Р Е Ш Е Н И Е
№2752
Град Пловдив, 20 декември
2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1533 по описа на
съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във
връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на М. и А. *** срещу
заповед № **** от 27.04.2018 г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрено
изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.189-нов по плана на Втора градска част,
град Пловдив, като уличната регулационна линия по улицата с о.т. 122е-123а
минава по имотната граница на поземлен имот с идентификатор ****; отреждането
на УПИ *** се привежда в съответствие с проектен идентификатор и се променя
предназначението му, като става УПИ ІІІ-518.1807; жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейност, без промяна на параметрите на застрояване
съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998 г.; предвижда се ново подземно застрояване по
границите на УПИ; установяване се устройствена зона Смф2/ц6 с устройствени
показатели: височина 6 ет./18.00 м, Пзастр. До 60 %, Кинт до 4.0, Позел. мин. 40 %.
Според жалбоподателите оспорената заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби,
допуснати при издаването й съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на разноските по делото. Допълнителни съображения по
същество са изложени в депозираната на 10.12.2018 г. писмени бележки.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са
изложени в депозираната на 07.12.2018 г. писмена защита.
Заинтересованата страна Х.Г. подкрепя
становището на процесуалния си представител на ответника.
Заинтересованите страни А. Й. и П. Д. чрез
процесуалния си представител молят да се отхвърли жалбата и да се присъдят
разноските по делото. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
представените писмени бележки.
Заинтересованата страна „Ай ди ел“ ЕООД чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли тя бъде
отхвърлена.
Останалите заинтересовани страни не вземат
становище по основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирани лица, собственици на съседен имот (поземлен имот с идентификатор *****
по КККР на град Пловдив от 2009 г., изменена със заповед № КД-14-16-14 от
03.01.2013 г., имот пл.№ ****, кв.*** по предходния кадастрален план – л.16) на
имота – предмет на оспорената заповед, т.е., заинтересовани лица по смисъла на
чл.131, ал.2, т.2 и 4, във връзка с ал.1 ЗУТ. Жалбата е подадена в преклузивния
14-дневен срок, доколкото по административната преписка липсват данни за
съобщаване на заповедта по реда на АПК, както изисква чл.129, ал.2 ЗУТ, съответно
направеното съобщаване по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ е недопустимо в случая.
Жалбата е против заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност. Всичко изложено налага извод, че жалбата е
допустима, а разгледана по същество тя е основателна поради следните
съображения:
Производството по издаване на оспорената заповед е
инициирано от В. П., собственик на УПИ ****, по плана на Втора градска част,
град Пловдив, въз основа на нотариален акт № 184, том 7, дело № 1669/2003 г. на
Служба по вписванията Пловдив (л.92), който със заявление от 30.10.2017 г. (л.90)
е поискал разрешение за изменение на ПУП – ПРЗ. Заявлението е разгледано от
ЕСУТ при община Пловдив и въз основа на взетото решение по т.11 от протокол №
39 от 08.11.2017 г. е издадена заповед № 17ОА2912 от 20.11.2017 г. на кмета на
общината (л.86-87), с която е допуснато да се изработи проект за изменение на
ПУП – ПР на част от кв.189-нов по плана на Втора градска част, град Пловдив, без промяна на параметрите на
застрояване, одобрени със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998
г., в обхват: УПИ ****; контактна зона: УПИ ІV, V и улица; допълнителни
изисквания съгласно решението по т.11 от протокол № 39 от 08.11.2017 г. на ЕСУТ
при община Пловдив.
