните биха могли да се ползват единствено
с оглед тяхната доказателствена стойност за установяване съществуването на вече твърдени
обстоятелства. Констатираните пропуски са съществени, доколкото са лишили
санкционираното лице от възможността да съобрази и да изгради пълноценно и ефективно
своята защита съобразно предявеното му изначално административно обвинение, чиито
параметри се детерминират със съставения АУАН и се очертават окончателно посредством
издаденото наказателно постановление.
След излизането на Обединеното Кралство Великобритания от ЕС по силата на
Споразумението за оттегляне до 31.12.2020 г. държавите – членки на ЕС и Обединено
6
кралство Великобритания взаимно признават, издадените в един преходен период от тях
СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по пътищата,
подписана на 08.11.1968 г. (Виенска конвенция за пътното движение). Договарящи страни по
нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да
бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания
СУМПС, трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по
пътищата. Приложение № 6 към Конвенцията и приложение № 1 към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006 г., макар и различаващи се
визуално, включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация.
Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания
преди 31.12.2020 г. със срок, изтичащ след тази дати, е предоставена на всяка отделна
държава – членка на ЕС. В този смисъл е общодостъпното на адрес:
https://commission.europa.eu/system/files/2020-12/travelling_bg_7.pdf Известие относно
пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство след края на преходния
период, Брюксел, 02.12.2020 г., REV5, което заменя известие REV4 от 22.11.2019 г. В т. 6.1
от същото е препоръчано на притежателите на свидетелства за управление на МПС от
Обединеното кралство, които планират да шофират в Европейския съюз, да се свържат с
отговорните органи на държавата членка във връзка с правилата за признаване на
свидетелствата за управление на МПС. На официалната електронна страница на
Министерство на вътрешните работи на Република България, в раздел Брекзит /https:
//www.mvr.bg/, е общодостъпна информация, според която след изтичане на преходния
период в Република България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде
признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията
за движение по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към
нея. Република България в действащото си законодателство няма разпоредба, която да
изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от Обединено кралство
Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. Напротив в съответствие с
Известие относно пътуването между Европейския съюз и Обединеното кралство от след
края на преходния период от 02.12.2021 г. и в изпълнение на принципите за
последователност и предвидимост по чл. 13 АПК, компетентният и орган – Министерство
на вътрешните работи е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като издадени от
държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движение по пътищата от 1968 г. и
отговарящи на изискванията на приложение № 6 към нея.
Следователно, за да се направи категоричен извод по валидността на процесното
СУМПС и оттам дали жалбоподателят Н. е бил в нарушение, е необходимо да се посочат в
АУАН и НП негови индивидуализиращи белези на коя дата е било издадено, на коя дата
изтича валидността и други относно действието му при условията на Брекзит. Освен това, с
оглед установяване на тримесечния срок по разпоредбата следва да се посочи на коя точно
дата е влязъл наказаният субект в страната, с оглед съпоставката на този факт с предходните
обстоятелства и преценка от кога започва да тече този срок. Самото свидетелство е
посочено, като издадено от Обединеното Кралство Великобритания, без да е
индивидуализирано по дата на издаване, нито със срок на валидност или друго – такива
факти в АУАН и НП не са уточнени. При липсата на ясна фактическа обстановка относно
СУМПС и влизане в страната на наказания като описание в АУАН и НП, от една страна
АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при описание на нарушението, като не
е посочил съществени обстоятелства, а от друга страна не е безспорно доказано от
обективна страна извършен състав на нарушението по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изложените по-горе пороци кореспондират с нарушения на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 ЗАНН. Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в
АУАН и НП водят до неопределеност на предмета на доказване и невъзможност за проверка
наличието на материалноправните предпоставки за налагане на наказание. В
7
производството, на основание чл. 63 ЗАНН, въззивният съд може да потвърди, да отмени
или да измени наказателното постановление, но не и да внася промени във фактите, които
обосновават отговорността на жалбоподателя. Изискването към всеки гражданин да познава
действащото в страната законодателство, не дерогира задължението на органите да
съблюдават минимално изискуемото съдържание на своите актове, в случаите на
иницииране на наказателни процедури, доколкото подобно разбиране противоречи не само
на императивните правила на ЗАНН и приложимите по силата на 84 ЗАНН разпоредби на
НПК, но и на разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи.
Налице е и друг процесуален порок. Както бе споменато, фактите, описани в
обстоятелствената част на АУАН и НП и квалифицирани като нарушение на нормата на чл.
162, ал. 1 ЗДвП, неправилно са отнесени към хипотезата на нарушение, санкционирано по
реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. В предметния обхват на последната попадат случаи, в които
водачът не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, загубил е
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а
НПК, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
конкретния случай самият административнонаказващ орган не твърди ползваното от Н.
СУМПС да не е било валидно. В тази връзка следва да се спомене и разпоредбата на чл. 17,
ал. 14 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която:
„Чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно
на територията на Република България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 13
се установи, че свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или
отнето на територията на друга държава – членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството
е анулирано в друга държава – членка на ЕС“. Подобни факти, като изчерпателно
изброените в цитирания текст, не са установени. В този смисъл, нито една от посочените в
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП хипотези не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение,
поради което липсата на съответствие между нарушението и нормата, въз основа на която се
ангажира административнонаказателната отговорност също следва да се приеме като
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. (в този смисъл решение №
5493 от 15.10.2020 г. на АССГ по адм. д. № 4325/2020 г., решение № 1910 от 24.03.2023 г. на
АССГ по адм. д. № 10942/2022 г., Решение № 1351 от 12.07.2022 г. на АдмС - Пловдив по к.
а. н. д. № 472/2022 г. и др.). В случай че беше установено, че СУМПС не е валидно, то би
било допустимо да се приеме, че налице нарушение на чл. 150а ЗДвП, което да обоснове
приложението на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, но дори и в този случай за съда би било
недопустимо да преквалифицира нарушението, доколкото би се стигнало до съществено
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
В допълнение следва да се посочи още, че от представената по делото справка и при
липса на твърдения в тази насока не може да установи кога АНО твърди, че жалбоподателят
е влязъл на територията на Р. България, респ. изтекли ли са 3 месеца от влизането му, които
да обосноват нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание е
опорочено от нарушения на формата на актовете, като наред с това не е проведено
всестранно и пълно, поради което и деянието остава недоказано от обективна и субективна
страна. Тези констатации мотивират извода, че издаденият санкционен акт е
незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да бъде отменен.
По разноските:
8
Предвид отмяната на атакуваното НП на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН се поражда
правото на жалбоподателя да му бъдат присъдени сторените от него разноски в
производството, но предвид липсата на доказателства за сторени разноски, такива не следва
да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН,
Районен съд – С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0344-000214/30.08.2024 г., издадено от
Е. С. С. – на длъжност началник РУ в ОДМВР София, РУ– С., с което на М. Л. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. С. ул. „Н. № 38, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за нарушение на чл.
162, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9