На 12.02.2018 г. (л.63) проектът е внесен за одобрение
от управителя на „Ай ди ел“ ЕООД, новият собственик на процесния имот
(нотариален акт № 160, том 2, дело № 266/2018 г. на Службата по вписванията
Пловдив – л.65-69). С решение по т.13, взето с протокол № 7 от 14.02.2018 г. на
ЕСУТ при община Пловдив (л.44-45) проектът за изменение на ПУП – ПР е приет и е
обявен на заинтересованите лица. На 30.03.2018 г. е постъпило възражение от
част от тези лица, между които и жалбоподателите. Възражението е разгледано от
ЕСУТ при община Пловдив и с решение по т.14, взето с протокол № 14 от
18.04.2018 г. (л.34-36), възражението не е уважено, проектът е приет и е
направено предложение до кмета на общината за издаване на заповед за одобрение.
На 27.04.2018 г. е издадена оспорената заповед № 18ОА845 – предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство от процесуалния
представител на ответника са представени извлечение на приетия с решение по
т.1, взето с протокол № 56 от 12.12.2014 г. на ЕСУТ
при община Пловдив, предварителен проект на ПУП – ПРЗ и СПН на Централна
градска част, град Пловдив, в обхват кв.189-нов по плана на Втора градска част,
град Пловдив, които представляват част от административната преписка по
издаване на оспорената заповед, доколкото одобреният проект е трябвало да бъде
съобразен с този устройствен план и специфичните правила и нормативи към него.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателите и на заинтересованата страна „Ай ди ел“ ЕООД е допуснато
извършване на съдебно-техническа експертиза.
След справка в община Пловдив съдебният експерт е
установил, че със заповед № ОА-1381 от 16.07.1993 г. е одобрен проект за ЗРП на
Втора градска част относно процесната територия, като се предвижда свързано
застрояване между парцели/ УПИ ****, ІІ-****, ****, ****,*** в кв.**** по плана
на Втора градска част, град Пловдив. За поземления имот на жалбоподателите пл.№
397 не е предвидено отреждане на парцел за жилищни или други обществено
обслужващи дейности, тъй като се предвижда да попада в уличното трасе на бъдеща
комуникационна развръзка, свързваща бул. „Руски“ и бул. „Марица – юг“.
Вещото лице е установило също, че действащият ЗРП за
кв.189 е одобрен със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998
г., с която е одобрен и КЗСП. Съгласно този план на мястото на парцел ІІІ-банка
се образуват нови парцели ІІІ-банка и V-383 и е потвърдено създаденото свързано
застрояване между парцели ****, ****, ****, **** и *****, със завишаване на етажността от един и четири етажа на един, два, три,
четири, пет и шест етажа с височини 4.00, 7.00, 10.00, 12.00, 14.50 и 17.50 м.
Вещото лице е установило също, че с решение на Пловдивския окръжен съд от
10.06.2002 г. по адм. дело № 112/2000 г., потвърдено с решение № 3375 от
08.04.2003 г. по адм. дело № 11183/2002 г. на ВАС, ІІ о., заповед № ОА-1079 от
09.09.1998 г. е отменена в частта относно
предвиденото застрояване в парцел ІІ-384 и предвиденото свързано застрояване с
парцел V-383.
Вещото лице е констатирало още, че по Общия устройствен
план на град Пловдив, одобрен с решение № 375, взето по протокол № 16 от
05.09.2007 г. на ОбС Пловдив, за процесната територия
е определена устройствена зона Жс (жилищна зона с
преобладаващо средноетажно застрояване) с устройствени показатели: макс. плътност – 50 %, макс. Кинт – 2.0, мин. озеленена площ – 40 %, макс.
кота корниз – 15.00 м. С решение № 347, взето по протокол № 15 от 13.09.2012 г.
на ОбС Пловдив, е одобрено планово-техническо задание
за ПУП – ПРЗ, СПН – Централна градска част – град Пловдив, като проектът, фаза
предварителен проект ІІ етап, е приет с решение по протокол № 56 от 12.12.2014 г. на ОбС Пловдив. Със
СПН към ПУП – ПРЗ за Централна градска част са обособени четири устройствени
зони, като процесната територия попада в зона ІІІ – охранителна зона ОЗ-Е1 към
групови недвижими културни ценности, обявени с протокол № 5 от 22.05.2000 г. на
НСОПК към Министерство на културата, със слабо присъствие на сгради – недвижими
културни ценности, но със съхранена в голяма степен автентична
градоустройствена структура от периода на новото време. Вещото лице е
установило, че за устройствените зони са създадени правила и нормативи за
застрояване по смисъла на чл.34, ал.3 от Наредба № 7 и чл.13, ал.2 ЗУТ, като за
кв.189 е създадена устройствена зона Смф2ц6
с показатели: макс. плътност – 60 %, макс. Кинт – 4.0, мин. озеленена
площ – 40 %, макс. кота корниз – 18.00 м, етажност – до 6 етажа.
Според вещото лице с приетия от ЕСУТ проект през 2014
г. се променя устройствената зона от Жс в Смф2ц6, със
съответната промяна в устройствените показатели, като значително се редуцира
комуникационната развръзка между бул. „Руски“ и бул. „Марица-юг“ и се създава
възможност за обособяване на осем нови УПИ в същата зона Смф2ц6 – УПИ ****, жил. стр., УПИ ****, жил. стр.,
УПИ ****, жил. стр., УПИ ****, жил.
стр., УПИ ****, жил. стр., УПИ ****, жил. стр., УПИ ****, жил. стр. и УПИ ****, жил. стр.
(на жалбоподателите). Във вътрешното квартално пространство е предложено
създаване на пешеходна алея, чиито габарити не са уточнени. Вещото лице
уточнява също, че проектът е приет от ЕСУТ при община Пловдив, но към настоящия
момент не е процедиран по смисъла на ЗУТ.
Относно одобрения със оспорената заповед проект за
изменение на ПУП – ПРЗ вещото лице посочва, че процесният имот попада в обхвата
на приетия предварителен идеен проект на ПУП – ПРЗ и СПН на Централна градска
част, но само частично е съобразен с него по отношение на застрояването, не и
по отношение на регулацията, като не е отразено предложението за промяна на
регулацията във връзка с редуцирането на комуникационната връзка между двата
булеварда „Руски“ и „Марица-юг“, което е от съществено значение за застрояването
в имота на жалбоподателите: в единия случай новообособеният
УПИ ****, жил. стр. и общ. обсл.
дейности има лице на две улици и отстоянията до регулационната линия се
определят по правилото на чл.26, ал.1, т.3 и ал.2 ЗУТ, а в другия случай – има
лице само към ул. „****“, а от северната страна се появява дъно на ПИ *****
(имота на жалбоподателите) и отстоянията се определят по правилото на чл.31,
ал.2 ЗУТ.
Според вещото лице настоящата проектна разработка не е
съобразена с Общия устройствен план на град Пловдив, според който за процесната
територия е определена устройствена зона Жс. В случая
при изготвянето на проекта проектантският колектив частично се е съобразил с
вече приетия, но непроцедиран предварителен идеен
проект на Централна градска част, тъй като територията – предмет на проектната
разработка – попада в неговия обхват. Вещото лице е установило също, че
височината на сградата в проектната разработка е до 18 м, а в заповедта от 1998
г. височината е до 17.50 м. Освен това, процесният проект е направен само за
УПИ ІІІ-банка, но тъй като начинът на застрояване е свързано застрояване от
двете страни по ул. „****“, според вещото лице следва да е изготвен РУП заедно
с разработката за изменение на ПУП – ПРЗ и в това отношение разработката се
явява непълна в графичната си част – липсва силует по ул. „****“, вертикален
разрез през основното застрояване на новообособения
УПИ.
Вещото лице посочва още, че съгласно графичната част
на оспорената заповед линиите на новопредвиденото
застрояване в УПИ ІІІ-518.1807 са показани като задължителни за надземното
застрояване и като ограничителни за подземното застрояване, а северната граница
на УПИ ІІІ-518.1807 следва да се определи от улично-регулационната линия на
бъдещата комуникационна развръзка в съответствие с действащия ПУП – ПРЗ,
одобрен със заповедта от 1998 г. Надземното застрояване е предвидено на
разстояние 3 м от границата на ПИ с идентификатор ****, а подземното
застрояване е предвидено до самата имотна граница. Според вещото лице новообособеният УПИ ***** преповтаря с незначителни
корекции регулационния план от 1998 г. и 1993 г. – парцел ****.
По отношение на улицата по о.т.122е-123а вещото лице е
установило от справка в общината, че проектът за ПУП – ПРЗ на ЦГЧ предвижда
тази улица да отпадне във вида, в който е била заложена в действащия ПУП – ПРЗ,
одобрен през 1998 г., и в графичната част на оспорената заповед осовите точки
не са отразени.
Съдът кредитира заключение на вещото лице като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени
доказателства, но намира, че с това заключение не се установяват нови факти от значение
за правния спор. Важен за спора е единствено изводът на вещото лице за
несъответствие на процесното изменение на ПУП с ОУП на град Пловдив в частта на
устройствената зона и устройствените показатели, както и изводът му, че
процесната разработка е съобразена с предварителния проект за ПУП – ПРЗ и СПН на
ЦГЧ само в частта на застрояването, но не и на регулацията.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна
поради противоречие с материалния закон.
Основателно е възражението на жалбоподателите, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на чл.133, ал.2 и 4 ЗУТ. Съгласно чл.133 ЗУТ в
процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно
проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа
на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за
подробен устройствен план (ал.1); изработването на плана-извадка се допуска
след приемане на предварителния проект за подробен устройствен план от
съответния експертен съвет (ал.2); когато планът-извадка изменя действащ
подробен устройствен план, планът-извадка се изработва като проект за изменение
на действащия план (ал.4).
Видно от самата заповед, процесната разработка не е
съобразена изцяло с предварителния проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ, а само с
част застрояване, в каквато насока са и изводите на вещото лице, тъй като не е
взета предвид промяната в част регулация относно предвижданията за имота на
жалбоподателите (неговото запазване като самостоятелен урегулиран поземлен
имот) и отпадането на улицата с о.т.122е-123а. Това несъответствие е
констатирано не само от вещото лице, но е очевидно и при просто сравнение на
графичните части на двете разработки. Ето защо съдът намира, че оспорената
заповед в частта, с която се одобрява „уличната регулационна линия по улица с
о.т.122е-123а минава по имотната граница на ПИ с идентификатор 518.353“, не
отговаря на предвижданията на предварителния проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ,
в който тази улица не е отразена и с който възложителят е бил длъжен да се съобрази
с оглед заповедта за допускане изработването на процесната разработка, не
отчита отпадането на улица с о.т.122е-123а, чийто параметри според вещото лице
не са уточнени и това предстои да бъде направено.
Освен това, в текстовата част на оспорената заповед е
отразено, че изменението на ПУП – ПРЗ се одобрява без промяна на параметрите на
застрояване съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998 г., но в същото време се предвижда ново подземно
застрояване и завишаване на устройствените показатели, включително кота корниз,
което е безспорно установено със заключението на вещото лице. В този смисъл е
налице вътрешно противоречие в самата заповед, защото, от една страна, се прави
изменение както в плана за регулация, така и в плана за застрояване, а от друга
страна, се сочи, че застрояването е без промяна на вече одобрените през 1998 г.
параметри, което, ако е така, прави безсмислено изменението на плана за
застрояване. Ако не се предвижда ново строителство, обаче, по аргумент от
чл.133 ЗУТ административният орган не би имал основание да допусне и одобри
изменение на действащия подробен устройствен план от 1998 г., тъй като към
настоящия момент е в процес на изработване и одобряване ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ,
в чийто обхват се включва и процесният имот – предмет на оспорената заповед, и
прилагането на плана от 1998 г. е спряно по силата на чл.135, ал.6 ЗУТ. В този
смисъл решение № 12842 от 24.10.2018 г. по адм. дело № 3178/2018 г., ВАС, ІІ о.
И макар именно чл.133 ЗУТ да е правното основание за издаване на оспорената
заповед, тази правна норма не е посочена изрично в текстовата част на
оспорената заповед.
Очевидно е, че новопредвиденото подземно застрояване не е включено в
обхвата на одобреното със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998
г. застрояване, което е наложило към настоящия момент да се изработи план за
изменение както на регулацията, така и на застрояването, поради което новото
застрояване следва да е изцяло съобразено не само с предвижданията на ПУП – ПРЗ
и СПН за ЦГЧ, който е все още в предварителен проект, но и с предвижданията на
Общия устройствен план на град Пловдив.
Съгласно чл.103, ал.4 ЗУТ всеки устройствен план се съобразява с предвижданията
на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от
по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна,
по-подробна и конкретна разработка. В този смисъл процесният подробен
устройствен план е задължително и необходимо да бъде съобразен в Общия
устройствен план на град Пловдив, което условие в случая не е спазено. Този
факт е безспорно установен от извадката на Общия устройствения план на град
Пловдив (л.103), която съответства на съдържанието на ОУП, публикувано в сайта
на община Пловдив, и от заключението на вещото лице, което е категорично в своя
извод. А доколкото нормата на чл.103, ал.4 ЗУТ е императивна, съдът намира, че
само това нарушение на закона е достатъчно основание, за да бъде квалифицирана
оспорената заповед като незаконосъобразна.
От своя страна, несъобразяването с Общия
устройствен план на град Пловдив е довело до недопустима промяна на
устройствената зона и устройствените показатели както за процесния имот, така и
за целия квартал 189. В този смисъл е заключението на вещото лице, което
напълно съответства на графичното изображение в общия устройствен план относно
кв. 189. Същият е колориран в жълт цвят и означен като Жс
– жилищна устройствена зона със средноетажно застрояване. Отбелязването Смф2 –
смесена фунционална зона 2 – се отнася до
територията, колорирана с червени линии върху жълтия цвят, и в тази
устройствена зона според общия устройствен план от кв.189 попадат единствено УПИ
**** и **** по плана от 1998 г., съответстващи на УПИ **** и УПИ **** по
проекта за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ от 2014 г. Всички останали имоти, включително
УПИ **** – предмет на процесната разработка, както и имотът на жалбоподателите ****,
се намират в устройствена зона Жс.
Категорично не се споделя възражението на
процесуалния представител на ответника, че кв.189 са отредени зони Жс и Смф2, като лицата имат право да избират една измежду
двете. Това твърдение не намира опора в нито една правна норма, доколкото
устройствените зони се определят с властнически акт на компетентния за това
орган, а от друга страна, всяка една от зоните, както се каза, е колорирана по
различен начин, т.е., графичното изображение не налага никакви съмнения за
обхвата на всяка една от двете устройствени зони.
В резултат на неправилното определяне на
устройствената зона недопустимо са завишени устройствените показатели на
предвиденото с оспорената заповед застрояване в процесния имот. По ОУП
устройствените показатели за зона Жс, в която попадат
имотът – предмет на разработката и имотът на жалбоподателите, са: макс. плътност – 30-50 %, макс. Кинт – 1.5-2.0, мин. озеленена площ – 20-40 %, макс. кота корниз – 12-15 м, и за устройствена зона Смф2
тези показатели са: макс. плътност – 25-50 %, макс. Кинт – 1.2-2.0, мин.
озеленена площ – 30-50 %, макс. кота корниз – до 15
м. Т.е., дори и да се приеме тезата на процесуалния представител на ответника,
че устройствената зона по ОУП е Смф2, устройствените показатели по одобреното с
оспорената заповед застрояване надвишават дори показателите на тази зона по
отношение на плътност и интензивност на застрояването и максимална кота корниз
на застрояването.
Както се каза, настоящият казус попада в
хипотезата на чл.133 ЗУТ, тъй като за територията на Централна градска част на
град Пловдив, в която попада и процесния кв.189, е налице одобрен от ЕСУТ при
община Пловдив през 2014 г. предварителен проект, поради което процесната
разработка е трябвало да бъде съобразена с този предварителен проект. Но следва
изрично да бъде подчертано, че този предварителен проект за ПУП – ПРЗ и СПН за
ЦГЧ също не е съобразен с предвижданията на ОУП на град Пловдив за кв.189 и
това обстоятелство не може да бъде игнорирано.
Видно от графичната част на приетия през 2014
г. предварителен проект, планът за регулация предвижда запазване на УПИ
ХІІІ-518.366 на жалбоподателите, съответно между УПИ ІІІ-518.1807 и УПИ
ХІІІ-518.366 има обща регулационна граница, която е странична за УПИ
ХІІІ-518.366, но е дъно за УПИ ІІІ-518.1807, което прави обоснован и правилен
изводът на вещото лице, че новопредвиденото
застрояване в УПИ ІІІ не е съобразено с изискванията на чл.32, ал.2 ЗУТ, според
който при средно и високо жилищно застрояване нормативите за разстоянията на
сградите на основното застрояване са: 1. до страничната граница на урегулирания
поземлен имот – най-малко една трета от височината на сградата; 2. до границата
към дъното на урегулирания поземлен имот – най-малко 6 м. В настоящия случай
отстоянието е едва 3 метра.
Вярно е, че в една част предварителният
проект за ПУП – ПРЗ и СПН за ЦГЧ предвижда съществуването на алея във
вътрешното пространство на кв.189, но тази алея представлява лице за УПИ ІІІ
само в една малка част от северната регулационна линия на имота. Ето защо при
определяне на отстоянието на новопредвидената в УПИ
ІІІ сграда следва да бъде съобразена нормата на чл.32, ал.2 ЗУТ с оглед
осъществяване на евентуално ново строителство и в съседните имоти. Възраженията
на процесуалния представител на ответника и на дружеството-възложител не
намират опора в доказателствата по делото – графичната част на ПУП – ПРЗ и СПН
за ЦГЧ (л.180 и 181).
Не се споделят възраженията на жалбоподателя
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на оспорената заповед, които да представляват самостоятелно
основание за нейната незаконосъобразност.
Водим от всичко изложено съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, оспорената заповед като незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалните представители на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото същото като основателно следва да бъде уважено, като следва да бъде уважено и възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде осъдена ответната община да плати на жалбоподателите сумата 1040 лева, от които 20 лева за държавна такса, 320 лева за възнаграждение на вещото лице и 700 лева за възнаграждение за един адвокат съгласно чл.143, ал.1 АПК, във връзка с чл.78, ал.5 ГПК. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.П., ЕГН **********,
и А.И.П., ЕГН **********,***, заповед № ****
от 27.04.2018 г. на кмета на община
Пловдив, с която е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ на част от кв.189-нов по
плана на Втора градска част, град Пловдив, като уличната регулационна линия по
улицата с о.т. 122е-123а минава по имотната граница на поземлен имот с
идентификатор 518.353; отреждането на УПИ ІІІ-банка се привежда в съответствие
с проектен идентификатор и се променя предназначението му, като става УПИ ****;
жилищно застрояване и обществено обслужващи дейност, без промяна на параметрите
на застрояване съгласно ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със заповед № ОА-1079 от 09.09.1998 г.; предвижда се ново подземно застрояване по
границите на УПИ; установяване се устройствена зона Смф2/ц6 с устройствени показатели:
височина 6 ет./18.00 м, Пзастр. До 60 %, Кинт до 4.0, Позел. мин. 40 %.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на М.И.П., ЕГН **********,
и А.И.П., ЕГН **********,***, сумата 1040 (хиляда и четиридесет) лева, разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: